РЕШЕНИЕ
№. 2079
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2063 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Елит – 95“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с.
Дълбок извор, община Първомай, срещу Решение № 60 от 06.06.2022
г., постановено по а.н.д № 3 по описа за 2022 г.,
на Районен съд – Асеновград, II – ри наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление № 72 от 06.12.2021г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив,
с което на жалбоподателя на основание чл. 136, ал. 2. т. 4, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 7000 лв.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е обсъдил
възраженията на оспорващия и не е изложил мотиви по всяко от тях, поради което
е достигнал до погрешни правни изводи. В жалбата пред районния съд оспорващият
поддържа позиция, че не е извършил вмененото му административно нарушение.
Сочи, че контролните органи не са установили правилно фактическата обстановка
като не са съобразили метрологичните условия, непосредствено предхождащи
проверката, както и обстоятелството, че течната фракция от обекта е била изведена
в земно – насипна луга с непропускливо дъно, тъй като предназначените за тази
нужда бетонови съдове са били запълнени от дъждовни води. Възразява се също, че
АУАН не се съдържа състав на нарушение, поради което не става ясно кои са съставомерните признаци на санкционираното нарушение.
Твърди се, че в наказателното постановление
е налице несъответствие между описанието на нарушението и приложената
санкционна норма. Поддържа се, че санкцията е прекомерна и се иска да бъде
намалена съобразно тежестта на нарушението, респективно нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“.
3. Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ –Пловдив, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по
делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 72 от 06.12.2021г., издадено от Директора
на РИОСВ – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
42/21.07.2021 г., съставен от Е.Ю.– на длъжност старши експерт в отдел УООП в
РИОСВ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 14.06.2021г. била
извършена проверка от експерти на РИОСВ- Пловдив на обект Електроцентрала за
производство на електроенергия чрез индиректно използване на биомаса
собственост на „Елит – 95“ ООД, находяща се в с. Поповица общ. Садово. За
експлоатацията на обекта дружеството имало издадено Решение №
09-ДО-1094-00824.08.2015 г., в което е подробно регламентирана технологията на
извършване на процеса, използваните съоръжения, както и под формата на
разрешение пунктуално са поставени условията, при което да се извършват
дейностите по третиране на отпадъците.
Съгласно условията на
разрешителното течната фракция следва да се извежда и съхранява в 2 броя
бетонни съдове с вместимост 15 000 куб.м., а твърдата фракция се съхранява в
обособена бетонова площадка. При проверката на место в обекта се констатирало,
че двата бетонови съда, предвидени за течната фракция, не се използват, дори
били празни и затревени, а течната фракция се отвеждала и изсипвала в
земно-насипна лагуна, която на практика представлявала нива ограничена от
едната страна с дига.
Горното е квалифицирано
като нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от Закона за управление на отпадъците
/ред. ДВ бр. 53/2012г./, извършено от „Елит – 95“ ООД, поради неизпълнение на
условията, определени в „разрешението по чл. 35 и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му“.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 136, ал. 2, т. 4 от Закона за
управление на отпадъците, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1
от ЗУО е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 7000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
като подчерта, че в хода на проверката определения за течната фракция бетонен
резервоар е бил празен, дори бил затревен по дъното, т.е. видимо не се
използвал. Представителите на „Елит – 95“ ООД не посочили причина за това, нито
представили доказателства в подкрепа на твърденията си, че обособения басейн в
който се изливала течната фракция е с непропускливо покритие. Последният
представлявал имот на полето, оформен като блато.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Касационната
инстанция намира, че правилно районният съдът при формиране на правните си
изводи се е позовал на установената с АУАН фактическа обстановка, доколкото фактическите
констатации на контролните органи напълно се подкрепят от събраните
доказателства. Действително възвиваната инстанция не е обсъдила поотделно
възраженията на жалбоподателя, но това нарушение в случая не се явява
съществено, тъй като същите се явяват бланкетни и без
подкрепа от всякакви писмени или гласни доказателства. Твърденията за лоши
климатични условия не почиват на конкретни справки и удостоверения от
компетентни органи. Възраженията за неотчетени от контролните органи
конструктивни характеристики на импровизираното отпадно съоръжение се явяват ирелевантно за състава на нарушението по чл. 136, ал. 2, т.
4 ЗУО, чието изпълнително деяние е неизпълнение на условията, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, а не извършено замърсяване на околната
среда. Не се подкрепят от събраните по делото доказателства и твърденията на
нарушителя, че към момента на проверката е била налице извънредна обстановка,
поради запълване на резервоара с дъждовна вода. В тази насока показният на
актосъставителя са конкретни и ясни – бетонният съд е бил празен със следи от
затревяване по дъното.
При липсата на
спор по главния факт, че на посочените в АУАН дата, място и час в обекта на
„Елит – 95“ ООД е била излята течна фракция, извън определеното за това в
разрешителното съд за съхранение, с което без съмнение е реализиран състава на
установеното от контролните органи административно нарушение.
Това, че в АУАН
не е адресирана прецизно нормата, съдържаща вида на издаденото разрешение, също
не води до съществено процесуално нарушение, годно да засегне правото на защита
на дееца, тъй като словесно точно и ясно в акта са описани обстоятелствата, при
които е извършено деянието и конкретните действия, с които не е изпълнено
разрешението. Отделно този дефицит съвсем законосъобразно е преодолян в
съдържанието на наказателното постановление в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, след като наказващият орган изрично е посочил, че санкцията се налага на осн. чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр.
чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Неоснователни
са и възраженията за липсата на съответствие между описанието на нарушението и
приложената санкционна норма. Каза се, правилото на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО
предвижда санкция именно за неизпълнение на условията, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, каквото в случая контролните органи са
установили и ясно описали.
При безспорно доказано от обективна
и субективна страна административно нарушение, законосъобразно на нарушителя е
наложено и предвиденото по вид и размер административно наказание. Последното е в установената от закона
минимална граница, поради което не подлежи на допълнителна корекция.
По делото не са налице и обстоятелства,
които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. За да се прецени степента на обществена опасност на
нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат
претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването
на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка от
районния съд е извършена. Фактът, че нарушението е първо по ред не разкриват по
– ниска обществена опасност на деянието спрямо типичните нарушения от същия
вид. При липсата на други смекчаващи обстоятелства, които да открояват
процесното деяние, не са налице основания същото да бъде квалифицирано като
маловажен случа.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 06.06.2022
г., постановено по а.н.д № 3 по описа за 2022 г., на Районен съд – Асеновград,
II – ри наказателен състав.
ОСЪЖДА „Елит – 95“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с. Дълбок
извор, община Първомай, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.