Решение по дело №1272/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Д.П.“ № 5, представлявано от управитял Н.Ц., чрез адв. А.В., против Решение № 32-12541/31.03.2023 г. на директор на териториална дирекция „Митница“ – Бургас, с което по митническа декларация с MRN *****/31.03.2023 г. за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение: - „Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка BMV, модел 3281, тип 3281, първа регистрация: 01.01.2013 г., цвят 0, работен обем 2 000 куб. см., двигател: - няма данни, шаси: ***, държава на изпращане: - САЩ, с декларатор и вносител „ПБ инвест2015“ ЕООД и пряк представител „Мирамар“ ООД, ЕИК *****, е определена нова митническа стойност; митническо задължение в размер на 378.32 лева и данък върху добавената стойност в размер на 872.30 лева. Оспорващият иска прогласяване на нищожност на обжалвания административен акт. Поддържа, че при издаване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, налице е противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона и превратно упражняване на власт. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал молба-становище от 04.12.2023 г., с която изразява становище по основателността на жалбата.

Ответникът – директор на Териториална дирекция „Митница“ – Бургас при Агенция „Митници“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалния представител – юрисконсулт Г.П., е депозирана молба, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли от съда да я отхвърли и да потвърди оспореният акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С писмо рег. № 32-335162/22.10.2021 г. /л.53/ на началник митническо бюро „“Свободна зона“, ТД „Митница“ Бургас при Агенция „Митници, „ПБ инвест 2015“ ЕООД е уведомено, че на основание чл. 487 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.84 ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, ще се извърши последващ контрол на митническа декларация за деклариране, за режим допускане за свободно обращение на декларираната митническа стойност по МД с MRN *****/31.03.2023 г. за стока: - „употребяван пътнически автомобил, марка BMV, модел 3281, първа регистрация: 01.01.2013 г., работен обем 2 000 куб. см., шаси: *** и КН 87032390, с митническа стойност, определена на база на декларираните за нея елемент, както следва: фактурна стойност: 1 700 USD; митническа стойност 3 738.17 лв. при валутен круст.81095 BGN/USD.

С писмото е поискано от дружеството, в 7-дневен срок от получаването му, да предостави допълнителни документи и информация, подробно описани в същото, като е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл.6 от ЗМ, съгласно чл.238 ал.3 от с. з., на дружеството ще бъде наложена глоба. Писмото е връчено на управителя на дружеството на 26.10.2021 г. , видно от известие за доставяне /л.54/.

В отговор на отправеното искане, с писмо рег. № 32-409508/16.12.2021 г. /47/ управителят на „ПБ инвест 2015“ ЕООД е предоставил обяснения и фактури /л.49 – л.52/, от които е видно заплащането както на стоката, така и на транспортните разходи. В писмените обяснения лицето посочва, че автомобилът е закупен от дружество KNB AUTO SALES INS, като за извършената покупка е издало фактура № 1815/09.12.2020 г. на стойност 1 700 USD, която е заплатена в брой. Представени са следните документи, заверени собственоръчно „вярно с оригинала“ от Н.Ц., управител на „ПБ инвест 2015“ ЕООД: - копие на Bill of sale/ Invoce № 1815/09.01.2020 г., издадена от K&B AUTO SALES INS; митническа декларация с MRN *****/31.03.2023 г.; удостоверение за собственост на превозното средство с шаси *** и фактура за международен превоз № **********/16.03.2020 г., издадена от „Фрилайн“.

След проверка на приложените към митническата декларация и допълнително представените документи от „ПБ инвест 2015“ ЕООД е установено, че: липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена – договори, поръчки, оферти, плащания; - не са представени исканите договори, кореспонденция, заявки и поръчки; приложените към митническата декларация Bill of sale/ Invoce № 1815/09.01.2020 г., не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи: условие на плащане, начин на плащане, клаузи при неизпълнение или други, и същата не може да послужи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност; - липсват доказателства за извършени плащания на транспортни и други разходи, свързани с доставката на стоката.

До „ПБ инвест 2015” ЕООД е изпратено съобщение рег. № 32-141403/03.05.2023 г./л.37/, с което на основание чл.22 §6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което дружеството е уведомено, че стартира административна процедура по определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по процесната митническа декларация с мотиви, че предвид факта, че не са представени достатъчно доказателства и сведения за установяване точността на декларираната договорна стойност, са възникнали съмнения. В тази връзка е извършано сравнение на декларираната митническа стойност в митническите декларации с публичната информация за цените за продажба на стоки от „същия вид и клас“, при което митническите органи са установили съществена разлика, което е потвърдило основателността на съмненията за отхвърляне на декларираната митническа стойност. След анализ на предоставената информация и документация, митническите органи не намират аргументи защо декларираната стойност на внесената стока е необичайно ниска в сравнение с цените за продажба на стоки от същия вид и клас.

В съобщението е посочено, че когато митническата стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, същата следва да се определи, като се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от §2 на чл.704 от същия регламент, докато се стигне до първата разпоредба, по която въпросната стойност може да се определи. Подробно е посочено, защо не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.74 §2 букви а), б), в) и г), като са изложени мотиви, че в този случай, следва да се приложи разпоредбата на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка е отбелязано, че при изследване на този метод са анализирани записите в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение по същото или приблизително същото време на вноса, т. е. във време до най-близката до датата на влизане в свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване. Отбелязано е и, че след извършен анализ в националната база на оформените митнически декларации за допускане до свободно обращение в периода 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. са намерени резултати, отговарящи на дефиницията на описания метод. Наличната информация е за митническата стойност на сходни стоки по смисъла на чл.1 т.14 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и показва, че е регистрирано допускане за свободно обращение и крайно потребление на сходна стока: „употребяван лек автомобил частично ударен; марка BMV; модел 3281…“ от държава на изпращане – САЩ. Идентифицираният запис е за вносна операция на 09.07.2019 г. през митническо учреждение с код BG002002. За същата е декларирана и приета от митническите органи митническа стойностна основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 7 329.80 лв.

В съобщението се посочва още, че при определянето на митническата стойност по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.144 §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като по този начин, така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Посочва се също така, че на основание чл.74 §3 от последно сочения регламент във връзка с чл.144 §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за стока: „употребяван пътнически автомобил, марка BMV, модел 3281, първа регистрация: 01.01.2013 г., работен обем 2 000 куб. см., шаси: *** и КН 87032390, поставена под режим свободно обращение с МД с MRN *****/31.03.2023 г., следва да се определи нова митническа стойност в размер на 7 329.80 лв. и на основание чл.85 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващо на декларирания тарифен код за стоката, ще бъде определен дължим размер - 732.98 лв. Определена е и нова данъчна основа, а на основание чл.66 ал.1 т.2 и чл.67 ал.1 от ЗДДС задължение за ДДС при внос е определено на 1 652.56 лв., което налага досъбиране на горепосочените задължение, както следва: - мито – 378.32 лв. и ДДС -0 872.30 лв.

В съобщението е даден срок от 30 дни за становище. Съобщението е връчено на дружеството на 04.05.2022 г.

На 31.05.2022 г. от страна на жалбоподателя , пред ТД „Митница“ – Бургас е депозирано становище вх. № 32-175628 /л.43/, с което са представени допълнителни документи и е изискано да се спре производството , с което ще се определи нов размер на митническата стойност на процесната стока по МД с MRN *****/31.03.2023 г.

На 31.03.2023 г. е последвало издаването на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 32-125413/31.03.2023 г. (л.23), с което са определени: нова митническа стойност, нова данъчна основа, ново мито и нов размер на ДДС, като е посочено, че дружеството следва да извърши довнасяне на посочените по-горе суми за мито и ДДС.

За да постанови този резултат, контролният орган се позовал на разпоредбите на чл.29 чл.74 §3 във връзка с чл.144 §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, чл.77 § 1 и § 2, чл.85 §1 от МКС, чл.54 ал.1 и чл.55 ал.1 от ЗДДС, чл.19 ал.7 от ЗМ и чл.59 ал.1 от АПК.

Към административната преписка са приложени още: Заповед № 601/20.05.2021 г. (л91) и Заповед за изменение на служебно правоотношение № 2387/30.07.2021 г. (л.90) на директора на Агенция „Митници“.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени приложените към жалбата доказателства, както и представените в с. з. на 10.10.2023 г. доказателства и такива, постъпили с молба от 04.12.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.70 §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС/. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20).

Според чл.74 §1 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74 §3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи по §1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само ,когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140 §1 от Регламента за изпълнение, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 §2 от Регламента за изпълнение митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Кодекса.

В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.

Разпоредбата на чл.141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2 букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно §2 на чл.141 от Регламента за изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1 §2 т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

Съгласно чл.1 §2 т.4 от Регламента за изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието на митническите органи, да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл.74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение.

Съгласно правилото на чл.22 §7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

Претенциите на жалбоподателя се концентрират по това, че митническите органи не са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и не са спазили процедурата по чл.141 от същия Регламент във връзка с чл.71 от Регламент № 952/2013г. /Митически кодекс на Съюза/ за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. Тези възражения по същество третират законосъобразността на оспорения административен акт, чиято проверка не е предмет на настоящия съдебен контрол. В уточняваща молба от 29.06.2023 г. е посочено, че решението се атакува като нищожно.

В този смисъл, съдът намира за необходимо да посочи следното:

В действащото законодателство не се съдържа легално определение за нищожност на административен акт, нито са установени правни основания за прогласяване на нищожност на административните актове. Правната теория и съдебната практика възприемат критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК.

Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление.

Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезиса на материалноправната норма.

Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, освен ако преследваната с издаването на акта цел, е различна от законоустановената и не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт.

Митническите органи са обосновали наличието предпоставките по чл.140 §1 от МКС за провеждане на производство по определяне на нова митническа стойност на стоките, предмет на процесната митническа декларация. Правилото на чл.48 от МКС и чл.84 Закона за митниците /ЗМ/ предоставя правомощие на митническите органи за целите на митническия контрол да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, като могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Нормите на чл.101 §1 от МКС и чл.54 ал.1 във връзка с чл.56 от ЗДДС предоставят правомощие на митническите органи да определят размер на дължимите вносни или износни мита, както и размер на произтичащия от трансграничните сделки косвен данък.

Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗМ, решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.

При тази фактическа и правна обстановка се обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, поради което не е налице нищожност поради липса на компетентност.

Актът съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и длъжност на издател, подписа и разпоредителна част. Административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на идентифициран запис за вносна операция на 09.07.20219 г. чрез митническо учреждение с код BG002002, за която е деклариран и приета от митническите органи митническа стойност на сходна стока: - „употребяван лек автомобил частично ударен; марка BMV; модел 3281…“ от държава на изпращане – САЩ, на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да кредитира с доверие тези данни административният орган се е мотивирал с това, че при изследване на метода по чл.74 § 3 от последно сочения регламент, са анализирани записите в митническата информационна система да оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение по същото или приблизително същото време на вноса, като в случая е обследван периода 01.07.2019 – 31.03.2020 ., при което са намерени резултати, отговарящи на дефиницията на описания методи.

В тази именно връзка, събраните в хода на проверката документи, както и информацията предоставена информационната система за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение по същото време или приблизително същото време и при сходни стоки по смисъла на чл.1 т.14 и чл.141 от Регламент (ЕС) №2015/2447 ,при което е установено регистрирано допускане до свободно обращение на сходна стока „употребяван лек автомобил частично ударен; марка BMV; модел 3281…“ от държава на изпращане – САЩ, са използвани от митническите органи използват за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. 

При това наличие на нужната форма и съдържание, не се установява и порок във формата или липса на форма, която да са приравни на липса на волеизявление. Въпросът за обосноваността на фактическите и правни констатации на компетентния административен орган е такъв по законосъобразността на административния акт, но няма отношение към неговата валидност.

Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление на компетентния орган. На проверяваното лице е предоставена възможност да участва в производството като му е представена възможност да ангажира доказателства и да изрази становище по релевантните за спора въпроси. Оспорващият се е възползвал от предоставената възможност и е подал становище, което органът не е сподели, поради посочените вече мотив.

Не се установи и хипотеза, в която акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никаква нормативна опора или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в закона.

Каза се, по същество възраженията на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на материалните норми, т.е. под формата на възражение за нищожност се търси защита по въпрос, третиращ правилното прилагане на материалния закон, с пряко отношение към законосъобразността на издадения административен акт. Установеното в случая публично задължение почива на изрично нормативно овластяване и предвидено в закона общо задължение за заплащане на мито и данък върху добавената стойност, чиито основание е осъществяваната от проверяваното лице дейност по покупка и внос на употребявани моторни превозни средства. При това положение обстоятелството дали адресатът на акта е задължен за заплащане на конкретно определените в оспореното решение размери на публични задължения се явява релевантен за незаконосъобразността на административния акт до степен на унищожаемост, но няма отношение към неговата валидност, защото този порока не засяга същността на акта като властнически волеизявления /в този смисъл решение № 3667/10.03.2020 г. по адм. дело № 11415/2019 г. на Върховния административен съд и решение № 9404/10.10.2023 г. по адм. дело № 2002/2023 г. на Върховния административен съд/.

В случая не се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона цели.

Воден от горното при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 426.00 (четири стотин двадесет и шест) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Д.П.“ № 5, против Решение № 32-12541/31.03.2023 г. на директор на териториална дирекция „Митница“ – Бургас

ОСЪЖДА „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Д.П.“ № 5 да заплати на Агенция митници сумата от 426.00 (четиристотин двадесет и шест) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: