РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330206093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 585137-
0345918/01.07.2021г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД НАП -
Пловдив, с което на М. Д. С., ЕГН ********** от гр.П., ул....”№ ... е наложено
административно наказание Глоба в размер на 9789.15 лева за нарушение по
чл. 50, ал. 1, т.5, б.“Б“, вр чл.80а,ал.1 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата
и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна – ТД НАП -гр.Пловдив, намира жалбата за
неоснователна. В случай на уважаването й възразява за размера на
разноските.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 22.11.2018г. бил сключен договор за заем между жалб.С. и „Сити
Билд Строй“ООД, ЕИК *********, по силата на който първата предоставила в
заем на дружеството сумата от 97 891.50лв. Още същия ден тази сума била
преведена по банков път. Заемът следвало да бъде върнат до 31.12.2021г. При
това положение жалб.С. следвало до 30.04.2020год. да декларира в ТД НАП
Пловдив размера на непогасения остатък от заема към дата 31.12.2019г. Тази
информация подала с декларация с вх.№16-15935/21.04.21г., която се
отнасяла обаче за 2018 данъчна година. Междувременно през 2020г. на
дружеството била извършена данъчна ревизия. В хода на същата били
изискани документите по този заем като договорът бил представен на
30.09.2020г. с молба вх.№9546. Самата ревизия приключила с РА от
25.03.2021г. На 18.05.21г. свид.С.С. съставил АУАН № 0345918 срещу
жалб.С., за извършено нарушение на дата 01.05.2020г. изразило се в
недеклариране на остатъка от заема към 31.12.2019г., който е над 40 000лв.
Горното било квалифицирано като нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.Б от
ЗДДФЛ. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на актосъставителя С. З. С. разпитан като свидетел в хода на
съдебното производство, както и писмените доказателства по делото, които
Съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства. Следва да се посочи, че не се
споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение
на правилата на чл.42 ЗАНН, което да е ограничило правото на защита.
Действително в АУАН е посочен един свидетел с отразени три имена и адрес,
но без ЕГН. Последното обаче е без значение, тъй като на първо място и по
тези данни лицето може да бъде установено, ако е необходимо да се разпита.
При този разпит също може да се установи на какво точно е свидетел, на
установяване на нарушението или само на съставяне на акта. Доколкото обаче
по фактите не се спори в настоящото дело, това е безпредметно. На следващо
място нарушението напрактика е установено въз основа на издадените
документи, поради което принципно свидетел не е и необходим.
Според настоящата инстанция не е основателно и възражението, че с
подаване на декларация вх.№ 16-15935/21.05.21г. всъщност нужната
информация била декларирана. Тази декларация е относима към данъчната
2018г. , а не към 2019г. В този смисъл правилно е заключението на
2
наказващия орган, каквото възражение е било депозирано и пред него, че тя
не освобождава от отговорност жалб.С. в конкретния казус. Няма и
противоречие досежно вмененото нарушение, което касае неподаване на
декларация, а не неподаване в срок на такава, както се твърди от
жалбоподателя, защото както бе посочено и по-горе декларация относима за
2019г. от С. липсва. В този смисъл нарушението правилно е квалифицирано
по чл.50, ал.1, т.5 ЗДДФЛ и приложимата санкция би била именно по чл.80а
от с.з.
Същевременно основателно е възражението за изтекла давност по чл.34
ЗАНН за преследване на нарушението. На първо място следва да се посочи,
че действително всички необходими данни във връзка с извършеното
нарушение са били на разположение на данъчната администрация към дата
30.09.2020г. Тогава е представен договора, от който са видни страните и
сумата по него. Справка в информационната система на данъчна
администрация разкрива останалото, а именно липсата на декларация за 2019г
от страна на жалб.С.. Действително свид.С. посочи, че това не била
единствената ревизия, по която е работел в този момент, но последното е без
значение. Важен е обективния факт, че с наличните данни е могло да се
констатира към посочената дата извършеното нарушение. Ето как
тримесечния срок за съставяне на констативен акт е изтекъл на 30.12.2020г. и
основателно е възражението в този смисъл на жалбоподателя, че към
18.05.21г. вече е била погасена възможността за административно
наказателно преследване на деянието. Това налага отмяна на процесното НП
и прекратяване на административнонаказателното производство съобразно
чл.63, ал.2, т.3, вр с чл.34, ал.1 ЗАНН.
С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски. В
случая се претендира адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, платен по
силата на приложения договор за правна защита и съдействие. Налице е
възражение от въззиваемата страна за намаляване на същия до възможния
минимум. Това възражение е основателно с оглед продължителността и
характера на делото, поради което горната сума следва да се намали по
правилата на НМРАВ до минимума от 819лв. Същата следва да се възложи в
тежест на НАП, в чиято структура звено е ТД на НАП Пловдив.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
3
ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 585137-0345918/01.07.2021г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД НАП - Пловдив, с което на М.
Д. С., ЕГН ********** от гр.П., ул.”...”№ ... е наложено административно
наказание Глоба в размер на 9789.15 лева за нарушение по чл. 50, ал. 1, т.5,
б.“Б“, вр чл.80а,ал.1 от ЗДДФЛ.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по
настоящото дело.
ОСЪЖДА НАП София да заплати на жалбоподателя М. Д. С., ЕГН
********** от гр.П., ул.”...”№... сумата от 819лева разноски за повереник по
делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС по реда на ЗВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4