Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 8320 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 56245/05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 55092/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 49 състав, е признато за установено по предявения от „К.С.Г.“ ЕООД срещу „БТК“ АД, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че „БТК“ АД дължи на „К.С.Г.“ ЕООД, сумата от 65 лв., недължимо платена, представляваща предплащане по едностранно прекратен договор № 90112581430072016-37821337 от 30.07.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 425 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба ответника „Б.Т.К.“
АД, с който я обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В
първоионстанционното производство безспорно е установено, че на 09.08.2016 г. –
още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
ищеца, чрез „Б.п.“ ЕАД, пощенска станция № 13, находяща се в гр. София, бул. „******,
е извършила плащане на процесната сума. Пощенският запис е изпратен на
седалището и адреса на управление на ищеца. По делото е установено също така,
че към момента на разваляне на договора ищецът не е предоставил банкова сметка ***,
по която да преведе процесната сума. След извършената цесия отново не е
посочена банкова сметка ***. С оглед на това счита, че по делото е безспорно
установена волята на ответника да извърши плащане, с което да погаси задължението
си към ищеца. При липса на предоставена банкова сметка ***ана на кредитора,
ответникът не е разполагал с възможност да плати процесната сума по банков път,
поради което е извършил плащане чрез пощенски запис. В деня след изпращане на
пощенския запис адресът на дружеството е променен. По тази причина счита, че
решаващият съд е следвало да направи извод за недобросъвестност на ищеца, който
с действията си явно е целял да възпрепятства ответника да изпълни паричното си
задължение и да предизвика настъпващите от това последици, включително завеждане
на дело с цел неоснователното обогатяване на ищеца. Счита, че решаващият съд е
следвало да съобрази, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД.
Предвидената в чл.97, ал.1 ЗЗД хипотеза за оставяне на дължимото в банка
съставлява една възможност за длъжника, но не и негово задължение. Ищецът не му
е предоставил възможност да изпълни задължението си, тъй като незабавно след
връчване на уведомлението е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Така е нарушил принципа на добросъвестност в гражданско-правните
отношения. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск или да върне делото за разглеждане
от друг състав на СРС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника по жалбата – „К.С.Г.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изпратеният
от ответника пощенски запис не е изплатен, тъй като не е потърсен в срок, предвид
представеното писмо от „Б.п.“ относно обикновен паричен превод № 5/0029, приет
на 09.08.2016 г. Обосновано решаващият съд е приел, че не е налице плащане, тъй
като не е извършено на правилния субект,
както и адресатът не е бил уведомен за използвания от длъжника способ за
плащане. Макар да не е налице задължение за кредитора да предоставя банкова
сметка, ***.06.2018 г. и от 10.10.2018 г. ищецът е предоставил банковата
сметка, по която ответникът следва да преведе сумата, но до 04.06.2019 г. в
края на работния ден това не е сторено. При проведени 4 открити съдебни
заседания в първоинстанционното производство, в две от които е посочил банкова
сметка ***, но въпреки това тя не е платена от ответника, счита, че не е имал
намерение за доброволно уреждане на спора. Твърди, че има качеството цесионер
по силата на договор за цесия от 01.08.2016 г. На 03.06.2016 г. ответникът е
уведомен надлежно за извършената цесия. Заповедното производство е образувано въз
основа на молба, която е изпратена по пощата на 08.08.2016 г. От този момент
съдебният процес е висящ, в като насока е трайната съдебна практика. Ответникът
твърди, че е изпратил пощенския запис на 09.08.2016 г., т. е. след завеждане на
делото. Ето защо не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД.
Счита, че след като не е представена квитанция за плащане на пощенския запис,
то не е налице погасяване на задължението на ответника. Също така е налице
дописване на основанието за плащане. Твърди, че ответникът е уведомен за
цесията на 03.08.2016 г. От този момент ответникът е имал възможност да изпълни
задължението си, което не е сторил. Моли съда да потвърди обжалваното решение,
като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с договор за цесия от 01.08.2016 г. Ц.П.Й.му е
прехвърлила свое вземане към ответника, който е уведомен съобразно изискването
на чл.99, ал.3 ЗЗД на 03.08.2016 г. Цедентът е сключил с ответника заявление/договор
№ 901121581430072016-37821337. При сключване на договора е платил сумата от 65
лв. като предплащане. Съгласно уведомление за прекратяване на договор с вх. №
16_22553 цедентът се е възползвал от законоустановеното си право едностранно да
прекрати договора си ответника в едноседмичен срок, съгласно чл.225, ал.3 ЗЕС. С
оглед на това и на основание чл.228, ал.5 ЗЕС договорът не е влязъл в сила.
Твърди, че на 03.08.2016 г. цедентът е депозирал в магазин на ответника
горепосоченото заявление и по този начин едностранно е прекратил договора. С
оглед на това извършеното плащане се явява недължимо, поради което подлежи на
връщане. За претендираната сума е постановена заповед за изпълнение, срещу
която ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата от 65 лв. – платена без правно основание, като му присъди
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане на делото, поради което същото е недопустимо. Не оспорва заявените фактически твърдения на ищеца. Твърди, че на 09.08.2016 г. чрез „Б.п.“ е извършил плащане чрез пощенски запис на претендианата сума. Записът е изпратен на адреса на управление ***, като сумата реално е получена от ищеца. Тъй като заявлението е депозирано на 12.09.2016 г., счита, че е налице злоупотреба с право. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заявление, изпратено по пощата на 08.08.2016 г., постъпило на 10.08.2016 г., депозирано от „К.С.Г.“ ЕООД е постановена на 27.01.2017 г. по ч. гр. д. № 51369/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Б.т.к.“ ЕАД за сумата от 65 лв. – платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва за периода от 12.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и 325 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че задължението е платено на 09.08.2016 г. чрез пощенски запис, изпратен на адреса на управление на дружеството.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция.
От представеното по делото заявление/договор №
901121581430072016-37821337 от 30.07.202016 г. се установява, че Ц.П.Й.е
сключила договор с „БТК“ ЕАД, при договорена промоционална месечна такса от 20,
99 лв. Срокът на договора е 24 месеца.
Със заявление вх. № 16_22553/03.08.2016 г., на
основание чл.228, ал.5 от Закона за електронните съобщения е заявила желание за
бъде прекратен договор № 901121581430072016-37821337, сключен с „БТК“ ЕАД на
30.06.2016 г. в магазин/дистрибутор № 4801.
Съгласно представения препис от фискален бон от
30.07.2016 г. на „БТК“ ЕАД, магазин 4801 е платена сумата от общо 65 лв., от
която 15 лв. – предплащане, както и 50 лв. – предплащане.
С договор за прехвърляне на вземане, сключен на
01.08.2016 г., Ц.П.Й.– цедент, е прехвърлила на „К.С.Г.“ ЕООД – цесионер,
вземането си към „Б.Т.К.“ ЕАД за недължимо платена сума – на отпаднало
основание, от 65 лв., по договор № 901121581430072016-37821337, сключен между
цезента и „Б.Т.К.“ ЕАД на 30.07.2016 г. в гр. Плевен и прекратен на основание
чл.228, ал.5 от Закона за електронните съобщения. Цедентът е прехвърлил на
цесионера вземането срещу цена от 19, 50 лв., която е заявил, че е получил в
брой. Цедентът се е задължил в едномесечен срок от подписване на договора да
съобщи писмено на длъжника за прехвърляне на горепосоченото вземане и да
предостави на цесионера документите, доказващи получаването на съобщението от
длъжника.
С уведомление вх. № 16_22554/03.08.2016 г. Ц.П.Й.е
уведомила „Б.Т.К.“ ЕАД за сключения на 01.08.2016 г. договор за цесия с „К.С.Г.“
ЕООД за вземане в размер на 65 лв. по договор № 901121581430072016-37821337 от
30.07.2016 г., който е прекратен на основание чл.228, ал.5 от Закона за
електронните съобщения.
На 09.08.2016 г. „БТК“ ЕАД е изпратила чрез пощенски
запис № 370029, София 13, на „К.С.Г.“ ЕООД сумата от 65 лв. на адрес в гр. Петрич.
В представената разписка е налице дописване с ръкописен текст относно
преведената сума, че съставлява възстановяване на депозит по договор с Ц.Й.от
30.07.2016 г.
Представено е извлечение от справка в търговски
регистър относно седалището и адреса на управление на ищцовото дружество към
09.08.2016 г. В нея е удостоверено, че адреса на управление ***. На 14.01.2016
г. адресът на управление на ищцовото дружество е в гр. Петрич, ул. „******.
Съгласно писмо изх. № 11-01-298-1/20.07.2018 г. от „Б.п.“
ЕАД на 09.08.2016 г. в пощенска станция в гр. София, на бул. „******, е приет
пощенски паричен превод № 5/0030 с баркод № PS 11300MDEGG за сумата от 45 лв. с подател „БТК“ ЕАД чрез
пълномощник А.Б., бул. „******И, 1784 и получател „К.С.Г.“ ЕООД представлявано
от управителя Д.Д., гр. Петрич (2850). Сумата от 45 лв. не е изплатена на
получател или подател в определения срок. След изтичане на регламентирания срок
за изплащане на подател пощенски паричен превод № 5/0030 с горепосочения баркод
е изпратен на съхранение. Паричният превод е на разположение за изплащане на
една от двете страни подател/получател.
Съгласно писмо изх. № 11-01-502-1/12.11.2018 г. от „Б.п.“
ЕАД обикновен паричен превод 5/0029, баркод № PS 111300MDEGG, приет на 09.08.2016 г., от пощенска станция София
13, за сумата от 65 лв., с подател „БТНК“ ЕАД чрез А.И.Д., чрез пълномощник А.В.Б.,
с адрес гр. София, 1784, бул. „******И и
получател „К.С.Г.“ ЕООД,представлявано от управителя Д.Д., с адрес гр. Петрич
2850, ул. „****** е неизплатен, изпратен за съхранение в отдел „Контрол на паричните
преводи и платежни операции“ с бележка по изпащане „непотърсен в срок“ и е на
разположение за изплащане на една от двете стани: подател или получател. Справки
за конкретните дати на доставка на известията за конкретния превод не може да
бъде направена поради изтичане на давностния срок на съхранение на първичните
документи, в които се отразява доставката.
С молба вх. № 5127263/02.08.2018 г. ищецът, чрез
процесуалния му представител адв. М.М., е посочил банкова сметка, ***ндираната
по делото сума, ведно с всички разноски по делото.
С молба вх. № 5197405/30.11.2018 г. ищецът, чрез
адв. К.Д., отново е посочил номер на банкова сметка ***ка.
Съгласно заключението на вещото лице В.П.по
изслушаната пред СРС съдебно –счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че след извършена
проверка в счетоводството на ответника и предоставената информация и документи
от делото, се установява, че цедентът е платил на ответника сумата от 65 лв.
При сключване на заявление/договор № 901121581430072016 – 37821337 между „БТК“
ЕАД и цедента Ц.П.Й.последната е платила сумата от 15 лв. – активационен
депозит за стартиране на услугата и 50 лв. – гаранционен депозит за погасяване
на бъдещи задължения. Сумата от 65 лв. е платена от Ц.П.Й.с фискален бон от
30.07.2016 г. в магазин 4801 – Плевен, Център МОЛ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страните не спорят относно осъществяването на заявените в
исковата молба факти, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства.
По делото се установи, че в полза на Ц.П.Й.е възникнало вземане за връщане на
авансово платената сума от 65 лв. по договор, сключен с ответника на 03.08.2010
г. поради упражнено от нея право едностранно да прекрати договора с ответника
при условията и реда на чл.228, ал.5 вр. с ал.3 ЗЕС. Вземането е прехвърлено в
полза на ищеца по силата на сключения на 01.08.2016 г. договор за прехвърляне
на вземане. В изпълнение на задължението си, произтичащо от нормата на чл.99,
ал.4 ЗЗД цедентът е съобщил на ответника – длъжник за извършеното прехвърляне
на вземането, поради което прехвърлянето има действие спрямо длъжника.
Спори се между страните в производството дали вземането на
ищеца е погасено от ответника чрез изпратения пощенски запис за сумата от 65
лв.
При преценка доводите на страните следва да се съобрази
нормата на чл.68, б. „а“ ЗЗД, доколкото страните не са уговорили друго,
съгласно която местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството
на кредитора по време на изпълнение на задължението. Тъй като паричното
задължение е носимо, в доказателствена тежест на ответника – длъжник е да
установи, че точно е изпълнил задължението си по местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението.
По делото се установи, че ответникът е изпратил на
09.08.2016 г. пощенски запис в полза на ищеца на адрес в гр. Петрич за сумата
от 65 лв. Към датата на изпращане на пощенския запис седалището и адреса на
управление на дружеството е променен от гр. Петрич в гр. Етрополе. С оглед на
това плащането не е извършено съобразно изискванията на чл.68,б.“а“ ЗЗД. Също
така тази сума не е реално получена от ищеца, като е на разположение на
ответника, съгласно ангажираното по делото писмо от „Б.п.“ ЕАД.
С писмения отговор на исковата молба ответникът не е
релевирал възражение за забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, поради което това
възражение, направено за първи път във въззивната инстанция се явява
преклудирано, предвид нормата на чл.266, ал.1 ГПК. За пълнота е нужно да се
отбележи, че след като не са налице данни относно доставяне на известията за
извършения превод до ищеца и съответно не е установено по делото знание от
страна на ищеца за изпратения до него пощенски запис, то не би могло да се
приеме, че е налице неоправдано неполучаване на изпратената от ответника сума.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че пощенският
запис е изпратен преди завеждане на делото, поради което с поведението си не е
дал повод за завеждането му. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК е изпратено по пощата на 08.08.2016 г.,
поради което и на основание чл.62, ал.2 ГПК от този момент е висящо заповедното
производство. На основание чл.412, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на поддаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Същевременно сумата
е изпратена чрез пощенски запис на 09.08.2016 г. – в хода на висящия съдебен
процес.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че ищецът не е
предоставил номер на банкова сметка, ***ната сума. С посочените по – горе молби
ищецът е посочил номер на банкова сметка, ***а на претендираната по делото сума.
По изложените съображения и доколкото не се установи ищецът
да е получил претендираната сума чрез изпратения от ответника пощенски запис,
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56245/05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 55092/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 49
състав.
ОСЪЖДА „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на „К.С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***
и съдебен адрес *** – адв. К.Д., сумата от 300 (триста) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.