О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. Нови пазар,
03.07.2018г.
Районен съд Нови пазар, в закритото си заседание, като
разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова гр.д. № 219/2018г. по
описа на НПРС и на основание чл.140 от ГПК
установи следното:
Предявена е искова молба, съдържаща кумулативно
съединени отрицателни установителни искове, предявени
от ищеца М.С.С. *** срещу ответниците
С.А.М. *** и Н.А. *** и спрямо Х.А.Х. *** и М.В.К. ***, с правно основание чл.
124 от ГПК, за признаване спрямо всички ответници, че
техният дядо по бащина линия М. С.С., б.ж на с. Г. не
е собственик на недвижимите имоти, възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г.
на ПК К.: нива с площ от 16,000дка, в м.
***, съставляваща имот № 013007 и нива с площ от 7,00дка в м. ***, съставляваща
имот № 036005.
Втората група отрицателни установителни
искове по чл. 124 от ГПК, са срещу първите двама ответници
С.А.М. *** и Н.А. ***, че техният баща А.М. *** не е бил собственик на
недвижимите имоти, възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с площ от 16,999дка, в м. ***,
съставляваща имот № 013012 и нива с площ от 7,989дка в м. ***, съставляваща
имот № 034009.
Исковете са отрицателни установителни,
т.к ищецът сочи, че земите са били на неговия и на ответниците
общ наследодател С. С.С., б.ж. на с. Г., а не на М. С.С.,
б.ж на с. Г. и на А.М. ***.
Общо са предявени четири отрицателни установителни искове за четирите недвижими имота при
следните посочени от ищеца цени на исковете:
За недвижим имот - нива с площ от 16,000дка, в м. ***,
съставляваща имот № 013007, с цена на иска от 2167,60лв.
За нива с площ от 7,00дка в м. ***, съставляваща имот
№ 036005, с цена на иска от 813,70лв.
За нива с площ от 16,999дка, в м. ***, съставляваща
имот № 013012, с цена на иска от 2302,80лв. и
за нива с площ от 7,989дка в м. ***, съставляваща имот
№ 034009, с цена на иска от 927,80лв.
Ищецът твърди, че общият за него и ответниците
С.А.М. *** и Н.А.Б. наследодател и техен баща С. С.С.,
б.ж на с. Г., починал на ***г. е притежавал земеделска земя от 48.400дка, находяща се в землището на с. Г., общ. К.. След неговата
смърт, по- големият му брат М. С.С. през 1956 г., за
да бъде вписан като член кооператор, е внесъл 23 дка.от горните земи в ТКЗС Г.,
а разликата от останалите 25 дка, е внесъл на името на своя син А.М.С., който
също е станал член кооператор. Приживе А.М.С. е подал две заявления за
реституция на земеделската земя, едното за възстановяване на собственост на
неговия баща М. С.С., а второто на негово име и е приложил като доказателство, копия от
инвентарните книги за член кооператорите. С решение № 0005/13.02.1995 г. ПК К.
е признала и възстановила правото на собственост на М. С.С.
относно нива с площ от 16,000дка, в м. ***,
съставляваща имот № 013007, и нива с
площ от 7,008дка в м. ***, съставляваща имот № 036005. С второ решение на ПК К.
под същия номер № 0005/13.02.1995 г. е възстановена собствеността на А.М.С. за
останалите два имота: нива с площ от 16,999дка, в м. ***, съставляваща имот №
013012, и за нива с площ от 7,989дка в м. ***, съставляваща имот № 034009.
Ищецът твърди, че бил разговарял многократно с чичо си
А., че гореописаните имоти са били собственост на техния баща, а не на неговия
баща и на самия него и същия бил признал частично, че нивите с обща площ от
25дка – за нивата с площ от 16,999дка и за нивата с площ от 7,989дка, са били
наистина на бащата на ищеца и още през 1995 г. му ги е предоставил да ги
работи, като имали уговорка да му прехвърли собствеността върху тях, но чичо му
не изпълнил обещанието си приживе.
Ищецът сочи, че ответниците
отказват да му прехвърлят следващите му се имоти, въпреки че знаели, за
фактите, конкретно за това, че нивите с обща площ от 25дка са на баща му.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да установи спрямо ответниците С.А.М.
*** и Н.А. *** и спрямо Х.А.Х. *** и М.В.К. ***, с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване спрямо всички ответници, че
техният дядо по бащина линия М. С.С., б.ж на с. Г. не е собственик на недвижимите имоти,
възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с площ от 16,000дка, в м. ***, съставляваща имот № 013007 и нива
с площ от 7,00дка в м. ***, съставляваща имот № 036005, както и спрямо ответниците С.А.М. *** и Н.А. ***, че техният баща А.М. ***
не е бил собственик на недвижимите имоти, възстановени с Решение №
0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с площ от 16,999дка, в м. ***, съставляваща
имот № 013012 и нива с площ от 7,989дка в м. ***, съставляваща имот № 034009.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
От името на ответниците са
постъпили писмени отговори на исковата молба само от М.В.К. ***, чрез неговия
процесуален представител адв. Т.М.при ШАК и от
особения представител на Х.А.Х., адв. С.И..
В писмения отговор на ответника М.К. е посочено, че
искът е недопустим, т.к ищецът не е доказал правният си интерес от водене на
делото, т.к , т.к била изтекла давност за претенията
му, т.к земите са възстановени през 1995 г. с Решение на ПК К.. Излага
аргументи за неоснователност на исковете.
В писмения отговор от името на ответницата Х.А.Х., адв. С.И. се сочи, че е предявен „иск за делба“, който е
допустим и следва да се разгледа от съда.
От останалите ответници не
са постъпили писмени отговори, а сроковете за това са изтекли, съгл. чл. 60 и
чл. 61, ал.2 от ГПК на 18.05.2018 г.
Съдът като прецени допустимостта и основателността на
направените доказателствени искания прие следното:
Съдът намира, че исковете на ищеца са недопустими и
основанията за това са в следното:
Поради задължението на съда да следи служебно за
допустимостта на иска, с оглед на наличието на абсолютните процесуални
предпоставки за неговото предявяване, както и наличието на абсолютни
процесуални пречки за разглеждането му, извършил служебна справка относно
наличието на водени пред РС Нови пазар други граждански дела с идентично
основание и страни. В резултат на това се установи следното:
Ищецът е водил гр.д. № 287/2009 г. на НпРС, решението по което е ВЗС на 08.02.2010 г., по което
той е ищец, а ответници са лицата С.А.М. ***, Н.А. ***
и спрямо Н.М.О., родена на *** г.
Основанието на иска по това дело е установяване спрямо
страните е напълно идентична с посоченото в настоящата искова молба, а именно
установяване спрямо ответниците С.А.М., Н.А.Б. и Н.М.О.,
като законни наследноици на неговия брат М. С.С. – бивш жител ***, починал на 06.10.1980 г, че
наследодателят на ищеца е бил собственик на процесните
земи, а именно нива с площ от 16, 000 дка, в местността “***”, представляваща
имот №013007 по плана за земеразделяне на с. Г. и нива с площ от 7, 008 дка, в
местността “***”, представляваща имот №036005 по плана за земеразделяне на с. Г.,
както и на нива с площ от 16, 999 дка, в местността “***”, представляваща имот
№013012 по плана за земеразделяне на с. Г. и нива с площ от 7, 989 дка, в
местността “***”, представляваща имот №034009 по плана за земеразделяне на с. Г..
С решението по това дело са отхвърлени исковете на
ищеца, а именно, че наследодателят на ищеца – С. С.С. – бивш жител ***, починал на
30.10.1955 г. е бил собственик на 48,
400 декара земеделски земи, находящи
се в землището на същото село, възстановени с решения №0005/13.02.1995 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. К. на А.М.С., както следва: нива с площ от 16, 999 дка, четвърта
категория, в местността “***”, представляваща имот №013012 по плана за
земеразделяне, а по кадастралната карта на селото представляваща поземлен имот
с площ от 16998 кв.м. с идентификатор 18188.13.22, при граници:
18188.13.42, 18188.13.15, 18188.13.6,
18188.13.5 и 18188.13.13 и нива с
площ от 7, 989 дка, четвърта категория, в местността “***”, представляваща имот
№034009 по плана за земеразделяне, а по кадастралната карта на селото
представляваща поземлен имот с площ 7990 кв.м. с идентификатор 18188.34.9, при
граници: 18188.42.28, 18188.34.51, 18188.34.8 и 18188.34.40. и на наследниците
на М. С.С., както следва: нива с площ от 16, 001 дка, четвърта категория, в местността “***”,
представляваща имот №013007 по плана за земеразделяне, който имот по
кадастралната карта представлява поземлени имот с площ от 16000 кв.м. с
идентификатор 18188.13.7, при граници: 18188.13.15, 18188.13.16, 18188.13.10,
18188.13.8, 18188.12.41 и 18188.13.6 и нива
с площ от 7, 008 дка, четвърта категория, в местността “***”, представляваща
имот №036005 по плана за земеразделяне, който имот по кадастралната карта
представлява поземлен имот с площ от 7008 кв.м. с идентификатор 18188..36.5,
при граници: 18188.36.6, 18188.35.77, 18188.36.4 и 18188.36.22.
Относно това решение, следва да се посочи следното: по
делото страна-ответник е било лицето Н.М.О., родена на *** г., която е починала
на 03.04.2009 г. (преди завеждане на дело № 287/2009 г., заведено и образувано
на 22.04.2009 г.) и макар същата да не е била заместена от своите наследници по
закон – ответниците по настоящето дело Х.А.Х. *** и М.В.К.
***, решението, макар и недопустимо спрямо тях, е влязло в законна сила и като
такова притежава свойството непреришимост на правния
спор, съгл. чл. 299 от ГПК.
Решението по посоченото гр.д. № 287/2009 г. е ВЗС на 08.02.2010 г., и
по силата на чл. 298, ал.1 и ал.2 от ГПК то влиза в сила не само спрямо същите страни, т.е спрямо
ищеца М.С.С. ***, но и спрямо ответниците
С.А.М. и Н.А.Б., а съгласно ал.2, то има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници, т.е и за останалите двама ответници Х.А.Х. *** и М.В.К. ***, които са наследници на
страната по гр.д. № 287/2009 г. Н.М.О., родена на *** г. и починала на
03.04.2009 г. Независимо, че правното основание на гр.д. № 287/2009 г. е по чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е установителен по своята
правна природа, каквито са и настоящите искове по чл. 124 от ГПК, важни са
фактическите основания за неговото предявяване и те са напълно идентични.
Тази обвързваща сила на постановеното по гр.д. №
287/2009 г.решение е задължителна не само за страните, но и за съда по силата
на чл. 299, ал.1 от ГПК, до евентуалното обезсилване на постановеното в
недопустимата част решение.
В този смисъл, съдът намира, че исковете на ищеца
спрямо ответниците С.А.М. ***, Н.А. *** и спрямо ответниците С.А.М. *** и Н.А. *** и спрямо Х.А.Х. *** и М.В.К.
***, с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване спрямо всички ответници, че техният дядо по бащина линия М. С.С., б.ж на с. Г. не е собственик на недвижимите имоти,
възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с площ от 16,000дка,
в м. ***, съставляваща имот № 013007 и нива с площ от 7,00дка в м. ***,
съставляваща имот № 036005 са недопустими и производството по тях следва да
бъде прекратено на основание чл. 299, ал.2 от ГПК. В този смисъл е и
обвързващата съда многобройна практика на ВКС, малка част от която са т.5 от Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, Определение
№ 390 от 29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 752/2017 г., I г. о., ГК, Решение №
164 от 16.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2015 г., I г. о., ГК, Определение
№ 419 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2429/2015 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 803 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1597/2013 г., II т. о., ТК и мн.др.
Относно отрицателните установителни
искове по чл. 124 от ГПК срещу първите двама ответници
С.А.М. *** и Н.А. ***, че техният баща А.М. *** не е бил собственик на
недвижимите имоти, възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с
площ от 16,999дка, в м. ***, съставляваща имот № 013012 и нива с площ от
7,989дка в м. ***, съставляваща имот № 034009, съдът също извърши служебна
проверка по деловодната програма на РС Нови пазар, за наличие на други водени
от същия ищец дела с идентични страни и основание и установи, че ред РС Нови
пазар е водено гр.д. № 122/2013 г. между ищците М.С.С., С.М.С.,*** и Ресмие М. *** и ответниците С.А.М. *** и Н.А. ***, което е с идентични страни и с идентичен предмет, а
именно, че ищецът М.С.С. е собственик ищецът по давностно владение, а ищците С.М.С. и Ресмие М. Юсуф по
наследство на земите, оставени в наследство от М. С.С.,
конкретно на нива - поземлен имот с
идентификатор №18188.13.12 в местността “***”, с площ от 16 998 кв.м., при
граници имоти №18188.13.42, №18188.13.15, №18188.13.6, №18188.13.5 и
№18188.13.13 и нива – поземлен имот
с идентификатор №18188.34.9 в местността “***”, с площ от 7 990 кв.м., при
граници имоти №18188.42.28, №18188.34.51, №18188.34.8 и №18188.34.10.
Искът по това дело е ревандикационен,
по чл. 108 от ЗС, но същия съгласно трайната практика и конкретно на Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014
г., ОСГК, т. 2А, съгласно която, съдът, сезиран
с осъдителен иск по чл. 108
от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца.
Окончателното решение по гр.д. № 122/2013 г.на НпРС е отхвърлително, то е постановено от ОС Ш. по в.гр.д. № 6/2014, Влязло в законна сила на 28.11.2013г. и с което след като е отменено изцяло Решение № 339 от 6.ХІ.2013г. по гр.д. № 122/2013г. на Новопазарския районен съд, е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ищците М.С.С. ***, С. *** Ресмие М. *** иск против ответниците С.А.М. *** и Н.А.Б. ***, Разградска област, с основание на иска чл.108 от ЗС-за признаване ищците за собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Г.,Ш.ска област и представляващи: 1/поземлен имот с идентификатор 18188.13.12 в м.”***”,с площ 16,998 дка и 2/нива в местността „***” с площ от 7,990 дка, както и за предаването от ответниците на ищците владението върху същите имоти. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Искане за отмяна от ВКС на това решение е правено многократно от ищеца по делото, но то е оставено без разглеждане. Решението е влязло в законна сила в цялост на 28.11.2013г. Това решение, с оглед на това, че има и установителен характер относно принадлежността на правото на собственост, а и се основава на същите фактически твърдения и основания и е между същите страни има сила на пресъдено нещо по силата на чл. 299 от ГПК и е задължително не само за страните по него, но и за съда, който по силата на чл. 299, ал. 2 от ГПК след като констатира наличието на идентитет между страните и основанието, съгл. чл. 298, ал.1 от ГПК е длъжен да прекрати новото производство като недопустимо.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира исковете
на ищеца за недопустми на основание чл. 299, ал.2 вр. чл. 288, ал.1 и ал.2 от ГПК, поради наличието на
постановени преди това и влезли в законна сила съдебни решения по гр.д. №
287/2009 г. е ВЗС на 08.02.2010 г. и по гр.д. № 122/2013 г.на НпРС е отхвърлително, то е
постановено от ОС Ш. по в.гр.д. № 6/2014, ВЗС
на 28.11.2013г, с които са отхвърлени исковите претенции на ищеца спрямо същите
страни по настоящето дело и за същите недвижими имоти.
Относно
разноските.
Съдът намери, че доколкото исковите претенции се
явяват недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено изцяло
спрямо всички допуснати искове, то ответниците по
делото на основание чл. 78, ал.4 от ГПК те имат право на разноски и при
прекратяване на производството.
Разноски по делото са направени само от ответника М.В.К.
***, който е подал писмен отговор и който е упълномощил адв.
Т.М., съгласно приложеното на л. 63 от делото пълномощно и договор за правна
защита. Договореното и платено от ответника на адвоката защитник възнаграждение
е в размер на 800лв. По делото ответникът не е направил с отговора на исковата
си молба искане за присъждане на разноски. С оглед на това, че действа диспозитивното начало, на основание чл. 6 от ГПК, то съдът
е обвързан от заявената от ответника воля и поради това намира, че разноски не
следва да му се присъждат.
Относно дължимите на особения представител на
ответницата Х.А.Х. ***, адвокат С.И.Я. ***, за която са платени общо 438,69лв.,
с платежно нареждане от 21.05.2018 г., съдът намира, че заплащането на
извършената от нея работа следва да бъде оценено по чл. 9 от Наредба № 1/ 2004
г. на ВАС, като за изготвяне на писмен отговор по искова молба, в размер на 3/4
от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв., т.е дължат се
само 300лв. Възнаграждението в размер на 300лв. следва да се изплати на адв. С.И.Я. ***, а на ищеца да се укаже, че може да поиска
разликата до заплатения от него размер 438,69лв.или за сумата от 138,69лв.
Съдът намира, че следва да се укаже на ищеца, че ако не поиска връщане на
сумата по посочена от него банкова сметка ***елото,
сумата ще бъде конфискувана.
На основание чл. 299, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
ИЗЦЯЛО производството по гр.д.
219/2018 г. на РС Нови пазар, по предявените от ищеца М.С.С.
с ЕГН ********** ***, искове:
1/ по чл. 124 от ГПК на М.С.С.
с ЕГН ********** *** срещу ответниците С.А.М. с ЕГН **********
*** и Н.А.Б. с ЕГН ********** ***, и спрямо Х.А.Х. с ЕГН ********** *** и М.В.К.
с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване
спрямо ответниците, че техният дядо по бащина линия М.
С.С., б.ж на с. Г. не е бил собственик на недвижимите
имоти, възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.: нива с площ от
16,000дка, в м. ***, съставляваща имот № 013007 и нива с площ от 7,00дка в м. ***,
съставляваща имот № 036005, както и
2/ Искове по чл. 124 от ГПК на М.С.С.
с ЕГН ********** *** срещу ответниците С.А.М. с ЕГН **********
*** и Н.А.Б. с ЕГН ********** ***, че техният баща А.М. *** не е бил собственик
на недвижимите имоти, възстановени с Решение № 0005/13.02.1995 г. на ПК К.:
нива с площ от 16,999дка, в м. ***, съставляваща имот № 013012 и нива с площ от
7,989дка в м. ***, съставляваща имот № 034009.
На основание
чл. 81 от ГПК вр. чл. 9 от Наредба № 1/ 2004 г. на
ВАС, на особеният представител на ответницата Х.А.Х. с
ЕГН ********** ***, определена съгласно писмо с изх. № 669/2018 оот 30.05.2018 г. на АК Ш., адвокат С.И.Я. ***, да се изплати възнаграждение в размер на 300лв.
(триста лева) от платените общо 438,69лв., с платежно нареждане от
21.05.2018 г.
Указва на
основание чл. 82 от ГПК на ищеца М.С.С. с ЕГН ********** ***, правото да поиска връщане на
сумата от 138,69лв. (сто тридесет и осем лева шестдесет и девет стотинки),
представляваща разлика до заплатения от него размер 438,69лв., като следва в
писмена молба до съда да посочи банкова сметка ***, както и че ако в
едногодишен срок от ВЗС на решението по делото не поиска връщането й, сумата ще
бъде конфискувана.
Определението за прекратяване на производството по
делото подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. с частна жалба, съгласно чл.
274, ал.1, т.1 от ГПК пред Ш.ски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: .......................................
Галина Николова