№ 1338
гр. Варна , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20213100100928 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувано е по молба с входящ при ВРС №280651/29.03.2021г., която е
първоначално регистрирана във ВОС с входящ №6042/31.03.2021г., като след прекратяване
и връщане на делото на ВРС за надлежно коплектоване и за администриране на молбата, в
момента последната е регистрирана с входящ при ВОС №6953/13.04.2021г. Молбата е
подадена от лицето Н. А. Н. с искане за определяне на срок при бавност по гр.д.
№1206/2020г. на ВРС, 49-ти с-в, по отправено искане с входящ при ВРС
№273857/16.10.2020г. за допускане на допълнително обезпечение на предявените пред ВРС
искове.
Към молбата е приложено в оригинал относимото дело на ВРС.
Към молбата в случая не е приложено становище на съдията-докладчик по
относимото за случая дело на ВРС, което е негова правна възможност, тъй като становището
е предвидено за доизясняване на причините за действията или бездействията на ВРС.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована към момента.
Съгласно чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда от съдия в
горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпване на молбата. В случая молбата, с
надлежно комплектованата преписка по нея, е постъпила във ВОС на 08.04.2021г.,
разпределена е на настоящия докладчик на 13.04.2021г., а а настоящият съдебен по нея акт е
постановен също на 13.04.2021г., с което горепосоченият срок е безусловно спазен от
компетентния състав на ВОС.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, защото:
С определение №5703/30.04.2020г. по гр.д. №1206/2020г. на ВРС, 49-ти с-в, е
допуснато обезпечение на предявените от Н.Н. искове (за лихви за забава върху други
негови вземания), до размера на интереса от общо 630.00лв., съобразно молбата на ищеца и
1
предявения от ищеца размер.
Разглежданата сега молба на Н. Н. с входящ при ВРС №273857 за допускане на
допълнително (по размер) обезпечение на предявените пред ВРС искове, при запазване на
същите обезпечителни мерки, е подадена на 16.10.2020г., при спряно в този момент
производство. Молбата е била свързана с друга от многото подадени на 16.10.2020г. молби
на Н.Н., а именно с искане за увеличение размера на исковете. Произнасяне по чл.214 ГПК
на ВРС няма, предполагаемо с оглед на спряното производство.
До 22.03.2021г. произнасяне по молба вх. при ВРС №273857/16.10.2020г. за
допускане на допълнително обезпечение на предявените искове не е било направено. Тъй
като при спряно производство съдът дължи разглеждане на молби за обезпечение на
предявените преди спирането на делото искове, то следва да се приеме, че съставът на ВРС е
дължал разглеждане на молбата вх. при ВРС №273857/16.10.2020г., независимо от резултата
по нея (с оглед на вече допуснатото обезпечение и недопустимостта на произнасянето по
чл.214 от ГПК при спряно производство).
На 22.03.2021г. обаче е била подадена от Н.Н. молба с входящ при ВРС №279369, с
която ищецът Н., на осн. чл.402, ал.1 ГПК, е поискал да бъде изцяло отменено по-рано
поисканото от него обезпечение на предявените от него искове. Причина за това искане е
било ясното признание на Н., че „запорът ми е ненужен, тъй като дружеството само заплати
́
лихвите доброволно по банковата ми сметка“. След което е поискано да не се прекратява
делото, заради оставащия според ищеца спорен въпрос относно разноските по делото, по
което очевидно е признал да е получил изпълнение в цялост на предявените парични
вземания (това признание впрочем е заявено и в следващи молби на Н.).
С определение №263230/31.13.2021г. по гр.д. №1206/2020г., съставът на ВРС е
отменил изцяло обезпеченията по делото, на осн. чл.402 ГПК. А със свое определение
№1306/09.04.2021г. по в.ч.гр.д. №882/2021г. на ВОС, въззивната инстанция е потвърдила
изцяло определение №263230/31.13.2021г. по гр.д. №1206/2020г. на ВРС.
Въз основа на горните обстоятелства настоящият състав приема, че след подаването
на молба вх. при ВРС №279369/22.03.2021г. от Н., забавата на 49-ти състав на ВРС по
молбата с входящ при ВРС №273857/16.10.2020г. е отпаднала и е санирана от самия ищец,
по следните причини:
Първо: Всяка молба за допълнително (по размер) обезпечение на искове, при вече
допуснато начално тяхно обезпечаване до пълния предявен размер, и при запазване на
същите по вид мерки, е функционално свързано с началното произнасяне по чл.389 ГПК.
Доколкото последното е отменено то и молбата за дообезпечаване по размер е безпредметна.
Което дискредитира интереса на ищеца от въпросното произнасяне.
Второ: С молбата си по чл.402 ГПК ищецът несъмнено е десезирал съда от
производството по чл.389 и сл. ГПК, поради което молбата по чл.402 от ГПК имплицитно
индикира десезиране и от молбата за дообезпечаване по размер.
Трето: В конкретния случай молбата по чл.402 ГПК е обоснована с ясно и несъмнено
признание от Н., че вече „запорът ми е ненужен, тъй като дружеството само заплати лихвите
́
доброволно по банковата ми сметка“, тоест че е получил пълно удовлетворение на
предявените си материални права по чл.86 ЗЗД, което от своя страна също води до липса на
продължаващ интерес от молбата от 16.10.2020г.
Четвърто: Признанието за получено плащане на спорното облигационно вземане е
основание за прекратяване на делото поради отпаднал в процеса на разглеждане интерес от
исковете изобщо (което не влияе на разрешаването на въпроса за разноските в процеса).
Пето: По арг. от чл.235, ал.3 ГПК всички гореизложени обстоятелства относно
2
молбата на ищеца вх. при ВРС №279369/22.03.2021г. и определението от 31.03.2021г. на
ВРС, потвърдено на 09.04.2021г. от ВОС, е необходимо да се вземат предвид при
настоящото произнасяне, с оглед функционалната връзка на същите с разглежданата молба
от 16.10.2020г. на ищеца. Понастоящем по нея няма причина и интерес за ищеца от
произнасяне, поради което не следва да се определя и срок за такова.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с входящ при ВРС №280651/29.03.2021г., която е първоначално
регистрирана във ВОС с входящ №6042/31.03.2021г., като след прекратяване и връщане на
делото на ВРС за надлежно коплектоване и за администриране на молбата, в момента
последната е регистрирана с входящ при ВОС №6953/13.04.2021г., подадена от лицето Н. А.
Н. с искане за определяне на срок при бавност по гр.д. №1206/2020г. на ВРС, 49-ти с-в, по
отправено искане с вх. при ВРС №273857/16.10.2020г, на осн. чл.255 – чл.257 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на ВРС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3