№ 5900
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100501730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №15285/20.09.2023г., постановено по гр.дело №47276/2021г. по описа на СРС,
ГО, 118 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Е. Г. К. с
ЕГН:********** дължи на ищеца „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:*******, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ сумата от 571,98 лева- цена на доставена от ищцовото
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“*******, абонатен
№129264, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 38,28 лева- цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно
със законна лихва върху всяка главница от 04.12.2020г. до изплащане на вземанията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№61199/2020г. по описа на СРС, 118 състав, като искът е отхвърлен за стойност на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 571,98 лева до пълния предявен
размер от 1129,08лв., за мораторна лихва в размер на 128,26 лв. за периода от 15.09.2019г. до
25.11.2020г. за забава плащането на стойността на топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и за мораторна лихва в размер на 8,28 лв. за периода от
31.12.2017г. до 25.11.2020г. за забава плащането на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца 326,33лв. разноски за исковото производство и 35,60 лева разноски за
заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ООД с
ЕИК:******* като трето лице помагач на страната на ищеца.
1
Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения представител на
ответника. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Твърди, че между
страните не е била налице облигационна връзка, тъй като изводът на първостепенния съд за
такава се базира на договор за покупко- продажба на имот от 1990г., който е предоставен на
ищеца от общинската администрация, а не от Агенция по вписванията. Договорът за избор
на фирма за дялово разпределение не съответствал на ЗЕ и не бил сключен от надлежен
представител на етажната собственост. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Претендира разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на процесния имот, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена
топлинна енергия от ответника, е представен по делото Договор за продажба на държавен
имот по реда на Наредбата за държаните имоти от 20.02.1990г., от който се установява че
чрез покупко- продажба ответникът е придобил собствеността върху имота. Не се твърди и
не се установява след тази дата ответникът да се е разпоредил с правото на собственост
върху имота или да е учредил вещно право на ползване върху същия. Установено е също
така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция,
Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2
2
ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника
за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В същото заключение са установени и
непогасените задължения на ответника за доставена топлинна енергия за процесния период.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Предвид задължителните
разяснения, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 12,20 лева,
доколкото въззивното производство е инициирано чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК особен представител..
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на 321,27 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15285/20.09.2023г., постановено по гр.дело №47276/2021г. по
описа на СРС, ГО, 118 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. Г. К. с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 12,20лв.
/дванадесет лева и 20 стотинки/, представляваща дължима държавна такса за въззивното
3
производство.
ОСЪЖДА Е. Г. К. с ЕГН:********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"ЕАД, с
ЕИК:*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 371,27 /триста
седемдесет и един лева и 27 стотинки/ – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Т.С.“ООД с ЕИК:*******.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4