ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260057 05.10.2020г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №642 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ГПК във вр. с чл.78, ал.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба от
адв.С.К. Н., в качеството й на особен представител на С.С.Г.- ответник по
гр.д.№793/20019г. по описа на РС- Пазарджик, срещу Определение №842/20.03.2020г.,
постановено по гр.д.№793/2019г. по описа на РС- Пазарджик, с което последната е
осъдена да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от
300лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за предоставена
правна помощ по гр.д.№793/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
В частната жалба се излагат подробни
съображения в насока за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Искането е да бъде постановен
съдебен акт, с който се отмени обжалваното определение, като неправилно и се
отхвърли молбата на НБПП, като неоснователна.
В законоустановеният срок по
чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от НБПП, с изложени съображения за
неоснователност на жалбата.
Постъпил е писмен отговор и от
другата страна в процеса по гр.д.№793/2019г. по описа на РС- Пазарджик- С.С.Г.,
чрез пълномощника му адв.К.. В същият се излагат доводи в насока неоснователност
на подадената частна жалба, като искането е за оставяне без уважение на същата.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изнесените доводи
в жалбата, становището на НБПП и на ответната страна, намира за установено
следното:
Производството по гр.д.№793/2015г.
по описа на РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от С.С.Г.
против С.С.Г., с правно основание чл.49, ал.1, във вр. с ал.3 от СК.
В хода на производството, с
Определение №1512/14.05.2019г., във връзка с подадена молба с
вх.№6142/13.03.2019г. от С.С.Г. е предоставена правна помощ на същата под
формата на процесуално представителство по гр.д.№793/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, образувано по искова молба за развод.
С Разпореждане от 31.05.2019г.,
във връзка с постановеното определение от 14.05.2019г. е назначена адвокат С.К.
*** за повереник на ответника С.С.Г..
Съдебното производство е
приключило с влязло в законна сила Решение №1309/08.10.2019г.
Видно от Определение
№842/20.03.2020г., на основание чл.77, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с
чл.27а от Закона за правната помощ е осъдена С.С.Г., да заплати по сметка на
Национално бюро за правна помощ- гр.С.- 300лв. разноски за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство по г.д.№793/2019г. по
описа на РС- Пазарджик.
При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна
инстанция достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
За да постанови съдебният си
акт РС- Пазарджик е приел, че по аргумент от чл.78, ал.8 от ГПК, страната на
която е предоставена правна помощ следва да понесе и разноските, освен ако не е
освободена от разноски и не са налице основания те да се възложат на другата
страна. Визирано е, че в настоящото
брачно производство съдебните разноски остават в тежест на всеки от съпрузите, както ги е
направил- чл.329, ал.1 от ГПК. С оглед на това е счетено, че разходите за
правна помощ на ответника С.Г. следва да се поемат от последната.
В конкретният казус, настоящата
инстанция не споделя изложените доводи, които са дали основание на
първоинстанционният съд да постанови обжалвания съдебен акт.
Не е спорно от данните по
делото, че на ответникът С.С.Г. е предоставена правна помощ на основание чл.23,
ал.3 от ЗПрП, поради липса на средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.2 от ЗПрП и
чл.94 ГПК тази правна помощ под формата на процесуално представителство е
безплатна, което означава, че лицата, на които е предоставена, по начало не
дължат възстановяване на държавата на изразходваните от нея средства.
Предоставената по реда на
чл.23, ал.3 от ЗПрП правна помощ на страна по гражданско дело предполага, че
същата не разполага със средства да заплати за адвокат, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието налагат това.
На практика, веднъж
предоставена от съда, правната помощ запазва естеството си на „безплатна“
такава /арг. чл.2 ЗПрП и чл.94 ГПК/. Икономически слабата страна в процеса,
дори при отхвърляне на исковите й претенции като неоснователни, не дължи
възстановяване на изразходваните от държавата средства по сметка на НБПП. По
този начин се гарантира конституционното право на защита в процеса.
Отделно от това, императивната
разпоредба на чл.78, ал.7 от ГПК урежда единствено въпроса за разноски между
страните по делото. Националното бюро за правна помощ няма процесуално качество
на страна в исковото производство. Цитираният текст на закона се прилага по
отношение на НБПП, само доколкото искът на ползвалото правна помощ лице бъде
отхвърлен. Изречение първо на чл.78, ал.7 от ГПК регламентира възможността
насрещната страна /а не на страната ползвала правна помощ/, при неблагоприятен
за нея изход на процеса, да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата,
изплатена като възнаграждение на служебния адвокат.
Изречение второ на чл.78, ал.7
от ГПК пък урежда отговорността на получилото правна помощ лице, но само за
разноските, направени от насрещната страна при осъдително решение, съразмерно
отхвърлената част от иска. Следователно в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.2 ГПК
лицето, получило правна помощ, не дължи разноски на НБПП.
В случая неправилно районният
съд е приел, че разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК обосновава приложимостта на
чл.78, ал.7 от ГПК /неправилно посочено от съда чл.78, ал.8 от ГПК/ за
ангажиране отговорността на ответника за заплатените от НБПП разноски за
назначения й служебен защитник в производството по гр.д.793/2019г. по описа на
РС- Пазарджик.
Като е приел обратното,
първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт, тъй като изплатеното
на адв.С.К. Н. възнаграждение в размер на 300лв. следва да остане за сметка на
бюджета на НБПП, който съгласно чл.2 от ЗПрП се финансира от държавата.
Предвид на гореизложеното,
обжалваното определение, като незаконосъобразно следва да се отмени и вместо
него се постанови ново, с което искането на НБПП за присъждане на разноски за
правна помощ, на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПрП се
отхвърли, като неоснователно.
Въз основа на всичко
гореизложено и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Определение
№842/20.03.2020г., постановено по гр.д.№793/2019г. по описа на РС- Пазарджик, с
което С.С.Г., с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати в полза на Националното
бюро за правна помощ сумата от 300лв., представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по гр.д.№793/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски в размер
на 300лв. за предоставената на С.С.Г. правна помощ по гр.д.№793/2019г. по описа
на РС- Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Преписи от настоящото определение да се изпрати на страните!
Председател:
Членове:1.
2.