№ 20477
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110144846 по
описа за 2022 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 172983/18.08.2022г. на СРС,
допълнително уточнена с Молба, вх. № 138777/18.05.2023г. на СРС, подадена от Е. Д. М.
срещу Прокуратурата на Република България.
Ищецът Е. Д. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС за осъждането ú да
му заплати сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени му чрез
нарушаване на международното право и правото на Европейския съюз неимуществени
вреди – лишаване от правосъдие и ефективни средства за защита и последвалите от това
неприятни психосоматични изживявания, последица от бездействието на Прокуратурата да
разгледа негова Жалба, вх. № PRB202007286454/28.09.2020г. на Главния прокурор, ведно
със законната лихва от датата на увреждането /28.09.2020г./ до окончателното изплащане.
Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че
депозирал пред Главния прокурор Жалба, вх. № PRB202007286454/28.09.2020г. на Главния
прокурор, с която поискал Прокуратурата от своя страна да поиска възобновяването на
КНОХД №1018/2019г. на ВКС, обосновавайки, че е осъден по непредявени обвинения и при
различна фактическа обстановка. Тази жалба не била разгледана и по нея нямало
произнасяне, с което Прокуратурата нарушила задълженията си по ЗСВ и НПК, а от своя
страна нарушила правата на ищеца по вътрешното и международното право, включително
европейското. Този произвол лишил ищеца от правосъдие и от ефективно средство за
защита срещу осъждането му за непредявено обвинение, като го подложил на жесток
психически тормоз, в следствие от което той се поболял от депресия, получил паник-атаки и
хипертония. Изтърпял болки и страдания, чувствал унижение, безизходица, безнадеждност,
безпомощност, страх и ужас. Уронено било достойнството му. За насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът не се явява или се явява лично. Предявеният иск се
поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнително е депозирана Писмена
защита, вх. № 332635/21.11.2023г. на СРС.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез
прокурор К. В. – прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирала Писмен
отговор на исковата молба, вх. № 49782/22.02.2023г. на СРС, с който оспорва редовността и
допустимостта на исковата молба, както и основателността на предявените искове. Сочи
наличието на множество дела с идентичен предмет, като целта на ищеца била да получи
обезщетение за едно и също. Обосновава липса на предпоставките за ангажиране на
отговорност по чл. 2В ЗОДОВ, като акцентира, че липсва неправомерно бездействие на
Прокуратурата, а искането на М. за възобновяване било разгледано по съответния ред и
отказано, като отказът в крайна сметка бил потвърден от ВКП и Зам.-Главен прокурор. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. В насрочените по делото публични съдебни заседания Прокуратурата се
представлява от прокурор В., прокурор Б. или прокурор Ц.. Предявените искове се оспорват,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Квалификацията на иска съдът определя съобразно твърденията на
ищеца в исковата молба и заявените със същата искания към съда. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание
на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи нарушение на норма от международното
право и правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в
случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив
съдебен процес, нарушението да е достатъчно съществено, настъпили неимуществени вреди
за ищеца и техния размер, причинно – следствена връзка между нарушението и
причинените на ищеца неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже заплащане
на претендираните суми. Извън това в тежест на всяка от страните е да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, ищецът Е. Д. М. е депозирал до Главния
Прокурор на Република България Жалба, вх. № PRB202007286454I/28.09.2020г. на ИЦ на
ПРБ /това в крайна сметка се установява да е правилният номер на жалбата на ищеца/, с
която е поискал възобновяването на КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, съответно ВНОХД №
102/2018г. на АСНС и НОХД 646/2015г. на СНС, като делото бъде върнато на фазата на
досъдебното производство. В жалбата си М. подробно обосновава становище, че е осъден по
непредявени обвинения. В този смисъл ищецът е подал множество искания/жалби до
Прокуратурата.
С Постановление от 23.11.2020г. по пр.пр. № 2015/2020г. на АСП А.К. – Прокурор в
Специализираната прокуратура, е отказал да изготви искане за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 646/2015г. по описа на Специализирания
наказателен съд. За да стори това, той е обосновал липса на предпоставки за възобновяване
на производството съобразно регламентацията на НПК. Така издаденото постановление е
обжалвано от Е. М. пред Апелативната специализирана прокуратура. С Постановление от
18.01.2021г. по пр.пр. № 1050/2020г. на АСП С. С. – Прокурор в Апелативната
специализирана прокуратура, е потвърдила постановлението на Прокурора от
Специализираната прокуратура, като е акцентирала, че нито са налице предпоставките за
2
възобновяване, нито прокуратурата разполага с правомощие да осъществява контрол върху
актовете на съдилищата. Постановлението е оспорено от Е. М. пред Върховната касационна
прокуратура. С Постановление от 22.02.2021г. на Н. Л. – Прокурор във Върховната
касационна прокуратура, постановлението на Прокурора от Апелативната специализирана
прокуратура е потвърдено, като е посочено, че не са налице установените от закона
предпоставки за иницииране на производство по възобновяване. Оспорено от Е. М., това
постановление също е потвърдено с Постановление от 09.03.2021г. на К.Ф. – Заместник на
Главния Прокурор.
Съгласно чл. 422 НПК наказателните дела се възобновяват, когато: някои от
доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или
разпореждането, се окажат неистински; съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ
орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на
съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат
съществено значение за делото; с решение на Европейския съд по правата на човека е
установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, което има съществено значение за делото; са допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5
НПК, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба
или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната; е допусната екстрадиция в
случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване
на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.
Обстоятелствата по първите два пункта следва да се установят с влязла в сила присъда, а ако
такава не може да се постанови – чрез разследване. Искането за възобновяване на
наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-3 НПК може да направи окръжният,
съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 – главният прокурор. Искане за
възобновяване на наказателно дело от компетентност на Европейската прокуратура по чл.
422, ал. 1 може да направи европейският делегиран прокурор. Осъденият за престъпление от
общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а НК, може сам да направи искане за
възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК.
В тази връзка и с оглед предявения иск следва да се има предвид, че липсва
основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата за бездействие, доколкото е
налице извършена проверка и произнасяне от прокурор по исканията на М., които, макар и
изразени в многобройни жалби/искания/молби, реално се ограничават до искането му да
бъде възобновено наказателното производство, по което е осъден, както и за търсене на
отговорност за лицата, действията на които са довели до неправомерното му, според него,
осъждане. Въпросът дали да се инициира възобновяване е в рамките на преценката на
съответния прокурор, която, в конкретния случай, е била подложена и на служебна проверка
от страна на прокурори от горестоящите прокуратури. Когато отказът за възобновяване на
производството е основан на приложение на законови разпоредби и преценка за
допустимост/основателност на искането, която преценка е предоставена на органа - адресат
на искането, независимо дали то се уважава или не, то действията на органа са в
съответствие с установените от закона негови правомощия и нямат неправомерен характер.
Оттук те не могат да бъдат предпоставка за възникване на вредоносни последици.
На следващо място следва да се има предвид, че в рамките на гражданското
съдопроизводство съдът не разполага с правомощие да осъществява какъвто и да било
контрол върху актовете на наказателния съд и прокуратурата или да ги преразглежда.
Гражданският съд може да се произнася единствено относно гражданскоправните
последици на тези актове и тези, следващи тяхната отмяна и/или обявяването за
незаконосъобразни по предвидения за това ред, каквото в случая не се установи да има. В
3
тази връзка настоящият съдебен състав не разполага с правомощие нито да проверява дали
ищецът е осъден по законосъобразно проведена процедура, нито дали отказът на
прокуратурата да поиска възобновяване на наказателното производство срещу него е
обоснован и правомерен.
Не може да се обоснове отговорност на ответника във връзка с нормите от
европейското и международното право, цитирани в исковата молба, доколкото по искането
за възобновяване на наказателното производство прокуратурата е прилагала националното
право и установените в него процедури, а не съюзна/международна правна норма. При това,
макар и осъден с влязла в сила присъда, ищецът е имал възможност във връзка с
оплакванията си да се обърне към Европейския съд по правата на човека, чийто решения
също са основание за възобновяване на наказателното производство – чл. 422, ал. 1, т. 4
НПК.
Горните съображения са достатъчни за отхвърляне на предявения иск, доколкото при
съобразяването им отговорност на сочените в исковата молба фактически и правни
основания е изключено да възникне. Оттук обсъждането на останалите събрани по делото
доказателства, включително показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, се
явяват безпредметни.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Доколкото с Определение № 729/19.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 10736/2022г. на СГС
ищецът е освободен само от заплащането на държавна такса, но не и от разноски по делото,
съдът намира, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 77 ГПК, че в тежест на ищеца и в
полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложат разноските по делото, платени
първоначално от бюджета на съда, за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
психиатричната експертиза в размер от 671,80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, от град София, срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание по чл. 2в, ал.
1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС за осъждането ú да му заплати сумата от 20000,00
лева, представляваща обезщетение за нанесени му чрез нарушаване на международното
право и правото на Европейския съюз неимуществени вреди – лишаване от правосъдие и
ефективни средства за защита и последвалите от това неприятни психо-соматични
изживявания, последица от бездействието на Прокуратурата да разгледа негова Жалба, вх.
№ PRB202007286454/28.09.2020г. на Главния прокурор, ведно със законната лихва от
датата на увреждането /28.09.2020г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, от град София, да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд , на
основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 77 ГПК, сумата от 671,80 лева, представляваща
първоначално заплатени от бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице по делото
(гр.д. № 44846/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Ю. и на
ответника.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5