№ 285
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:С. В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503552 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. К. С., К. Г. К. и Д. Г. К. срещу Решение
№ 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , поправено с
Решение № 151 от 02.07.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на Г. К.
С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г. Ц. с
ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на
общо 1000 кв.м. ид.ч. /всеки един от тях на по 333.33 кв.м.ид.ч./ от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.
№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо
поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020
кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ
163, ПИ 162, ПИ 161, от които 666.67 кв.м. ид.ч. придобити на основание наследяване и
- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 149,
том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус И.К. по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от
правото на собственост върху описания имот.
1
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за
неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че въззивниците
не са процесуално и материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове,
тъй като много преди завеждане на исковата молба, наследодатЕ.та им Л. С.а се е
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето лице с договора
по НА № 20/14.03.2014г. След този момент те не са придобили права или задължения по
отношение на имота, поради което за ищците не е налице правен интерес от провеждане на
иска срещу тях. Вярно е, че според ТР № 4/2014г. на ВКС е налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот
преди завеждане на исковата молба, но в случая се касае не до действителния продавач, а до
неговите наследници, които въобще не са придобили права върху имота, доколкото към
момента на смъртта тези права не са съществували и по отношение на тях решението не
може да формира СПН. Ето защо производството по делото следва да се прекрати.
Първоинстанционният не е отговорил на релевираните в отговора възражения и оспорвания
в този смисъл. Отмяната на КНА от друга страна не влече автоматична отмяна на НА, с
който „Алинвест 2014“ ООД е придобил права. Последният продължава да владее имота на
правно основание – валидна правна сдЕ. по НА № 20/14.03.2014г., която сдЕ. не е развалена.
Дори и да се приеме, че ищците са собственици на част от имота, ответното дружество не
може да бъде осъдено да предаде владението, доколкото основанието за ползването му не е
отпаднало. Липсва произнасяне от друга страна по възражението, че доколкото от НА не
може да се установи кой каква част от имота притежава, то искът по чл. 124 от ГПК следва
да бъде насочен срещу всички собственици по КНА, още повече, че твърдят придобиване на
право на собственост на оригинерно основание – по давност. С оглед липсата на установена
идентичност между имотите по представените НА и процесния имот, същите не са
установили правото си на собственост изобщо. Приемайки обратното по отношение на 1000
кв.м. ид.ч. от процесния имот, съдът е постановил необоснован акт. От доказателствата по
делото се установява, че прехвърленият на наследодателя Ц.Б. имот от 2000 кв.м. ид.ч.,
целият от 7020 кв.м. не е бил негова собственост, доколкото няма доказателства да е бил
притежание на неговите прехвърлители, поради което дарствената сдЕ. не е произвела
транслативен ефект. Ищците следва да установят правата си върху претендирания обем, на
заявеното основание – наследяване, което включва пряко и пълно доказване правата на
наследодателя им. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. При недоказана
собственост искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наред с това съдът е излязъл
извън рамките на сезирането – ищците не са претендирали наследяване на баба си Р. Г.ева,
поради което произнесеното в тази част за 333.33 кв.м. ид.ч. е недопустимо и следва да се
обезсили. При липса на преценка на всички доказателства по делото, съдът е приел, че е
оборена доказателствената сила на КНА и че не са доказали правото си на собственост,
размествайки доказателствената тежест. Показанията на свидетелите са обсъдени
незадълбочено, довело до неправилно изясняване на фактическата обстановка. Възприетото
от съда по приложението на чл. 79 от ЗС противоречи поради това на съдебната практика,
2
според която, когато владението е установено чрез предаване от предишния
собственик/владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 от ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението на своя родственик, който има качеството негов
наследник, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. С оглед
установеното по делото за съгласие на брата и майката на Л. С.а да се грижи сама за
процесния имот, обработвайки го в продължение на установения срок 2000г.-2014г., тя го е
придобила по давност, като не е била длъжна да демонстрира своителни намерения на
децата на своя брат, тъй като по волята на своите роднини е станала владелец на цялото
дворно място. Установено е, че мястото е поддържано постоянно, явно в продължение на 10
години от Л. и съпруга й и С. и съпруга й – Милчо Михалев. След 1990г. ищците не са
идвали в с. Цонево, не са се интересували от имота, поради което твърдението им, че са
обработвали същия до 2015г. не отговаря на действителното положение. Отправили искане
поради всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде
обезсилено, респ. отменено като неправилно.
В отговор на жалбата Р.Ц., Е.И. и П.Г. оспорват доводите в нея. Излагат, че водените
от тях свидетели живеят постоянно в с. Цонево и познават добре имота и като
безпристрастни следва да се ценят като обективни. Свидетелите на ответниците от друга
страна са заинтересовани от изхода на делото, като участници в обстоятелствената проверка.
Идентичността на имота също е доказана, а относно съответствието му с имотите по НА от
1937г. няма запазени планове от преди 1961г. за селото. В НА от 1989г., от който черпят
права е описан НА от 1937г. Към този момент имотът е бил земеделска земя, включен в
регулацията на селото с плана от 1962г. Поради това е отказано възстановяване правото на
собственост по отношение на 7 дка в с. Яворово, понастоящем с. Цонево от ОДЗ –
Дългопол. В РП към плана под № 160 – нива е записан Г.Б.А., който именно е
наследодателят им Г.Б.К.. Наследодателите им са владяли имота от 1989г. и на основание
давност придобили правото на собственост. Отправили искане за постановяване на решение,
с което обжалваното такова се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П. Г. Г. срещу
Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , В
ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН
********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Ц. с
ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на
още 254 кв.м. ид.ч. от описания недвижим имот.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на извода на ПРС за липса на
идентичност между имотите. Такава за останалите неразпределени 3020 кв.м., след
извършените дарения през 1989г. е установена. През 1989г. са извършени две дарения на
3
ид.ч. от цял имот от 7020 кв.м. Двете ид.ч. са с площ по 2000 кв.м. Т.е. след даренията от
1989г. Г. и С.Б.К. са останали собственици на 3020 кв.м. ид.ч. Щом е налице идентичност
между процесния и дарените части от имота, то е налице идентичност и за останалата част
от имота. Бащата на ищците придобил по наследство от баща си Ц.Б., п. 1995г. 1/9 ид.ч. от
останалата част с площ от 3020 кв.м., като притежавал 1002.23 кв.м. от дворното място,
цялото с площ от 7020 кв.м. Тази част е наследена от ищците след неговата смърт. Те са
наследили също така 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. след смъртта на бабата на баща им С.К., п.
2009г. По този начин тримата ищци притежават общо 1254 кв.м. Дори да се приеме, че не е
установена идентичност между имота по НА от 1937г., то тогава имота е придоби на
основание давност при владение на наследодателите им от 1989г. Ето защо отправили
искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковете бъдат уважени в цялост.
В отговор на насрещната въззивна жалба Г. С., К.К. и Д.К. оспорили доводите в нея.
Заявили, че доводът за евентуално придобиване на частта на основание придобивна давност
от 1989г. е преклудиран, тъй като не е направен своевременно и съставлява основание,
съдържащо нови фактически твърдения, което е недопустимо да се случва пред въззивната
инстанция.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П.
Г. Г. срещу Г. К. С., К. Г. К., Д. Г. К. и „АЛИНВЕСТ 2014“ ООД съединени в условията на
първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците
физически лица, че ищците са собственици на 1254 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ ПИ 160, включен в УПИ Х, в кв.
23 по РП на селото, целият с площ от 7020 кв.м. и при граници на целия: улица, ПИ №№
158, 159, 217, 216, 215, 165, 164, 163, 162 и 161, за които наследодатЕ.та на ответнизите Л.Ц.
С.а се е снабдила с КНА № 48 от 04.02.2014г. на Нотариус И.К., както и на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА, както и осъдителен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС за приемане за установено спрямо ответника юридическо лице и осъждането му да
предаде на ищците владението върху така описания недвижим имот, придобит от ищците на
основание наследяване на баща им Г. Ц. Г.ев, а 333.33 кв.м. ид.ч. – на основание
наследяване на баба им Р.Н.Б..
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците
са наследници по закон на баща си Г. Ц. Г.ев, б.ж. на с. Цонево, п. на 20.10.2005г., който по
4
наследяване на своя баща Ц.Б., п. 1995г. придобил 1/3 ид.ч. от 2000 кв.м. от дворно място,
цялото с площ от 7020 кв.м. от описания имот № 160 в с. Цонево. Ц.Б. от своя страна
придобил частта от имота на основание договор за дарение по НА № 25/1989г. на съдия при
ПРС. Освен тази част, баща им придобил по наследяване на баща си и 1/9 ид.ч. от
останалата неразпределена част от същия имот с площ от 3020 кв.м. По този начин баща им
общо притежавал 1002.23 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 7020 кв.м. Освен
частта, придобита от тях по наследяване на баща им, ищците придобили и 1/12 ид.ч. от 3020
кв.м. по наследяване на бабата на баща им С.Б.К., п. 2009г. Така, общо притежават 1254
кв.м. от описания имот. Приживе баща им, до кончината му ползвал южната част от имота, а
северната му част се е ползвала от съсобственика му Б. Г.ев Б.ов, п. 2014г. След смъртта на
баща им, ищците помагали на баба си по бащина линия Р. Б.ова да обработва имота, която
през 2010г. позволила на един съсед да отглежда царевица в същия. През 2013г.
съсобствениците им Л.Ц. С.а и С. Б.ова М. заявили желание да продадат заедно имота, но
ищците отказали. Впоследствие узнали, че на 12.03.2014г. е извършена продажба от Л.Ц. С.а
на ответника юридическо лице на ½ ид.ч. от имота, която включва и частта на ищците от
1254 кв.м., легитимирайки се като собственик на основание съставен КНА. Л.Ц. С.а е
съпруга и наследодатЕ. на ответниците физически лица, п. на 29.12.2016г. и същата не е
упражнявала фактическа власт върху цялата ½ ид.ч. от имота, с която, заедно със съпруга й
Г. К. С. /първия ответник/ се разпоредили в полза на последния ответник, нито е придобила
частта от имота на друго основание. Доколкото не е била собственик на продадените ид.ч.
от имота, то сдЕ.та не е породила вещно действие и „Алинвест 2014“ ООД не е придобило
правото на собственост върху собствените на ищците ид.ч. от имота. Ето защо отправили
искане за постановяване на положително решение по делото.
В отговор на исковата молба, Г. С., К. и Д.К.и оспорили допустимостта на
предявените срещу тях искове с доводи за липса на правен интерес у ищците от
предявяването им срещу тях. Изложили съображения, че продажбата на чужда вещ и нейния
транслативен ефект касаят патримониума на приобретателя по сдЕ.та, поради което ищците
имат интерес да насочат установителните си искове само срещу купувача по сдЕ.та. В
случая исковете са предявени срещу прехвърлителите по договора за покупко продажба по
НА № 20/2014г., срещу първия от тях – лично и срещу останалите – като наследници на Л.
С.а за установяване право на собственост към настоящия момент. Доколкото
прехвърлителите по сдЕ.та са се разпоредили с правата си преди предявяване на исковата
молба с валидна правна сдЕ., то спорът за собственост съществува понастоящем между
ищците и приобретателя на имота „Алинвест 2014“ ООД, поради което за ищците не е
налице правен интерес от привличане като ответници по иска за собственост на
прехвърлителя по сдЕ.та, респ. неговите наследници по закон. Отправили искане в тази
връзка предявените срещу тях искове да се оставят без разглеждане като процесуално
недопустими.
Евентуално развили доводи за неоснователност на исковете оспорвайки
идентичността между процесния имот и този, придобит по давност и предмет на НА №
5
149/2014г. и на сдЕ.та по НА № 20/2014г. В тези актове е посочено, че имотът частично
попада в УПИ Х, докато в договора за дарение по НА № 25/1989г. такъв не е изписан. Освен
това макар площта на описаните имоти да съвпада, то описаните граници не се покриват.
Оспорили също имотът по НА № 51/1937г. да е идентичен с този по НА № 24/1989г., от
който ищците черпят правата си. Описаните в първия имоти представляват земеделски земи
и само два от тях представляват дворища - № 1 и № 13, като разликата в площта е
съществена. Имотът собственост на ответното дружество е с площ 8530 кв.м. и съставлява
УПИ XI-158, 160 в кв. 23 по плана на с. Цонево, одобрен със Заповед № 3486/11.09.2962г.
Отделно, навели твърдения, че наследодатЕ.та им, заедно със С. Б.ова М. придобила право
на собственост върху дворно място от 7020 кв.м. в с. Цонево на основание давност, при
упражнявана самостоятелна фактическа власт, установена през 2000г.-2014г. През този
период единствено те стопанисвали имота, оградили същия, почиствали го, засаждали го
ежегодно, лично или чрез други лица. Имало е периоди, в които предоставяли мястото на
свои близки за временно ползване. С оглед близките отношения между тяхната наследодатЕ.
и Г. Ц. Г.ев същите се договорили първата да обработва имота и да реализира за себе си
доходи, като вторият не е имал претенции относно него. След неговата смърт двете жени
продължили да обработват имота общо, като никой от наследниците му не е идвал на
мястото. Следва да се приеме поради това, че Л. С.а и С. М. са установили самостоятелна
фактическа власт върху имот, чужда собственост, демонстрирайки на всички, че го считат
за свой, поради което са го придобили на оригинерно основание при равни части.
Евентуално, от снабдяването с КНА /04.02.2014г./ до предявяване на исковата молба
/20.02.2019г./ придобила собствеността на основание кратка давност.
В отговор ответникът „Алинвест 2014“ ООД също оспорил допустимостта на
установителния иск с аргумент, че Г. К. С. също станал собственик на имота заедно със
съпругата си С. М. и че няма наследствени права върху имота. Ревандикационния иск
оспорил по същество като неоснователен. Навел твърдения, че е придобил имота на
основание сдЕ. по НА № 145/2014г. от праводатели, които са го придобили на основание
придобивна давност, както и че владее същия понастоящем. Оспорил в тази връзка
твърдението, че имотът бил владян и обработван от наследодателя на ищците и от неговата
майка, а впоследствие и от ищците. Отправил искане за постановяване на решение, с което
исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Решението на ПРС в частта, с която са уважени предявените от ищците срещу
„Алинвест 2014“ ООС искове с правно основание чл. 108 от ЗС не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Неоснователно е предприетото от въззивниците/ответници оспорване допустимостта
на положителните установителни искове за собственост насочени срещу тях. Твърденията за
съществуващ спор относно принадлежността на идеални части от правото на собственост
върху имота между ищците, от една страна и ответниците, от друга /единият от които
прехвърлител, а останалите – наследници по закон на другия прехвърлител/, при влязло в
6
сила решение, с което приобретателят по сдЕ.та е осъден да предаде владението върху
имота на ищците обосновава наличие на правен интерес от исковете в достатъчна степен.
Ирелевантно значение в тази връзка има действителността или не- на прехвърлителната сдЕ.
с предмет идеални части от собствеността, доколкото с влязлото в сила решение по
ревандикационния иск е отречено вещно-прехвърлителното действие на договора за
продажба. След влизане на решението на ПРС в тази част в сила, спорът за собственост
продължава да съществува между ищците и ответниците – физически лица, легитимращи се
и формално като носители на права в повече от действително притежаваните със съставения
КНА и за ищците винаги е налице правен интерес от разрешаването му със сила на
пресъдено нещо чрез предявените установителни искове. Като предявени при съществуващ
правен интерес, исковете за собственост са процесуално допустими и следва да се разгледат
по същество. Несъстоятелно е също възражението, че исковете за собственост следва да се
насочат срещу всички собственици по КНА, доколкото участието на всички не е абсолютна
процесуална предпоставка обуславяща допустимостта на исковете, нито съсобствениците са
задължителни необходими другари по установителни искове за собственост. Не е налице
също произнасяне извън пределите на сезирането, поради което доводът за
свръхпроизнасяне е неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко продажба, оформен в НА № 51 от 1937г., на 09.04.1937г. Г.Б.К.
купил от продавачите Е., Р. и Л.Х.Х.А. недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Ракла, както следва: 1/ Къща, сайвант и хамбар с дворно място от 0.7 дка, до Е.А., улица,
Х.М. и улица; 2/ Нива „Ярамаз“ от 3.3 дка; 3/ Нива, „Ярамаз“ от 2.9 дка; 4/ Нива „Ангели“ от
4.3 дка и 5/ Нива „Кайряк“ от 8.7 дка; 6/ Нива „Кайряк“ от 6.1 дка; 7/ Нива „Араб бокю“ от
9.4 дка; 8/ Нива „Кору Алпая“ от 3 дка; 9/ Нива „Лонгоз“ от 6.5 дка; 10/ Нива „Лонгоз“ от 3
дка; 11/ Нива „Домузлук – хенди“ от 2.1 дка; 12/ Нива „Тахта кюпрю“ от 3 дка; 13/ Ясак в с.
Ракла от 4 ара; 14/ Нива „Кору дере“ от 10 дка; 15/ Нива „Куру алт“ от 4 дка; 16/ Нива
„Араба бюкю“ от 1 дка за сумата от 51 000 лв.
С договори за дарение, оформени в НА № 24/1989г. и НА № 25/1989г. на 10.02.1989г.
Г.Б.К. и С.Б.К. дарили на синовете си съответно Б. Г.ев Б.ов и Ц. Г.ев Б.ов по 2000 кв.м.
ид.ч. на всеки от дворно място, в с. Цонево, Варненско от цялото от 7020 кв.м., при граници:
улица, Горско стопанство, Г.А., С.Ц., А. Г.ев и К.В., представляващо пл. № 160, в кв. 23,
които синовете им приели с благодарност. При съставянето на НА, обективиращи тези
сделки пред нотариуса е представен НА № 51/1937г.
Г.Б.К. починал на 23.02.1992г., когато бил наследен от съпругата си С.Б.К. и
синовете си Ц. Г.ев Б.ов и Б. Г.ев Б.ов, видно от Удостоверение за наследници от
20.11.2018г.
7
Ц.Б. починал на 13.01.1995г. и бил наследен от съпругата си Р.Н.Б. и низходящите
му Г. Ц. Г.ев и Л.Ц. С.а. Г. Ц. Г.ев починал на 20.10.2005г. и е наследен от децата си Е. Г. И.,
Р. Г. Ц. и П. Г. Г. /ищци по делото/.
Л.Ц. С.а починала на 29.12.2016г., когато била наследена от съпруга си Г. К. С. и
синовете й К. и Д.Г.К. /ответници по делото/.
Р. Б.ова починала на 24.07.2017г., когато била наследена от внуците си Е., Р. и П., по
заместване на починалия преди нея низходящ Г. Г.ев и К. и Д., по заместване на починалата
преди наследодатЕ.та низходяща Л. С.а.
С.Б.К. /съпруга на първия наследодател/ от своя страна починала на 16.10.2009г.,
когато била наследена от сина си Б. Г.ев Б.ов и от правнуците си Е., Р. и П. по заместване на
баща им Г. Г.ев, заместил починалия преди наследодатЕ.та Ц.Б. и от дъщеря му Л. С.а.
На 02.02.2014г. е съставен КНА № 48/2014г. от Нотариус И.К., с който на основание
чл. 587, ал. 3 от ГПК Л.Ц. С.а и С. Б.ова М. са признати за собственици по давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с. Цонево, представляващ дворно място от 7020
кв.м., съставляващо ПИ 160, включено в УПИ Х, в кв. 23 по РП на селото, при граници:
улица, ПИ 158, 159, 217, 216, 215, 165, 164, 163, 162 и 161.
С договор за покупко продажба по НА № 145/2014г., на 12.04.2014г. Л.Ц. С.а и
съпруга й Г. К. С., С. Б.ова М. и съпруга и М.М.М. продали на „Алинвест 2014“ ООД цялото
дворно място от 7020 кв.м. за сумата от 9500 лв.
С влязлото в сила решение, част от обжалваното, е прието за установено между
ищците и „Алинвест 2014“ ООД, че първите са собственици общо на 1000 кв.м. ид.ч. от
имота, като дружеството е осъдено да предаде на ищците владението върху същите.
Пред ПРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
процесният имот се намира в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, за която територия към
настоящия момент има действащ кадастрално регулационен план, одобрен със Заповед №
3486/11.09.1962г. и същият се индивидуализира с пл. № 160 с обща площ 7020 кв.м., а по
графическо измерване 6800 кв.м. По действащия РП имот № 160 по КП/1962г. е включен в
парцел XI-158,160 в кв. 23 на селото. През 2014г. за УПИ XI-158,169 е изработен и влязъл в
сила ПУП – план за застрояване със Заповед № 465/31.05.2014г. на Кмета на Община
Дългопол. От копие от разписния лист към плана на селото от 1962г. е видно, че за имот пл.
№ 160 има следните записвания на собственици – Г.Б.А., последващ запис – СК „Свилена“ –
по отреждане; следващ запис Б. Г.ев Б.ов и Ц. Г.ев Б.ов и последен запис „Алинвест 2014“
ООД. След сканиране и векторизиране площта на имота е 6800 кв.м. изчислен грфически,
който е при граници: от север – път; от изток – имоти № 158, 159, 217; от юг – имот № 216 и
215 и от запад – имоти №№ 162, 163, 164 и 165. След справка с Разписния лист по
КРП/1962г. и НА № 25/1989г., вещото лице дава заключение, че е налице идентичност
между дарения и процесния имот с оглед съвпадение по местонахождение, запис на
8
собственик /Г. Б.ов и дарения Ц.Б./, по площ и по описани съседи: улица, горско стопанство,
Г.А., С.Ц., К.В.. С оглед съвпадение по местонахождение, приблизителна площ и по описани
имотни номера по КП, вещото лице дава заключение за наличие на идентичност между
процесния имот и този предмет на НА № 149/2014г. и НА № 20/2014г. От извършена
справка в техническата служба на община Дългопол, към момента на съставяне на НА №
51/1937г. няма съхранен КП и в тази връзка не може да се индивидуализира и посочи в
скица описания имот – когато няма картна основа към съответния период, технически е
невъзможно само по площ и имена на съседи да се чертаят граници.
По искане на ищците пред ПРС са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Х.Х. /живее на около 500 м. от мястото/ и В.В. /съсед на
ищците/. В показанията си същите установяват, че мястото се намира до дърводелския цех в
с. Цонево, около 7 дка е и се е работило разделен на Б. и баба Р.. Последната е работила
мястото до 2010-2011г. Сина й Г. също е помагал, а след смъртта му неговите деца Р., Е. и
П. са идвали в селото. От 2011г. мястото е запустяло, мрежата и коловете ограждащи частта
на баба Р. са откраднати.
Ответниците също са ангажирали гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите К.К. /живее в гр. Провадия/ и А.А.. Същите описват имота като място от 6-7 дка
до дърводелския цел и стопанския двор на селото, оградено от телена ограда, с дървен
портал. За мястото се грижили Л. и съпруга й Г. след 2000г. Според първия свидетел
мястото е било общо на Л. и братовчедка й С.. Докато баба Р. се е грижела за мястото, то
било облагородено. След смъртта на сина й Г., тя заживяла в с. Бързица и мястото опустяло.
От 2010г. мястото не е обработвано според свидетеля А..
Свидетелите Г.С. и С. М., ангажирани от ответника „Алинвест 2014“ ООД
установяват в показанията си, че след смъртта на Г., мястото се е обработвало от Л. и С.,
като първата гледала източната страна на мястото, а втората – западната страна. От 2000г.
свидетЕ.та С. М. сочи, че заедно с Л. установили владение върху целия имот, което
продължило до 2014г. Снабдили се с НА през 2014г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявени са вещни искове, с предмет установяване право на собственост върху ид.ч.
от поземлен имот, основани на твърдения за придобиване по наследствено правоприемство,
като наследодателят е придобил част от правата на основание сдЕ., а друга – по наследяване
на своя наследодател, а евентуално – на основание придобивна давност.
Установено е по делото от писмените доказателства, че ищците Е., Р. и П. са
наследници по закон на баща си Г. Ц. Г.ев, б.ж. на с. Цонево, п. на 20.10.2005г., който от
9
своя страна наследил баща си Ц. Г.ев Б.ов, п. на 13.01.1995г., който пък е наследник по
закон на Г.Б.К., п. на 23.02.1992г. Приживе, на основание договор за покупко продажба,
оформен с НА № 51/1937г. последния придобил право на собственост върху къща, сайвант и
хамбар с дворно място от 0.7 дка, до Е.А., улица, Х.М. и улица. На основание договори за
дарение оформени с НА № 25 и № 24/10.02.1989г. Г.Б.К. и съпругата му С.Б.К. дарили сина
си Ц.Б. с 2000 кв.м. ид.ч., както и сина си Б. Б.ов с 2000 кв.м. ид.ч. от дворно място в с.
Цонево, цялото от 7020 кв.м. и при граници: улица, Горско стопанство, Г.А., С.Ц., А. Г.ев и
К.В., представляващ пл. № 160 в кв. 23. При съставяне на актовете е представен НА №
51/1937г. удостоверяващ правото на собственост на дарителите. От заключението на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по
делото се установява, че процесният имот е идентичен с този, предмет на договорите за
дарение по НА № 24 и № 25/1989г., а правото на собственост, както на праводателя
Г.Б.К./А., така и на общия на страните Ц.Б., се установява и от записите в разписния лист
към плана на селото от 1962г. Установеното от вещото лице, че няма съхранен КП в
техническата служба на община Дългопол, към момента на съставяне на НА № 51/1937г.,
поради което не могат да се индивидуализират и посочат в скица описаните в същия имоти
не оборва само по себе правото на собственост на Г.Б.К., п. 1992г., нито вещния ефект на
договора за дарение по НА № 25/1989г., нито извода за идентичност между спорния и
придобития по него имот, доколкото между страните няма спор, че праводателите им /Г.
Г.ев и Л. Г.ева/ като наследници на Ц.Б. са придобили идеални части от собствеността на
имота, принадлежаща на общия наследодател Г.Б.К.. В тази връзка не е спорно също, че с
договора по НА № 24/10.02.1989г. Б. Г.ев Б.ов придобил други 2000 кв.м. ид.ч. от същия
имот от праводателя Г.Б.К.. Същевременно, по делото не са представени доказателства към
1937г., респ. към 1989г. /момента на съставяне на документите за собственост/ правото на
собственост върху имота да е принадлежало на трето лице, поради което съдът приема, че
към 1937г. собствеността върху спорния имот е придобита на основание договора по НА №
51/1937г. от Г.Б.К.. Доколкото в последващите разпоредителни сделки е участвала и
съпругата му С.К., съдът приема, че имота е придобит по време на брака на
наследодателите.
С откриване наследството на Г.Б.К., п. 23.02.1992г., призовани да го наследят били
съпругата му С.К. и двамата му синове Ц. и Б.. Вследствие на прекратената СИО на
основание § 4 от ПР на СК и чл. 27 от СК /1985г. С.К. придобила ½ ид.ч. от останалите в
наследството на Г.Б.К. 3020 кв.м. от имота в с. Цонево, а останалата ½ ид.ч. е била
разпределена по равно между наследниците му по закон – Севдена, Ц. и Б. и всеки придобил
по 1/6 ид.ч.
Ц.Б. починал на 13.01.1995г., когато бил наследен от съпруга и две деца, като на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки от наследниците му по закон /съпруга Р. и
две деца – Г. /праводател на ищците/ и Л. /праводател на ответниците/, придобили равна
част от включените в наследството му права /2000/7020 кв.м. ид.ч. по дарение и 1/6 ид.ч. от
10
3020 кв.м. ид.м. по наследяване/: по 1/3 ид.ч. от придобитите по дарение 2000 кв.м. ид.ч. от
имота в с. Цонево, целия от 7020 кв.м., както и по 1/18 ид.ч. от останалата след
разпорежданията собственост върху 3020 кв.м. ид.ч. от имота.
С откриване наследството на Г. Ц. Г.ев, п. на 20.10.2015г., всеки от ищците –
низходящи и наследници по закон придобил по 1/9 ид.ч. от придобитите по дарение 2000
кв.м. ид.ч. от имота в с. Цонево, целия от 7020 кв.м., както и по 1/54 ид.ч. от останалата след
разпорежданията собственост върху 3020 кв.м. ид.ч. от имота.
Съпругата на първоначалния наследодател Г.Б.К., С.Б.К. п. на 16.10.2009г., когато
била наследена от сина си Б. Б.ов и по заместване на починалия преди нея низходящ Ц.Б. и
неговия низходящ Г. Г.ев – от правнуците си Е., Р. и П. и по заместване на Ц.Б. – от дъщеря
му Л. С.а. Притежаваните от С.К. права от 4/6 ид.ч. от 3020 кв.м. от имота /1/2 от прекратена
СИО и 1/6 по наследяване/, са били придобити от наследниците й по следния начин: 1/3
ид.ч. от 3020 кв.м. ид.ч. за Б. Б.ов; 1/6 ид.ч. Л. С.а и по 1/18 ид.ч. за Е., Р. и П. по отделно.
Б. Б.ов /син/ починал на 10.12.2014г., а съпругата му Р. Б.ова на 10.02.2017г. Децата
им С.на М. и Е. Г.ева придобили по наследяване по ½ ид.ч. от дарените 2000/7020 кв.м.
ид.ч., както и по ½ ид.ч. от придобитите от Б. Б.ов по наследяване на Г. К. 1/6 ид.ч. от
3020/7020 кв.м. и по наследяване от майка му С.К. 1/3 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. /по 1/6 за
всяка/ или ½ ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч.
Дъщерята на Ц.Б., Л. С.а починала на 29.12.2016г., когато била наследена от съпруг
Г. С.а и синовете си К. и Д., които придобили по 1/9 ид.ч. от придобитите по дарение 2000
кв.м. ид.ч. от имота в с. Цонево, целият от 7020 кв.м., както и по 1/54 ид.ч. от останалата
след разпорежданията собственост върху 3020 кв.м. ид.ч. от имота.
Съпругата на Ц. Г.ев Б.ов /другия син/, Р. Б.ова починала на 24.07.2017г., когато била
наследена от внуците си Е., Р. и П. и по заместване на Л. С.а – от К. и Д.К.и, като всеки
придобил равна част от наследството й, включващо 1/3 ид.ч. 2000/7020 кв.м. ид.ч. от имота в
с. Цонево, както и 1/18 ид.ч. от останалата след разпорежданията собственост върху
3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота или по наследяване на баба им Р. Б.ова всеки от ищците и
ответниците К. и Д. са придобили по 1/15 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и по 1/90 ид.ч. от
3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота.
Вследствие на така настъпилите правоприемства, понастоящем имотът в с. Цонево,
целият с площ от 7020 кв.м. е съсобствен на страните и трети лица при следните права:
1/ всеки от ищците Е., Р. и П. –
по 1/9 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. от имота, както и по 1/54 ид.ч. от 3020/7020 кв.м.
ид.ч. по наследяване на Г. Г.ев;
по 1/18 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. по наследяване на С.К. и
по 1/15 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и по 1/90 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота
11
по наследяване на баба си Р. Б.ова. Или, всеки по 8/45 общо 24/45 от 2000/7020 кв.м.
ид.ч. и по 23/270 или общо 69/270 от 3020/7020 кв.м. ид.ч.;
2/ ответникът Г. С. –
1/9 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и 1/54 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота по
наследяване на Л. С.а и 1/18 ид.ч. от 3020/7020, които Л. С.а е придобила по
наследяване на С.К.. Или, общо 20/270 от 3020/7020 кв.м.;
3/ ответниците К. и Д.К.и –
по 1/9 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и 1/54 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота по
наследяване на Л. С.а
по 1/18 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. по наследяване на Л. С.а, наследила С.К.;
по 1/15 ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и по 1/90 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. от имота
по наследяване на Р. Б.ова. Или, всеки по 8/45 общо 16/45 от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и по
46/270 от 3020/7020 кв.м. ид.ч.;
4/ С.на М./“Алиневст 2014“ ООД и Е. Г.ева /нестрани, първата свидетел/ –
по ½ ид.ч. от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и по 1/12 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. по
наследяване на Б. Б.ов;
по 1/6 ид.ч. от 3020/7020 кв.м. ид.ч. по наследяване на Б. Б.ов, който наследил майка
си С.К.. Или, всяка по ½ ид.ч. от 2000/7020 и от 3020/7020 кв.м. ид.ч.
Така установените права на ищците общо 24/45 от 2000/7020 кв.м. ид.ч. и общо
69/270 от 3020/7020 кв.м. ид.ч. отнесени като израз в площи се равняват на общо
придобитата от тях по наследяване площ от целия имот от 1825.20 кв.м. ид.ч. Исковете са
предявени за установяване на права върху 1254 кв.м., поради което произнасянето следва да
се ограничи до предявения размер.
На така установеното право на ищците е противопоставено възражение за
придобиване на целия имот от съсобствениците Л. С.а – наследодател на ответниците и С.
М. на основание придобивна давност при упражнявана самостоятелна фактическа власт,
установена през 2000г.-2014г. Възраженията в този смисъл не са доказани. По делото не са
ангажирани доказателства установяващи постигнато съгласие между наследодателя на
ищците Г. Г.ев и баба им Р. Б.ова, от една страна и Л. С.а, от друга, последната да се грижи
сама за целия имот. Не е установено съответно владението й да е установено чрез предаване
от предишния собственик/владелец, поради което цитираната в жалбата съдебна практика е
неотносима за конкретния случай. От съвкупната оценка на събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите на срещупоставените страни се установява,
че целия имот, около 7 дка се е работил разделен на Б. и баба Р.. Последната работила
мястото до 2010-2011г. Синът й Г. също е помагал, а след смъртта му неговите деца Р., Е. и
12
П. са идвали в селото. От 2011г. мястото е запустяло, мрежата и коловете ограждащи частта
на баба Р. са откраднати. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и В., отчитайки
трайните им във времето и непосредствени впечатления, като съседи на имота и постоянни
жители на селото. Същите са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В
показанията си свидетелят Х. установява, че по възложение на баба Р., както и на Б., изорал
мястото с личния си трактор и излага преки впечатления, както за начина на ползване на
имота, така и за лицата обработващи земята. И двамата сочат, че баба Р. спряла да работи
двора, когато се поразболяла през 2010-2011г. Последните години на мястото била сята
люцерна, която свидетелят Х. косил лично с косачка. От 2011г. баба Р. заживяла в с.
Бързица и от тогава мястото запустяло. В тази част показанията на тези свидетели
кореспондират с представеното писмено доказателство – удостоверение за постоянен адрес
на л. 121 от делото, видно от което Р. Б.ова е с адресна регистрация в с. Бързица, считано от
29.07.2013г., както и с показанията на свидетеля К., в частта им, сочеща, че преди да почине
баба Р. /п. 2017г./ е живяла в с. Бързица 7-8г. С оглед на тези гласни доказателства, съдът
приема, че половината от мястото се е владяло от Р. Б.ова поне до 2010г., а другата част от Б.
Б.ов. В останалата част, съдът не кредитира като обективни показанията на свидетелите К. и
А., отчитайки, че същите не са плод на преки и системни впечатления на свидетелите, а са
основани на изолирани и временни посещения на имота. Първият свидетел живее в гр.
Провадия, а вторият в с. Цонево, но в показанията им липсва конкретика /“не знам от кого
беше засято мястото“; „близките няколко години мисля, че мястото не се обработва“ и др./,
колебливи и несигурни са, като не съдържат информация за установения начин на ползване
на имота между братята Ц. и Б.. Този факт освен от показанията на първите двама
свидетели, се установява и от тези на св. С.. Показанията на свидетелите С. и С. М. от друга
страна са ангажирани по делото от „Алинвест 2014г.“ ООД, което не е страна във
въззивното производство. Показанията на св. М., като страна по КНА, съставен за целия
имот, съдът отчита като заинтересовани, поради което и като необективни.
В заключение, съдебният състав приема, че по делото не е установено наследодатЕ.та
на ответниците Л. С.а да е установила през 2010г. самостоятелна, тР., явна и спокойна
фактическа власт върху идеалните части на съсобствениците си – ищци по делото, с
намерение за своене, която да е демонстрирала открито и обективирала в конкретни
фактически действия в продължение на изискуемия период, годен да породи ефекта на
давността – 10 години, начиная от 2010г., съответно 5 години, начиная от съставяне на КНА
през 2014г. Конструкцията на установено владение чрез предаване от предишния
собственик, при която действа презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима в случая
доколкото по делото липсва установено предаване. Показанията на свидетеля К. в тази
насока са непреки, несигурни и изолирани, като единствени по делото, поради което не са
годни да обосноват категоричен правен извод по спорния въпрос. Ето защо възражението за
придобиване на идеални части на съсобствениците на оригинерно основание се явява
неоснователно.
Предявените установителни искове са доказани по основание и следва да се уважат
13
до предявения размер от 1254 кв.м. Обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с
която исковете са уважени до 1000 кв.м. и КНА е отменен в тази част и да се отмени в
частта, с която са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер. А с оглед колизията
между установените права на ищците и формалната легитимация на ответниците, то на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК КНА от 2014г. следва да се отмени и в частта,
удостоверяващ права до 1254 кв.м. ид.ч.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съобразно изхода на делото пред настоящата
инстанция, право на разноски имат въззиваемите страни. Съгласно представен списък
претендираните от правоимащите страни разноски под формата на платена държавна такса
и възнаграждение на адвокат възлизат на сумата от 1025 лв. В тази размер отговорността за
разноски следва да се понесе от въззивниците.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на
ПРС, II-ри състав, поправено с Решение № 151 от 02.07.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на Г. К.
С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г. Ц. с
ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на
общо 1000 кв.м. ид.ч. /всеки един от тях на по 333.33 кв.м.ид.ч./ от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.
№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо
поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020
кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ
163, ПИ 162, ПИ 161, придобити на основание наследяване и
- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 149,
том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус И.К. по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от
правото на собственост върху описания имот.
ОТМЕНЯ Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-
ри състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от Р. Г. Ц. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН
********** срещу Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН
********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Ц., Е.
14
Г. И. и П. Г. Г. са собственици на още 254 кв.м. ид.ч. от описания недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.
№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо
поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020
кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ
163, ПИ 162, ПИ 161, придобити на основание наследяване И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г.
Ц. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са
собственици на още общо 254 кв.м. ид.ч. по равно за всеки от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.
№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо
поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020
кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ
163, ПИ 162, ПИ 161, придобити на основание наследяване.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт № 149,
том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус И.К. в частта му, с която са признати
права на Л.Ц. С.а по отношение на още 254 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху
описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК Г. К. С. с ЕГН **********, К.
Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Г. Ц. с ЕГН
**********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 1025 /хиляда
двадесет и пет/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16