Р Е Ш Е Н И Е
17.12.2010 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 18.11.2010
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.И. и с участието на прокурора......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 69 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищецът А.И.А.,xxx, чрез процесуалния си
представител адвокат А.К.,xxx, сочи, че с нотариален акт № 85, том ІІІ, дело №
876 от 09.06.1995 година, издаден от нотариус Ангел Михайлов при РС Монтана, на
страните по делото е учредено право на строеж в чужд имот – бивш парцел І –
5841 в кв. 333 по регулационния план на град Монтана, сега имот с идентификатор
484898.9.79 по кадастралната карта на град Монтана, с площ от 2 387 кв. м
при граници: имоти 4848489.9.80; 48489.9.78; 48489.9.81, 48489.9.270, за
построяване на 15 еднотипни, двуетажни, еднофамилни жилища, срещу обезщетение
за собствениците на терена с три от построените такива.
Строителството на жилищата е осъществено в
съответствие с архитектурен проект, изработен от ответника м. юни и юли 1995
година, одобрен от главния архитект на град Монтана на 20.09.1995 година. по
това време ответникът, който по професия е архитект, работи в Община Монтана
като зам. кмет. Участието му в строителството на посочените жилища се изразява
именно в изработването на този архитектурен проект, без проектите:
конструктивен, В и К и Ел. инсталация. Същият не е участвал при снабдяването и
получаването на останалите строителни книжа, извън архитектурния проект. Изобщо
не е участвал с труд и средства в организирането на самото строителство на
посочените жилища, като се започне от закупуването на строителните материали и
извършване на изкопни работи, до тяхното изграждане. Осъществяването на
учреденото в полза на страните право на строеж, а именно изграждането на 15
броя двуетажни, еднофамилни жилища е реализирано само и единствено от ищеца, чрез
фирмата му ЕТ “Арбо плам – А.А.”xxx. Строителството е извършвано стъпаловидно, по
пет броя жилища с излаз към ул. xxxx . По време на строителството ответникът дори
не е упражнявал контрол относно точното спазване на изготвения от него
архитектурен проект. Жилищата с излаз към ул. ”Райна Княгиня” и жилището с
идентификатор 48489.9.79.15 са завършени изцяло за периода 1996 до края на 1997
година. Останалите 4 броя жилища, с идентификатори 48489.9.79.11; 48489.9.79.12;
48489.9.79.13 и 48489.9.79.14 са завършени в края на 1997 година в груб строеж,
а довършителните работи – мазилки, шпакловки, теракот, фаянс по тях са
осъществени до есента на 1998 година. За осъществяване на цялото строителство
ЕТ е сключил 11 броя договори за изработка, съдържащи клаузи на предварителни
договори за продажба на недвижим имот, по които възложителите са внесли
дължимите суми, а ищецът е поел задължение в съответните срокове да ги снабди с
документи за собственост. По време на изграждане на жилищата, след
освобождаването му като зам. кмет на Общината, ответникът е напуснал град
Монтана, преместил се е да живее в град София, без да се интересува от
строителството, извършвано от ищеца въз основа на сключените от него договори, неговото
завършване, както и съхранение и опазване на готовите жилища до тяхната
продажба, съобразно клаузите на тези договори.
Първото и единствено за сега оспорване от
страна на ответника е по повод снабдяването на ищеца с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка и продажбата на жилище с идентификатор 48489.9.79.15
в полза на възложителката по договора за изработка И. С., чрез иск по чл. 33 ЗС,
предмет на гр. д. № 147/2008 година МРС и вещен иск по чл. 124 ГПК по гр. д. №
138/2008 година МРС. Претенциите на ответника по тези дела са отхвърлени като
неоснователни от първоинстанционни съд и въззивната инстанция. Към настоящия
момент, поради възможност за касационно обжалване, не са влезли в сила.
Предмет на настоящото дело са жилищата с
идентификатори 48489.9.79.11; 48489.9.79.12; 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14, които
не са отчуждени в полза на трети лица. За тях ответникът не е водел срещу ищеца
нито установителни, нито осъдителни вещни искове. В същото време, поради отказа
на ответника да участва в прехвърлянето на посочените жилища в полза на
възложителите, позовавайки се на нот. акт № 85/1995 година за учредено право на
строеж в полза на двете страни по делото и не без негово знание и съвети, срещу
доверителя и са предявени претенции от възложителите по договорите за изработка
за жилищата 48489.9.79.11 и 48489.9.79.14 – искове по чл. 19 ал. 2 ЗЗД, за
претърпени вреди и пропуснати ползи, въпреки че възложителите живеят и ползват
тези жилища. По жалба от тях е образувано досъдебно производство против ищеца, за
измама.
Ответникът не е съсобственик в жилищата с
идентификатори 48489.9.79.11; 48489.9.79.12; 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14 по
следните съображения:
1.
Въпреки наличието
на нот. акт за учредено право на строеж върху чужд имот № 85/1995 година в
полза на двете страни по делото, учреденото право на строеж в полза на
ответника за построяването на 15 бл. Жилища, в обем ½ е погасено, съгласно
чл. 67 ал. 1 ЗС. Това е така, защото изготвянето на архитектурния проект за
изграждане на 15 бр. Жилища и конкретно за изграждане на процесните 4 броя
жилища не е от категорията на действията, приети като такива, с които се
осъществява учреденото право на строеж. В установената от ВКС практика се
приема, че осъществяването на учреденото право на строеж се изразява в
извършване на строителни дейности и че изработването на проекти и даже
снабдяването с останалите строителни книжа не означава начало на осъществяване
на учреденото право на строеж, респ. не са действия, годни да прекъснат
погасителната давност по чл. 67 ал. 1 ЗС по отношение на ответника. Тъй като, освен
архитектурния проект, други действия във връзка със строителството на жилищата,
няма осъществени от ответника, по отношение на него учреденото право на строеж
в обем ½ идеална част е погасено по давност, поради неучастие в
строителството на процесните сгради в предвидения от закона давностен срок.
Погасеното право на строеж не поражда право на
собственост на този, на когото е учредено такова право. Осъщественото право на
строеж се превръща в право на собственост само на този, който е осъществил това
право и то в обем, съобразно учреденото право на строеж. В случая се касае за
ограничено вещно право на строеж, което за разлика от правото на собственост, при
определени условия, се погасява. Единственият резултат от погасяването на
правото на строеж е липса на право на собственост. За това е неправилно
становището, че макар ответникът да не е упражнил надлежно учреденото му право
на строеж, осъщественият изцяло строеж от другия съсобственик, му създава право
на съсобственост, като отношенията между тях следвало да се уредят по
облигационен ред. За такъв ред може да се говори, ако последиците от
осъщественото право на строеж бяха облигационни. Безспорно е, че учреденото
право на строеж има за последица вещно право на собственост и то само за този, който
е осъществил учреденото му право на строеж в съответния обем. За това, поради
неупражняването на правото на строеж в предвидения от закона срок от страна на
ответника, правото му се е погасило в полза на съсобствениците на терена, съгласно
чл. 67 ал. 1 от ЗС. Или, след осъществяването на строителството и то в груб вид
от страна на ищеца, последният е станал собственик с право на ½ идеална
част от изградените жилища, съобразно учреденото му право на строеж, а
останалата ½ идеална част от правото на собственост в тези жилища, към
момента на приключване на строителството, е за съсобствениците на терена, по
силата на приращението.
Следователно, ако се приложи точно
разпоредбата на материалната норма – 67 ал. 1 ЗС, ответникът, поради неучастие
в строителството на процесните жилища и погасяване на учреденото му право на
строеж, при осъществено от друго лице строителство, без да му е даден мандат за
това от ответника, последният не е съсобственик с права по ½ идеална
част в посочените 4 броя жилища.
2.
Ако съдът приеме,
че учреденото право на строеж по нот. акт № 85/1995 година, след осъществяване
на строежите от доверителя и, се е трансформирало в право на съсобственост на
неговите носители, въпреки неучастието на ответника в това строителство, то
последният е изгубил това си право, поради наличие на придобивна давност върху
½ идеална част от строежите в полза на доверителя и.
Процесните 4 броя сгради са завършени в груб
строеж в края на 1997 година, когато са станали годен обект на придобивна
давност. Напълно са завършени към есента на 1998 година. От тогава до сега
ответникът изобщо не се е интересувал от строителството на ищеца, от къде и по
какъв начин е набрал средствата за осъществяването му, какви са отношенията му
с възложителите по договорите за изработка, въпреки знанието за тези договори
по повод прехвърлените преди това 10 броя жилища. След изграждането на жилищата,
до настоящия момент изобщо не е проявил интерес какви са необходимите грижи за
опазването и съхранението им. Със сключването на договорите за изработка и
клаузите за снабдяване на възложителите с документи за собственост, още тогава
ищецът е демонстрирал, включително и по отношение на ответника, че той гледа на
процесните сгради, като на свои. Ищецът е този, който след изграждането им, полага
грижи за тяхното съхранение, сам или чрез трети лица, които живеят в жилищата
на основание сключените от него договори. Заплащането на необходимите разходи, вкл.
ел. енергия за посочените 4 броя жилищни сгради до края на 2008 година от ищеца,
независимо от това кои лица ги обитават, сочи на фактическа власт на владеене
за себе си. Снабдяването на същия с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка за жилище с идентификатор 48489.9.79.15 е също
демонстрация по отношение на ответника на своене на жилищата от страна на ищеца.
Въпреки наличието на демонстрирано владеене за себе си, до настоящия момент, ответникът
не е предявил вещни искове по отношение на процесните 4 броя жилища, които
единствено биха прекъсна срокът на придобивната давност / в случай, че тя не е
изтекла/.
Счита, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, както
с възражение срещу нот. акт № 85/1995 година за погасено право на строеж по
отношение на него, така и поради наличие на придобивна давност в полза на ищеца,
ако съдът счете, че учреденото право на строеж в полза на ответника не е
погасено по давност. Това е така, защото за ищеца е от значение има ли
съсобственост върху жилищата и конкретно върху процесните 4 бр. Жилища и кой
или кои лица, наред с него и съпругата му са съсобственици на осъщественото
право на строеж, както и кой или кои лица могат да създават пречки при
снабдяването с нотариални актове за собственост на възложителите по договорите
за изработка. Освен това при претенции за придобивна давност, за ищеца и съпругата
му е от значение кой може да оспорва тази придобивна давност по отношение на
½ идеална част от процесните жилища, чиято собственост ищецът и
съпругата му не са придобили по силата на учреденото право на строеж. Или за
ищеца е налице правен интерес, в качеството му на съсобственик на ½
идеална част от осъщественото право на строеж по силата на нот. акт № 85/1995
година, от предявяване на отрицателен установителен вещен иск срещу ответника, защото
претенциите на последния, на основание нот. акт за учредено право на строеж, макар
и да е вън от имота, засягат материалноправната сфера на ищеца, т. е. пораждат
спор за съсобственост.
Моли съда, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, да
постанови решение, с което да признае по отношение на ответника П.М.П., че НЕ Е
СОБСТВЕНИК на ½ идеална част от имоти с идентификатори 48489.9.79.11;
48489.9.79.12; 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14, построени в поземлен имот 48489.9.79
по кадастралната карта на град Монтана, при граници: имоти: 48489.9.80; 48489.9.81;
48489.9.78; 48489.9.270 по две причини:
1.Поради неупражняване от страна на ответника
в предвидения по чл. 67 ал. 1 от ЗС петгодишен погасителен срок учреденото му с
нотариален акт № 85/1995 година право на строеж на процесните 4 броя жилища в
обем ½ идеална част, поради което не е могъл да стане собственик на
изградените обекти в посочения обем и
2.Поради наличие на придобивна давност в полза
на ищеца и съпругата му ½ идеална част от правото на собственост върху
посочените жилища, извън придобитото от тях право на собственост върху ½
идеална част от тези жилища, на основание учреденото право на строеж по н. акт
№ 85/1995 година.
Моли съда да постанови решения, с което се
уважат предявените от ищеца искове за собственост като основателни и му се
присъдят направените по водене на делото разноски.
Ответникът П.М.П.,xxx предвидения от закона
срок, посочен в чл. 131 ал. 1 ГПК представя писмен отговор и взема становище по
предявения отрицателен установителен иск чрез процесуалния си представител
адвокат Красимир Босев, вписан в АК Монтана.
Счита, че същият не може да защити правата си
с такъв иск – т. е. липсва правен интерес, който е предпоставка за
допустимостта на иска. Във връзка с твърдението за изгубване на учреденото
право на строеж от страна на ответника и съответно преминаването на правата му
върху съсобствениците на терена очевидно липсва правен интерес, тъй като ищецът
би защитил с предявения иск не собствените си, а чужди права.
Ищецът е заявил в исковата си молба, че е извършил
действия, с които е завладял правата на ответника.
Становището му е, че заявените факти не сочат
на завладяване, съответно на непрекъснато и необезпокоявано владение за срок, по-голям
от 10 години.
От друга страна, не е вярно твърдението, че
действия на завладяване са извършени спрямо ответника и че той се е съгласил
със завладяването и с последващото владение повече от 10 години.
Изцяло е невярно твърдението, че ответникът не
е осъществил действия по осъществяване на правото на строеж.
Ищецът е представил писмени доказателства, от
които е видно, че той е осъществил голяма част от дейностите ки по строежа, чрез
фирма “Арбо - Плам”. Фирмата не е титуляр на правото на строеж. Титуляр е
физическото лице А.А., което е придобило правото на строеж по време на брака си
със съпругата Й. А.. На името на фирмата са издадени строителни книжа. Установено
е, чрез разпитаните в качеството на свидетели лица, че строителните дейности са
осъществявани чрез фирмата, която е наемала работници, на които е плащано.
Извършените строителни дейности и издаване на
строителни книжа по своя характер не представляват акт на завладяване. Дори да
е записана постройката на името на строителя или на единия от съсобствениците не
води до промяна на собствеността, т. е. постройката си остава съсобствена на
всички съсобственици. /Решение № 2702 от 19.11.1960 година на ВС по гр. д. №
8139/60 г., І г. о. /.
Декларирането на имота представлява по своя
характер действие на управление, а не на разпореждане, и е действие, което е
останало скрито от другите съсобственици, а владението, а владението, като
придобивно основание, задължително трябва да е явно за другите съсобственици. По
същата причина заплащането на данъци, електроенергия, вода, канал и др. следва
да се приемат като действия на управление, а не на разпореждане.
За да е налице завладяване на чужди права, е
необходимо ищецът да е извършил такива действия, които недвусмислено да
показват, и то най – вече на другите съсобственици, че той ги извършва като
едноличен собственик, а не като строител и съсобственик.
Двете страни са придобили правото на строеж на
процесните къщи с нотариален акт, сключен през 1995 година, по силата на който
са станали съсобственици на това право. Следователно, всеки от тях, ако е осъществявал
фактическа власт върху целия имот, е бил собственик на своите права и държател
на правата на другия съсобственик.
За да настъпи завладяване на правата на другия
съсобственик, е необходимо завладяващият да започне да счита имота за свой и да
бъде отблъснат другия съсобственик – да не се допуска до имота и последният да
приеме това положение. Така държането на чуждиш права ще премине във владение.
След 1995 година ответникът е изготвил
инвестиционните проекти за процесните сгради, а ищецът – извършил фактическото
им построяване.
Сградите са завършени в периода 1997 – 1998
година.
До този момент ищецът не е бил завладял
правата на ответника, тъй като до 1997 година П. Младенов е посещавал строежа;
публично известно е било на строителните работници, че е имал права върху
къщите; самата фирма на едноличния търговец се състои от имената на лицата, които
ще получат собственост върху сградите в строеж; през 1997 година са сключени 7
сделки за продажба на част от строящите се къщи, в които сделки е участвал като
продавач ответникът, т. е. ищецът не е оспорвал правата на ответника и не ги е
завладял.
Няма доказателства в хода на извършваното
строителство или по-късно ищецът А. да е имал различно намерение и отношение
към отделните къщи, т. е. част от тях да е бил завладял, а друга част – не, т. е.
до края на 1997 година А. не е извършвал спрямо ответника действия на
завладяване на правата на последния. Ако е имало такова, то трябва да е станало
след 1997 година и от тази дата да започне да тече 10-годишна давност.
Сключените през 1997 година от ищеца
предварителни договори с трети лица за закупуване на две къщи, без участието на
ответника, без негово съгласие и знание, т. е. скрито от ответника действие, които
предварителни договори са били предмет на обсъждане по предявените от
купувачите искове с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, като са образувани по
исковете дела с № № 1140 и 1141/2002 година, приложени към настоящия процес, влезли
в сила през 2005 година.
До 2002 година, когато са предявени исковете
по горните дела, не е изтекла 10 – годишна придобивна давност за А.А., дори да
е завладял правата на П.П., до тази година до П.П. не е достигнала информацията
за намеренията на А.А. да завладее правата му, т. е. дори последният да е имал
такива намерения, то владението следва да се счита скрито.
С цитираните решения, въззивния съд директно е
известил А.А., че действията, на които той се позовава, не представляват акт на
завладяване и че той не е придобил правата на П.М.. Решенията изключват
наличието на субективният елемент на владението на А.А. – той не може да се
счита за собственик, след като съдът отрича такива права.
Необходимо е А.А. да е започнал да владее след
2005 година и от тази дата да тече нова 10-годишна давност. Но делото е
заведено през 2010 година, а от тази дата давностният срок не е могъл да изтече.
Крайният извод е, че А.А. не е придобил до
момента собствеността чрез непрекъснато и явно владение собствеността върху
двете къщи, предмет на гр. д. № 1140 и 1141/2020 година на РСМ.
Не са представени конкретни доказателства за
конкретно завладяване на конкретни къщи. Доказателствата трябва да установят
обстоятелства, които да са различни от обстоятелствата, които през годините
съдилищата не са признали като действия на завладяване с влезли в сила решения.
По делото липсват и доказателства в насока, ако
А.А. е започнал да върши действия по завладяване, то той е трябвало да ги
направи достояние на П.М. xxx, следователно спрямо него не е налице завладяване.
Второто основание на иска е изгубване от
страна на ответника на учреденото му право на строеж поради лично неупражняване.
Установителният иск, предявен на това
основание следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от Закона за
собствеността, “правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63 ал. 1 /, се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. ”
Ако ответникът П.М. не е упражнил правото на
строеж, то неговото право няма да се придобие от другия съсобственик, а ще се
погаси в полза на собственика на земята – учредителите на правото на строеж.
При това положение ищецът А.А. няма правен
интерес да предяви иск с посоченото основание, тъй като ако съдът приеме, че
правото на строеж не е упражнено, права ще възникнат за собствениците на земята,
а не за ищеца, т. е. ищецът защитава не свои, а чужди права. Ако съда направи
крайни изводи за неупражняване правото на строеж в предвидените срокове, ще се
погасят и правата на самия ищец.
Защото правото на строеж или е упражнено, или
не е. Смисълът на разпоредбата не е в това, кой е осъществил на практика
правото на строеж, смисълът е в друго – законът изисква да се установи, дали
сградата, за която е учредено правото на строеж е построена в срок от 5 години
или не е построена. Има ли сграда – има осъществено право на строеж, няма ли
сграда – правото на строеж е погасено, т. е. критерият за осъществено право на
строеж е само и единствено съществуването на сградата.
Моли съда да постанови решение, с което се
отхвърли иска на ищеца и да се присъдят на ответника деловодни разноски, посочени
в конкретен размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискани са и приложени гражданско дело № 1140
по описа на Районен съд Монтана за 2002 година и гражданско дело № 1141/2002
година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата
по делото, в тяхната логична връзка и единство, съблюдавайки правилото на чл. 235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
Не се спори между страните, че през 1995
година на А.И.А. и П.М.П. е учредено право на строеж за 15 жилища, от които три
са за учредителите на правото на строеж и 12 – за приемателите – строители, за
което е съставен НА № 85, том ІІІ, дело № 876/1995 година. Изработен е
Архитектурен проект през 1995 година, издадено е разрешението за строеж на 13.11.1995
година и е започнало фактическото строителство и изграждането на отделните
обекти.
Спорен е въпросът, при неупражняване от страна
на единия приемател на учреденото право на строеж, то погасявали се и в полза
на кого и следващият въпрос, налице ли е придобивна давност и собствеността на
четири процесни имота придобита ли е от А.А..
По допустимостта на иска:
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя
нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно
правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти, чрез
предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени в чл. 124
ал. 2, 3 и 4 ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на
положителния установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на
производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически
твърдения в исковата молба, които рамкират материалноправния спор. От
посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса на ищеца би
бил защитен с предявяването на такъв иск.
Установителният иск цели да внесе яснота и
безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват
и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск,
без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес
се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни
правото си на иск.
Ищецът сам преценява наличието, респективно
липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
Предявеният иск е допустим, като подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а
ответника - пасивно легитимирани по иска, тъй като се касае за недвижими имоти,
за които по надлежен ред е учредено право на строеж и проверка за придобиване
право на собственост по давност върху недвижими имоти в посочен обем права.
По отношение основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. В конкретния случай, ищеца по безспорен и категоричен
начин следваше да установи твърденията си като съсобственик на учредено право
на строеж, за което да ангажира своите доказателства.
Няма спор между страните досежно
обстоятелството, че строителството на процесните четири къщи е осъществено в
съответствие с архитектурен проект, изработен от ответника през м. юни и юли на
1995 година, което строителство е извършено единствено и само от ищеца, реализирано
чрез фирмата му ЕТ “Арбо – плам – А.А.”xxx. Процесните четири еднофамилни къщи
са завършени в груб строеж в края на 1997 година, а довършителните работи –
мазилки, шпакловки, теракот, фаянс по тях са осъществени до есента на 1998
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от Закона за
собствеността, правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63 ал. 1 / се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години.
В конкретният случай няма спор относно факта, че
учреденото право на строеж е осъществено в рамките на предвидения пет годишен
срок, съгласно цитираната разпоредба. Освен, че правото на строеж върху чужда
земя е учредено с гражданско правна сделка, както е в случая, то е налице и
действителното му упражняване, с реалното изграждане на 15-те еднофамилни къщи
във вида и обема, който е предвиден в договора.
Макар и да касаят други спорове, по предявени
искове с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, решенията по които са влезли в сила,
касаещи гражданско – правните производства по дела № 1140 и 1141 по описа на
Районен съд Монтана за 2002 година, отменени от въззивната инстанция, съда не
може да не се съобрази обстоятелството, че дори и да не е участвал ответника в
настоящия спор пряко в строителството чрез труд, средства, материали или по
какъвто и да било начин, това е въпрос на вътрешни отношения между съсобствениците
по ограниченото вещно право на строеж. Суперфицията като вещно право на
собственост върху построеното и носителите на правото на строеж стават
собственици на сградите. А е безспорно установено, че обектите са били
завършени в груб строеж през 1998 година, в това число и процесните четири
имота.
Освен това, дори да не е упражнено в
предвидения от закона срок учреденото право на строеж, то се погасява в полза
на собственика на земята по давност, т. е. не би могло да се погаси в полза на другия
съсобственик, в лицето на ищеца, още повече, че през 1997 година е извършена
покупко-продажба на седем от еднофамилните къщи, за което са приложени и
нотариалните актове, в който продавач е участвал и самия ответник.
При това разбиране, съда счита, че по отношение
на първата част, касаеща претенцията по отрицателния установителен иск, а
именно: че ответникът, поради нуепражняване в предвидения по чл. 67 ал. 1 ЗС
петгодишен погасителен срок учреденото му с НА № 85/1995 година право на строеж
на процесните 4 броя жилища в обем ½ идеална част, поради което не е
могъл да стане собственик на изградените обекти в посочения обем, е
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на придобивната давност, в полза
на ищеца, касаеща втората част на претенцията:
Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от Закона за
собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
С осъществяване на условията по чл. 79 ал. 1
ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за
настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава
е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната
давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради
които владелецът счита имота за свой.
Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква
упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно
и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само
с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост
владеният обект.
От доказателствата по делото се установи по
безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл. 79 ал. 1
от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на
владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и
несмущавано от когото и да било, не са изпълнени от страна на ищеца.
Съгласно легалните определения за владеене и
държане, съдържащи се в двете алинеи на чл. 68 ЗС, общото между тях е, че и при
двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ. Докато при влаеенето
субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова
намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът
определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1. Обективна –
да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна – намерението, с
което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта на владение
произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при
определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно
правни, свързани с отношенията между собственика на вещта и владелеца или
държателя.
Разграничението между владение и държане
отчетливо е прокарано от законодателя чрез легалните дефиниции на тези понятия
в двете алинеи на чл. 68 от ЗС. Разликата между двете е в субективния елемент
на фактическия състав, т. е. в намерението, с което се упражнява фактическата
власт – владелецът свои вещта, а държателят няма намерение за своене. Според чл.
69 ЗС, предполага се, че този, който упражнява фактическата власт върху вещта, я
държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. А когато
фактическата власт е придобита на правно основание, какъвто е конкретния случай,
то упражняващият се явява държател и в този случай презумцията на чл. 69 ЗС е
опровергана, а в тежест на ищеца бе да установи, след като се позовава на
придобивна давност по чл. 79 ал. 1 ЗС, че такава е започнала да тече чрез явна
промяна на държането във владение. Ако се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването, владението да не е установено по скрит начин, т. е. чрез
действия, които да са могли да станат достояние на съсобственика. При липса на
такива действия, то промяната в намерението е скрита, а такова владение е
опорочено и не настъпват последиците по чл. 79 ал. 1 ЗС.
В настоящия случай, в тежест на ищеца бе да
установи по безспорен и категоричен начин, че след 1998 година, е афиширал и
демонстрирал отношението си към процесните четири обекта, като явно е заявил
намерението си пред ответника, за своенето на същите, за да се установи субективното
му намерение и отношение, за да се приеме, че в рамките на десетгодишния
давностен срок, необозпокоявано, недвусмислено, явно е упражнявал непрекъснато
владение върху тях, с което да бъде прието за установено, че е придобил
собствеността върху същите, за което доказателства не се ангажираха. За да е
започнала да тече в полза на ищеца придобивна давност, бе необходимо да се
докаже, че чрез явни действия е отрекъл правата на съсобственика П., а именно:
явно да ги е завладял, което не бе установено и от това обстоятелство се налага
извода, че не е могло да доведе до придобиване по давност на правата на
съсобственика – ответник в процеса.
Събраните по делото гласни доказателства, които
съда приема и кредитира, установили изграждането на обектите от страна на ищеца,
не променят направените изводи, а именно: няма как да е погасено по давност
неупражняване учреденото право на строеж от страна на ответника и че е
придобита собствеността в обем на ½ идеална част от процесните обекти по
давност от страна на ищеца, макар и да е установено, че в последващите години е
извършвал действия, но те по своя характер представляват действия на управление,
а не на разпореждане.
При това разбиране, съда счита, че иска следва
да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са
и разноските, направени от ответника в процеса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че
същият НЕ Е СОБСТВЕНИК на ½ идеална част от имоти с идентификатори 48489.9.79.11;
48489.9.79.12; 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14, построени в поземлен имот 48489.9.79
по кадастралната карта на град Монтана, при граници: имоти: 48489.9.80; 48489.9.81;
48489.9.78; 48489.9.270:
1.Поради неупражняване от страна на П.М.П. в
предвидения по чл. 67 ал. 1 от ЗС петгодишен погасителен срок учреденото му с
нотариален акт № 85/1995 година право на строеж на имоти с идентификатори 48489.9.79.11;
48489.9.79.12; 48489.9.79.13 и 48489.9.79.14, построени в поземлен имот 48489.9.79
по кадастралната карта на град Монтана, при граници: имоти: 48489.9.80; 48489.9.81;
48489.9.78; 48489.9.270, в обем ½ идеална част, поради което не е могъл
да стане собственик на изградените обекти в посочения обем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
2.Поради наличие на придобивна давност в полза
на А.И.А. и съпругата му на ½ идеална част от правото на собственост
върху посочените жилища с идентификатори 48489.9.79.11; 48489.9.79.12; 48489.9.79.13
и 48489.9.79.14, построени в поземлен имот 48489.9.79 по кадастралната карта на
град Монтана, при граници: имоти: 48489.9.80; 48489.9.81; 48489.9.78; 48489.9.270,
извън придобитото от тях право на собственост върху ½ идеална част от
тези жилища, на основание учреденото право на строеж по нотариален акт №
85/1995 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да ЗАПЛАТИ
на П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 511.00 лв. разноски в хода на
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: