МОТИВИ:
С присъда № 40/27.08.2019 г. по НОХД № 475/2018 г. по описа на Районен съд
– Севлиево подсъдимият З.А. *** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2018 г., в гр. Севлиево, в центъра на града,
на ул. „С.П.“, в близост до магазин „Т.“,
в съучастие с Д.А.М. *** и Г.Й.И. ***, в качеството му на съизвършител, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на С.О.О. от гр. Севлиево, му причинил леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво;
контузия на лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на
долната челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на
долната устна в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната
страна, лек оток и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е
ОСЪДЕН на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Със същата присъда подсъдимият Г.Й.И. *** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2018 г., в гр. Севлиево, в центъра на града,
на ул. „С.П.“, в близост до магазин „Т.“,
причинил
телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие с Д.А.М. *** и З.А. ***, в качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и
тялото на С.О.О. от гр. Севлиево, му причинил леки телесни повреди по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в:
контузия на долна челюст в ляво; контузия на лявата челюстна става с болков
синдром; подкожен хематом по хода на долната челюст в ляво; малка рана външно
на долната устна вляво; оток на долната устна в ляво с разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток и болезненост в областта на
дясното слепоочие; и сам, чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявата ръка на А.К.З. ***,
му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи
се в: дълбоки порезни рани на 5-ти пръст на лявата ръка – хирургически
обработени и зашити, с оток и възпаление на меките тъкани на ръбовете им, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето и т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ от НК е ОСЪДЕН на ПРОБАЦИЯ, като са му наложени двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационен служител два пъти
седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година и шест месеца.
Със същата присъда подсъдимият Д.А.М. *** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2018 г., в гр. Севлиево, в центъра на града,
на ул. „С.П.“, в близост до магазин „Т.“,
в съучастие със З.А. *** и Г.Й.И.
***, в качеството му на съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на лицето и тялото на С.О.О. от гр. Севлиево, му причинил леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво;
контузия на лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на
долната челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на
долната устна в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната
страна, лек оток и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е
ОСЪДЕН на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Подсъдимите З.Ф., Г.И. и Д.М. са осъдени да заплатят по
сметка на ОД на МВР – Габрово разноските, сторени в досъдебната фаза на процеса,
в размер по 56.92 лв. за всеки от тримата, както и да заплатят по сметка на
Районен съд – Севлиево направените в съдебното производство разноски в размер
по 26 лв. за всеки от тримата.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия З.А.Ф.,
чрез договорния му защитник адв. И.И. – С.. В жалбата се твърди, че присъдата е
неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до неправилно приложение на закона, а в рамките на признатата виновност
наложеното наказание е явно несправедливо. В жалбата са изложени подробни
съображения против съдебния акт на първия съд, които в обобщен вид се свеждат
до следното: Излага се, че в хода на производството не са направени никакви
усилия за разкриване на обективната истина, а събраните оскъдни доказателства
са анализирани едностранчиво, само и единствено през призмата на обвинението.
Във връзка с това оплакване се сочи, че не са анализирани и отчетени
доказателствата за невиновността на подсъдимия Ф., като неоправдано са
кредитирани показанията на пострадалите и техните сродници, които подкрепят
обвинението, и тенденциозно са пренебрегнати доказателствата, подкрепящи
защитната теза. На следващо място, твърди се, че първият съд не е анализирал
показанията на полицейските служители, които свидетелстват за факти и
обстоятелства в насока защитната теза. Развива се оплакване и затова, че
твърдението от обвинителния акт за нанасяне на пострадалия С.О.на удари по
цялото тяло не кореспондира със заключението на съдебно-медицинската
експертиза. На следващо място, излага се защитната теза, че подсъдимият Ф. е
бил провокиран от поведението на пострадалия О.да пристъпи към самозащитни
действия. В жалбата се развиват подробни съображения в подкрепа на виждането на
защитника за липса на хулигански подбуди, обуславящи наличието на престъпление
от общ характер. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият З.Ф. да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Г.Й.И.,
чрез договорния му защитник адв. Н.Г.. В жалбата се твърди, че постановената
присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, както и
че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.
Твърди се, че от събраните доказателствени материали не могат да се направят
изводи за наличие на обосновано предположение, че подсъдимият И. е извършил деянието,
за което е обвинен, предаден на съд и впоследствие осъден. Прави се искане за
цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият Г.И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Д.А.М.,
чрез служебния му защитник адв. Х.Х. ***, с оплаквания за неправилност и
необоснованост на изводите на съда. Застъпва се становището, че липсват
категорични и достатъчни доказателства за участието на подсъдимия М. в побоя,
извършен на пострадалия. Твърди се, че този подсъдим е участвал само и
единствено в заключителната част на случилото се, като не е отправял удари, а
само е разтървал участниците в боя. В жалбата не е формулирано конкретно искане
до съда.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Окръжна
прокуратура – Габрово взема становище за неоснователност на жалбите и моли
първоинстанционата присъда изцяло да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от
подсъдимия З.А.Ф.. В последната си дума заявява, че очаква да бъде оправдан,
тъй като не е извършил това, за което е обвинен.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Ф. – адв.
И.И. – С., поддържа изцяло изготвената от нея жалба и моли присъдата да бъде
отменена и постановена нова присъда, с която подзащитният й да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението. В пледоарията си преповтаря съображенията си
от жалбата за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен
акт.
Подсъдимият Г.Й.И., редовно призован, не се явява в
проведените две съдебни заседания, като съдът разгледа делото без негово
участие, на основание чл. 329, ал. 2 от НПК. Пред настоящия съд жалбата за този
подсъдим, по изложените в нея съображения, се поддържа изцяло от договорния му
защитник адв. Н.Г.. Подсъдимият и защитникът му не се явяват в заседанието, в
което делото е разгледано по същество.
Подсъдимият Д.А.М. се явява лично в проведеното на
26.11.2019 г. съдебно заседание, като заявява, че изцяло поддържа депозираната
от служебния му защитник жалба. Същият, редовно призован, не се явява в
заседанието, в което делото е разгледано по същество, за да упражни правото си
на лична защита и на последна дума. Съдът приключи въззивното производство без
негово участие, като прие, че е налице основанието за това по чл. 329, ал. 2 от НПК. Пред настоящия съд жалбата за този подсъдим, по изложените в нея
съображения, се поддържа изцяло от служебния му защитник адв. Х..
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда на основание
чл. 314, ал. 1 от НК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи, като е обсъдил обясненията на подсъдимите З.Ф., Г.И. и Д.М.
и е съобразил показанията на свидетелите С.О.О., А.С.М., М. Х. П., П.Ц.А., Ц.К.Ц.и М.Г.М., показанията на
свидетелите А.К.З. и К.О.О., дадени на досъдебното производство пред съдия и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.
281, ал. 1, т. 4, предл. първо от НПК (протоколи за разпити на свидетели,
приложени на л. 34 и л. 36-37 от ДП); заключението на съдебно-медицинската
експертиза, писмените доказателства – заверени преписи от
съдебномедицински удостоверения № 55/2018 г. и № 56/2018 г., двете издадени на
30.04.2018 г. от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово (л. 6-7 от ДП), както и два
броя листове за преглед на пациент в спешно отделение (л. 8-9 от ДП); заверен
препис от доклад за проверени лица и превозни средства, изготвен от РУ на МВР –
Севлиево (л. 39 от ДП); справка от ЦСМП – Габрово, ведно със заверени преписи
от фиш за спешна медицинска помощ на А.З., фиш за спешна медицинска помощ на С.О.и
копия от страниците в журнала на ЦСМП (л. 41-45); уведомително писмо от „О.“
ЕООД – Севлиево (л. 62); декларациите за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимите И. и М.. Пред въззивния съд, по искане на защитата, е разпитан и свидетелят М.Б.И.,
както и повторно е разпитан свидетелят С.О.О. и по реда на чл. 281, ал. 4, във
вр. с ал. 1, т.1 от НПК са приобщени
показанията на този свидетел, депозирани в досъдебната фаза на процеса
(протокол за разпит на свидетел от
14.07.2018 г., приложен на л. 26-27 от ДП). Настоящият състав също така проведе допълнителен
разпит на вещото лице по съдебно-медицинската екстретиза с оглед изясняване
характера на уврежданията и механизма за тяхното получаване, както и изиска и
предяви на страните запис от обаждане на ЕЕН 112. При анализа на
доказателствата, събрани и проверени от районния съд, както и тези, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие, настоящият съд счита,
че фактическите
изводи на първия съд относно извършеното от подсъдимите З.А.Ф. и Г.Й.И. са правилно
и обосновано изведени от доказателствената съвкупност. Въззивната инстанция
обаче не споделя направените от първоинстанционния съд фактически изводи и
изградените въз основа на тях правни заключения относно деятелността на подсъдимия
Д.А.М., тъй като те не намират своята убедителна доказателствена основа.
Настоящият съд намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
З.А.Ф. е
роден на *** г. в гр. Ловеч, български гражданин, с начално образование, не е
женен, не работи. Осъждан е за престъпления от общ характер.
Подсъдимият Г.Й.И. е роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, женен, неосъждан, не работи. Според уведомителното писмо от „О.“
ЕООД – Севлиево (л. 62 от ДП), подсъдимият И. е работил в посоченото дружество
на длъжност „***“ от 29.06.2017 г. до 05.01.2018 г.
Подсъдимият Д.А.М. е роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи. Осъждан е многократно за различни престъпления
от общ характер.
Подсъдимият З.А.Ф. и свидетелят С.О.О. се познавали отдавна, тъй като и
двамата живеели в гр. Севлиево. Преди около 5-6 години посоченият свидетел се
скарал заради един кон и каруца с брата и други близки роднини на З.Ф.. По това
време подсъдимият бил в затвора, но след като изтърпял наказанието си и се
прибрал в Севлиево, започнал да проявява негативно отношение към свидетеля О..
Пострадалият С.О.живеел на съпружески начала със
свидетелката А.С.М..
Свидетелката К.О.О. била сестра на свидетеля С.О.и във фактическо съжителство с
пострадалия А.К.З.. Свидетелите О. и З. живеели трайно в чужбина, но в края на
месец април 2018 г. били в България.
На 26.04.2018 г. четиримата свидетели С.О., А.М., К.О.
и А.З. ***. Вечерта се разходили из града и седнали пред едно от заведенията,
разположено в комплекс „Д.“. Известно време след тях в същото заведение
пристигнали подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М.. Тримата седнали на друга маса.
При тази им среща двете компании не са контактували помежду си. След като се
почерпили, двамата пострадали и жените с тях тръгнали от заведението. Насочили
се към центъра на града с намерение да си наемат такси от намиращата се там
стоянка, с което да се приберат по домовете си. След като стигнали на централния
площад на града, установили, че в момента няма таксита. Докато дойде
таксиметров автомобил, четиримата отишли до намиращия се в непосредствен
близост на ул. „С.П.“ денонощен магазин „Т.“. Двамата мъже влезли, за да си
закупят цигари. Междувременно подсъдимите Ф., И. и М., с два автомобила – „О.“ и „Р.“, управлявани
от подсъдимите И. и М., се придвижили до същото място. Подсъдимият Ф. слязъл от
автомобила и застанал в близост до входа на магазина, в който по същото време
били двамата пострадали. В близост до него бил подсъдимият Г.И.. Известно време
след това, след полунощ, на 27.04.2018 г., от магазина излезли пострадалите,
придружени от съжителстващите с тях жени. Преминавайки в непосредствена близост
до него, подсъдимият Ф. се обърнал заядливо към свидетеля С.О., като го
попитал: „Кво ме гледаш, бе, грозен?“, а след това и нещо от сорта: „Искаш ли
да умреш тази вечер?“. Пострадалият му отговорил, че не желае да се карат и да
имат конфликт. Подсъдимият Ф. обаче тръгнал заплашително към него. В същото
време към тях приближил подсъдимият И., заявявайки на О., че след като има
проблеми с подсъдимия Ф., значи има проблеми и с него. По това време се
извършвал ремонт на тротоара пред магазина и част от плочките от настилката
били извадени. Приближавайки, подсъдимият И. се навел, взел една тротоарна
плочки и с нея ударил свидетеля О.. Ударът попаднал отляво в долната челюст и в
лявото рамо на пострадалия, вследствие на което той паднал. След като О. се
озовал на земята, подсъдимите Ф. и И. започнали да му нанасят удари с ръце и
крака в областта на лицето и тялото. За да ги разтърват се намесили свидетелите
А.З. и К.О., на които също
били нанесени няколко удара от посочените двама подсъдими, при което
свидетелката О. паднала на земята. Междувременно подсъдимият И. отишъл до един
от намиращите се в непосредствена близост автомобили и от него извадил голям
нож. Тръгнал с ножа срещу пострадалите. Пред него се озовал свидетелят З., при
което подсъдимият И. замахнал с ножа, за да му нанесен удар. Пострадалият З.
обаче вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, при което ножът порязал пръст
на лявата му ръка и предмишницата на лявата му ръка. От образувалата се рана
започнала да тече кръв. Виждайки ескалирането на побоя, свидетелката А.М.
влязла в магазина, за да търси помощ, като помолила служителите да се обадят в
полицията. След като получила отказ, посочената свидетелка лично се свързала с
номера за спешни повиквания 112. Междувременно, след като от ръката на
пострадалия З. започнала да тече кръв, както и като разбрали, че полицията е
уведомена за случващото се, подсъдимите Ф. и И. се качили в автомобилите, с
които дошли, и заедно с подсъдимия М. напуснали местопроизшествието.
След обаждането на спешен номер 112 на място
пристигнал патрулен екип на РУ на МВР – Севлиево, в състава на който били
свидетелите М. Х. П.
и Ц.К.Ц.. Полицейските служители заварили пред денонощния магазин двамата
пострадали и съжителстващите с тях жени, както и насъбрали се хора. Подсъдимите
вече си били тръгнали с автомобилите. От свидетелите О., М., З. и О. получили
първоначални данни за случилото се, за лицата, които са ги нападнали, както и
общи данни за двата автомобила, с които нападателите дошли и след това се
отдалечили. Междувременно пристигнал екип на спешна помощ, който откарал
пострадалите в ЦСМП – филиал Севлиево, за да им бъде оказана медицинска помощ.
В посоченото здравно заведение на пострадалите О. и З. била оказана медицинска
помощ, във връзка с което били съставени съответни документи – фишове за спешна
медицинска помощ и вписване в медицинския журнал на центъра. От справката и
приложените към нея фишове и преписи от страниците на медицинския журнал,
представени от ЦСМП – Габрово, се установява, че на пострадалия С.О.е поставена
диагноза: „Разкъсно-контузна рана на долната устна“, а на пострадалия А.З. е
поставена диагноза: „Порезна рана на лява предмишница“, като е извършена
първична хирургична обработка на раната с налагане на шев, поставен е тетаничен
анатоксин и след консултация с хирург е освободен за домашно лечение.
Междувременно мястото на инцидента, а след това
ЦСМП, където вече били пострадалите, били посетени и от друг екип на РУ на МВР
– Севлиево, в състава на който били свидетелите П.Ц.А. и М.Г.М.. Те също
провели беседа с четиримата свидетели, за да съберат необходима информация във
връзка със случилото се. Въпросната нощ полицейски екипи извършили обход за
установяване на посочените от пострадалите лица и автомобилите им, но същите не
били открити.
На 27.04.2018 г., през деня, двамата пострадали посетили
спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово. В издадения след
прегледа Лист за преглед на пациент в спешно отделение на името на А.З. е
вписано, че обективно се констатира нараняване в областта на 5-ти пръст и
предмишницата на лявата ръка, като от латералния край на раната на пръста
изтича малко гноен секрет примесен с кръв; извършено е почистване на зашитите
рани, дезинфекция и нова превръзка. В Лист за преглед на пациент в спешно
отделение на името на С.О.е посочено, че същият има рана с голям оток от лявата
страна на долната устна отвътре, охлузване от външната страна на долната устна
отляво, болки в областта на ставата на долната челюст от ляво, болки в горната
част на гръдния кош отпред, аксиларно и малко откъм гърба; много силна болка
при натиск предно-заден върху гръдната кост; предписано е медикаментозно
лечение и е препоръчана рентгенография на гръден кош и лицеви кости.
На 30.04.2018 г. пострадалите О. и З. били
прегледани от д-р Я.К. – началник на отделение по Съдебна медицина при МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, във връзка с което били издадени съдебномедицинско
удостоверение № 55/2018 г. на името на А.З. и съдебномедицинско удостоверение №
56/2018 г. на името наС.О..
Според заключението на вещото лице д-р Я.К. по изготвената
съдебно-медицинската експертиза при двамата пострадали се установява следното:
1. Пострадалият С.О.е получил следните увреждания – контузия на долната челюст
вляво, контузия на лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по
хода на долната челюст вляво; малка рана външно на долната устна вляво с
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна; лек оток и
болезненост в областта на дясното слепоочие. Описаните увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводени с болки и
страдания. Препоръчана е рентгенография на долната челюст поради съмнения за
счупване, но няма данни по делото да е представен резултат от такова, както и
данни за подобно увреждане. По механизъм на получаване, уврежданията отговарят
да се причинени при удари с твърди тъпи предмети – юмруци, ритници; раните на
долната устна могат да се получат както при употреба на бокс, така и без него,
тъй като ударът/ударите се нанесени върху твърда подложка (долната челюст) и
могат да се получат рани от притискане и разтягане на кожата. 2. Пострадалият А.К.З.
е получил следните увреждания – дълбоки порезни рани на 5-ти пръст на лявата
ръка и на предмишницата на лявата ръка, които са хирургически обработени и
зашити, с оток и възпаление на меките тъкани по ръбовете им, кръвонасядане и
две дълги линейни охлузвания на левия хълбок; има оплаквания от болки в лявата
ръка. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съпроводени с болки и страдания. При прегледа не може да се
прецени дълбочината на вече зашитите рани и какви тъкани са засегнати в
дълбочина, няма данни по делото за констатирани по-късно такива увреждания. По
механизъм на получаване кръвонасядането и охлузванията на левия хълбок могат да
се получат при удар и тангенционално действие на твърди тъпи предмети /ритници
с обут крак или удар с тротоарна плочка например/ или падане. Порезните рани на
лявата ръка са получени от действието на порезно оръжие с режещ ръб, каквото
може да е и описаният от свидетелите голям нож тип „мачете“ – при удар/удари с
ножа и опит за предпазване с вдигната лява ръка пред тялото – с характер на
т.нар. „защитни“ рани. Двете рани говорят или за много дълго острие на ножа и
за постъпателно движение с острието на ножа при нанасяне на удара или за повече
от един удар с ножа (два удара). Острието най-вероятно е грубо. При проведения
разпит на д-р Я.К. в хода на въззивното съдебно следствие същият заявява, че
изцяло поддържа заключението си. Пояснява, че не може да потвърди възможността
някое от уврежданията на пострадалия О. да е получено при употреба на „бокс“,
тъй като такава вещ не му е предоставена за сравнение. Вещото лице потвърждава
възможността увреждания по О. да са получени в резултат от удар с тротоарна
плочка, като допуска, че този предмет е държан в ръка при нанасяне на удара,
тъй като тротоарната плочка е сравнително масивен предмет и при хвърляне е
вероятно да се получат значително по-тежки увреждания. По отношение на
пострадалия З. вещото лице заявява, че установената при него порезна рана може
да се интерпретира и като „посечна“, тъй като е с по-груби ръбове и е възможно
оръжието, с което е причинена, да е с по-дебело острие, като предвид
особеностите на увреждането дължината на острието е била над 10 см.
При
проведеното допълнително въззивно съдебно следствие съдът предяви на страните
чрез изслушване записа от полученото на 27.04.2018 г. в 00.22 часа обаждане на
ЕЕН 112, прието от Районен център 112 – Русе, от лице, представило се с имена А.С..
На записа се чува женски глас, който панически настоява за помощ във връзка със
случващ се в момента бой. Съгласно чл. 17 от Закона
за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 данните от регистъра на
центъра 112 са веществени доказателствени средства.
Посочените
фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на
събраните доказателства в съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
както и тези в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие.
При така установеното от фактическата страна, въззивният
съд намира, че фактическите изводи на първоинстанционния съд, както и
изградените върху тях правни заключения по обвинението против подсъдимия Д.М.
не намират убедителна доказателствена основа. Още в обвинителния акт
деятелността на този подсъдими е описана лаконично, като е споменато, че след
падането на пострадалия О. на земята, тримата подсъдими, включително подсъдимият
М., започнали да го ритат по главата и тялото. По същият начин е подходено в
мотивите към присъдата, където действията на М. са изложени в едно изречение, в
което се казва, че той се присъединил към другите двама подсъдими, като също започнал да нанася
удари с ръце и крака по главата и тялото на свидетеля О..
Настоящият съд счита, че доказателствата по делото не позволяват да се
отговори с дължимата степен на несъмненост, че подсъдимият М., заедно с другите
двама подсъдими, е извършил действия против телесната неприкосновеност на
пострадалия, довели до престъпния резултат. Основните доказателства,
установяващи авторството на деянието, са гласни. Анализът на показанията на
свидетелите О., М., З. и О. сочи на непоследователност и неубедителност при
посочването на подсъдимия М. като извършител на деянието. Така свидетелят С.О.е
заявил в показанията си пред първия съд (които по отношение на това
обстоятелство кореспондират с показанията му от досъдебното производство), че
като паднал на земята започнали да го ритат всички … „Ритахе ме тези момчета,
подсъдимите, и тримата“. При повторния разпит на въззивното съдебно следствие
същият свидетел е категоричен, че М. е бил там, но не го е удрял. Свидетелката А.М.
е заявила, че заедно с подсъдимите Ф. и И. имало „още един…, но не го познавам,
мисля, че беше този Д. ли (сочи подс. Д.М.), и тримата го ритаха“, но по-нататък
в показанията си, в отговор на изрично зададен въпрос, заявява: „Не можах да
видя дали подс. Д. е удрял С.“. Свидетелите З. и К.О. говорят не за три, а за
четири лица, които нанесли побоя, като недвусмислено индивидуализират подсъдимите
Ф. и И., но не и М.. При оценка на показанията на посочените свидетели относно
деятелността на подсъдимия М. въззивният съд отчита, че само двама от тях –
свидетелите О. и М., са разпитвани в условията на непосредственост в рамките на
проведеното съдебно следствие. Свидетелят О. е непоследователен при посочване
на възприятията си по обсъждания въпрос, което би могло да се дължи и на
обстоятелството, че е бил на земята, поставен в подчинено положение и в
състояние на силен стрес – все фактори, които е възможно да са му попречили да
види ясно другото или другите участващи в нанасянето на побой над него лица, различни
от тези, които са го инициирали и започнали. Що се отнася до свидетелката М.,
същата проявява колебливост, от ниска степен на увереност до пълно отричане при
посочване на подсъдимия М. като извършител. Съдът отчита и, че посочената
свидетелка е поставена в състояние да индивидуализира М. в съдебната зала, т.е.
след срещата с него вече в качеството му на подсъдим, като влиянието на този
фактор и значението му за създаване у нея на някаква по-голяма степен убеденост
няма как да се изключи. Очертаната от обвинението престъпна дейност на
подсъдимия М. не е възможно да се извлече косвено и показанията на свидетелите
М. П., М. М., Цв. Ц. и П. А., пред които двамата пострадали и съжителстващите с
тях жени са посочили като извършители подсъдимите Ф. и И., но не и М.. Липсват
каквито и да е други доказателства, от които да е възможно да се извлекат
изводи за твърдяната деятелност на този подсъдим. В заключение, настоящият
състав приема, че присъствието на подсъдимия М. в непосредствена близост до
мястото на деянието е безспорно; то не се отрича и от самия него. Не се
установява по несъмнен начин обаче същият да е нанасял удари по пострадалия О.,
които да са довели до настъпване на съставомерния резултат.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд отмени присъда № 40 от 27.08.2019 г. по НОХД
№ 475/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево в частта, в която подсъдимият Д.А.М.
е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вместо което призна
същия подсъдим за НЕВИНЕН в това на 27.04.2018 г., около 01.00 часа, в гр.
Севлиево, в центъра на града, на ул. „С.П.“, в близост до магазин „Т.“, в
съучастие като съизвършител със З.А.Ф. и Г.Й.И., по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на С.О.О. от гр.
Севлиево, да му е причинил контузия на долна челюст в ляво; контузия на лявата
челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на долната челюст
вляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на долната устна вляво с
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток и
болезненост в областта на дясното слепоочие /разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/ - леки телесни повреди по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо,
във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Въззивният съд изцяло споделя изложените в обжалваната присъда фактически
констатации по отношение на подсъдимите З.Ф. и Г.И.. Същите са изградени чрез
анализ поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
като първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за пълно изясняване на
обстоятелствата от кръга на посочените в чл. 102 от НПК, оценка на
процесуалната годност и достоверност на доказателствените източници и анализ
при спазване на правилата на формалната логика. При проведеното допълнително въззивно
съдебно следствие не възникват основания за корекция на фактическата обстановка
по отношение на деятелността на посочените двама подсъдими. Всички възражения,
въз основа на които страните градят оплакванията си за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на присъдата, са правени и пред районния съд,
който аргументирано е посочил съображенията си, за да кредитира с доверието си
определени доказателства и да не възприеме други. На свой ред, във връзка със
същите възражения, въззивният съд следва да посочи следното:
Неоснователно е възражението на адвокат И.И. – С. – договорен защитник на
подсъдимия Ф., че първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по
делото едностранчиво и само през призмата на обвинението, както и че присъдата
почива на предположения и на показанията на свидетели, намиращи се в родствена
връзка с пострадалите. Преди всичко, настоящият съд следва да напомни, че
липсва правно основание за автоматично и изначално изключване от
доказателствата на показанията, депозирани от лица, имащи качеството на пострадали,
както и на лица, свързани с пострадалите чрез родство, фактическо съжителство
или друг емоционален начин. В случая показанията на свидетелитеС.О., А.З., К.О.
и А.М. са логични и последователни по всички основни моменти от предмета на
доказване. Ако се констатират известни противоречия, то същите не са съществени
и се отнасят до детайлите по възпроизвежданата от свидетелите последователност
на действията на всеки от двамата подсъдими. Наличието на известно разминаване
в показанията им е обяснимо както с периода от време, изминал от деянието до
датата на разпитите, така и с динамиката на събитията, стресовата ситуация, в
която са били поставени; обстоятелството, че не са били само странични
наблюдатели, а въвлечени от подсъдимите по някакъв начин в случващото се. На
следващо място, показанията на посочените свидетели са анализирани от районният
съд не изолирано и едностранчиво, както се твърди в жалбата, а чрез
съпоставката им с останалите доказателствени източници, включително с
обясненията на подсъдимите. Правилно първият съд е приел, че конфликтът е
провокиран от думите и действията на подсъдимия Ф., насочени към пострадалия О.,
и се е разраснал при намесата на подсъдимия И., за да се стигне до причиняване
на телесните увреждания на всеки от двамата пострадали. Тези обстоятелства се
установяват от показанията на свидетелите О., З., О. и М.. Същите свидетели
недвусмислено посочват подсъдимите Ф. и И. като извършители на деянието пред
пристигналите на мястото на случилото се, а след това и в ЦСМП – филиал
Севлиево, полицейски служители – свидетелите П., А., Ц. и М.. Авторството на
деянието в лицето на посочените двама подсъдими на практика не се отрича от
свидетеля О. и при разпита му на въззивното съдебно следствие, независимо от
проявената от него известна уклончивост. Показанията на първата група посочени
свидетели кореспондират на показанията на втората група по отношение на
състоянието на двамата пострадали, както и начина и средствата, чрез които са
им били причинени уврежданията. Така свидетелите П. и Ц. установяват, че при
отиване на мястото на случилото се, единият от пострадалите е бил с порезна
рана на ръката, а другият с видими наранявания по главата. Свидетелят А., също
като свидетелите от първата група, заявява, че имало ремонт и част от плочите
на тротоара били извадени. Както
свидетелят П., така и пристигналият по-късно на местопроизшествието свидетел М.,
са видели кръв по плочките, което обстоятелство кореспондира на показанията на
пострадалите и двете свидетелки с тях, и корелира с данните за причинена
порезна рана на свидетеля З.. Както правилно е прието в обжалваната присъда,
показанията на свидетелите се подкрепят и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза. При разпита си пред въззивния съд вещото лице потвърди възможността уврежданията в челюстта на пострадалия О.
да са резултат от удар с тротоарна плочка, което кореспондира със свидетелските
показания. Пояснението на вещото лице във връзка с порезната рана на
пострадалия З. потвърждава показанията на свидетелите, според които същата е
резултат от ползван от подсъдимия И. нож. Свидетелите определят въпросния нож като
„мачете“, което е обяснимо като се има предвид, че увреждането е причинено с
предмет с дължина на острието над 10 см. Неоснователно е и възражението, че
пострадалият О.имал само и единствено увреждане в областта на лицето, а в
обвинителния акт и след това в присъдата се твърдяло, че подсъдимите са го
ритали и удряли по цялото тяло. Вярно е, че в заключителната част на
съдебно-медицинската експертиза са посочени само увреждания по лицето на този
пострадал. В съдебномедицинското удостоверение и в листа за преглед на пациент
в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, обаче, освен
останалите увреждания, обективно са установени и описани болки в горната част
на гръдния кош отпред, аксиларно и малко откъм гърба и много силна болка при
натиск предно-заден върху гръдната кост, като е предписано изготвянето на
рентгенография на гръден кош.
Неоснователно е твърдението на
адв. И. – С., че тенденциозно са пренебрегнати доказателствата, подкрепящи
защитната теза. Въззивният съд следва да посочи, че оневиняваща информация
открива единствено в обясненията на подсъдимите. Настоящият съдебен състав
счита, че е невярна интерпретацията в жалбата, тъй като липсва подобна
доказателствена основа, според която от показанията на свидетелите П., А., Ц. и М. ставало ясно, че
всички пострадали и техните сродници, разпитани на място, избягвали въпроса кой
е инициирал пререканието, ескалирало до размяна на удари между двете групи,
както и че полицейските служители споделили, че двамата пострадали и съжителстващите
с тях жени се познавали много добре с подсъдимия Ф. и имали предишни пререкания
с него. Никой от посочените четирима свидетели не е депозирал показания в
подобна насока. Свидетелят М. П. е заявил, че няма спомен за повода за конфликта,
както и че не е разбрал кой кого първи е нападнал. Свидетелят П. А. е казал, че
пострадалите споделили, че са били нападнати в центъра на града и са били
замеряни с плочки от тротоара, който по това време бил в ремонт; заявили, че З.
и Г. са ги нападнали. Свидетелят Ц. Ц., също като свидетелят А., е разбрал, че
пострадалите са били нападнати, а свидетелят З. е бил порязан с „мачете или
нож“ от три-четири лица, които слезли от автомобил и след това са се отправили
в неизвестна посока със същия автомобил. Свидетелят М. М. пресъздава съобщеното
от пострадалите по следния начин: „Пострадалите лица ни казаха, че са седели на
площада пред магазина, дошли лицата с даден автомобил…, след което се сбили без
причина. Между три и четири лица били нападателите … Ние ги попитахме за какво
е станал боят и в каква връзка, но избягваха този въпрос като цяло“. В обобщен
вид, и четиримата свидетели – служители на РУ на МВР – Севлиево, са разбрали,
че пострадалите са били нападнати и бити от група лица, сред които са били
подсъдимите Ф. и И., които са пристигнали с автомобил в центъра на града и след
побоя напуснали мястото със същите автомобили. Нито един от тези свидетели не
възпроизвежда доказателствена информация, въз основа на която да може да се
заключи, че не подсъдимите, а пострадалите са инициирали побоя, както и че
пострадалите и подсъдимите се познавали отдавна и то много добре и случилото се
между тях е продължение на обострените им отношения. Що се отнася до обясненията
на подсъдимите З.Ф. и Г.И., същите са подложени на обстоен анализ в мотивите на
атакуваната присъда и първоинстанционният съд е посочил съображенията си, за да
не ги кредитира с доверието си. Настоящият съд напълно споделя изводите на
първия съд, като също намира, че обясненията на подсъдимите съставляват тяхна
защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства по делото.
Подсъдимият Ф. твърди, че пострадалите започнали да се закачат с тях;
свидетелят О. бил гол до кръста, оригвал се, ритнал един кош, изплюл се в
краката му и го чукнал по главата; О. го ударил веднъж, дошъл подсъдимия И. и
тогава се сбили; твърди, че не е имало брадви, ножове и мачете, не видял
приятеля на О. да има рана по себе си; не видял кръв по земята. Подсъдимият И.
заявява, че пострадалият О. му „скочил“; едната жена го ударила с плоча, той
тръгнал да бяга, и за по-бързо тръгнал с автомобила, поради което няма
представа кой е паднал или как се е порязал. В подобна насока са обясненията и
на подсъдимия М., според когото подсъдимият И. бил проснат в градинката, защото
едната жена го ударила с плоча, не помни друг да е падал; не е забелязал О. да
има увреждания; не е видял нож. Въззивният съд намира, че обясненията на
подсъдимите са изцяло опровергани от останалите доказателства по делото. Не
намира потвърждение в доказателствата по делото твърдението, че пострадалият О.
е предизвикал скандал, прераснал в сбиване. Показанията на свидетелите О., З., О.
и М. са непротиворечиви при описване на провокативните думи и действия на
подсъдимия Ф., които са сложили началото на конфликта, екскалирал чрез намесата
на другия подсъдим Г.И.. Не се установява О. да е ритнал демонстративно кошче
за боклук, както и поведението му да е било агресивно. По-рано същата вечер
пострадали и подсъдими са се срещнали на друго място и там не е имало конфликт
между тях. Побоят се случва по-късно, пред денонощен магазин в центъра на
града, където пострадалите отиват по банална причина – за да си купят цигари,
докато чакат да се появи таксиметров автомобил, с който да се приберат по
домовете си, а не да се конфронтират с когото и да е било. В същото време
пристигат подсъдимите с лек автомобил и със същия се отдалечават веднага след
побоя; не се установява те да са посещавали магазина, изобщо не става ясна причината,
за да се озоват по това време на това място. Що се отнася до твърденията на
подсъдимите, че не е имало нож и че не са видели рани и кръв, очевидно е, че
същите са изцяло опровергани от показанията на свидетелите, съпоставени с
останалите доказателства, както и заключението на медицинската експертиза. Липсват
каквито и да е било обективна данни в подкрепа на твърденията на подсъдимите,
че са били удряни.
Съдът не кредитира с доверието си показанията на разпитания пред въззивния
съд свидетел М.Б.И.. Той твърди, че бил спрял с управлявания от него
таксиметров автомобил и си говорел с колегите, когато чул викове. Описва деятелност,
развила се за много кратко време само между свидетеля О. и подсъдимия И.. Излага,
че не е видял подсъдимия Ф. да нанася удари, не е виждал да се размахват
предмети, нямало кръв по тротоара, не мисли, че по същото време на това място
имало строителна дейност. Съдът намира, че така депозираните показания са в
пълно противоречие с останалите доказателства и се опровергават от тях.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка по делото, районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че с деянието си
подсъдимият З.Ф., в съучастие с подсъдимия Г.И. като извършител, е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 131,
ал. 1, т. 12 предл. първо, във вр.с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което го е признал за виновен, както и че с деянието си подсъдимият Г.И.,
в съучастие с подсъдимия З.Ф., както от обективна, така и от субективна страна
е осъществил престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето и т. 12
предл. първо, във вр.с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по който
е признат за виновен. Престъплението е извършено от двамата подсъдими в
съучастие като извършители. Съобразно трайно установената съдебна практика е
налице съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят
побой заедно - едновременно или поотделно.
Това предполага задружно умишлено участие на две или повече лица, чиито
действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при което
те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. В случая активността на
всеки един от подсъдимите е била насочена към осъществяването на общия
престъпен резултат – телесните увреждания по хулигански подбуди, действайки с
общност на умисъла. Този престъпен резултат е постигат чрез съвместно
осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен вариант за различен
каузален принос на отделните съучастници, обединени от общ умисъл. Съдебната
практика е многобройна и приема също, че когато няколко лица нанасят удари на
пострадалия, е налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че
съставомерният резултат е постигнат било с един удар, било с няколко такива. Когато в рамките на общия умисъл съизвършителите
използват различни увреждащи средства и нанасят различни по сила и насоченост
удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла,
когато възприема и се съгласява с действията на съучастника си. Ето защо съдът
счита, че от обективна страна деянието е извършено чрез действия, като всеки
един от двамата подсъдими е участвал в самото изпълнение на престъплението.
Правилни са изводите на районния
съд, че всеки от подсъдимите З.Ф. и Г.И. от субективна страна е действал при
пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи
се в причиняване на телесни увреждания по хулигански подбуди, чрез явна проява
и демонстрация на неуважение към установените в обществото правила на
поведение, и е искал настъпването на тези последици.
С настоящата присъда въззивният съд призна
подсъдимия Д.А.М. за невинен и го оправда по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. първо, във вр.с
чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Поради това съдът измени
присъдата на Районен съд – Севлиево в частта, в която
подсъдимите З.А.Ф. и Г.Й.И. са признати за виновни и осъдени за това да
са извършили престъплението в съучастие като извършители с подсъдимия Д.А.М.,
като ги признава за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА в тази част на повдигнатото им с
обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК.
Във
въззивната жалба на адв. И.И. – С. е направено възражение за неправилно
приложение на материалния закон, паради липсата на извършване на деянието „по
хилугански подбуди”, тъй като „от показанията на всички разпитани свидетели
стана ясно, че всички са познавали З. и са имали предишни отношения с него“.
Посочва се съдебна практика, според която наличието на личен мотив при причиняване
на телесна повреда изключва извършването на деянието по хулигански мотиви.
Съдът намира възражението за изцяло неоснователно. Същото е направено и пред
районния съд, който в мотивите на присъдата е изложил подробни и аргументирани
правни съображения защо не го приема, които настоящият състав напълно споделя. Въззивният
съд намира, че защитата на подсъдимия Ф. преекспонира значението на личните
отношения на подзащитния си и пострадалия О.. По делото са налице доказателства
за това, че между двамата е имало конфликт. Същият обаче е датиран около 5-6
години назад във времето преди датата на деянието, което е предмет на
обвинението. Споменава се и за друга обострена ситуация между тези лица,
случила се преди няколко години. Като цяло, обаче, не може да се приеме, че
отношенията между подсъдимия Ф. и пострадалия О. са били антагонистични, и
както става ясно по делото, около час-два преди деянието, двамата са се видели
на друго място в гр. Севлиево и конфликт не е последвал. Също така, ако може да
се изведе заключението, че свидетелят О. и подсъдимият Ф. са се познавали, то
това не важи за свидетелите З., О. и М.. На следващо място, съдът не открива
каквито и да е данни за проява на агресивно поведение от страна на пострадалия О.,
насочено към подсъдимия Ф., при срещата им пред магазина в центъра на Севлиево.
Както се посочи по-горе, пострадалите и жените с тях се озовават на мястото на
деянието на път към домовете си. Влизат в търговския обект, за да пазаруват. В това
време пристигат подсъдимите с лек автомобил. Те не влизат в магазина, а стоят
отвън. Там са, за да изчакат пострадалите, и съдът не намира друга причина за
присъствието им по това време и на това място. След като О. и З. излизат, се случва
побоя. Обаждането на свидетелката М. на ЕЕН 112 и кръвта, която започва да тече
от пострадалия З. по тротоара, кара подсъдимите бързо да напуснат. Те не са
открити впоследствие, въпреки обходите из града, извършени от полицейските
служители. Картината на случилото се, която се извлича от доказателствата по
делото, сочи на търсена от подсъдимия Ф. провокация чрез употребените от него
думи и изрази спрямо пострадалия О., за да се стигне до побоя с участието и на
подсъдимия И.. Съдът намира, че не са налице изцяло лични мотиви, стоящи в
основата на развилия се конфликт. Цитираната в жалбата на адв. И. – С. съдебна
практика е неотносима към конкретиката на настоящото дело. На следващо място, следва
да се посочи, че дори и при наличие на чисто лични мотиви, какъвто не е
настоящия случай, трайно установена съдебна практика приема, че хулиганските
мотиви не са несъвместими с „чисто личните“ и тяхното съчетаване е не само
психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на
престъпното хулиганство /в този смисъл: решение № 65/8.03.2010 г. на ВКС по
н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК; решение
№ 85/21.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
71/2013 г., I н. о., НК; решение № 122/17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК; решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК;
решение № 255/3.07.2015 г. на ВКС по н.
д. № 544/2015 г., I н. о., НК, и др./. Правилни и законосъобразни са изводите
на районния съд, че съставомерните телесни увреждания са причинени от подсъдимите Ф. и И. по
мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към
обществените правила, човешката личност и телесна неприкосновеност. Действията
им са в разрез с установения в страната обществен ред. Чрез цялостното си
поведение - отправянето на обидни, агресивни и заплашителни думи и изрази към
пострадалия О., търсейки физическа саморазправа, нанасянето на удари първо на О.,
а впоследствие и на притеклия се на помощ пострадал З., използването на нож с
много дълго острие - са целели да покажат явното си неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала, към човешката личност и телесна
неприкосновеност. Както Ф., така и И. са демонстрирали непристойно поведение,
невъзпитаност и грубо незачитане на установения правов ред. Непристойните
действия са извършено на публично място – на главната улица на гр. Севлиево –
ул. „С.П.“, в непосредствена близост до централния площад на града. По
тротоарната настилка, разположена непосредствено пред търговския обект, е имало
кръв. От показанията на полицейските служители се установява, че случилото е
станало достояние на много граждани, които са се събрали на мястото на
инцидента, както и на живущи в близките сгради. В тази връзка е неоснователно
твърдението, че деянието не е станало достояние на други хора. Наред с това
следва да се посочи, че публичността не е елемент от състава на престъплението,
и както е прието в т. 5 от Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, хулиганство е налице и
тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след
това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.
Районният съд е определил
наказанието на подсъдимия З.Ф. в размер значително под средния предвиден за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК – в
размер на десет месеца лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че не са
налице основания за неговото намаляване. Правилни са изводите на първия съд за
завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан
многократно и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което очевидно не е
довело до постигане на целите по чл. 36 от НК. Относими са изводите и за
недобри характеристични данни и за водещата роля на този подсъдим за
възникването и развитието на конфликта. Следва да се отчете и, че
престъплението е извършено в съучастие с друго лице. Правилен и законосъобразен
е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основанията на чл. 55 от НК
за замяна на наказанието лишаване от свобода с друг вид наказание, тъй като
няма изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Законосъобразно е
прието, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК,
пречка за което се явяват предходните осъждания на подсъдимия Ф., по които
същият не е реабилитиран. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка
на присъдата въззивният съд установи, че районният съд е нарушил материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК спрямо
подсъдимия Г.И.. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода
до три години. Подсъдимият И. не е осъждан и не е освобождават от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, като това се потвърждава и от
приетата и пред настоящата инстанция актуална справка за съдимост.
Престъплението е на формално извършване и не е свързано с настъпване на
съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени. Следователно
са изпълнени всички предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК. По тези съображения въззивният съд измени присъдата на Районен съд –
Севлиево в частта, в която на подсъдимия Г.Й.И. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК е наложено наказание пробация, включващо пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го
ОСВОБОДИ от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2500 лв. При определяне на размера на
глобата съдът взе под внимание тежестта и завишената обществена опасност на
деянието поради това, че е свързано със засягане на телесната неприкосновеност на
две лица и то по хулигански подбуди – деяние, което разкрива по-висока степен
на обществена опасност в сравнение със случаите, по които обичайно се прилага чл.
78а от НК.
Предвид признаването на подсъдимия Д.М. за невинен и оправдаването му по
обвинението, за което е предаден на съд, въззивният съд, съобразявайки
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, измени присъдата на Районен съд –
Севлиево в частта за разноските, като осъди подсъдимите
З.А.Ф. и Г.Й.И. да заплатят
в полза на държавата направените в съдебната фаза на процеса разноски, от които по сметка на Районен съд – Севлиево в размер по 39.00 лв. за всеки от двамата и по сметка на Окръжен съд – Габрово в
размер по 10.00 лв. за всеки от двамата, както и да заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер по 85.38 лв. за всеки от двамата, както и 5.00 лв. за всеки от подсъдимите в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
В останалата част съдът потвърди присъдата като
правилна и законосъобразна.
При извършената служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, съдът
не констатира при постановяването й да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В този смисъла
съдът постанови новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.