Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 21.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 7255 по описа за 2016г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за установяване
вземания на ищеца срещу ответника в размер на 62875,46 лв., представляваща за цена на предоставени услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на вода във водоснабден имот на ответника, находящ се в гр.А., селище М.К., с абонатен номер 219062 за
периода 03.12.2013г. до 01.12.2014г. съгласно издадени 23 броя фактури,
издадени в периода 03.12.2013г. – 18.12.2014г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
1727/2016г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, съгласно чл.8 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. Твърди ответникът да има
качеството на потребител на Вик услуги, които са му предоставени за обект, находящ се в гр.А., селище М.К., с абонатен номер 219062 за
периода 03.12.2013г. до 01.12.2014г. , за които услуги са издадени 23 броя
фактури в периода 03.12.2013г. – 18.12.2014г.
Ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период, но
счита исковете за неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане,
съгласно представени три броя платежни нареждания. Евентуално счита за недоказани
твърденията на ищеца за предоставянето на услуги в обема, обосноваващ заплащане
на претендираната цена, като оспорва извършеното от
ищеца отчитане на измервателните уреди да го обвързва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него
и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на горните факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията чрез плащане.
За безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са
приети обстоятелствата, че помежду им за исковия период е съществувало
облигационно правоотношение по договор при Общи условия за предоставяне на В и К
услуги като ищецът е открил на ответника партида с абонатен номер 219062.
Установява се от показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице по техническата
експертиза, прието чрез съдебна поръчка, че предоставените услуги на ответника
за имота му – Ваканционен комплекс от затворен тип „М.К.“, за който при ищеца е
открит клиентския номер 219062, се отчитат чрез 6 водомера, разположени в три шахти, едната
от които в границите на имота
на ответника, а другите две – извън
границите
в непосредствена близост до фасадата и оградата. Отчитането е извършвано електронно от служител на
ответното дружество след посещение на място, като показанията на уредите са
снемани визуално и въвеждани електронно чрез устройство с четец за баркода на самия уред. Вещото лице по техническата
експертиза е установило, че за процесния период е отчетено
общо потребление чрез шестте
уреда/водомери/ от 25 782 куб.м., което отговаря на начисленото по
фактурите, като въведените в
електронната система показания на водомерите за изминалия отчетен период от
време следват последователно и са във възходящ ред, като текущите показания на водомерите са по големи от отчетените.
Ищецът е представил с исковата молба 12
броя фактури и 11 бр. известия за начислени лихви.
За безспорни са обявени и
обстоятелствата, че ответникът е осчетоводил издадените от ищеца фактури, както
и че е извършил три плащания съответно на 22.03.2016 г. -20000 лв., на
24.03.2016 г. – 27000 лв. и на 25.04.2016 г. – 10000 лв., които суми са
получени от ответника.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стойността на предоставените от ищеца на
ответника услуги за периода 03.12.2013г. до 01.12.2014 г. е 50532,72 лв. без
ДДС, съответно 60639,64 лв., като по отношение на задълженията за услуги ищецът
е начислил и законни лихви в размер на 2236,19 лв., като общият размер на задълженията
е 62875,46 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение.
Въз основа на признанието на ответника
за извършено осчетоводяване на издадените от ищеца фактури, показанията на
свидетелите и заключението на техническата експертиза установяващи начина на
отчитане на предоставените услуги, последователните показания на уредите и
настоящия им отчет, съдът приема, че
ищецът е предоставил на ответника услуги по доставка, отвеждане и пречистване
на вода във водоснабден имот на ответника, находящ се
в гр.А., селище М.К., с абонатен номер 219062 за периода 03.12.2013г. до
01.12.2014г. на обща стойност 60639,64 лв., за които услуги са издадени
представените с исковата молба 12 бр.фактури съответно с номера
№29570779/21.01.2014г., №29697548/21-02.2014г., №29824526/21.03.2014г.,
№29953736/23.04.2014 г., 30088921/22.05.2014 г., №30222817/23.06.2014 г.,
№30361548/23.07.2014 г., №30501430/22.02014 г., №30639277/23.09.2014 г., №30783704/23.10.2014
г., №30923792/21.11.2014 г. и № 31057504/18.12.2014 г. Следователно за
ответника е възникнало задължение да ги заплати.
Не се установява в полза на ищеца да са
възниквали вземания на посоченото от него в исковата молба, заявлението за
издаване на заповед и издадената такава основание, а именно – предоставени
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода. Именно на посоченото
основание са предявени и исковете за установяване на вземания, поради което и
само вземания произтичащите от това основание могат да бъдат предмет на
предявените установителни искове, независимо, че се установява, че ищецът е включил в претендираната от него сума вземания, произтичащи от друго
основание, а именно обезщетение за забавено плащане, за които са издадени
представените от него известия за начислени лихви. Самите известия, като
счетоводен документ, нито пораждат вземания, нито представляват основание по
смисъла на закона, а именно факти с които правото свързва пораждането на
задължението, каквито не са изложени в заявлението за издаване на заповед и
които факти в случая с обезщетението за забавено плащане включват твърдения за
наличие на главно задължение и неговия размер, както и конкретен период на
забава. Следователно съдът приема, че на ищеца заповед за изпълнение на
обезщетение за забавено плащане на конкретни задължение в размер на законната
лихва не е издавана, поради което и такива обезщетения не могат предмет на установителните искове, нито такива вземания могат да бъдат
признати на предявеното основание, а именно – стойност на предоставени услуги
по доставка, отвеждане и пречистване на вода.
Ответникът е извършил плащания в общ
размер на 57 000 лв. с три платежни нареждания, съответно от 22.03.2016
г., 24.03.2016 г. и
25.04.2016 г. , в които като основание за плащане е посочено „плащане по
фактури“, без да са посочени конкретните им номера, като извършените от
страните по делото счетоводни операция по закриване на задължения съдът намира
да не са съответни на правилата за прихващане на изпълнението, поради което и
не възприема заключението на счетоводната експертиза в тази му част.
Извършените плащания, тъй като ищецът не
е заявил кои конкретни задължения погасява, нито се твърди по делото или
доказва към датата на плащане да е имал и други задължения за предходни периоди по правилото на чл.76,
ал.1, изр.3, вр.изр.2
ЗЗД погасяват именно задълженията му за заплащане на предоставените
услуги за периода 03.12.2013 г. до 01.12.2014 г., като се започне от
най-старото, поради което и съдът приема извършените плащания да са погасили изцяло
задълженията по фактури №29570779/21.01.2014г., № 29697548/21-02.2014г.,
№29824526/21.03.2014г., №29953736/23.04.2014 г., 30088921/22.05.2014 г.,
№30222817/23.06.2014 г., №30361548/23.07.2014 г., №30501430/22.02014 г.,
№30639277/23.09.2014 г., както и частично до размера от 288,20 лв. задължението па фактура № 30783704/23.10.2014
г., като е останало непогасено задължение по тази фактура в размер 3192,76 лв.,
както и задълженията по фактури №30923792/21.11.2014 г. и № 31057504/18.12.2014
г., касаещи период на доставка от 02.09.2014 г. до 01.12.2014 г. в общ размер
на 3639,64 лв., до който размер са основателни исковете, като за разликата до
пълния предявен размер исковете подлежат на отхвърляне – за част от фактурите
поради погасяването им чрез плащане, а за начислените с известията лихви –
поради това, че не установяват вземания на предявеното основание.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като такива се установява
да е направил само ищеца.
Съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъди сумата от 147,65 лв., представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство и сумата от 267,65 лв. за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение, като съдът намира за основателни
възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
следва да се намали до минималния размер от 2416,26 лв. поради липсата на фактическа
и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че И.П.Д.– АДСИЦ, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** А дължи
на В.и к. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***. ********на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от
3639,64 лв., представляваща останалата неплатена цена на предоставени
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода във водоснабден имот на
ответника, находящ се в гр.А., селище М.К., с
абонатен номер 219062 за периода 02.09.2014 г.- 01.12.2014г. съгласно фактури №
30783704/23.10.2014 г., №30923792/21.11.2014 г. и № 31057504/18.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от
14.01.2016 г. до окончателното й заплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
1727/2016г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на останалите вземания по
заповедта за изпълнение на парично задължение в размер на 57 000 лв. за цена на
предоставени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода във
водоснабден имот на ответника, находящ се в гр.А.,
селище М.К., с абонатен номер 219062 за периода
03.12.2013 г. - 01.09.2014 г., за които са издадени фактури
№29570779/21.01.2014г., № 29697548/21-02.2014г., №29824526/21.03.2014г.,
№29953736/23.04.2014 г., 30088921/22.05.2014 г., №30222817/23.06.2014 г., №30361548/23.07.2014
г., №30501430/22.02014 г., №30639277/23.09.2014 г.
ОСЪЖДА И.П.Д.– АДСИЦ, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** А да
заплати на В.и к. ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***. ********на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за исковото производство в размер
на 267,65 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение по исковото производство и разноски по заповедното производство
в размер на 147,65 лв., за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: