О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ IV - 260471 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
въззивен състав
На двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа
година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно частно
гражданско дело номер 134 по описа за 2021 година
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба на „А1 България“ – ЕАД – гр.София, чрез процесуален представител
юрисконсулт Петков, срещу Разпореждане от 23.09.2020г., постановено от Несебърски
районен съд (НРС) по ч.гр.д.№727/2020г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление по чл.410 ГПК, срещу
„ЕмилиЛукс“ – ЕООД – гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, за присъждане на сумата
723.05 лева – сбор от неустойки, при прекратяване на договора, от които 140
лева – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, 60 лева – 2 месечни
абонаментни такси на номер **********; 240 лева – 8 месечни
абонаментни такси за номер **********; 283.05 лева – 17
месечни абонаментни такси за номер **********, както и в частта
относно претендираните разноски над сумата 75.98, до претендирания размер от
190.44 лева. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да постанови
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
01.09.20г. пред НРС е подадено заявление по чл.410 ГПК от заявителя „А1
България“ – ЕАД – гр.София, срещу „Емили Лукс“ – ЕООД - гр.Несебър.
С
разпореждане от 01.09.2020г., на осн. чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът е оставил
заявлението без движение, с указания да представи всички документи – договор,
общи условия, от които произтича задължението в претендирания размер и да
уточни посочени в разпореждането факти и обстоятелства, досежно датата на
прекратяване на договорите и основанието на което се претендират неустойките. На 21.09.20г. заявителят е подал уточнителна
молба, с която е заявил, че длъжникът по заявлението – ЮЛ, няма качеството на
потребител по см. на §13 т.1 ДР ЗЗП, поради което чл.410, ал.3 ГПК е
неприложима. Уточнил е претенцията си, като е посочил (цитирал) клауза от
Приложение №1 към договора, досежно отговорността на абоната при едностранно
прекратяване на договора по негова вина. Уточнено е, че договорите са
прекратени по вина на абоната – неплащане, продължило повече от 124 дни.
С
тук обжалваното определение, НРС е уважил заявлението за сумите 825.50 лева –
неплатени суми за устройство и 473.69 – неплатени суми за периода 02.04.2018г.
– 21.09.2019г. за ползване на електронни съобщителни услуги по договор
№*********. По отношение на претендираните неустойки, в размер на 732.05 лева,
съдът е отхвърлил заявлението, като е счел, че неустойката е уговорена в
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна, т.к. размерът й се
определя на база дължимите месечни такси до края на срока на договора.
В
жалбата се излагат съображения, че длъжникът няма качеството на потребител по
см. на §13, т.1 ДР ЗЗП, т.к. е юридическо лице, което дължи изпълнение на
задълженията си с грижата на добър търговец, изискваща по-висока грижа,
основана на търговския опит, знания и умения и възможност за преценка към
датата на сключване на договора за последиците от неизпълнението му.
Жалбоподателят се позовава и на Решение на Съда на ЕС по дело С-295/17, в което
се разглежда въпрос, касаещ обезщетението на мобилен оператор при предсрочно
дезактивиране на продуктите по сключени договори.
Бургаският
окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Според
нормата на §13, т.1 ДР ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Длъжникът по настоящото
заявление е юридическо лице. Като
такова той няма качеството на потребител по см. на ЗЗП, нито на специалния
закон - §1, т.49 ДР Закон за електронните съобщения, доколкото претенцията се
основава на договор за електронна съобщителна услуга по см. §1, т.17, а не на
ползване на обществена електронна съобщителна услуга по см. на §1, т.40 ДР ЗЕС.
Поради това заявлението и изложените в него твърдения следва да се разгледат
като претенция с основание договорно неизпълнение на задължения по
правоотношение между търговци. Съобразно нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК,
съдът следва да извърши преценка за наличието, респ. – липса на противоречие
със закона и/или добрите нрави.
Съобразно тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, „Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ“. В решението е дадена дефиниция на понятието „добри нрави“, за спазването на които при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Според ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като прекомерността й не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Според
съда условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, по примерно
изброени критерии:
-
според естеството на задълженията - парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; в настоящия случай задълженията на
абоната са парични – за заплащане на месечни такси за предоставени услуги и за
разсрочено плащане на цената на закупено устройство, следователно неустойката е
уговорена в пари за неизпълнение на парични задължения;
- според наличието или липсата на обезпечение -поръчителство, залог, ипотека и др.; в случая задълженията са необезпечени;
- според вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; в случая според съда, неустойката е компенсаторна – за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължението за плащане на дължимите месечни такси за срока, за който страните са се договорили; неизпълнението е за 471.33 лева – месечни такси за предоставени услуги и същото е съществено, доколкото е единственото поето от абоната задължение и не е изпълнено изцяло за посочения период;
- според съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди – в случая размера на неустойката е равен на очакваните от неизпълнението вреди – очакваните такси, които операторът ще получи, ако абонатът изпълни задълженията си за целия срок на договора.
Според Решение № 36 от 8.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 318/2016 г., II т. о., ТК, „уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора“.
Според Решение №148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.№219/2018 г., II т.о., ТК „когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана … превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите, същата се явява и в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.“
При
анализ на установените по делото факти и цитираната по-горе съдебна практика, Бургаският
окръжен съд намира, че процесната неустойка, уговорена при неизпълнение на
абоната – търговец на задължението му за заплащане на месечните такси е в
размер, съотвестващ на вредите на кредитора, съставляващи таксите, които би
получил при точно изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи
за тяхното обезщетяване. Тя е парична за неизпълнение на парично и необезпечено
задължение. Размерът й, дори да бъде квалифициран като прекомерен, не е
несъизмеримо висок до степен да нарушава принципите за справедливост и да
противоречи на добрите нрави.
Ето
защо, разпореждането в частта, с което е отхвърлено заявлението за сумата
583.05 лева – неустойка, от които 60 лева – 2 месечни абонаментни такси на
номер **********; 240 лева – 8 месечни абонаментни такси
за номер **********; 283.05 лева – 17 месечни абонаментни
такси за номер **********, следва да бъде
отменено, а сумите – присъдени.
Бургаският
окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
отказал присъждането на неустойка, в размер на 140 лева, претендирана за
невърнато оборудване по ценова листа. В тази част въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното разпореждане на осн. 272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.
Съразмерно
с уважената част от заявлението в полза на заявителя следва да се присъдят
направените разноски. Заплатени за две инстанции са 65.44 лева държавни такси.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, относно размера на
възнаграждението, което следва да бъде присъдено в полза на заявителя за
процесуално представителство – по 50 лева за всяка съдебна инстанция. Общо
разноски, които са направени – 153.98 лева. Съразмерно следва да бъдат
присъдени общо 153.98 лева. Първоинстанционният съд е присъдил общо 75.98 лева;
въззивната инстанция следва да присъди разликата от 78.00 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23.09.2020г., постановено от
Несебърски районен съд по ч.гр.д.№727/2020г. по описа на същия съд, в частта, с
което е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 583.05 лева - сбор от
неустойки, при прекратяване на договора, И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ „ЕмилиЛукс“ – ЕООД – гр.Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, бул. „Пясъците“, №7, ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ – ЕАД – БУЛСТАТ131468980 гр.София, ул. „Кукуш“,
№1, на основание договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане №*********, сумата 583.05 лева
– неустойка, от които 60 лева – 2 месечни абонаментни такси на номер **********; 240 лева – 8 месечни абонаментни такси
за номер **********; 283.05 лева – 17 месечни абонаментни
такси за номер **********, КАКТО и още 78.00 лева - разноски за държавни такси
и възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен
съд Несебър за издаване на заповед за изпълнение.
Настоящото определение е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.