РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Перник, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104780 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Йетел България“ ЕАД с ЕИК
*********, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу С. Б. Д., ЕГН:
**********, ********* е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 1962/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Твърди, че на *********** г. между страните е сключено допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок
от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент в размер на 39,99 лв., а
след изтичане на договора – 40,99 лева. Пояснява, че в срока на договора номерът е
сменен на ************. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава за задълженията
по този договор – 127,68 лева, представляваща неплатени такси и услуги за периода от
05.01.2021 г. до 04.04.2021 г., поради което му е начислена и неустойка – 110,90 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
Твърди, че на 25.02.2020 г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Интернет+“ с месечен абонамент в размер на 16,99 лв. Допълва, че ответникът е
изпаднал в забава за задълженията по този договор – 51,87 лева, представляваща
неплатени такси за периода от 05.01.2021 г. до 04.04.2021 г., поради което му е
начислена и неустойка – 42,48 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси.
На същата дата на ответника било предоставено устройство ********* на
преференциална цена, а в резултата на изпадането в забава по договора и на
основание чл. 7 от него, е начислена сума в размер на 45,27 лева - разликата между
преференциалната цена и продажната такава.
Твърди, че на 08.09.2020 г. между страните е сключено допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за
1
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент в размер на 26,99
лв., а след изтичане на договора – 33,99 лева. Допълва, че ответникът е изпаднал в
забава за задълженията по този договор – 82,29 лева, представляваща неплатени такси
и услуги за периода от 05.01.2021 г. до 04.04.2021 г., поради което му е начислена и
неустойка – 115,16 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни
такси.
Тези задължения били индивидуализирани във фактури:
1.№**********/********* със срок за плащане 20.02.2021 г. на стойност 110,13
лева за неплатени такси и услуги,
2.№************* със срок за плащане 20.03.2021 г. на стойност 94,02 лева за
неплатени такси и услуги,
3.№************** със срок за плащане 20.04.2021 г. на стойност 81,06 лева, за
неплатени такси и услуги;
4.№********* със срок за плащане 20.06.2021 г. на стойност 313,81 лева за
неустойки и мобилно устройство;
С допълнителна молба пояснява, че използваните услуги са както следва – 9,16
лева за номер ***********, сменен на ********** за SMS, разговори с Грижа за
клиента и други услуги и 0,35 лева за номер ********** – SMS и разговори с Грижа за
клиента.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи сума в общ размер на 575,65 лева, за неплатени такси, услуги, сума за мобилно
устройство и неустойка, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. №
1962/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Намира исковете за недоказани. Оспорва договорите да са
надлежно развалени – с изявление, достигнало до ответника, поради което не налице
основание за начисляване на неустойка.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът депозира молби, с
които пояснява претенцията по пера и представя доказателства относно реалното
потребление, за което съдът му е разпределил доказателствена тежест.
Ответникът моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на
електронни съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
2
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било
да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание
(включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на
неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата, като надлежно е
развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел, съгласно приложената по делото допълнителна декларация,
озаглавена „Декларация - съгласие“.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори
за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени
доказателства договори (макар и приложени към заповедното производство) носят
подписа на ответника, чиято формална доказателствена сила не е оспорена от него по
надлежен ред. При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото
писмени доказателства следва извода, че „Теленор България“ ЕАД е задължило да
предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е
задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно
тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в
размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от
три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното
заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни
споразумения и договори за лизинг към тях. При наличието на тези доказани
обективни обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за
сключването на допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е
3
доставял заявените услуги.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Характерът на
неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може да
се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е
валидна, тъй като не противоречи на изискването за добросъвестност по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне обаче вземането на ищеца против ответницата за претендираните
неустойки следва ищецът да установи, че процесният договор за мобилни услуги е
предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от
ответницата забава при изпълнение на задължението й за заплащане на месечни
абонаментни такси, за предоставени далекосъобщителни услуги за исковия период.
Ищецът се позовава на подписаните от страните Общи условия. Действително
разпоредбата на чл. 19б от Общите условия урежда едностранно прекратяване на
срочен или безсрочен договор от "Теленор България" ЕАД, вкл. хипотеза при изпадане
в забава (б. В). Липсва обаче предвиден ред, по които това да бъде сторено, както чл.
19а задължава потребителя да прекрати договора с писмено, едномесечно
предизвестие. Липсата на предвиден ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя (чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД), предвидени в
специалния закон -ЗЕС и договорите между страните, включително Общите условия,
мотивират съда да приеме, че приложение намира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
- двустранният договор следва да бъде развален с едностранно волеизявление на
изправната страна, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, в писмена форма (такъв е договора, такова е и изискването към
потребителя).
В случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до
ответницата, но намира, че с предприетите фактически действия по преустановяване
на предоставянето на мобилна услуга е пристъпил към прекратяване на договорното
правоотношение. Съгласно разпоредба на чл. 31а от Общите условия, според която
норма "Теленор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово
съобщение - SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо
по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо,
доставено с куриер и др. / да информира абоната, че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и
когато за целта ще се ползват услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за
събиране на вземания и др. /. Информацията по предходното изречение задължително
съдържа и данни за точния размер на претендираните парични вземания, за
основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира
вземането". Такива действия също не се установяват, а и не се твърдят.
Не би могло да бъде възприето като изявление в тази насока и предявяване на
процесните искове, тъй като към тази дата всички договори са с изтекъл срок.
С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги, се явява
недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По същите съображения неоснователна е и претенцията за заплащане на
разликата между промоционална и стандартна цена на лизинговата вещ, предоставени
4
на ответника. С подписването на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** и свързания с него договор за лизинг от 12.12.2018 г. ответникът декларира
(чл. 4), че е получил устройството предмет на договора, поради което ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Не е упражнено обаче надлежно
правото му да развали договора, следователно претенцията за сумата в размер на 45,27
лева също следва да бъде отхвърлена.
При извода за доказаност на другите претенции в своето основание, съдът
следва да определи и размера – арг. чл. 162 ГПК. Относно размера им съдът кредитира
издадените от „Теленор България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че представените по
делото, неподписани фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност,
произтичаща от чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно
счетоводство. Вярно е, че те са формално оспорени от ответника, но по правилото на
чл. 182 ГПК при тяхното съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът
приема, че те пряко кореспондират със задълженията на ответника, тъй като в тях са
посочени личните му данни, телефонни номера, за които се установи, че са сключени
договори и отчетни периоди. Ето защо, както и с оглед установената валидна
облигационна връзка между страните, съдът приема, че задълженията са в размер
съгласно издадените фактури. Същите обективират задължения предимно за месечни
абонаментни такси, дължими сано на основание договора и единствено суми в размер
на 9,16 лева за номер ***********, сменен на ********** за SMS, разговори с Грижа
за клиента и други услуги и 0,35 лева за номер ********** – SMS и разговори с Грижа
за клиента.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове
абонаментни такси и услуги са доказани в заявения размер и следва да бъдат уважени
изцяло, а тези за неустойка и разликата между промоционална и стандартна цена на
лизинговата вещ отхвърлени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 625,00 лева в исковото производство, от
които следва да му бъдат присъдени 284,29 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски в размер
на 505,00 лева, на ищеца се дължат 229,70 лева, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД че В ПОЛЗА
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4,
Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
С. Б. Д., ЕГН: **********, ********* за сумата в размер на 261,84 лева -
представляваща непогасена част от задължения за месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договори за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, сменен на +**********, Договор за мобилни услуги с предпочетен
5
номер +********** и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, за
която сума са издадени фактури №**********/*********, №************* и
№************** ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (06.04.2023 г.) до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 1962/2023 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал.
1 ТЗ за признаване за установено, че С. Б. Д. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
сума за разликата над 261,84 лева до пълния предявен размер от 575,65 лева,
представляваща неустойки по Договорите и разликата между промоционална и
стандартна цена на лизинговата вещ, за които е издадена фактура №********* на
стойност 313,81 лева за неустойки и мобилно устройство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Д. да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 284,29 лева, разноски в рамките на исковото
производство и 229,70 лева разноски в рамките на заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6