Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С решение №431 от 30.11.2010 г постановено по гр.д. №610/09 г, Г. районен съд е приел за установено,че И. Б. А. от гр.В. Т.,ул."П. " №... дължи на Д. Х. П. от гр. Г. О.,ул."Н." №... сумата от 8 500 лева на основание запис на заповед от 9.05.2006 г с падеж 09.05.2008 г ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 т.9 от ГПК,15.01.2009 г. до окончателното плащане на главницата по което е издадена Заповед №69 за незабавно изпълнение на парично задължение по документ,респективно издаден ИЛ. Против така постановеното решение е подадена възивна жалба от И. Б. А. чрез адвокт Т.. Направени са оплаквания за неправилност, в противорчие със закона и непълнота на доказателствата на обжалваното решение. Жалбата е подадена в срока по закон. Процесуално допустима е и следва да се разгледа по същество. Съдът, като съобрази направените оплаквания с жалбата,наведените доводи и изложени съображения от страните,доказателствата по делото които съобрази със закона ,приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество обжалваното решение е обосновано правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Ищецът е доказал съгласно изискванията на чл.154 от ГПК съществуването на записа на заповед,чрез който е изразена абстрактната сделка между страните.С оглед съдържанието на записа на заповед същия е редовен от външна страна и отговаря на изискванията на закона / чл.535 от ТЗ./Установено е,че ответника е автор на волеизявлението за поемане на задължението по записа на заповед.Разпоредбите на чл.537 и 538 относно менитилничния ефект на записа за заповед препращат към правилата за менителницата ,включително и към разпоредбата на чл.463 от ТЗ, от което следва,че ответника е задължен да плати сумата на бенефициента по записа на заповед на посочения падеж в него. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата ,че ответника след като е възразил,че записа на заповед е издаден без да е съществувало каквото и да било каузално правоотношение между издателя и бенефициента,и ищеца не бил опровергал това възражение чрез доказване наличието на каузално правоотношение , то липсвало основание за задължението. Записа на заповед е абстрактна сделка и самото му съществуване като материализирано писмено волеизявление на издателя му е основание за възникване на задължението.Това следва от менителничния ефект на записа на заповед. В производството по чл.422 от ГПК ответникът може да прави възражения за недължимост, включително и основаващи се на каузалното правоотношение,което е правната причина за сключването на абстрактната сделка.В случая възражението на ответника изразяващо се в твърдението ,че между страните в правния мир изобщо не са възникнали каквито и да било каузални правоотношения ,причина за възникване в правния мир на абстрактната сделка, не представлява отрицателен факт, който следва да бъде доказан от ищеца, а възражение за недействителност на абстрактната сделка /издаване на записа на заповед под,заплаха,измама, или грешка в личността на бенефициента/. Това възражение следва да бъде доказано от ответника, но същия не е сторил това както изисква разпоредбата на чл.154 от ГПК.Липсват дори наченки на доказателства за наличие на такива обстоятелства при издаването на записа на заповед.В случая при липсата на каквито е да било доказателства относно основанията за недействителност на сделката, ответника не може да се позовава на разпоредбата на чл.176 ал.3 от ГПК, тъй като негово е задължението да докаже основанията за недействителност на абстрактната сделка или наличието на други правоотношения обосноваващи абстрактната сделка. Ето защо въз основа на гореизложеното подадената възивна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение а постановеното решение на ГОРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №431 от 30.11.2010 г на Г. районен съд постановено по гр.д. №610/09 г, по описа на съда за 2009 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |