Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173
гр. Добрич, 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесети юли година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 395 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е образувано по жалба на Д.К.И.
*** срещу постановление изх.№18029/19.11.2019г. за определяне на разноските по
изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС.
В жалбата се възразява срещу начисленото задължение в размер на 250 лева за
адвокатско възнаграждение на взискателя по съображения за липса на своевременно
представени доказателства за плащането на такова от взискателя и срещу възлагането на жалбоподателя на отговорността
таксите и разноските, дължими авансово от взискателя, при липсата на
доказателства за тяхното плащане.
В писмена молба насрещната страна „***“ООД – с.К., общ.В., възразява срещу
жалбата като недопустима, поради подаването й извън установения за това срок и
от пълномощник без представителна власт, а по същество изразява становище за
нейната неоснователност.
В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е неоснователна.
След като се запозна с делото, съдът намира за установено следното:
Изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС е
образувано по молба вх.№8249/12.06.2018г. на „***“ООД, чрез упълномощен
адвокат, срещу длъжника Д.К.И. и има за предмет събирането на сумите 487.66
лева и 489.38 лева по изпълнителен лист, издаден на 15.05.2018г. по гр.д.№483/2016г.
на Районен съд – Девня. С покана за доброволно изпълнение изх.№12636/18.06.2018г.
съдебният изпълнител уведомил длъжника, че дължи да плати дълга по
изпълнителния лист, сумата 350 лева за адвокатско възнаграждение на взискателя
и сумата 238.39 лева по ТЗЧСИ. С вх.№11149/01.2019г. длъжникът Д.К.И. възразил
срещу адвокатското възнаграждение на взикателя, поради липса на доказателства
за плащане на такова, както и срещу разноските по изпълнителното дело, поради
невнасянето им авансово от взискателя. По тези съображения длъжникът поискал от
съдебния изпълнител да намали задълженията му за разноски по изпълнителното
дело. С обжалваното сега постановление изх.№18029/19.11.2019г. съдебният
изпълнител намалил задължението на длъжника за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя на размера от 250 лева и отхвърлил възражението на длъжника
в останалата част.
Постановлението е връчено на длъжника на 29.11.2019г. и жалбата срещу него,
с вх.№12335/04.12.2019г., е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Жалбата е
подадена чрез адвокат А.А., за когото след дадени указания по чл.436 ал.4 във
вр. с чл.262 ал.1 от ГПК е представено надлежно пълномощно да представлява
длъжника по изпълнителното дело. Следователно възраженията на взискателя по
редовността и срочното подаване на жалба са неоснователни.
Жалбата е допустима, но, разгледана по същество, тя е неоснователна.
От справката с изпълнителното дело се установява, че с молба вх.№11404/18.11.2019г.
взискателят е представил договор за правна помощ с адвоката си. Видно от
договора, с него е договорено и взискателят е платил в брой на адвоката си
възнаграждение в размер на 250 лева. Договорът е редовен от външна страна и
съставлява доказателство за извършеното плащане, а изложените срещу това доводи
в жалбата /договорът не бил от „кочан“/ са неоснователни. Фактът, че договорът
не е представен с молбата за образуване на изпълнителното производство, а в
последствие, не освобождава длъжника от задължението за платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение. Действително първоначалното произнасяне на съдебния
изпълнител за разноските по изпълнението, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение, е извършено при липсата на доказателства за платено адвокатско
възнаграждение от взискателя в размер на 350 лева. Именно в тази връзка, по
повод възражението на длъжника и след представяне на доказателства от
визскателя – договора за правна помощ, с обжалваното сега постановление
съдебният изпълнител е намалил задължението на длъжника за възнаграждението на
адвоката на взискателя, като го е определил в доказания платен размер от 250
лева.
От справката с изпълнителното дело се установява и, че взискателят е внасял
дължимите от него авансово суми за такси и разноски. Обратно твърдяното в
жалбата не е вярно, но дори и да бе вярно, то не би освободило жалбоподателя –
длъжник по изпълнението от отговорността за тези суми – т.11 от ТР
№1/2013/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения жалбата срещу постановление изх.№18029/19.11.2019г. за
определяне на разноските по изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№810 и район на
действие ДОС е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.И. с ЕГН **********
***, срещу постановление изх.№18029/19.11.2019г. за определяне на разноските по
изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС.
На осн.чл.437 ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.