Решение по дело №6363/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.10.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в закрито заседание на 22.10.2018 г., две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                      Съдия: Евгени Георгиев

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 363 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 връзка с  чл. 152, връзка с чл. 209 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) на Т.С.С., Н.Й.Л., Г.К.Л. и Д.К.Л. срещу И.М.Т. и Р.Я.Л. в частта, с която се иска прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на 5/6 идеални части от сградата, предмет на договора (сборът от 1/2 идеална част, търсена от наследниците на К.Л., и 1/3 идеална част, търсена от Т.С.). Сградата представлява имот с идентификатор 68134.1937.536.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Тя се намира се в гр. София, район Витоша, ул. ********. Договорът е удостоверен в нотариален акт № 66, том I, рег. № 1029, дело № 60/2004 г. на нотариус И.И., вписан в служба по вписванията с вх. № 7111 като акт № 165, том XXII.

 

[2] Решението  може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

 

[3] В исковата молба Т.С. и К.Л. заявяват, че са придобили по наследство собствеността върху западния близнак от двуетажна жилищна сграда, която се намира в гр. София.

 

[4] През 2004 г. К.Л., лично и като пълномощник на останалите съсобственици, е продал сградата на ответника И.Т., който е бил в брак с ответницата Р.Л.. Тази сделка обаче е била привидна, тъй като между същите страни е имало сключен предварителен договор за продажба на същия имот. Ищците твърдят, че по този начин с ответниците са уговорили обратно изкупуване на имотите.

 

[5] СРС е обявил продажбата за нищожна по отношение на 1/6 идеална част от сградата, която е собственост на Т.С.. Това решение е влязло в сила. Затова ищците молят съда да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. на останалите 5/6 идеални части от сградата - сборът от 1/2 идеална част, търсена от К.Л., и 1/3 идеална част, търсена от Т.С. (исковата молба, л. 2-5; становище, л. 101-102; протокол от съдебно заседание, л. 114-116; становище, л. 128).

 

2. На ответниците

 

[6] Ответниците не са оспорили исковете (отговор на искова молба, л. 49).

 

3. На третото лице-помагач

 

[7] Х.Х., трето лице помагач на ответниците, заявява, че е закупил недвижимите имоти от ответниците през 2006 г. Той твърди, че ищците многократно са правили безуспешни опити да прогласят нищожността на продажбата, чрез която той е придобил имота. Според него те целят това и с настоящото производство.

 

[8] Х.Х. заявява, че предварителният договор от 30.04.2004 г. и анексът към него нямат достоверна дата. Той твърди също, че няма връзка между продажбата и предварителния договор за продажба на същия имот, защото в предварителния договор този имот е бил само един от много други, а и страните са били различни. Затова моли съда да отхвърли исковете (молба, л. 58-64; становище, л. 102-103).

 

II.            ПО ПРОЦЕДУРАТА:

 

[9] Предмет на делото е договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. В исковата си молба ищците молят съда да прогласи нищожността на тази сделка за 5/12 идеални части от дворното място и 5/6 идеални части от сградата (исковата молба, л. 2-5; становище, л. 101-102; протокол от съдебно заседание, л. 114-116; становище, л. 128)

 

[10] На 13.01.2018 г. съдът е постановил решение по делото. С него съдът е прекратил производството по отношение на 5/6 идеални части от сградата (решение, л. 149-153).

 

[11] В тази част ищците са обжалвали решението. На 09.08.2018 г. САС е отменил решението в тази му част и е върнал делото на настоящия състав за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по искането за прогласяване на нищожността на договора и по отношение на 5/6 идеални части от сградата (определение, л. 19 от ч. гр. д. 2 735/2018 г. на САС).

 

[12] К.Л. е починал. Затова съдът е конституирал като ищци неговите наследници по закон – Н., Г. и Д. Ланзови (определение от 23.05.2018 г., което се намира на предната кора на папката на делото).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[13] Не се спори, че на 13.06.1991 г. С. Л. и Г. Л. са получили в дял западния близнак от двуетажна жилищна сграда, намиращ се в гр. София, ул. „********(вж. и спогодба по гр. д.979/1991 г. на СРС, л. 13-14 ). По действащата кадастрална карта процесната сграда представлява имот с идентификатор 68134.1937.536.1. (скица, л. 15; схема, л. 38).

 

[14] С. Л. е починал на 01.09.1997 г. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си Г. Л. и двете си деца Т.С. и К.Л. (удостоверение за наследници, л. 8).

 

[15] На 25.02.2004 г. Г. Л. и Т.С. са упълномощили К.Л. да продаде имота (пълномощно, л. 19-20). На 10.03.2004 г. К.Л., действащ лично и като пълномощник на останалите двама съсобственици, е продал на И.Т. западния близнак от двуетажната жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, намиращи се в гр. София, ул. „********. Към този момент И.Т. е бил в брак с Р.Л. (нотариален акт, л. 16-18; удостоверение за семейно положение, л. 22).

 

[16] На 11.03.2004 г. Пернишкият окръжен съд е вписал дружество с ограничена отговорност с фирма „Т.-ИСК-АМ“. Съдружници в дружеството са били И.Т., К.Л. и Д.С.Д. (Решение на Пернишки окръжен съд, л. 109-110).

 

[17] На 03.11.2006 г. И.Т. и Р.Л. са продали на Х.Х. недвижимия имот, който са закупили от ищците по делото (нотариален акт, л. 65). На 25.03.2008 г. Х.Х. е отдал под наем сградата на Д.К.Л.. К.Л. е заплатил част от наемите (договор за наем и приходни ордери, л. 89-95).

[18] На 07.04.2010 г. И.Т. е сключил предварителен договор, с който се е задължил да продаде на К.Л. и на Д.Д. няколко недвижими имота. Тези имоти са били идентифицирани чрез нотариалните актове, с които продавачът се е легитимирал като техен собственик. Един от тях е бил този от 10.03.2004 г., с който И.Т. е закупил процесните имоти. За дата на сключването на договора е била вписана 30.04.2004 г. (предварителен договор, л. 23-27; §§ 25-26 по-долу). След това те са сключили и анекс по предварителния договор, по който И.Т. се е задължил да осигури на К.Л. продължаващо и необезпокоявано владение върху процесния имот (анекс, л. 28).

 

[19] С решение от 27.04.2010 г. по гр. д. 16 471/2008 г. СРС е прогласил нищожността на договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на собствените на Т.С. 1/6 идеална част от сградата западен близнак и 1/12 идеална част от земята, върху която е била построена. Съдът е прогласил нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД. Х.Х. не е участвал в това производство. Ответници по делото са били К.Л., И.Т. и Р.Л.. Те не са изразили становище по исковете (решение, л. 6-7). Не се спори, че решението е влязло в сила.

 

[20] По искова молба на Т.С., К.Л. и Г. Л. е било образувано гр. д. 13 774/2014 г. на СГС. Предмет на делото са били искове за признаване на ищците за собственици на сградата западен близнак. Ответник в производството е бил Х.Х.. Като трети лица - помагачи на страната на ответника - са били конституирани И.Т. и Р.Л.. В хода на делото ищците са заявили, че договорът за продажба от 10.03.2004 г. е нищожен, тъй като е съдържал уговорка за обратно изкупуване, позовавайки се на решението по гр. д. 16 471/2008 г. на СРС.

 

[21] С решението по гр. д. 13 774/2014 г. СГС е признал Т.С. за собственик на 1/6 идеална част от сградата на основание наследство, съдебна спогодба за делба и прогласена нищожност на договор за покупко-продажба. СГС е разгледал довода на ищците, че договорът от 10.03.2004 г. е нищожен поради противоречие със забраната за уговаряне на обратно изкупуване, приел е, че е неоснователен и е отхвърлил исковете за останалите 5/6 идеални части от сградата. Решението е влязло в сила на 13.12.2016 г. (решението, л. 75-88).

 

[22] На 07.06.2017 г. К.Л. и Д.Д. са сключили договор с И.Т. за заместване на „Т.-ИСК-АМ“ ООД в дълга му към И.Т.. Дългът, вписан в договора, е бил за 503 381,00 лева, като в договора е било отбелязано, че той е произтичал от договори за заем, оформени като допълнения към договор от 25.02.2004 г. за основаване на дружеството. Като дата на сключване на договора е била вписана 25.08.2005 г. (договор за заместване в дълг и новация, л. 112-113; §§ 27-28 по-долу).

 

[23] К.Л. е починал на 25.03.2018 г. Негови наследници по закон са Н., Г. и Д. Ланзови (удостоверението за наследници от 04.05.2018 г., което се намира на предната кора на папката на делото).

 

2.              Спорни по делото обстоятелства

 

[24] Спорно по делото е дали предварителният договор от 30.04.2004 г. и договорът за заместване в дълг и новация са сключени на посочената в тях дата. Тези договори са частни документи. За да бъдат те противопоставими на трети лица, следва да имат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

 

[25] Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Трети лица са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (Решение на ВКС 235-2010-II Г. О. по гр. д. № 176/2010 г.) Именно такова трето лице по отношение на двата договора е и Х.Х.. Следователно датата на съставяне на двата документа не му е противопоставима, освен ако не е достоверна.

 

[26] Обстоятелството, че договорът е сключен на посочената в него дата е изгодно за ищците. Затова в тяхна тежест е било да го установят. Доказателства за това не са представени. Датата на оспорения документ не е заверена. Предварителният договор е представен в хода на гр. д. 16 471/2008 г. на СРС. По делото няма данни кога точно е бил представен този договор. Ето защо съдът приема, че той несъмнено е съществувал към датата на последното открито съдебно заседание по гр. д. 16 471/2008 г. – 07.04.2010 г. Затова съдът приема, че достоверната дата на предварителния договор е 07.04.2010 г.

 

[27] Доказването на достоверността на датата на договора за заместване в дълг и новация отново е било в тежест на ищците. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ (Решение на ВКС 80-2013-IV Г. О. по гр. д. № 161/2012 г.). Свидетелските показания на свидетеля Д. са единствените доказателства за достоверността на датата на договора за заместване в дълг и новация. Тъй като те са били недопустими в тази им част, съдът приема, че ищците не са доказали достоверността на датата на договора за заместване в дълг и новация.

 

[28] Договорът за заместване в дълг и новация е представен за първи път в съдебно заседание от 07.06.2017 г. Предвид изложеното, съдът приема, че достоверната дата на този договор е 07.06.2017 г.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[29] Ищците са предявили иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с  чл. 152, вр. с чл. 209 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на 5/6 идеални части от сградата с идентификатор 68134.1937.536.1. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1.              По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с  чл. 152, вр. с чл. 209 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД)

 

[30] Съгласно чл. 152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че, ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Когато при сключване на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване - съглашението е недействително (чл. 209 от ЗЗД).

 

[31] Ето защо, за да се установи, че договорът прикрива съглашение с предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, следва на първо място да бъде доказано, че за ищците е възникнало задължение. На следващо място ищците трябва да докажат, че преди или едновременно с възникване на това задължение страните са уговорили начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.

 

[32] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да имат задължение към ответниците; 2. като обезпечение на задължението си, ищците да са прехвърлили имот с уговорка за обратното му изкупуване.

 

[33] Съдът установи, че К.Л. е имал задължение към И.Т. по договор за заместване в дълг. Съдът прие, че достоверната дата на този договор, която е противопоставима на ответника, е 27.04.2010 г., т. е. много след сключването на договора за продажба от 10.03.2004 г., прогласяването на чиято нищожност се търси. Дори и да се приеме, че договорът за заместване в дълг е сключен на посочената в него дата, това отново означава, че задължението на К.Л. е възникнало повече от една година след като той вече е продал имотите. Ето защо по делото не е установено към момента на продажбата между страните да е имало задължение, което да се обезпечава чрез този договор. Ако страните впоследствие са постигнали съгласие за даване на нещо различно от дължимото, тази уговорка не е недействителна.

[34] Ищците са заявили, че сумата е предоставена в заем за основаване на дружеството, в което съдружници са били К.Л., Д.Д. и И.Т.. Ищците са заявили още, че сделката е породила права и задължения за съдружниците К.Л., Д.Д. и И.Т., а не за дружеството. Същевременно те не са представели никакви доказателства за това кой от съдружниците е страна по договора за заем. Разпоредбата на чл. 69 от Търговския закон[1], на която ищците се позовават, не създава предположение, че до учредяване на дружеството всички съдружници извършват действията заедно. Ето защо съдът не установи К.Л. да е имал задължение към И.Т. преди или най-късно към момента на продажбата на процесните имоти.

 

[35] Не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По разноските:

                                                                            

[36] При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. Те не са направили искане за присъждане на разноски, а и не са направили такива. Затова съдът не им присъжда разноски.

 

Съдия: