Р Е Ш Е Н И Е
№……………/...............04.2017 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на
шести март две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при участието на
секретаря Г.Д., сложи за разглеждане в.
гр. дело № 123 по описа на съда за 2017
год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Д.С., В.Д.И. и Д.В.Н.,***, подадена чрез процесуален представител адв. Т. И. *** срещу Решение № 4293/18.11.2016 год.,
постановено по гр. дело № 15572/2015 год. по описа на РС- Варна, Двадесет и
шести състав, с което е отхвърлен предявен от тримата въззивници
против С.А.С. и Й.Н.С.,*** ревандикационен иск за осъждането
на ответниците да предадат на ищците владението върху следния недвижим имот – реална част с площ 268 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор №
30497.501.358 по КК и КР на гр.
Варна, целият с площ от 760 кв. м., находящ
се в с. Звездица, общ. Варна, обл.
Варна с граници: имоти № №
30497.501.359, 30497.501.804, 30497.501.357, 30497.501.351 и 30497.501.350, заключена между кадастралната граница между имоти с идентификатор
№ 30497.501.350 и № 30497.501.358, кадастралната граница между имоти
с идентификатор № 30497.501.359 и № 30497.501.358 и линиите с червен цвят на скицата
на л. 29
от делото на РС – Варна, цялата
защрихована в червено, при твърдения за придобиване на собствеността – на основание
договор за прехвърляне на собствеността върху имот
срещу задължение
за издръжка
и гледане от 29.08.1991 год., обективиран
в нот. акт № 131, том
XVIII, дело № 5817/1991г. на
нотариус при ВРС Ил. М.
и наследствено правоприемство
от наследодателя Д. И. Н.
ЕГН **********, починал на **** год.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилен е
изводът на съда, че по отношение на имота на наследодателят на ищците по нот. акт № 131/1991 год. на ВнН и
имота на ответниците ДРП на с. Звездица от 1990 год. е приложен, тъй като
доказателства, обосноваващи подобен извод не са ангажирани по делото.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен,
ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален
представител, въззиваемите – ответници
по предявения ревандикационен иск, оспорват жалбата
считат, че решението е правилно и настояват да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищците М.Д.С., В.Д.И.
и Д.В.Н.,***, твърдят че въз основа на покупко-продажба
и наследяване са съсобственици на дворно място, находящо
се в с. Звездица, общ. Варна, обл.
Варна, с площ от 1025 кв. м., съставляващо
УПИ № VI – 350 в кв. 17 по плана на селото
съгласно нот. акт № 131, том 18 от 1991 год. Съгласно
заповед № 10 от
15.01.1990г. и Заповед № Г-142 от
10.08.2009г. притежаваното от
ищците дворно място съответства на УПИ № XIX – 350 в кв. 17 с площ
от 1025 кв. м. По
влезлия в сила ПУП-ПЗР ищците ангажирали лицензирана геодезическа фирма да трасира
имота им, като се установило,
че по южната
граница оградата не е на мястото
си. Твърдят, че ответниците са преместили оградата
си навътре в имота им. При
снабдяване със скица от действащата
кадастрална карта ищците установили, че собственият им имот е отразен
като имот с идентификатор
30497.501.350 с площ от 757
кв. м.,
като разликата от 268 кв. м. от имота им /защрихована в червено на
скицата на л. 29 от делото на РС – Варна/ неправилно е включена в
ПИ с идентификатор 30497.501.358, собственост
на ответниците и се владее от тях без основание.
В съответствие с наведените твърдения е и
отправеното искане – за осъждането на ответниците да предадат на ищците
владението върху реална част от 268 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор №
30497.501.358 по КК на гр. Варна, целият с площ от
760 кв. м.,
находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна
при граници на целия имот: имоти
с идентификатори 30497.501.359; 30497.501.804; 30497.501.357; 30497.501.351 и
30497.501.350, и граници на спорната
реална част: ПИ с идентификатори 30497.501.359; 30497.501.350 и останалата част от ПИ с идентификатор 30497.501.358, защрихована с червен цвят на скицата на л. 29 от делото
на РС – Варна.
В съдебно заседание ищците чрез
представител поддържат иска си.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответниците С. и Й. Станкови, чрез
процесуален представител, оспорват иска. Твърдят,
че са собственици
на ПИ с идентификатор 30497.501.358
по КК на гр. Варна,
респ. УПИ /парцел/ XIV-358, кв. 17 по плана
на с. Звездица, ул.
„Касиопея” № 30, въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт №
9, том XIX, дело №
6558/2014 год. и по регулация въз основа на влязъл в сила ДРП и уредени
регулационни сметки, за което е издаден и нот. акт
№ 22, том III, дело №
1194/1997 год. за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация.
Твърдят, че сметките по регулацията
са уредени въз основа на
протокол № 06-11 от
24.09.1996г. на Комисия, назначена от Кмета
на Община Варна, като определените
с протокола суми са били
изплатени от ответниците на Д. И. Н. – наследодателя на ищците. Твърдят също, че от
закупуването
на имота до настоящия момент
владеят и ползват имота във вида, в който
е отразен в кадастралната карта /вкл. и спорната
реална част/ при
трайно установени граници. Оспорват
и Заповед
№ Г-142 от 10.08.2009 год., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ № XIX – 350 в кв. 17, като
твърдят, че не са уведомявани
за тази заповед. В случай, че се установи,
че има одобрен
такъв план, твърдят, че заповедта
за одобряването му е нищожна поради
противоречие с чл. 15 от
ЗУТ.
Настояват за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищците са наследници по закон на Д. И.
Н., б. ж. на гр. Варна, починал на **** год., Д.Н. е преживяла съпруга, а М. и В.
Д. – низходящи.
С договор за прехвърляне на
собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 131/29.08.1991 год., том ХVІІІ, дело № 5817/1991
год. на ВнН, наследодателят на ищците Д. И. Н. е
придобил собствеността върху дворно място с пространство от 1025 кв. м., находящо се в с. Звездица, Варненско, съставляващо парцел
VІ-350, кв. 17 по плана на селото, ведно с построените в мястото къща и
стопански посторйки, при съседи: улица; парцел
VІІ–351; парцел ХІV–358 и парцел V-349.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 9/26.04.1994
год., том ХІХ, дело № 6558/1994 год. на ВнН
ответникът С.А.С., в търговоското си качество на
едноличен търговец е купил дворно място от 349 кв. м., находящо
се в с. Звездица, Варненска област, включено в парцел ХІV-358, кв. 17 по плана
на селото, при граници: улица и парцели ХV-359; VІ-350 и ХІІІ-357.
С протокол № 06-11/24.09.1996 год.
на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е извършена оценка на придаваемите
към имота на С.А.С. /парцел ХІV-358, кв. 17 по плана на с. Звездица/ части от
съседни имоти, като за придаващата се от имот с пл. № 350 част от 250 кв. м.,
собственост на Д. И. Н., е определено обезщетение в размер на сумата от 128 698
лева /неденоминирани/, които са заплатени видно от приложените разписки на л.
56 от делото на РС – Варна. Според разписките последното плащане е на дата
17.12.1996 год.
С нот.
акт № 22/28.01.1997 год., том ІІІ, дело № 1194/1997 год. на ВнН,
изд. на основание чл. 134, ал. 2 ЗТСУ /отм./ ответникът С.А.С. е признат за
собственик по регулация на следния недвижим имот, придаден по регулация към
собствения му парцел ХІV–350, кв. 17 по плана на с. Звездица, Варненска област:
дворно място с пространство от 250 кв. м., представляващо част от имот с пл. №
350, собственост на Д. И. Н. и дворно място от 45 кв. м., представляващо част
от имот с пл. № 357, собственост на С. Н. Й.. В нот.
акт е посочено, че е издаден въз основа на писмо от Кметството на с. Звездица,
район Аспарухово.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза от 07.09.2016 год., неоспорена от страните,
кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото
лице в съдебно заседание се установява следното:
За територията на с. Звездица, обл. Варна са действали три КРП /кадастрален и регулационен
план/. По първия КРП на селото от 1963 год. имотът на праводателя
на ищците е заснет по КП с пл. № 180 с площ от 1025 кв. м. /ограден в кафяво на
комбинираната скица № 1 към заключението/ и за него е отреден парцел VІ-180 /ограден с червени пунктирани линии на скица № 1/, с площ
от 742 кв. м. По същия план за съседния имот с пл. № 182 по КП с площ от 1393
кв. м. са отредени два парцела – парцел ХІІІ-182 с площ от 718 кв. м. към който
са придадени части от съседния /от север/ имот с пл. № 181, като от частите от
имоти с пл. № 180 и пл. № 182 е образуван нов парцел ХІV-182, 180 /общ по
регулация парцел между собствениците на включените в парцела имоти с пл. № 182
и пл. № 180/, към който парцел са придадени и части от съседния /от запад/ имот
с пл. № 178 и от имот с пл. № 181 /от северозапад/.
Няма данни, не се и твърди по делото,
че ДРП от 1963 год. е бил приложен по отношение на имоти с пл. № 180, 181 и 182
и отредените за тях парцели.
По КРП от 1984 година /скица № 2 към
заключението/ бившият имот с пл. № 180 /имотът на праводателя
на ищците/ е заснет като имот с пл. № 350 с площ от 1025 кв. м., /т. е., в КП
от 1984 год. имотът е отразен в конфигурацията му по КП от 1963 год., а не по ДРП
– 1963 год./ и по ДРП – 1984 год. за него е отреден парцел VІ-350. Бившият имот
с пл. № 182 е заснет като имот с пл. № 358, за него е отреден парцел ХІІІ-358 с
площ от 758 кв. м.; останалите части от имоти с пл. № 350 и пл. № 358 са
отредени в общ по регулация парцел ХІV-358, 350, към който е придадена и част
от имот с пл. № 357. Няма данни ДРП от 1984 год. да е приложен в частта му по
отношение на описаните имоти.
През 1990 година са одобрени нов КП
и ДРП /скица № 3 към заключението/, съгласно който имотът на праводателя на ищците е отразен с пл. № 350 с площ от 1025
кв. м. /т. е., в КП от 1990 год. имотът е отразен в конфигурацията му по КП от
1984 год., а не по ДРП – 1984 год./ и по ДРП - 1990 год. /действащ и
понастоящем/ за него е отреден парцел VІ-350 с площ от 749 кв. м. Имоти с пл. №
357 и пл. № 358 по КП от 1990 год. са отразени в конфигурацията им по КП от 1984
год., т. е., в положението им преди ДРП – 1984 год. По ДРП–1990 год. част от
имот с пл. № 358 с площ от 439 кв. м. е отреден в парцел ХІV-358, към който са
придадени части от съседни имоти: от имота на праводателя
на ищците с пл. № 350 са придадени по регулация 247 кв. м., а от имот с пл. №
357 – 48 кв. м. За имот с пл. № 357 по КП -1990 год., по ДРП - 1990 г. е
отреден парцел ХІІІ-357, към който е придадена останалата част от съседния му
имот с пл. № 358.
Със заповед № Г-142/10.08.2009 год. на
кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІХ-350, кв. 17, като според
заключението парцелните граници на УПИ ХІХ-350 по ПУП от 2009 год. преповтарят
кадастралните граници на имот с пл. № 350 по КП от 1990 год., респ. по
предходния КП /1984 год./.
Установява се още, че в КККР /2015
год./ имот с идентификатор 501.350 отговаря /е идентичен/ на парцел VІ – 350,
кв. 17 по ДРП на с. Звездица от 1990 год. в регулационните му граници, а имот с
идентификатор 501.358 по КК е идентичен с парцел ХІV-358 по ДРП 1990 год., в
регулационните му граници по ДРП от 1990 год.
Съвкупно от показанията на свидетелите
Н. Т. и И. Ж. се установява, че през 1994-1995 год. ответникът С. С. е
закупил имот в с. Звездица с площ
от около 400 кв. м.
Споделил, че възнамерява
да го разшири
от двете страни. По това
време свид. Т. работела
като секретар в Кметството и помни, че ответникът С.
направил постъпки в Техническата служба, изготвена била оценка и кметът я подписал. После С. оградил имота с мрежа,
а след 2-3 години и с висока
ограда от едната страна. От 1996-1997 год. до настоящия момент С. обработва имота в границите след
разширяването му,
които не са променяни. Съседът на С. – Д. И. не
бил съгласен да му се
отнема от имота.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения
ревандикационен иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на три
материалноправни предпоставки: 1/ че ищците са собственици на имота, чието ревандикиране претендират, на заявеното придобивно
основание; 2/ че имотът се намира във владение или държане на ответниците и 3/
че ответниците владеят или държат имота без основание.
В тежест
на ищците е да установят първите две условия, а в тежест на ответниците - че упражняват фактическа власт върху имота на
основание, което да е противопоставимо на ищците.
В настоящия
случай ищците обосновават активната си материално- правна легитимация на
собственици на процесната реална част от 268 кв. м.
от поземлен
имот с идентификатор №
30497.501.358 по КК на гр. Варна, защрихована с червен цвят на скицата на л. 29 от делото
на РС – Варна, респ. реална част от 268 кв. м. от УПИ /парцел/ ХІV-358, кв. 17
по ПУП на с. Звездица, въз основа на наследствено правоприемство
от Д. И. и с отпадането на отчуждителното действие на
дворищно регулационния план на с. Звездица от 1990 год. при хипотезата на § 8,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед неприлагането в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ на
ДРП 1990 год. относно придадената от имота на наследотателя
им част към парцела на ответниците.
Според
ЗТСУ /отм./, при действието на който е одобрен и ЗРП на селото от 1990 год.,
ЗРП относно дворищната регулация на имотите и отреждането им в парцели е имал непосредствено отчуждително действие по отношение на
недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях, придадени към парцели на
други физически или юридически лица, като това
разместване на собственост настъпва още от деня
на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на
самия план, но
тя получава значение на безусловно
придобивно основание от деня, когато
е приложена. Стабилизирането
на отчуждителното действие на плана
настъпва при наличието на няколко
алтернативни хипотези – заплащане на паричното
обезщетение за придаваемите части; заемането им по
законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда
на чл. 111 ЗТСУ (отм.) или чрез въвод
във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на
новия собственик след погасяване вземането за обезщетение
на бившия собственик по давност
или след изтичане на 10-годишен срок на владение
на придаваемите места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е основание регулацията да се счита
приложена, щом като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в тези случаи парцелните граници се заснемат
като имотни – в този смисъл е ТР № 3/93 на ОСГК на ВС на РБ.
Установено
е по делото, че с договора за прехвърляне на собствеността върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане, скл. с нот. акт № 131/1991 год. на ВнН праводателят на ищците е придобил собствеността върху дворно
място с пространство от 1025 кв. м., находящо се в с.
Звездица, Варненско, съставляващо парцел VІ-350, кв. 17 по плана на селото,
действал към момента на сключването на договора, а именно ЗРП от 1990 год.,
ведно с построените в мястото къща и стопански посторйки,
при съседи: улица; парцел VІІ–351; парцел ХІV–358 и парцел V-349. Незавасимо, че според описанието на имота в нот. акт с неговите граници, прехвърленият имот е парцела в
неговите регулационни /парцелни/ граници по ДРП от 1990 год., следва да се
приеме, че с акта е прехвърлен имота, за който е бил отреден парцела, а именно:
имот с пл. № 350 по кадастралните му /имотни/ граници с площ от 1025 кв. м., за
който имот е отреден парцел VІ–350 по ДРП 1990 год. Установено е също, че по дворищно
регулационния план от 1990 год. спорната реална част от имот с пл. № 350 /за
който имот е бил отреден парцел VІ-350/ е придадена по регулация към парцел
ХІV-358, закупен през 1994 година от ответниците.
Установено е също, че ответниците са се снабдили с нот.
акт № 22/28.01.1997 год. на ВнН за собственост на
придадените към парцела им части от съседни имоти по ДРП от 1990 год., вкл. и
на придадената им част от имот с пл. № 350 част, съставляваща спорния имот,
като са изплатили на собственика на имот с пл. № 350 /праводателя
на ищците/ определеното с протокола на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./
обезщетение в размер на 128
698 неденоминирани лева.
Констативният нот.
акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация съставлява пълно
доказателство за съдържащите се в него удостоверявания относно уредените
регулационни сметки и свързаното с това ефективно преминаване на собствеността
върху придадения имот.
Съгласно указанията,
дадени с ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, при оспорване
на признато с нотариален акт право на собственост
тежестта за доказване се носи
от оспорващата страна. Пояснено е, че издаденият в производството по чл. 587 ГПК нотариален акт /към която категория спадат и нот.
актове, издадени на осн. чл. 134, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ
- отм./ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда, като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Посочено е също, че нотариалното производство не разрешава правен спор, поради което
и нот. акт може да бъде
оспорван от всяко лице, което
има правен интерес да твърди,
че титулярът на акта не
е собственик. Оспорването може да се
изразява, както в доказване на свои
права, противопоставими на правата на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или пък доказване,
че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Т. е., за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже,
чрез т. нар. „обратно доказване”, което винаги е пълно, че титулярът
не е бил или е престанал да бъде собственик.
В случая не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят фактите, обусловили посоченото в акта придобивно основание, а именно: че въз основа на влязъл в
сила ДРП от 1990 год. ответниците са изплатили
на собственика на имот с пл. № 350 /праводателя на
ищците/ определеното с протокола на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./
обезщетение в размер на 128
698 неденоминирани лева, респ., не са ангажирани доказателства, че дължимото
обезщетение е било в по–висок размер, а не в размера, посочен в акта.
Представеното по делото решение от
02.05.1997 год. по адм. дело № 11/1997 год. по описа
на ОС – Варна /влязло в сила на датата на постанояването
му/, с което размерът на обезщетението, дължимо от собственика на парцел
ХІV-358, кв. 17 по плана на с. Звездица С.С. към
собственика на имот с пл. № 350 Д. Н. за придаваемите
към парцела на първия части е увеличен от 128 698 лева на 380 860
лева /неденоминирани/ не следва да бъде обсъждано по следните съображения: Това доказателство е представено от ищците в
съдебното заседание на дата 18.10.2016 год. /третото поред открито съдебно
заседание/, ответниците изрично са се противопоставили на приобщаването му по
делото с доводи, че това доказателствено искане е преклудирано.
От ищците не са ангажирани доказателства за наличие на някоя от предпоставките
на чл. 147, т. 1 ГПК, поради което и предвид несвоевременното представяне в
процеса на решение от 02.05.1997 год. по адм. дело №
11/1997 год. по описа на ОС – Варна, същото не следва да бъде ценено и въз
основа на него не могат да се градят никакви фактически изводи.
С оглед
изложеното съдът приема, че ответниците се легитимират като собственици на процесната реална част на основание придобиване по
регулация, тъй като въз основа на влязла в сила оценка на комисията по чл. 265
ППЗТСУ /отм./ за заплатили на праводателя на ищците
обезщетението за придадената към парцела им по ДРП - 1990 год. част от съседния
имот, собственост на праводателя на ищците,
придадената към парцела им част е заета по установения ред, с което и ДРП –
1990 год. в частта му по отношение на парцели ХІV-358 и VІ-350, кв. 17 е бил
приложен и вещният ефект на ДРП е окончателно стабилизиран.
С оглед извода, че ДРП – 1990 год.
в частта му по отношение на парцели ХІV-358 и VІ-350, кв. 17 е бил приложен и
вещният ефект на ДРП е стабилизиран, предпоставките на § 8 от ПР на ЗУТ не са
налице, поради което и ищците не се легитимират като собственици на процесния
имот – реална част от 268 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор №
30497.501.358 по КК на гр. Варна, целият с площ от
760 кв. м.,
находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна
при граници на целия имот: имоти
с идентификатори 30497.501.359; 30497.501.804; 30497.501.357; 30497.501.351 и
30497.501.350, и граници на спорната
реална част: ПИ с идентификатори 30497.501.359; 30497.501.350 и останалата част от ПИ с идентификатор 30497.501.358, защрихована с червен цвят на скицата на л. 29 от делото
на РС – Варна.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на ищците не се присъждат.
Ответниците не са претендирали разноски за настоящата
инстанция, поради което и съдът не изследва за дължимостта
им.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4293/18.11.2016 год., постановено по гр. дело № 15572/2015 год. по
описа на РС- Варна, Двадесет и шести състав.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.