Определение по дело №423/2017 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 101
Дата: 31 януари 2020 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20173130100423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.***, 31.01.2020г.

 

Провадийски районен съд, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър М.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 423/2017 г., по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В съдебно заседание, проведено на 16.05.2019г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК.

В указания шест месечен срок от тази дата в деловодството на РС-*** не е постъпвала молба за възобновяване  от страните, поради което с Определение №1112/20.11.2019г. производството по делото е било прекратено на основание чл.231, ал.1 ГПК.

С молба от 21.11.2019г. процесуалният представител на ответниците е поискал съдът да се произнесе и по сторените от него разноски в хода на делото.

При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба на 16.07.2019 г..

Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представеното пълномощно е видно, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „защита по ГД № 423/2017 на ПРС“. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на плащането, подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално сторени разноски следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Осъжда З.Й.М., ЕГН ********** с адрес: *** и В.Д.П., ЕГН ********** с адрес: ***, като наследници на Д.Д.М., ЕГН ********** /починал на 30.05.2018г.-акт за смърт №0419/30.05.2018г./ да заплатят солидарно на ЕТ“Скала 13-С.С.“, чрез управителя Стойчо Костадинов Стоев, ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 600.00 лева (шестстотин лева) представляваща реализирани от ответника разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

                                     Районен съдия: