Определение по дело №340/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. К., насочена против Решение №40/15.02.2012г., постановено по Г.д. №724/2009 г. на РС - Г. П.. С посоченото решение, районния С. е уважил предявеният от В. Н. Т. и Т. Н. Т. иск, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, като е разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор 56126.600.314, при съседи: имоти с №№56126600.313; 56126.600.7613; 56126.600.488; 56126.600.315, съгласно КККР на град П., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК и идентичен с УПИ X, имот с пл. № 314, квартал 46, по предходен план на Г. П., между съсобствениците В. Н. Т., Т. Н. Т. и М. Б. К., съобразно четвърти вариант на скица, към заключението на вещото лице, както следва: Т. Н. Т., ще ползва 111.75 кв.м. от площта на имота, оцветена в оранжев цвят на скицата, В. Н. Т., ще ползва 111.75 кв.м. от площта на имота, оцветена в син цвят на скицата, а М. Б. К., ще ползва 223.50 кв.м. от площта на имота, оцветена в зелен цвят на скицата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния С. е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения, като се иска от съда да бъде отменено решението на първоинстанцонния С..

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК, двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата- Т. Т., е депозирала такъв, с който оспорва жалбата и претендира последната да бъде оставна без уважение.

Пред въззивната инстанция е прието допълнително заключение на вещото лице, с предложен от него -пети вариант за разпределение на ползването.

Благоевградски окръжен С., като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-Г. Сандански е предявена искова молба от В. Т. и Т. Т., против М. К., за разпределение на ползването на съсобствен на страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №56126.600.314 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на ИД на АГКК, целият имот с площ от 446 кв.м., находящ се в Г. П., ул. “С.” №., при съседи: имоти с №№56126600.313; 56126.600.7613; 56126.600.488; 56126.600.315, който имот по предходен план, представлява имот с пл. № 314, кв. 46, парцел X, при квоти на собственост ½ ид.ч. за М. К., ¼ ид.ч. за В. Т. и ¼ ид.ч. за Т. Т.. С исковата молба е поискано разпределението да бъде извършено, както следва: В. Т. да ползва 107 кв.м. в югозападната част на имота, Т. Т. да ползва 107 кв.м., в т.ч. и сградата, в югоизточната част на имота, М. К. да ползва 214 кв.м., в т.ч. и сградата в североизточната част на имота, като 7 кв.м. бъдат предоставени за общо ползване на имота.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответника М. К. посочва, че е съгласна да бъде разпределено ползването на дворното място. Не оспорва квотите на съсобственост, но оспорва искането за предоставяне за общо ползване от имота на 7 кв.м. от съсобствениците. Твърди, че ищцата Т. не притежава удостоверение за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда, за което има издадена заповед на РДНСК, съгласно която същата сграда следва да бъде премахната, като незаконен строеж, с оглед на което ответницата твърди, че при установено незаконно строителство, следва да се счита, като незастроен имота и в частта, където се намира незаконно застроената сграда и същото следва да се разпредели по равно според дяловете на съсобствениците, за което се позовава на съдебна практика- определение №103/12.02.2009г. по Г.д. №4255/2008г., II г.о. на ВКС.

Съгласно представените по делото нотариален акт №24, т. III, дело №606/14.11.1990г. и нотариален акт №174, т. II, дело №571/13.09.1995г., страните са съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти: ¼ ид.ч. за Т. Т., ½ ид.ч. за М. К. и ¼ ид.ч. за В. Т..

С нотариален акт за супрефиция №.4, т. III, дело №773/09.12.1996г. на В. Т. и Т. Т. е отстъпено право на строеж в южната част на парцела, за триетажна жил. сграда на калкан от северната й част, като Т. Т. ще построи самостоятелната източна триетажна сграда, а В. Т. ще построи западната триетажна сграда от южното петно на притежаваното строителство.

С нотариален акт за супрефиция №178, т. IV, дело №717/09.09.2004г. на М. К. е отстъпено правото да построи триетажна жил. сграда, със застроена площ от 120 кв.м., в северната част на УПИ X, кв. 46.

Със Заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009г. на РДНСК-Г. Благоевград, е наредено да бъде премахнат, като незаконен строеж: “Двуетажна жил. сграда с магазин за хранителни стоки”, находяща се в УПИ Х-314, кв. 46, извършен от Т. Т..

С решение №14822/06.12.2010г. на ВАС е оставено в сила решение №275/08.06.2010г., по адм.д. 4/2010г. на АС- Г.Благоевград, с което е отхвърлена, подадената от Т. Т. жалба против Заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009г. на РДНСК-Г. Благоевград.

Съгласно скица №28/04.01.2012г., поземлен имот с идентификатир №56126.600.314 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на ИД на АГКК, имота е с площ от 446 кв.м., като по предходен план имота е парцел/УПИ Х, с пл. №314 в кв. 46.

По делото е допусната и назначена СТЕ, съгласно която вещото лице дава заключение, че разпределение не може да бъде извършено, съобразно посоченото в исковата молба. Представени са четири варианта за разпределение на ползването на УПИ Х, имот с пл. №314 в кв. 46, с площ от 447 кв.м. Вещото лице посочва, че при изготвяне на заключението не се е ръководил от прилоцените по делото скици и планове, а сам е измерил реалните граници и площта на УПИ Х. Посочва още, че в имота има две построени жил сгради, едната на М. К., втората е на един от ищците по делото. Общата застроена площ в имота е 224.82 кв.м.

С допуснатата и назначена допълнителна СТЕ пред въззивната инстанция, вещото лице е изготвило пети вариант за разпределение на ползването на имота, което заключение, съобразно поствената задача е съобразено с учредената суперфиция, решенията на ВАС и кадастралната карта за имота. С така представения пети вариант, ползването на имота се разпределя както следва: дял за ползване от В. Т., обозначен със син цвят – 94 кв.м., дял за ползване от Т. Т., обозначен с оранжев цвят – 101 кв.м. и дял за ползване от М. К., обозначен със зелен цвят – 252 кв.м.

При така установеното, съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Искът е допустим, с оглед на изложеното от ищците, че не могат да постигнат съгласие относно разпределението на ползването на съсобственото им с ответника дворно място, както и с оглед на обстоятелството, че в производството по делото участват всички съсобственици. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС, общата вещсе използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, като ал. 2 от същия текст на закона посочва, че ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният С. по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия имот.

В настоящия случай и с оглед заключението на изслушаната пред настоящата инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Х. Г., с което последното е дало пети вариант за разпределение на ползването, като същия е съобразен и с приложената по делото кадастрална скица на имота, съобразно действащия кадастрален план, въззивния С. намира, че така представения вариант за разпределение на ползването на имота е най-оптимален и целесъобразен, като същия е съобразен със съществуващите в имота сгради, както и с учредената суперфиция. Видно от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на страните, спорът между последните е бил съсредоточен върху разпределяне на правото на ползване точно според правата от дворното място. Това обаче не е задължително, защото не винаги обектът на собствеността позволява такова изравняване на частите за ползване, което да е оптимално и целесъобразно за всички съсобственици. Принципът е, че правата на страните следва да бъдат съобразени, но ако това е невъзможно или създава значителни неудобства, е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, за което ползващият по-голяма от притежаваната част от дворното място съсобственик дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът трябва да определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване. В случая, съдът намира, че предложените по първоначалната съдебно-техническа експертиза четири варианта за разпределение на ползването, не са толкова удобни, целесъобразни и рационални за всички съсобственици, предвид фактическото положение в имота, колкото варианта, предложен по допълнителното заключение на вещото лице пред настоящата инстанция. С оглед на това, съдът счита, че следва разпределението на правото на ползване на процесното дворно място да се извърши съобразно приетото от въззивната инстанция допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза от 02.07.2012г. и скицата към него или пети вариант, като ползването на имота се разпредели както следва: дял за ползване от В. Т., обозначен със син цвят – 94 кв.м., дял за ползване от Т. Т., обозначен с оранжев цвят – 101 кв.м. и дял за ползване от М. К., обозначен със зелен цвят – 252 кв.м.

По отношение на разноските: Доколкото пред първоинстанционния С. искания за присъждане на разноски и от двете страни не са направени нито с исковата молба и писмения отговор по чл 131 ГПК, нито в хода по същество, а същите са направени и от двете страни за първи път едва с представянето на писмените становища, като към тях липсват и съответните списъци по чл. 80 ГПК, съдът намира, че разноски за производството пред първа инстанция не следва да бъдат присъждани.

Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния С. по отношение на варианта, по който следва да се извърши разпределението на реалното ползване на имота, както и в часттна относно присъдените разноски, въззивния С. намира, че решението на районния С. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което разпределението на реалното ползване на имота да се извърши по вариант пети, изготвен с допълнителното заключение на вещото лице.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното от въззивната страна искане а присъждане на разноски, съобразно представения списък, въззиваемите страни следва да бъдат осъдени да заплатят наполовина направените от въззивната страна разноски пред въззивната инстанция, доколкото това производство е производство по съдебна администрация и направените от страните по делото разноски, следва да се поемат по равно. Предвид това, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника сумата от 81.25 лв., от която сумата от 6.25 лв. за д.т. за въззивна жалба, а сумата от 75 лв. – такса за вещо лице. Доколкото поисканото със списъка по чл. 80 ГПК, присъждане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция е преклудирано, същото не следва да бъде присъждано.

На основание чл. 77 ГПК М. К., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Г. П., сумата от 25.00 лв., представляваща неплатената изцяло и дължима държавна такса пред първоинстанционния, както и да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС- Г. Благоевград, сумата от 12.50 лв., представляваща неплатената изцяло и дължима държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от горното, Благоевградски окръжен С.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №40/15.02.2012г., постановено по Г.д. №724/2009 г. на РС - Г. П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №56126.600.314 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестотин точка триста и четиринадесет/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият имот с площ от 446 кв.м. /четиристотин четиридесет и шест квадратни метра/, находящ се в Г. П., ул. “С.” №., при съседи: имоти с идентификатори №№ 56126600.313; № 56126.600.7613; № 56126.600.488 и № 56126.600.315, който имот по предходен план, представлява УПИ Х /десет/, имот с пл. № 314 /триста и четиринадесети/, квартал 46 шест/, между съсобствениците В. Н. Т., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “М.” № 11, Т. Н. Т., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “В.” № 8 и М. Б. К., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “С.” № 11, съобразно скица- пети вариант за разпределение на ползването, към допълнителното заключение на вещото лице инж. Х. Г., депозирано в съда пред въззивната инстанция на 02.07.2012г., прието в съдебно заседание на 10.07.2012г., както следва:

В. Н. Т., с ЕГН *, ще ползва частта от поземления имот, обозначена със син цвят в скица- пети вариант за разпределение на ползването, към допълнителното заключение на вещото лице инж. Х. Г., депозирано в съда пред въззивната инстанция на 02.07.2012г., прието в съдебно заседание на 10.07.2012г., която част е с площ от 94.00 кв.м. /деветдесет и четири квадратни метра/;

Т. Н. Т., с ЕГН *, ще ползва частта от поземления имот, обозначена с оранжев цвят в скица- пети вариант за разпределение на ползването, към допълнителното заключение на вещото лице инж. Х. Г., депозирано в съда пред въззивната инстанция на 02.07.2012г., прието в съдебно заседание на 10.07.2012г., която част е с площ от 101.00 кв.м. /сто и един квадратни метра/;

М. Б. К., с ЕГН *, ще ползва частта от поземления имот, обозначена със зелен цвят в скица- пети вариант за разпределение на ползването, към допълнителното заключение на вещото лице инж. Х. Г., депозирано в съда пред въззивната инстанция на 02.07.2012г., прието в съдебно заседание на 10.07.2012г., която част е с площ от 252.00 кв.м. /двеста петдесет и два квадратни метра/;

Скица- пети вариант за разпределение на ползването, към допълнителното заключение на вещото лице инж. Х. Г., депозирано в съда пред въззивната инстанция на 02.07.2012г., прието в съдебно заседание на 10.07.2012г., приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от настоящето решение.

ОСЪЖДАТ. Н. Т., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “В.” № 8 и В. Н. Т., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “М.” № 11, на правно основание чл.78, ал.2 ГПК, да заплатат на М. Б. К., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “С.” № 11, сумата от 81,25 лв. /осемдесет и еди лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща наполовина направените по делото разноски пред въззивната инстанция, от които сумата от 75.00 лв. –възнаграждение за вещо лице, а сумата от 6.25 лв. – държавна такса за въззивна жалба.

ОСЪЖДАМ. Б. К., с ЕГН *, с адрес: Г. П., ул. “С.” № 11, на правно основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на РС-Г.Благоевград, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима и невнесена изцяло държавна такса за предявяване на иск пред първоинстанционния С., както и да заплати по сметка на ОС-Г.Благоевград, сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима и невнесена изцяло държавна такса за въззивно обжалване, както и 5.00 лв. /пет лева/ - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: