РЕШЕНИЕ
№ 2258
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120103528 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от 12.06.2023 г. и уточняваща молба от 19.06.2023 г. от К. Д. Д.
като законен представител на В. К.. Д., срещу Е. В..Д., за налагане на мерки за защита от
домашно насилие „Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“,
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице, определяне на временно местоживеене на детето
при бащата и задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми.
Твърди се, че на 11.05.2023 г. около 14,10 часа влизайки в сградата на съдебна палата –
гр. Бургас ответницата влязла в съдебна зала, заедно с детето за дело за домашно насилие
срещу майката, с което въвлякла детето в конфликта между родителите му.
В предоставения от съда срок, ответницата е подала отговор на молбата, в която е
застъпено становище за неоснователност на молбата. Оспорва се твърдението на
молителката, че соченото от нея като акт на домашно насилие действително съдържа
признаците на домашно насилие, доколкото сградата на съда е обществена, детето има
право да пребивава в нея, респ. майката има право да посети съда с молителката и с оглед
обстоятелството, че детето не е присъствало на съдебното заседание, в което се е
разглеждало дело водено между родителите му, а е изчакало в коридора, пред съдебната
зала.
В съдебното заседание молителят, чрез процесуалния си представител, поддържа
молбата.
В съдебното заседание детето, чрез особения си представител, поддържа молбата.
1
В съдебното заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена декларация, в която молителката чрез баща си потвърждава
извършените спрямо нея актове на домашно насилие от 16.08.2023 г. от ответницата,
описани в молбата.
По делото е изискано свидетелство за съдимост за ответницата, от което се установява,
че същата не е осъждана.
По делото е приет социален доклад на ДСП - Бургас.
От служебно извършена от съда проверка се установява, че в съдебното заседание от
11.05.203 г. по гражданско дело № 2193/2023 г. на РС – Бургас детето В. К. Д. не е
присъствала.
По реда на чл. 176 от ГПК е дала обяснения ответницата по делото, като е посочила, че
не оспорва, че детето е доведено в сградата на съда и след поименното повикване е влязло с
ответницата в съдебна зала, но след като бащата се е възпротивил на това, детето е изчакало
заседанието да приключи с близки на фактическия съжител на ответницата. Заявява се, че
детето не е било запознато с предмета на делото. Сочи се, че ответницата е взела детето със
себе си в съда, защото делото е било насрочено в 14,10 часа и е нямало кой да вземе детето
от училище.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3 т. 5 и чл. 8 т. 1 от
ЗЗДН. Същевременно, сезиралата съда молба от 12.06.2023 г. е основана на твърдение за
осъществени по отношение на молителката актове на домашно насилие на 11.05.2023 г.,
поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Закона за защита от домашно насилие съдържа легална дефиниция на понятието
домашно насилие, според която като такова се третира всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство – чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН е признато право на лицата пострадали от
домашно насилие да потърсят защита, чрез прилагане на някоя от мерките изчерпателно
изброени в чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. За да бъде приложена някоя от посочените мерки е
необходимо молителят да установи, чрез допустимите по ГПК доказателствени средства и
тези посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, че лицето по чл. 3, т. 1 – 10 от ЗЗДН, за което се
твърди, че е извършило домашно насилие, действително, съзнателно е извършило такова по
отношение на молителя, а когато няма други доказателствени средства, достатъчна е
приложената към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Последното означава, че доказателствената тежест по този вид дела е обърната, при
което върху ответника лежи тежестта да опровергае обстоятелствата изложени в
декларацията.
В случая се твърди, че на 11.05.2023 г., около 14,10 часа влизайки в сградата на
съдебна палата – гр. Бургас ответницата влязла в съдебна зала, заедно с детето за дело за
домашно насилие срещу майката, с което въвлякла детето в конфликта между родителите
2
му. С разпореждане на съда от 12.06.2023 г. на молителя е дадена възможност да уточни в
какво точно се изразява домашното насилие, като с уточняваща молба от 19.06.2023 г. е
уточнено, че довеждането на детето в съдебна зала представлява, според молителя, пряко
въвличане на детето в родителски конфликт и поради това – домашно насилие.
От служебно извършена от съда проверка се установи, че в съдебното заседание от
11.05.203 г. по гражданско дело № 2193/2023 г. на РС – Бургас детето В. К. Д. не е
присъствала. Ответницата не оспорва, че детето е доведено в сградата на съда и след
поименното повикване е влязло с майка си в съдебна зала, но след като бащата се е
възпротивил на това, детето е изчакало заседанието да приключи в коридора на съда, с
близки на фактическия съжител на ответницата. При снемане на обяснение по реда на чл.
176 от ГПК ответницата е заявила, че детето не е било запознато с предмета на делото и е
взела детето със себе си в съда, защото делото е било насрочено в 14,10 часа и е нямало кой
да вземе детето от училище.
От така установената фактическа обстановка не се установява ответницата да е
извършила по отношение на детето акт, който по своето естество да представлява
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, или опит за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права. Ответницата е майка на детето и за нея съществува правно задължение за поС.ен
надзор върху него. В изпълнение на това задължение същата следва да не оставя детето без
надзор /освен когато го предава на друго лице, за което съществува задължение за надзор/,
да придружава детето на всякъде и никога да не остава същото без надзор. Изключение от
това не правят обществените сгради като болници, общини, включително и съда. В молбата
се твърди за акт на домашно насилие, осъществен чрез въвличане на детето в конфликта
между родителите му, но от доказателствата по делото, включително представената
декларация такова не се установи. Довеждането на детето в съда само по себе си не
представлява въвличането му в конфликта между неговите родители, а изпълнение, от
майката, на задължението за поС.ен надзор върху детето. По делото не се установи детето
да е било осведомено за предмета на делото, за да може от това да се съди, че майката
съзнателно го е довела, за да го настрои срещу бащата. Дори обаче детето да е било
запознато с предмета на делото, явяването на майката в съда, заедно с него само по себе си и
в тази хипотеза не би представлявало акт на домашно на насилие. В молбата не са наведени
твърдения за домашно насилие, осъществено чрез съзнателно въздействие върху детето по
начин, че същото да бъде отчуждено от бащата, което съдът е направил опит да установи
чрез указанията дадени с разпореждане от 12.06.2023 г. /л. 8/. В отговор на тези указания, с
молба от 19.06.2023 г. е уточнено, че според бащата актът на домашно насилие се изразява
единствено в довеждането на детето в съда, като според същия това е въвлякло детето в
конфликта, без обаче да се установи или да са наведени твърдения за някаква проява на
майката, осъществена по отношение на детето, с която същата да го е въвлякла в конфликта
на родителите му.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответницата не е осъществила проява,
която да съдържа признаци на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което
съдът приема, че подадената молба е неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 29 ал. 4 от ГПК детето е представлявано по делото от назначен от
съда особен представител, чието възнаграждение следва да се изплати от бюджета на съда.
По делото ответницата е представлявана от процесуален представител, направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., но не
са представени доказателства за сключен договор за осъществяване на безплатно
процесуално представителство, на основание чл. 36 от ЗАдв., поради което възнаграждение
на процесуалния представител на ответницата не следва да бъде присъждано.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ...... като
законен представител на В. К..Д., ЕГН ********** срещу Е. В..Д., ЕГН ********** с адрес
гр. ..... за налагане на мерки за защита от домашно насилие -„Задължаване на извършителя
да се въздържа от домашно насилие“, „Забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице“,
„Определяне на временно местоживеене на детето при бащата“ и „Задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми“ за това, че на 11.05.2023
г. около 14,10 часа влизайки в сградата на съдебна палата – гр. Бургас ответницата, заедно с
детето е влязла в съдебна зала за дело за домашно насилие срещу нея, с което въвлякла
детето в конфликта между родителите му.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ адвокатско възнаграждение на особения представител Г. И. Н. АК
– Бургас в размер от 300 лева /триста лева/ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4