Р Е Ш Е Н И Е
№ 1603
Гр. П., 14.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01079/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.И.Д.
умулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 2 209,43 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 239,10 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 07409/2018
г. по описа на Районен съд-П., ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед № 5512/29.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата И.Д.,
в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане
на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 239,10 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 16.10.2018 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особения представител на ответницата – адв. М.Г. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че Д. няма качеството
потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като през исковия период
не е била собственик, нито ползвател на жилището. Оспорва реалното потребление
на топлоенергия и начислените от ищцовото дружество суми. Намира, че няма данни
представените от ищеца Общи условия да обвързват страните, в частност да са
влезли в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата
в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
За
доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото
дружество е ангажирана единствено справка за имот от 14.10.2019 г. от Службата
по вписванията – гр. П. за периода от 01.01.1992 г. до 14.10.2019 г., от която
следва, че за процесния имот е съставен акт за общинска собственост от 2013 г.
с вписан собственик Община П..
При
анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение между него и ответницата И.Д., обусловено от притежавани
от нея вещни права върху имота, респ. право на ползване на вещно или на облигационно
основание.
Ето защо,
съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне. Това прави ненеобходимо обсъждането на останалите доводи
на ответната страна, насочени към оспорване на вземанията по размер, както и на
реалната доставка на топлинна енергия, съответно на събраните в тази насока
доказателства – експертни заключения.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, в т.ч. и за тези, направени
в хода на ч. гр. дело № 07409/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. Същата не е претендирала и доказала извършването на разноски
/последната се представлява в процеса от особен представител/, поради което и
такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество
разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу И.И.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че И.И.Д. *** АД сумата от 2 209,43 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 239,10 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 07409/2018 г. по описа на Районен съд-П., ГО, VII-ми състав е издадена Заповед № 5512/29.10.2018 г.
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07409/2018
г. по описа на съда, с приложен към същото
заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен
състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: