РЕШЕНИЕ
№ 2349
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110202836 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. В. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“Х Д“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №23-
4332-009876/02.06.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно и
иска неговата цялостна отмяна, тъй като не е извършил вменените му
нарушения.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
1
становище по наведените възражения в жалбата и по същество на правния
спор. В писмото, придружаващо изпратената преписка, прави изрично
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.02.2024 г., видно от отразената
дата на разписката върху него. Жалбата е подадена на 12.02.2024 г., съгласно
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за
обжалване на НП, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя В.
е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл.№069537 на 09.05.2023 г.
от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – С. А. Д., в присъствието на двама
свидетели: Ф Г Г /свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението/, и А С С /присъствал при съставяне на акта/, затова, че на
18.03.2023 г., около 12:40 часа, в гр.София, управлява лек автомобил „Санк
Йонг Рекстон“, с рег.№, с прикачено ремарке с рег.№, като на кръстовището
на ул.“Пощенска“ и ул.“Железопътна“, поради недостатъчен контрол над
прикаченото ремарке, реализира с него ПТП в паркиран товарен автомобил
„Опел Виваро“, с рег.№, нанасяйки материални щети на задна лява част, и
след ПТП-то напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по
територия, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123,
ал.1, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя, но на дата,
предхождаща съставяне на акта /18.03.2023 г., посочена като дата на
2
нарушението/, със саморъчно вписано отбелязване в него, че не е съгласен с
направените констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по
чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения в
законоустановения 7-дневен срок пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя процесното НП на
02.06.2023 г., с което му наложил административни наказания, както следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и С.; от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН
и НП; писмени сведения от Ф Г Г; писмена декларация от С. В. В.; Протокол
за ПТП с рег.№3413/19.03.2023 г., ведно със скица на ПТП към него; докладна
записка; справка картон на водач; Заповед №513з-586/26.01.2017 г. на
директора на СДВР за заемана длъжност от актосъставителя; Заповед
№8121к-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи за заемана
длъжност от АНО, ведно с Акт за встъпване в длъжност; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на
АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
по делото три броя заповеди, ведно с акта за встъпване в длъжност на АНО, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производствно са допуснати
съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани
в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
3
Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на
закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не става ясен, нито
безспорно установеният от събраните по делото доказателства механизъм на
настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил
виновният участник в ПТП. Същевременно, недопустимо е с данни от
приложените към преписката доказателства да се попълват непълноти
относно релевантните факти и обстоятелства, предмет на настоящото
производство. Горното е довело до още едно допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено по тежест
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна
квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно определяне на
санкционната разпоредба за всяко едно от тях, въз основа на която е
ангажирана отговорността жалбоподателя. Безспорно, така допуснатите
процесуални нарушения са ограничили правото на защита на наказаното лице
до степен, последното да не може да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, къде и по какъв
начин го е извършил.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение,
което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато
контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства,
като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.
В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с
имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка
с ал.1 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен
съставомерния признак: не спазване на съответните правила за движение, се
предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява
престъпление, с оглед характера и размера на причинените имуществени
вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и
разлика в предвидената от законодателя санкции.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и
НП от фактическа страна първо нарушение, не съставлява такова по чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Неправилната правна квалификация на първото вменено на
4
жалбоподателя нарушение е довело до неправилно определяне на
санкционната разпоредба от наказващият орган – тази по чл.185 от ЗДвП,
която е неприложима, предвид настъпилия по-тежък резултат, вследствие
поведението на нарушителя, т.е. последният е наказан с административно
наказание, несъответно на вмененото му от фактическа и правна страна
нарушение с АУАН и НП. Горното е ограничило правото на защита на
наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено по тежест. То нарушава
принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за законоустановеност на
наказанието, което да е съответно на определеното законоустановено
нарушение. Като постановено в противоречие с този принцип, НП се явява
незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено в тази
му част.
По отношение на второто вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП, съдът намира следното: посочената разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. Касае се за задължение за уведомяване на органите на МВР,
което предполага наличие на разногласия между участниците в ПТП, които
разногласия биха възникнали единствено при оставане на място и на двамата
участници, за каквото в настоящия случай няма данни. Въобще няма данни и
за авторството на първото вменено нарушения, за да се извърши адекватна
преценка относно самоличността на другия участник в ПТП-то, с който
пострадалото лице да не е постигнало съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Следователно, на жалбоподателя е вменено недоказано и
несъставомерно нарушение. Наказващият орган не е констатирал тази
нередовност в съставения акт и налагайки санкция, макар и на основание
съответстващата разпоредба на посочената като нарушена правна норма в
АУАН, неправилно е приложил материалния закон. Горното е ограничило
правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено
от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
5
отговорността му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй
като също е в нарушение на принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за
законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното
законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този
принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да
бъде отменено и в тази му част.
С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, приложима
по силата на чл.87 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя. Такова
изрично изявление не е направено своевременно от правоимащата страна и не
са ангажирани доказателства за направените такива в настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за
разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-4332-
009876/02.06.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на С. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Х Д“, бл., вх., ет., ап.,
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7