Р Е Ш
Е Н И Е
№ 278
03.05.2019 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1695 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Г.В.А. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора 10, адв.Т.Т., против Л.Б.Х. с ЕГН:**********
***, и „Клас-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Козлодуй“ №7, представляван от Д.Ж.Ж.,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 и чл.537
ал.2 от ГПК.
Ищцата
твърди, че с ответницата Л.Б.Х. били наследници на М.О.М. /ползващ турско име –
М.О.М./ и К.Б.М.при равни части – и двете по ½ идеална част от
наследството. След смъртта си на 19.03.1970г. общият наследодател М.О.М.
оставил трима наследници, а именно съпруга – К.Б.М., починала на 21.12.1981г.,
и две деца – А.М.М., баща на ответницата, и С.М.Х.,
майка на ищцата. С.М.Х. починала на 03.09.2008г., като оставила двама
наследници М.В.Б.и Г.В.А.. М.Б.през септември 2009г. снабдила сестра си Г.А. с
пълномощно за разпореждане с наследствената част от имотите, а през 2014г. се
отказала от наследство със заявление с вх.№17718/21.08.2014г. и издадено
удостоверение №42 от 21.08.2014г., поради което ищцата била единствен наследник
на майка си С.Х.. Другият наследник на общия наследодател и баща на ответницата
А.М.М., по данни на ищцата починал на 02.11.2008г.
Негов единствен наследник била дъщеря му Л.Х.. Предвид изложеното, Г.А. и Л.Х.
били наследници при равни части от ½ ид. ч. на
имуществото на М.О.М.. В исковата молба ищцата
навежда твърдения, че нейната майка и неин наследодател С.М.Х.,
наследница на М.О.М., със заявление вх. № 50307/26.09.1991г. започнала
производство за признаване на собственост върху три поземлени имота,
собственост на общия за всички наследодател М.М..
Документите за възстановяване на имотите били представени именно от нейната
майка, както и удостоверението за наследници №1810/1991г., на което основание
бил издаден Протокол №36-2 от 07.02.1993г. от Поземлена комисия-Хасково, с
което била призната собствеността върху една нива с площ от 10 дка. в
местността „**********“ и бил направен отказ за другите два имота. След
оспорване от страна на С.Х. на Протокол № 36-2 от 07.02.1993г. по съдебен ред по
гражданско дело №2578 от 1993г. по описа на РС–Хасково било постановено решение
от 20.05.1994г., с което бил отменен частично направеният отказ от Поземлена
комисия-Хасково по отношение на поземлен имот с площ 18 дка в местността „**********“.
Поземлена комисия издала Протокол №36-2 от 26.09.1994г., като признала
собствеността върху две ниви: 1. Нива 18000кв.м., категория пета, местност „**********“
и 2. Нива 10000кв.м., категория пета, местност „**********“, и двете в
землището на гр.Хасково. На 24.11.1997г. Поземлена комисия-Хасково издала
Протокол №36-38, с който потвърдила собствеността върху описаните имоти. На
08.11.1999г. излязло Решение № 36101 на Поземлена комисия, с което на
наследниците на М.О.М. по удостоверение за наследници №1810/91г. се
възстановяват следните имоти: Нива от 10 дка, пета категория, местност „**********“,
имот №427002 по плана за земеразделяне, и 2. Нива от 17 дка и 999 кв.м., пета
категория, местност „**********“, имот №456035 по плана за земеразделяне. На
02.12.1999г. с Протокол №36103 на Поземлена комисия–Хасково С.М.Х. била
въведена във владение на имотите описани в Решение № 36101 от 08.11.1999г. От
1995г. до 2005г. майката на ищцата била член-кооператор в ЗК/ЗКПУ
„Зора“–гр.Хасково с гореописаните имоти и ползвала земите. От получената рента
един – два пъти майка й била изпратила подаръци на своя брат и баща на
ответницата - А.М.М., който от 1969г. живеел в
Република Турция. Земеделските имоти били използвани от майката на ищцата до
смъртта ѝ на 03.09.2008г. със съзнанието, че имотите са наследствени на
нея и брат ѝ А.М.. Ищцата сочи, че за земеделската 2007/2008г. нивите нямали
наемател, а единственият доход от тях бил заплатен от съседи, които косили
тревата за сено. Ищцата твърди, че до смъртта си на 02.11.2018г. чичо ѝ е
живял постоянно в Турция и единственото владение върху имотите било
осъществявано от нейната майка, докато била жива, от свое име и от името на А.М..
В началото на 2009г. ищцата предложила на ответницата да продадат нивите, които
им били в наследство от техните родители, но Л.Х. отговорила, че имала проблеми
със снабдяването с необходимите документи. В края на 2009г. двете се уговорили
да отдават имотите под наем или аренда, докато ответницата се снабди с
документи, удостоверяващи наследствените ѝ права, като нещата във връзка
със земите щели да движат нейните синове, понеже последната от 2006/2007г.
живеела в Италия. През 2011г. ответницата се свързала с ищцата, за да ѝ
съобщи, че е намерила наемател. През 2012–2014г. Г.А. и нейния зет провеждали
срещи с единия от синовете на Л.Х., с когото обсъждали провеждането на
доброволна делба, тъй като последният не желаел да се продават имотите, но щял
да съдейства за провеждането на делба като пълномощник на майка си и да
подготви документите за пред нотариус. От този момент ищцата редовно била
осведомявана било от Л.Х., било от някой от синовете ѝ за размера на
събраната от земята рента. Ищцата оставяла като подарък нейната част от
½ от размера на рентата за покриване на бъдещите разходи по предстоящата
делба и за сдобиването с документи. През 2018г. ищцата разбрала, че нейната
братовчедка Л.Х. ѝ била отнела наследствените поземлени имоти. Последната
неправомерно се сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по наследство и давност № 15, том IV, рег. № 2976, дело № 437/2017г. от
17.11.2017г. по описа на нотариус Х.К., № 081 НК, вписан в служба по
вписванията при РС–Хасково с вх.№7995/17.11.2017г., чрез заявяване на неверни
данни в нотариалното производство. Ответницата продала процесните
два недвижими имота на втория ответник – „Клас 95“ ООД, представлявано от Д.Ж.Ж., за което били съставени Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №51, рег.№3138, дело №470/2017г. от
04.12.2017г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №52,
рег.№3139, дело №471/2017г. от 04.12.2017г. Според твърденията на ищцата,
ответницата никога не е владяла имотите, а единствено е уреждала наемните
правоотношения след 2009г. от името на всички наследници, със съзнанието, че
тези имоти са наследствени, включително е съобщавала на ищцата сумите от
събраната рента. Ответницата също така не е афиширала намерение и желание
едностранно да се ползва от земеделските земи. Производството по възстановяване
на двете ниви било водено от С.Х., наследодател на ищцата, а същата
осъществявала владението до своята смърт през септември 2008г. от свое име и от
името на брат си, който живеел в Република Турция. Поради което не можело да се
приеме, че в полза на Л.Х., която от 2006г. живеела в Италия бил изтекъл
предвиденият в закона 10-годишен давностен срок.
Предвид
изложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик по наследство на ½ ид.ч. от
следните недвижими имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор 77195.456.35 по КК на гр. Хасково, одобрена със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, местност „**********“,
с площ на имота 17 998 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при
неполивни условия: пета, номер по предходен план: 456035; 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.427.2 по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор
на АК, местност „**********“, с площ на имота 10 000 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план:
427002. Със същото решение се иска отмяна на Нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност №15, том IV,
рег. №2976, дело №437/2017г.
от 17.11.2017г. по описа на нотариус Х.К., № 081 НК, вписан в служба по
вписванията при РС–Хасково с вх.№7995/17.11.2017г., в частта с която Л.Б.Х. е
призната за собственик на ½ идеална част от гореописаните недвижими
имоти.
Ответникът
„Клас 95“ ООД, представляван от Д.Ж., чрез процесуалния си представител адв.В.Д., депозира отговор на исковата молба в предвидения
законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че с ответницата Л.Х. имали дългогодишни отношения по
повод наемането на процесните два имота: нива с
идентификатор 77195.456.35 по КК на гр.Хасково, с площ 17 998 кв. м. и
нива с идентификатор 77195.427.2 по КК на гр.Хасково, с площ 10 000 кв.
м., още от септември 2006г., като през декември 2017г. закупили имотите от Л.Х..
Ответниците сключили устен договор за наем за
стопанските 2006/2007г. и 2007/2008г., като плащали наема на ръка без документ,
а от 2008/2009г. до закупуването на имотите през 2017г. имали и счетоводни
документи, отразяващи плащанията. От 2015г. сключили писмен договор за наем на
двете ниви, като ответницата представила официално легализирано пълномощно от
баща си А.К.. През целия този период никой друг не бил заявявал собственически
претенции към двата имота до пролетта на 2018г.
Поземленият имот с идентификатор 77195.427.2 по КК на гр. Хасково, с
площ 10 дка, бил предоставен на „Дика 1“ ООД от „Клас
95“ ООД, поради което представената справка от ищцата и исканията по отношение
на дружеството били ирелевантни за изясняването на
спора. Претендира разноски.
Ответницата
Л.Б.Х. чрез процесуалния си представител адв. В.Д. в
срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че с ищцата имали
роднински връзки и общи наследодатели. Г.В.А. обаче никога не е имала отношение
и не е проявявала интерес към процесните имоти до
завеждане на иска. По традиция нивите се оставяли на синовете и затова дори
леля ѝ не е знаела и не е проявявала интерес към нивите. Когато започнал
процесът по възстановяване на земеделските земи в периода 1990-1991г., баща
ѝ А.М.М. (А.К.) бил загубил българското си
гражданство, нямал българско ЕГН и живеел в Турция, затова възложил на дъщеря
си и я упълномощил да се занимава по въпросите по възстановяване на
собствеността. Ответницата твърди, че всички действия и разноски по
възстановяване на имотите, оспорване на протоколите и извършването на въвода във владението им били осъществени от нея.
Включително именно неин бил подписът върху Протокол № 36103, представен от
ищцата. Причината за изписване името на леля ѝ С.Х. в документите била,
че поради загубата на българското си гражданство нейният баща не излизал в
удостоверението за наследници. След 1999г. всички фактически действия по своене на имотите от името на А.К. били осъществявани от
нея. Не оспорва, че до 2005г. имотите са се работили от ЗКПУ „Зора“, но рентата
била получавана само от нея, а не от С.Х., както сочи ищцата. През 2006г.
именно тя отдала имотите на „Клас 95“ ООД, които в последствие през 2017г. били
купени от дружеството. До тогава само тя получавала рента и своила
имотите. Твърди, че А.К. се считал за единствен собственик на имотите още от
процеса по възстановяването им и явно и открито демонстрирал това пред всички.
През 2006г. дошъл в България и за пореден път заявил това на своята сестра,
като последната нямала против. Двамата се договорили С.Х. да получи семейната
къща, а А.К. – нивите. Още през 2007г. С.Х. се сдобила с нотариален акт за
собственост на къщата по давност и след 3 месеца я продала, за което знаели
както баща ѝ, така и ответницата. За тази неформална доброволна делба
знаела и ищцата. Последната повече от 10г. не била заявявала претенции, нито
била възпрепятствала по някакъв начин владението на ответницата. Заявява, че
придобила имотите по давностно владение от 1999г. до
2017г., осъществявано непрекъснато, явно и необезпокоявано. Присъединила и
упражняваното от баща ѝ владение от 1999г. до смъртта му през 2008г.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че М.О.М.
е починал на 19.03.1970г. и е оставил като свои законни наследници сина си А.М.М. и внучките си М.В.Б.и Г.В.А. /дъщери на починалата на
03.09.2008г. дъщеря на наследодателя С.М.Х./. В удостоверението за наследници
на С.М.Х.е отразено, че същата е починала на 03.09.2008г. и е оставила като
свои наследници двете си дъщери М.В.Б.и Г.В.А.. Ответницата Л.Б.Х. се е
снабдила на 17.11.2017г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по наследство и давност по отношение на процесните
поземлени имоти с идентификатор 77195.456.35 и 77195.427.2 и двата по КК на
гр.Хасково. На 04.12.2017г. Л.Б.Х. продава тези два имота на ответното
дружество, като сделките са обективирани в нотариален
акт №51 от 04.12.2017г. и №52 от същата дата на нотариус Х.К. с №081 по
регистъра на нотариалната камара. По подадено от майката на ищцата С.М.Х.
заявление от 26.09.1991г. Поземлена комисия-Хасково се произнася на няколко
пъти. С протокол от 07.02.1993г. възстановява една от нивите и съответно
отказва възстановяването на други две от заявените ниви. С протокол от
26.09.1994г. се възстановява още една от заявените ниви и се отказва третата. С
последващ протокол от 24.11.1997г. отново се възстановяват
двете ниви и се отказва третата. С решение от 08.11.1999г. отново се
възстановяват тези две ниви от 10дка и 18дка в местността „**********“. На
02.12.1999г. е съставен протокол за въвод във
владение на С.М.Х. на имотите, описани в решението от 08.11.1999г. От
издаденото на 21.08.2014г. по ч.гр.д.№1756/2014г. по описа на РС-Хасково съдебно
удостоверение се установява, че е вписан отказа на М.В.Б./М.Г./ от наследството
на С.М.Х., починала на 03.09.2008г. От представената квитанция, издадена на
06.09.1995г. от ЗК „Зора“-Хасково, се установява, че С.М.Х. е заплатила членски
внос от 100лв. В служебна бележка от 01.07.2004г., издадена от ЗКПУ
„Зора“-Хасково, е отразено, че С.М.Х. е получила рента за 2003г. пшеница на
стойност 18лв. В служебна бележка, издадена от ЗКПУ „Зора“-Хасково на
14.09.2005г., е заявено, че С.М.Х. не членува в кооперацията за 2005г. По
делото са приложени списъци, съставени от ответното дружество, за раздадена
рента за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. за 17,999дка. Също така
се представят разходни касови ордери, съставени от ответното дружество за
заплатена на ответницата Л.Б.Х. рента за 14/15 за 18дка, за 15/16г. за
27,999дка, за 2016/2017г. за 27,999дка и за 17/18 за 27,999дка. На 16.06.2016г.
между двамата ответници е сключен договор за наем на
земеделска земя за срок от една година за двете ниви в м.“**********“,
съответно от 10дка и от 17,999дка. Видно от приложеното с отговора на исковата
молба пълномощно от 15.01.2008г. А.К. упълномощава Л.Б.Х. да го представлява
във връзка със снабдяването с документи за собственост и възстановяване на
наследствените му земеделски земи в землището на гр.Хасково, останали му по
наследство от М.О.М., като са описани двете процесни
ниви от 10дка и от 17,999дка, както и да го представлява при разпореждане със
същите. По делото е представено още едно пълномощно от А.К., с което
упълномощава дъщеря си Л.Б.Х. да го представлява и подписва във връзка с възстановяване
собствеността върху земеделски земи, получени по наследство от бащата на упълномощителя, да получи собствеността и управлява от
негово име и за негова сметка възстановените земи, което е от дата 15.11.1994г.
Представени са два нотариални акта, от които се установява, че С.М.Х. на 20.03.2007г. се е
снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение по отношение на построените две жилищни
сгради в поземлен имот с идентификатор 77195.726.207, които съответно продава
на 27.06.2007г. на Ю.Х.М..
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът допусна
до разпит и изслуша показанията на свидетелите Г.С.Х./съпруга на първи
братовчед на ищцата/, Д.Г.П., Б.Б.Х./син на
ответницата/ и Е.П.И./съжителства с другия син на ответницата/.
Поради
оспорване на подписа, положен в протокол за въвод във
владение от 02.12.1999г. за собственик /пълномощник/ съдът назначи и изслуша
съдебна графологична експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице
категорично сочи, че подписа в протокола за въвод
срещу собственик /пълномощник/ е положен от ответницата Л.Б.Х..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск за собственост:
Съдът намира предявения установителен
иск за допустим, тъй като ответниците оспорват претендираното от ищцата право на собственост върху ½
ид.ч. от процесните земеделски
имоти, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за
установяване на твърдяното от последната право на собственост. Със
самия факт на снабдяване с нотариален акт за собственост върху целите
земеделски имоти и впоследствие с прехвърляне на собствеността върху същите на
ответното дружество се оспорват твърдените от ищцата собственически права върху
земеделските земи.
Разгледан по същество предявения установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява основателен. Не съществува спор
между страните, че двете процесни ниви са били
собственост на М.О.М. /М.О.М./, починал на 19.03.1970г. и оставил като свои
наследници сина си А.М.М. /А.К./ и дъщеря си С.М.Х..
Не се спори също така, а и от представените удостоверения за наследници се
установява, че последната е починала на 03.09.2008г., като е оставила за свои
единствени наследници двете си дъщери ищцата Г.В.А. и М.В.Б.. По несъмнен начин
се установи, че М.В.Б.се е отказала от наследството на своята майка С.М.Х.,
като този отказ е вписан по съответния ред в РС-Хасково. Ето защо, следва
категоричния извод, че ищцата е придобила изцяло наследството, получено от
своята майка С.М.Х.. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че въз основа на подадено от С.М.Х. заявление на
наследниците на М.О.М. е възстановена собствеността върху процесните
две ниви в местността „**********“, едната от които 10дка, а другата 18дка.
Установи се също така, че през 2017г. ответницата Л.Б.Х. се е снабдила с
нотариален акт за собственост върху двете ниви, придобити по наследство и
давност, след което още на следващия месец ги продава на ответното дружество
„Клас 95“ ООД. И двете страни твърдят, че бащата на ответницата Л.Б.Х. А.К. е
починал през 2008г. Такива са твърденията и на разпитаните по делото свидетели,
посочени и от двете страни. По делото обаче липсват писмени доказателства за
настъпилата смърт, и което е по-важно за оставените от А.К. наследници. За да
се установи настъпилата смърт на едно лице и съответно пълния кръг от негови
наследници, следва да се състави официален документ по предвидения законов ред,
какъвто липсва в кориците на делото. Макар и страните да не спорят, че това
лице е починало преди повече от 10 години, съществуват съмнения дали
ответницата Л.Б.Х. е негов единствен наследник. Дори напротив има твърдения, че
не е така, тъй като в своите показания свидетеля Б.Б.Х./син
на ответницата/ заявява, че дядо му А. има и друга дъщеря. Ето защо, от една
страна не може да се приеме въз основа на събраните по делото доказателства, че
ответницата притежава изобщо каквито и да е права върху процесните
земеделски земи, а дори да има такива, не може да се определи в какъв обем са
тези права.
Наред с гореизложеното следва да се има предвид, че по
никакъв начин, нито от писмените доказателства по делото, нито от свидетелските
показания може да се направи извод, че ответницата е владяла процесните две ниви в продължение на 10 години и е
отблъсквала владението на другия наследник, който се явява в лицето на ищцата Г.В.А..
Надълго и нашироко обясненото от свидетелите отдаване под наем на земеделските
земи за обработване от кооперация и впоследствие от ответното дружество,
съответно сключването на договори за наем на земите и получаване на годишната
рента не сочи на намерение да се своят тези имоти. При наличие на наемни
правоотношения се касае до обикновено управление на недвижимите имоти, а не до
разпореждане със същите, поради което не може да се обоснове наличие на
владение. Освен това съдебната практика е категорична, че един недвижим имот може
да се отдава под наем и от лице, което не е негов собственик, поради което
наличието на сключени договори за наем и получаване на плодовете от същите не
сочи на извод за собственически права на ответницата. Самият факт, който се
установи въз основа на заключението на назначената по делото съдебна графологична експертиза, че ответницата се е подписала под
името на майката на ищцата в протокола за въвод във
владение не сочи на извод за своене или за наличие на
някакви права да стори това. По делото не се представиха доказателства за
наличие на надлежно упълномощаване на Л.Х. да стори това, поради което може да
се мисли в насока за търсене на отговорност на последната за извършеното,
независимо като каква се е чувствала при това свое действие.
В същото време по никакъв начин от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на намерение за извършена неформална
делба на имотите, останали в наследство на А.К. и С.Х. от техния баща. Нито
твърденията на свидетелите за водени между брата и сестрата разговори земите да
останат на единия, а къщата на другия, нито факта, че последната се е снабдила
с нотариален акт за собственост въз основа на давност и наследство за къщата и
е продала същата, не сочат на извод за извършена делба между двамата наследници
докато са били още живи. Самият факт, че толкова години не са предприели
каквито и да са действия, с които да скрепят по някакъв начин уговорката си, в
случай, че изобщо е имало такава, сочи на извод за липсата на извършена по съответния
законов ред делба и за липсата на подобни договорки, с които и двамата да са
били съгласни. Твърденията на св.Хаджиев за наличието на традиции всички имоти
да остават в наследство на сина, а дъщерята да не получава нищо, не се
подкрепят от законовите разпоредби, действащи в България. Законодателят изрично
е разписал правилата, по които става наследяването по закон и няма основание да
се приеме в настоящия случай, че е налице някакво изключение от тези правила и
норми.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че по
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ищцата притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от процесните земеделски
имоти, поради което ответницата Л. Б.Х. няма как да е прехвърлила на ответното
дружество „Клас 95 ООД повече права от тези, които притежава и съответно
дружеството не е придобило собствеността върху оспорените идеални части. В тази
връзка следва да се уважат изцяло предявените искове с правно основание чл.124
ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК, като се приеме за установено, че ищцата притежава
право на собственост върху ½ ид.ч. от процесните земеделски имотни и се отмени до този размер
нотариалния акт, с който ответницата се е снабдила за собственост върху целите
имоти по наследство и давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищцата направените по делото разноски в размер общо на 1011,46лв., съобразно
представения списък и писмените доказателства за извършените разходи.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.Х. с ЕГН:**********
***, и „Клас-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Козлодуй“ №7, представляван от Д.Ж.Ж.,
че Г.В.А. с ЕГН:********** ***, е собственик по наследство на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 77195.456.35 по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, местност „**********“, с площ на имота 17 998 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план:
456035; 2. Поземлен имот с
идентификатор 77195.427.2 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, местност „**********“, с
площ на имота 10 000 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при
неполивни условия: пета, номер по предходен план: 427002.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти, придобити по наследство и давност №15, том IV, рег. №2976, дело №437/2017г. от
17.11.2017г. по описа на нотариус Х.К., № 081 НК, вписан в служба по
вписванията при РС–Хасково с вх.№7995/17.11.2017г., в частта с която Л.Б.Х. е
призната за собственик на ½
идеална част от гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Л.Б.Х. с ЕГН:********** ***, и
„Клас-95“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“Козлодуй“ №7, представляван от Д.Ж.Ж., да
заплатят солидарно на Г.В.А. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски общо в размер на 1011,46лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.