РЕШЕНИЕ
№ 4214
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330110814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,
с която са предявени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът Б. Д. М. дължи на ищеца сумата в размер на 798.13
лева, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 год. до окончателното
й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело 6513/2021 год. по описа на РС Пловдив.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че на
17.09.2020 г. при управление на собствения си лек автомобил марка „*****“ с
рег. № *******по ул. „******“ в село *****, ответникът е загубил контрол
над управлението му и е блъснал паркирания до № ****автомобил марка
„*****“ с рег. №*******, собственост на С. В. Й.. След удара ответникът
напуснал местопроизшествието. За ПТП-то е съставен протокол за ПТП
******. При настъпване на произшествието ответникът е имал валидна
застраховка ГО № ****** при ищеца, въз основа на която застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице в размер на
798,13 лв., от която сума 475,77 лв. за подмяна на части и детайли, 101,60 лв.
1
за труд за демонтаж и монтаж, 53,60 лв. за труд за ремонт, 167,16 лв. за труд
и материали за боядисване. Посочената сума била преведена на 12.10.2020 г.,
по щета********. Ищецът претендира изплатената сума на пострадалия от
застрахованото лице, тъй като след настъпване на ПТП е напуснал
произшествието – чл.500, ал.1, т.3 КЗ. За претенцията е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6513/2021 г. на РС Пловдив, XXII
гр.с., срещу която длъжникът е възразил, поради което ищецът обосновава
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаването му и
за присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.
Д. М., чрез процесуалния представител адв. Ц. К., със становище за
неоснователност на иска. Излага фактически твърдения във връзка с
настъпилото ПТП. Твърди, че след сблъсъка с колата спрял и отишъл да
съобщи за произшествието в имота, пред който било паркирано увреденото
МПС. Сочи, че от там излязъл мъж във видимо нетрезво състояние, който
започнал да го удря, а от имота излезли и още хора. След това се качил в
колата си и избягал. За случая подал жалба в полицията. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6513/2021 г. на РС Пловдив,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като от последния е подадено
възражение в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по
чл.422 ГПК, вр. с чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи
наличие на валиден договор за гражданско застраховане, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от
застрахования, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната
2
отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно,
причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/,
както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер, както и твърдението си, че ответникът
е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на органите на МВР,
както че в случая е било задължително посещение на местопроизшествието
от органите на МВР. Ответникът носи насрещно доказване.
С Определение от 03.09.2021 г. от съда като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено, че ме между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № ********, действал по време на
процесното ПТП.
Не се спори между страните, а и безспорно се установи по делото от
събраните доказателства, че на 17.09.2020 год. при управление на лекия си
автомобил марка „******“ с рег. № *****по ул. „*****“ в с. ******,
ответникът е загубил контрол над управлението на автомобила и е блъснал
паркирания до № ** лек автомобил марка „******“ с рег. № ******,
собственост на С. В. Й..
Установи се по делото от приетите писмени доказателства, че на
01.10.2022 год. С. Й. е депозирал заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка Гражданска отговорност като е заведен номер на
претенция ***** год., извършен е опис на щета № ******и доклад, с който е
предложено на Й. да се изплати сумата от 798.13 лева обезщетение за
вредите, причинени от настъпилото ПТП. Като основание за регрес в доклада
е посочено, че М. е напуснал пътнотранспортното произшествие.
Видно от приложеното наказателно постановление ***** от *****и
протокол за ПТП ******* от 29.09.2020 год. процесното ПТП е настъпило,
поради нарушаване правилата на ЗДвП на ответника при управление на
собствения му лек автомобил „****“.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил на увреденото лице по
заведената щета при него за вредите от процесното ПТП сума в размер на
798.13 лева, което се установява и от приложеното по делото платежно
нареждане /л.18/, в което като основание е посочено процесната щета и
3
увредения лек автомобил.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като изготвено от лице,
в чиято компетентност няма основание да се съмнява, стойността на вредите
по пазарна стойност възлиза на сумата от 3314.68 лева и включва труд,
материали и части необходими за възстановяването на вредите, а стойността с
вграждане на части втора употреба възлиза на 2022.56 лева. Според САТЕ
има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и
увредата на посочените от ищеца автомобилни части. Тоест е налице
причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите вреди.
Горните обстоятелства съдът намери за безспорно установени. Същите
не се и оспорват от страните.
Спорно между тях е дали ответникът е останал или напуснал
местопроизшествието и какви са били причините за това.
Случаите, в които службите за контрол посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично регламентира в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП,
като една такава хипотеза е когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него - чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая се касае именно за приложение на чл. 125, т. 7
от ЗДвП - наличие на разногласие между участниците в произшествието
относно обстоятелства, свързани с него. Това е така, тъй като, ако не е имало
разногласие между участниците в процесното ПТП, в изпълнение на закона,
ответникът е следвало или да подпише с другия участник двустранен
протокол или да извика органите за контрол, като задължително е следвало да
остане и ги изчака. Ответникът не е направил нито едното от двете. Наред с
това видно от заявление за щета /л.9/, водачът на увредения лек автомобил,
при завеждане на щета при ищеца, е посочил, че ответникът е напуснал
местопроизшествието.
С оглед изложеното посещението на органите на МВР е било
задължително, тъй като напускането на местопроизшествието, несъставянето
на двустранен протокол между участниците в ПТП при причинени само
имуществени щети, следва да се приравнят на наличие на разногласие, при
което е приложим чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
4
Съдът приема, че ответникът е напуснал местопроизшествие и не е
съобщил на органите на реда за причинения пътен инцидент, като не споделя
възраженията му, че е имал обективни причини за това, по следните
съображения:
По делото действително се събраха доказателства /разпита на
свидетелите Й. и Н*****/, че след процесното ПТП ответникът е бил
задържан от неизвестни лица, но никой от двата свидетели не сочи да е видял
М. да е удрян. И двамата обаче заявяват, че са го видели да напуска
произшествието, а св. Й. дори твърди, че му е казал да остане, но М. си е
тръгнал.
На следващо място дори да се приеме, че М. е чувствал застрашена
телесната си неприкосновеност, то се събраха доказателства – разпита на св.
Н****, а и приложените материали по извършената полицейска проверка, че
след като се е върнал в дома на Н****, ответникът, макар и с причинени
наранявания, не е бил в безпомощно състояние или в състояние лишаващо го
от възможността да се обади на тел. 112 и да сигнализира за причинения от
него инцидент, да уведоми къде се намира или къде възнамерява да бъде като
по този начин в пълна степен предвид сочената невъзможност да остане на
местопроизшествие би изпълнил задължението си да изчака органите на реда.
За липсата на намерение за оказване съдействие на полицейските служители
свидетелства и фактът, че ответникът е посетил полицейското управление на
РУ Стамболийски на следващия ден, но не за да съобщи за причиненото от
него пътнотранспортно произшествие, а за да подаде жалба за нанесените му
телесни наранявания след процесното ПТП. Не се събраха по делото
доказателства, че М. е съобщил на органите на реда за настъпилия
пътнотранспортен инцидент нито непосредствено след него, нито и в
последствие до депозирането на жалба в полицейското управление на другия
ден, която както бе посочено по-горе е целяла друг резултат. Междувременно
обаче ответникът е намерил време и е бил в състояние да посети съдебен
медик, който да констатира причинените му увреждания, видно от
изготвеното СМУ от 18.09.2020 год.
С оглед всичко изложено, предвид установеното напускане на ответника
на местопроизшествието и липса на постигане съгласие със собственика на
ударения автомобил, съдът намира, че ответникът е бил длъжен да изчака
5
органите на реда, доколкото е била налице хипотеза на задължително
посещение от тяхна страна. Както съдът посочи по-горе дори и да се приеме,
че ответникът е напуснал мястото на пътния инцидент, поради страх от
физическа саморазправа, то не се установиха обективни причини, които са му
попречили да изпълни останалите си задълженията по чл. 123, ал.1, т.3 от
ЗДвП –да уведоми за случилото се органите на реда, да ги уведоми /в
процесния случай /къде се намира и къде ще бъде, и да изпълни дадените му
указания.
Като взе предвид горното, съдът приема, че регресно право в полза на
застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от
правопораждащия го фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената
вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с Наредба по чл. 504
от КЗ. От това следва, че на обезщетяване подлежат реално претърпените
вреди. Предвид това съдът намира, че дължимото обезщетение следва да бъде
изчислено по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
необходими за възстановяване на вещта в състоянието, в което се е намирала
при увреждането. Видно от заключението на вещото лице по назначената
Съдебно-автотехническата експертиза и в двата варианта дадени при
изготвената оценка на вредите, то тяхната стойност е далеч над определената
и изплатена на св. С. Й..
С оглед всичко изложено съдът намира исковата претенция на ищовото
дружество за доказана по основание и размер и следва да се уважи в пълния
предявен размер от 798.13 лева.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване в съда
на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
19.04.2020 г. до окончателното плащане, съобразно формираното искане в
исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който
6
е направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа разноски в заповедното производство в общ размер на
225 лева, от които 25 лева - платена държавна такса и 200 лева адвокатско
възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева -
платена държавна такса, 200 лева - - депозит за САТЕ и 20 лева депозит за
свидетел. Общо разноски за исковото производство, които ще се присъдят на
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 245.00 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Д.
М. ЕГН ********** ДЪЛЖИ на "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД ЕИК
********* сума в размер на 798.13 лева, представляващи платено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № ******, на
основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ******, със срок
на валидност от 21.07.2020 г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6513/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Б. Д. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД ЕИК ********* сумата в размер на 225 лева - разноски
по ч.гр.д. № 6513/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив и сумата в
размер на 245 лева - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7