Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Търговище 02.05.2019 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Търговищкият окръжен съд в публичното заседание
на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ
МИТЕВ
ЙОРДАН
ИВАНОВ
при секретаря Атанасов и с участието на прокурора от ОП-Търговище
Сяров, като разгледа докладваното от съдия Павлов ВНАХД № 61 по описа за 2019
год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
глава чл. 7 ал.3 от УБДХ.
С решение №71от 23.04.2019 г. по н.а.х.д.
№ 98/2019 г. ПРС е наложил на Н.В.Д. административно наказание”глоба” в размер
на 100 лв. за това, че на 12.04.2019 г., около 11.30 часа, на път III 202, в посока
от гр.Попово към гр.О., извършил непристойни действия, изразяващи се в това, че
при управление на лек автомобил "Форд Мондео" с per. № ********, препречил пътя и довел до спиране
на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с per. № ******, управляван от Х.Х.М. от гр.О.,
започнал да псува и обижда последната, нанесъл няколко удара по автомобила й, а
впоследствие нанесъл удари с юмрук в рамото й, в резултат на което нарушил
обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.б, ал.1,
б."а", вр. с чл.1, ал.1 УБДХ Поради по-ниската степен на обществена
опасност на деянието съдът е приел, че деянието не представлява престъпление по
чл.325 НК.
Срещу решението в законоустановения 24
часов срок е постъпила жалба от нарушителя, в която се развиват съображения, че
решението е неправилно тъй като наложеното наказание е завишено. Моли решението
да бъде отменено и алтернативно – да се намали размера на наложената глоба.
В съдебно заседание нарушителят не
присъства и не изразява становище.
Представителят на ОП-Търговище изразява
становище,че жалбата е неоснователна.
Търговищкият окръжен съд, след като обсъди
доводите в жалбата и наведените такива в съдебно заседание от страните‚ и след
цялостна проверка правилността на атакуваното решение констатира, че не са
налице основания за неговото отменяване или изменение поради следните
съображения:
Ясно изразеното убеждение на ПРС по
фактите е формирано на основата на правилен и съвкупен анализ на събраните по
делото доказателствени материали - показанията на свидетелите св.Х.М. , св.Г.Ю., св.Н. Д. и приложените писмени
доказателства – Протокол за предупреждение от 22.04.19 г. и Акт за констатиране
на дребно хулиганство.Фактическата
обстановка се оспорва от нарушителя, като в негова подкрепа са и депозираните
от съпругата му показания. Действително е налице усложнена фактическо
обстановка нетипична за този вид прояви по УБДХ, но
Първоинстанционният съд е приел
фактология, която намира безусловна опора в събрания доказателствен материал.
Изброените доказателствени материали са
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства
Безспорно
е установено, че на 12.04.2019 г. св.Х.М. управлявала л.а. с рег.№ ******, в
който пътували нейната майка - св.Г.Ю. и тяхна роднина. Около 11.30 ч. л.а. се
движел по път 111-202 в посока от гр.Попово към гр.О., когато св.М. забелязала
бавно движещ се пред нея л.а. с per.N°******.
Решила да го изпревари и след като се убедила, че има видимост, свободен път на
разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното МПС /по см. на чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП/ извършила маневрата.
Водачът на изпреварваното МПС - нарушителя Д., който бил в автомобила със
съпругата си св.Н. Д. се ядосал за това, че изпреварващия го автомобил е
преминал много близко до него, което го принудило още да намали скоростта си на
движение. Решил да поиска обяснения от водача му. Започвал да- свири с клаксон,
настигнал л.а. управляван от св.Х.М. и в района на стопанския двор на с.Гагово,
общ.Попово я изпреварил, спрял рязко пред нея, с което я принудил да спре.
Отворил вратата на водача, започнал да псува и обижда св.М., след което нанесъл
няколко удара с юмрук по автомобила и я ударил в рамото. Цялата ситуация
продължила повече от 5 минути -време, в което агресивното поведение на
нарушителя било пряко възприето и силно възмутило св.Г.Ю., която познавала Д.
по прякор „Камата". Доволен от постъпката си Д. си тръгнал, а жените от
другия автомобил останали на място още известно време, за да може водачът му X.М.
да се успокои. На 15.04.2019 г. св.М. подала жалба в РУП Попово и след приобщаване
на писмените обяснения на всички лица, присъствали на инцидента, на 22.04.2019
г. мл.ПИ С.Р.М. съставил акт за констатиране проява на дребно хулиганство.
Актът бил предявен на нарушителя Д.,който се запознал с него и го подписал с
възражение, че не е удрял и обиждал св.М.. В законоустановеният 24-часов
преклузивен срок по чл.З от УБДХ, чрез Началника на РУ"Полиция" актът
е внесен за разглеждане и произнасяне в съответния първоинстанционен районен
съд.
Въпреки това съдът намира, че е доказано по
необходимия убедителен начин, че нарушителя е извършил непристойна проява по
смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ, като на посочената дата, час и място, на публично
място, на път 111-202 е проявил оскърбително отношение към св.Х.М.. Следва да
се отбележи, че в с.з. както св.М. така и нейната майка са изключително обстоятелствени, 
последователни и все
още под въздействие на емоциите от преживяното, като съдът не намира основание
съдът не намира основание да ги постави под съмнение. Не така следва да се
разглежда въпроса по отношение показанията на съпругата на нарушителя -св. Д.,
която освен, че не е очевидец на станалото /тъй като не е слизала от л.а. на
съпруга си/, до голяма степен е и заинтересована от изхода на делото. От друга
страна самият нарушител твърди, че е бил „засечен" от л.а. на св. М., но
дори и това да е било така, той е нямал право да реагира по този изключително
агресивен и крайно неприемлив за обществото начин. Чрез неговите активни
действия несъмнено е бил нарушен общественият ред и спокойствие, поради което
съдът приема, че се касае за поведение, което представлява проява на
"дребно хулиганство" по смисъла на чл.1, ал.2 УБДХ, а не престъпление
по специалния състав на чл.325,ал.3 НК. От субективна страна деянието е
осъществено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия.
Наложено е минималното предвидено в указа наказание -100лв глоба.
Въззивната съдебна инстанция изцяло се
солидаризира с доказателствения анализ на първостепенния съд, въз основа на
който контролираният съдебен състав е изградил фактическите си изводи, които не
намира за необходимо да преповтаря.
Правилно и законосъобразно първостепенният
съд е кредитирал показанията на свидетелите - очевидци, които в унисон един с
друг описват конкретното поведение на нарушителя. В тази насока въззивната
съдебна инстанция на собствено основание оцени положението на същите в
производството - на незаинтересовани от крайния изход на делото свидетели и се
е довери на изложеното от тяхна страна.
В обобщение от всички гласни доказателства
по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин се установява
неправомерното поведение на нарушителя, който с поведението си нарушил
обществения ред.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е възприел и изброените по-горе
писмени доказателства, отчитайки относимостта на същите към предмета на
доказване в производството.
При правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е
приела, че с поведението си С.А.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 1, ал.2 УБДХ - на инкриминираната дата
същият е имал непристойно поведение: псувал и обиждалсв.Х.М., нанесъл удар с
юмрук в рамото й. Това обективно поведение на нарушителя е съответно на
предписанията на т.6 от ППВС № 2/74 г., както и текста на чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване,
сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по смисъла на НК.
Изцяло въззивният съдебен състав възприема
правните изводи на ПРС, че в конкретния случай, с оглед естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на реализиране на деянието, поведението
на Д.. – изричайки обидни думи и закани към друго лице - припокрива
определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ. И настоящият съдебен състав
намира, че поведението на нарушителя от процесната дата е израз на незачитане
на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие, но се
касае до по-ниска степен на обществена опасност на самото деяние, което
изключва разпоредбата на чл. 325 от НК.
От субективна страна деянията е извършено
при форма на вина евентуален умисъл: съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и без да
ги цели, е допускал настъпването на същите.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на нарушителя законосъобразно районният съд е наложил
наказание „глоба” от 100 лв., при фиксиран от законодателя размер в
чл. 1 ал.1 т.2 УБДХ от 100 до 500 лв.
Съобразявайки мотивите за извършване на
деянието и формата на вината, при която то е осъществено, въззивният съд намери
размера на тази глоба за справедлив и в рамките на закона.
След обобщаване на резултатите от
извършената служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира
наличие на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а размера
на наказанието глоба за законосъобразен и справедлив. Така мотивиран и на
основание чл. 7, ал.3 от УБДХ, ТОС
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/23.04.2019
г. на ПРС, постановено по н.а.х.д. № 98/2019 г. като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: