Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публичното заседание на двадесет и седми ноември 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 2552/2019г.
по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.56 т.1 от Наредба №
38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда на провеждане на проверочни изпити /Наредба № 38/2004г./.
Образувано е по
жалба на А.Д.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.П.Б., срещу Заповед № РД-01-678/27.08.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /ИА „АА“/, с
която е анулиран резултата на оспорващия от проведените теоретичен и
практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „СЕ“, съгласно
протоколи № 34/09.01.2019 г. и № 257/18.02.2019 г. на ОО „АА“ – Варна към
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта
е нищожна,
в условията на евентуалност - незаконосъобразна, поради съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че притежава диплома за завършено средно
образование от ПГСАГ „Васил Левски“ Варна /представена с жалбата в нотариално
заверено копие/, с което отговаря на изискванията по чл.151 ал.2 от ЗДвП. На
изложените основания моли оспорената заповед да се отмени като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Б.,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Допълнително излага, че няма данни,
както пред административният орган, така и в производството пред съда, че
дипломата за висше образование от ВСУ „Черноризец Храбър“ е неистинска. Твърди,
че от приложената справка от университета, може да се направи предположение, но
не и категоричен извод, че дипломата представлява неистински документ. Излага
твърдения, че след като лицето е притежавало диплома за завършено средно
образование, то органът е следвало да извърши проверка и като установи, че М. е
завършил средно образование, да не издава оспорената заповед. Депозира писмени бележки, в които поддържа
и доразвива твърденията си.
Ответникът – Изпълнителен директор на
ИА „АА“, в депозирана по делото чрез процесуален представител – гл.ю.к.Г.И.,
молба - становище, оспорва жалбата. Счита, че
оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма е валиден акт. Сочи, че същата е постановена при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, доколкото безспорно в хода
на административното производство е установено, че М. е представил неистински
документ или документ с невярно съдържание. Счита за ирелевантно обстоятелството
дали лицето притежава диплома за средно образование, защото оспорената заповед
е издадена на основание чл.56 т.1, а не по т.3 от Наредба № 38/16.04.2004 г.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа и правна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесулно легитимирано лице,
чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт.
Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от
АПК /л.23 от делото/, с оглед на което съдът приема, че жалбата
инициирала настоящото производство, е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
основателността:
Представените
по делото писмени доказателства, обуславят следната фактическа обстановка:
Видно от
представената по делото Справка за придобити категории /л.43/ жалбоподателят М.
е издържал теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „С“ с протоколи № 356/04.04.2014г. и №
584/11.06.2014г.; и за категория „СЕ“, съгласно протоколи № 34/09.01.2019г. и №
257/18.02.2019г. При подаване на документите за издаване на СУМПС, с оглед
установяване на обстоятелството, че отговаря на изискванията на закона,
жалбоподателят е представил Диплома от ВСУ „Черноризец Храбър“ за висше
образование специалност „Строителство на сгради и съоръжения“,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, серия ВСУ – 2007,
идентификационен № 014627 и регистрационен № 11829/2007г., което се установява
и от справката на л.44 от делото, съдържаща данни за лицето в ИА „АА“
В изпълнение на
дадени указания, от Пътна полиция при ОД на МВР Варна е извършена проверка на
всеки един представен документ в сектор ПП при ОД на МВР Варна за завършено
образование. По този повод е изпратено писмено запитване до Ректора на ВСУ
„Черноризец Храбър“ гр.Варна, относно автентичността на представения от А.Д.М.
документ за завършено висше образование. От учебното заведение било получено
писмо /л.36/, в което под № 8 за М. е посочено, че не е била издавана диплома
за висше образование специалност „Строителство на сгради и съоръжения“,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, с посочените в искането
серия, идентификационен и регистрационен номер.
Предвид
постъпилата от ВСУ информация, със Справка УРИ № І-254/13.06.2019г. /л.28/
Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, е било
предложено материалите по преписката да се изпратят по компетентност на Районна
прокуратура Варна с данни за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2
от НК, от лицето А.Д.М..
С писмо УРИ № ЗМ-254/13.06.2019г.
/л.27/ на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, справката е
изпратена по компетентност на Изп.Директор на ИА „АА“. Последният, с писмо от
02.07.2019г. /л.24/ на осн.чл.26 ал.1 от АПК, е уведомил лицето А.М., че е
започнало производство за анулиране на резултатите му от успешно положените
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи от 09.01.2019г. и от 18.02.2019г.
на ОО „АА“ – Варна, като му е дадена възможност да се запознае с
доказателствата, да изрази становище по тях, респ. да представи други такива.
Писмото е получено от жалбоподателя на 05.07.2019г. /л.26/, като в указания
срок не е изразил становище и не е представил доказателства.
Въз основа установеното и
като приел, че за издаване
на свидетелство за управление на МПС категория „С“ и „СЕ“ А.М. е използвал неистински официален документ или документ с
невярно съдържание за висше образование от ВСУ „Черноризец Храбър“ Варна,
ответникът издал процесната заповед, с която на основание чл.56 т.1 от Наредба
№ 38/16.04.2004г. на МТ, е анулирал резултатите от проведените теоретичен и
практически изпити.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
валидността на акта:
Обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл.56 ал.1 от Наредбата орган и в
установената от чл.59 ал.2 от АПК форма, поради което
не страда от пороци водещи до неговата нищожност и представлява валиден
административен акт.
По
процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:
Съдът
преценява като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода
на административното производство съществени процесуални нарушения. М. е бил уведомен,
на осн. чл.26 от АПК за започналото административно производство за анулиране
на резултатите му от успешно положените теоретичен и практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, в която
посочено основанието за това /използвана неистинска диплома за висше
образование/ и му е дадена възможност да се запознае с документите по
преписката, да изрази становище по тях, да направи писмени искания и възражения,
като са указани и последиците от непредставяне на документ удостоверяващ
истинността на използваната диплома. Изложеното сочи, че в хода на
административното производство са били защитени в пълна степен правата на
жалбоподателя.
При
извършената от съда служебна проверка, не се установиха допуснати от ответника
нарушения на административно производствените правила. Актът е издаден след
изясняване на релевантните за спора факти, съдържа изискуемите от закона
реквизити, в т.ч. – изложени са фактически и правни основания за
постановяването му.
Съдът
намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.
Процесната заповед
е издадена на основание чл.56 т.1 от
Наредба № 38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и реда за провеждане на проверочните изпити. Съгласно цитираната
разпоредба Изпълнителният
директор на ИА „АА“ анулира резултата
от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с
невярно съдържание. Доколкото законодателят не е
посочил изрично кой от изискуемите документи необходими за придобиване на
правоспособност следва да е с невярно съдържание, то изводът е, че който и от
тях да е недействителен, сме изправени пред тази хипотеза. В случая горните
предпоставки са налице, доколкото жалбоподателят е представил неистинска
диплома за завършено висше образование.
Съдът не споделя
становището на жалбоподателя, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй
като е отговарял на изискванията за придобиване на правоспособност. На първо
място тази хипотеза изрично е предвидена от законодателя като самостоятелно
основание за анулиране на изпита – чл.56 т.3,
като административният орган не се е позовал на нея, поради което и ирелевантно
за настоящия правен спор е обстоятелството дали лицето е притежавало диплома за
завършено средно образование. Второ – при подаване на заявлението за
придобиване на правоспособност същата не е била представена от М., като самият
той е взел решение да се ползва от неистинския документ. Да се отмени акта,
само защото лицето въпреки, че е отговаряло на изискванията, е решило да се
ползва от документ с неистински документ, означава да се толерира едно
неправомерно и незаконосъобразно поведение. И трето – ако лицето счита, че
отговаря на изискванията има реалната възможност да се яви наново на изпити за
придобиване на правоспособност за категория “С+Е“
Настоящият състав
на Административен съд Варна не споделя възраженията изложени в депозираните
писмени бележки на жалбоподателя, че не са представени доказателства, от които
да се докаже, че М. „си бил послужил с неистински документ“. Съгласно
разпоредбата на чл.93 т.6 от ДР на НК „Неистински документ“ е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило. В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че при подаване на заявлението за
придобиване на правоспособност жалбоподателят е представил единствено диплома
за висше образование, на която е отразено, че е издадена от ВСУ „Черноризец
Храбър“. По отношение на нея, във връзка с извършената от сектор ПП при ОД на
МВР-Варна проверка, е налице официален отговор от посоченото ВСУ, в който точно
и ясно в посочено под т.8, че на А.Д.М. /за разлика от другите лица, по
отношение на които също е извършена проверка/ не е била издавана диплома за
висше образование с посочените данни.
Предвид горното
съдът намира, че правилно Изпълнителният директор на ИА „АА“ не е зачел
материална доказателствена сила на представената диплома за висше образование и
е постановил процесната заповед. Същият действа в условията на обвързана
компетентност, поради което при наличие на предпоставките в цитираната
разпоредба е длъжен да постанови акт, с
който да анулира резултата от
изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Тежестта за оборване
основанията за издаване на процесната заповед е на жалбоподателя, който въпреки
изрично дадените от съда указания, не представя такива установяващи
възраженията му за незаконосъобразност на оспорения от него административен
акт.
Неправилно се
твърди от процесуалният представител на жалбоподателя, че за да бъде
установено, че дипломата представлява „неистински документ“ е необходимо да има
вляза в сила присъда. Необосновано същият смесва производствата по НК и Наредба
№ 38/2004г. В наказателното производство съдът ще се произнесе дали има
извършено престъпление по чл.308 ал.2 или по чл.316 от НК, респ. дали да се
ангажира наказателната отговорност на лицето. Докато в случая сме в
административно производство, при което в компетенциите на Изпълнителният
директор на ИА „АА“ е при установяване на предвидените от наредбата
предпоставки да реализира административната отговорност на лицето, като анулирани
резултатите от положените от него изпити.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалноправни норми, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ИА
„АА“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в
минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно - 100 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД-01-678/27.08.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която е анулиран резултата на оспорващия от проведените
теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи № 34/09.01.2019 г. и № 257/18.02.2019 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: