№ 431
гр. Велико Търново , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20214110200517 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Ан. М. Д., в качеството му на управител и
представляващ „*****” ООД, ЕИК ****** срещу Наказателно постановление № НИ-1-04-
00894783 от 17.03.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 108, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.
349, ал. 1 от КСО е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно по
изложени съображения, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание търговското дружество – жалбоподател, чрез управителя Д.
поддържа депозираната жалба, заявявайки че за „една и съща проверка на едно и също
дружество с един и същ предмет, обхващащи един и същи период“ незаконосъобразно са
издадени две наказателни постановления.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника юрисконсулт М.В.
изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и
1
моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № АИ-1-04-00870431/26.01.2021 г. за това, че на 06.01.2021 г., в качеството си на
осигурител, „*****” ООД не е представил поискани документи, както и писмени обяснения,
изискани на основание чл. 108, ал. 2 от КСО, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
При извършената от контролните органи проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на осигурителя „*****“ ООД, ЕИК ****** с писмо, изх. № Ц1056-04-380#4 от
23.12.2020 г. е поискано в срок от 3 работни дни да бъдат представени конкретно посочени
документи за установяване извършването на стопанска дейност от дружеството и подлежи
ли на задължително осигуряване неговият управител, необходими за извършване на
възложената проверка. Така цитираното писмо е връчено на управителя на дружеството –
А.Д. на 30.12.2020 г., т. е. изисканите документи е следвало да бъдат представени до
05.01.2021 г., включително, но до съставяне на АУАН /дата 26.01.2021 г./ такива не са
представени. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 108, ал. 2 от КСО.
АУАН е връчен на представляващия управител на търговското дружество на
11.02.2021 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение без
посочени конкретни съображения, касаещи твърдяното нарушение.
На 17.03.2021 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № НИ-1-04-00894783 на Ръководителя на ТП на
НОИ – Велико Търново, с което за нарушението на чл. 108, ал. 2 от КСО и на основание чл.
349, ал. 1 от КСО на „*****” ООД, ЕИК ****** е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на дата
22.03.2021 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок – жалба от 29.03.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя Д.Н. и свидетеля по акта П.М., както и от
представената и приобщена по делото административнонаказателна преписка, свързана с
издаването на обжалваното НП.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
2
На първо място следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът не
констатира нарушения на установеното в ЗАНН производство по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Извършеното нарушение е
установено по несъмнен и безспорен начин от страна на административнонаказващия орган
и правилно е наложена имуществена санкция на „*****” ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са
длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да
оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. В случая не се спори от
въззивника, че във връзка с извършване на проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „*****“ ООД с писмо от 01.12.2020 г. са изискани документи и
поставени въпроси за установяване на обстоятелствата дали дружеството извършва
стопанска дейност и дали е възникнало основание за задължително осигуряване на А.Д.. На
това писмо е получен отговор, но не са приложени изисканите документи, с част от които
контролните органи не биха могли да се снабдят по служебен път /например договора за
управление и контрол на управителя Д., извлечения от разплащателните сметки на
дружеството, други трудовоправни и счетоводни документи/, поради което контролните
органи с писмо от 23.12.2020 г. отново отправят искане за предоставяне на необходимите,
конкретно посочени документи. По делото няма спор, че горецитираното писмо от
23.12.2020 г. е получено от управителя Д., както и че изисканите документи не са
представени. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението направено
от управителя Д., че е било невъзможно представянето им в условията на пандемия и
предвид 80%-та му нетрудоспособност следствие от автоимунно заболяване, тъй като
същият е имал възможност да изпрати исканите документи по пощата, по куриер, по
електронен път, респективно да поиска представянето им пред контролни органи в ТП на
НОИ – София град или удължаване на срока. Предвид изложеното се налага извод, че в
качеството си на осигурител „*****“ ООД не е представил поискани документи, както и
обяснения, свързани със спазване на осигурителното законодателство при извършена
проверка от контролни органи на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е нарушил
задължението по чл. 108, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО за нарушения на разпоредбите на част първа от този
кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни
предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2 000 лева за
всеки отделен случай, а на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се
налага И имуществена санкция от 500 до 2 000 лева за всеки отделен случай. При това
положение правилно административнонаказващият орган е ангажирал
3
административнонаказателната отговорност на „*****” ЕООД, налагайки имуществена
санкция в минималния предвиден размер от 500,00 лева, независимо наложеното на Ан. М.
Д. /управител и представляващ дружеството/ административно наказание „Глоба“ с НП №
НГ-1-04-00894900/17.03.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че формалният характер на
нарушението, засегнатите обществени отношения не могат да определят случая като такъв с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради
което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може
да се квалифицира като маловажен. Следва да се отбележи, че всяко юридическо лице е
длъжно да спазва законодателството, включително и осигурителното такова, във връзка с
дейността на представляваното от него дружество. Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила, като на
дружеството е наложена санкция в минималния предвиден в закона размер, поради което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от
АПК, „*****” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново
направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НИ-1-04-00894783 от 17.03.2021 г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което на „*****” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: *******, представляван от управителя Ан. М. Д., за
нарушение на чл. 108, ал. 2 от КСО и на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК ОСЪЖДА
„*****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от
управителя Ан. М. Д. да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4