Р Е Ш Е Н И Е
№423 29.03.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На петнадесети март две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 885 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано
е по постъпила жалба от „Маресме“ООД, ЕИК-********, гр.София, ул.Богатица №23А,
ап.4, против акт за установяване на задължения (АУЗ) №6177-1 от 10.09.2020г. на
старши инспектор, отдел „Приходи местни данъци, такси и услуги“ („ПМДТУ“),
Община Созопол, потвърден с решение № 009/22.10.2020г. на началник-отдел
„ПМДТУ“, Община Созопол, с който са установени задължения за 2019г. за данък
недвижими имоти (ДНИ) в размер на 673,37 лева – главница и 70,33 лева лихва и за
такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1`923,90 лева – главница и 200,94 лева
лихва.
„Маресме“ООД
твърди в жалбата, че оспореният АУЗ е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен. Счита, че с него са определени прекомерно високи размери за
ТБО и ДНИ, предвид факта, че притежавания от дружеството имот е незастроен и не
се ползва. Счита, че е нарушен принципа „замърсителят плаща“, както и общия
принцип на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци. Претендира разноски.
Със
заявление от 19.05.2021г. заявява, че доколкото не е налице нито една от
хипотезите на чл.107, ал.3 от ДОПК, то следва да намери приложение чл.108, ал.1
от ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.
Твърди, че след деклариране на имота по чл.14 от ЗМДТ дружеството е подало
заявление по чл.18, ал.6 от Наредбата за определяне размера на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Созопол (НОАМТЦУТОС) за освобождаване
от такса сметосъбиране и сметоизвозване през 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.
В съдебно
заседание жалбоподателят не изпраща представител и не прави искания.
Ответникът,
началник-отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, представя административната преписка
по която е издаден процесния АУЗ и чрез процесуалния си представител адвокат А.
оспорва жалбата.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е
спорно между страните по делото и видно от представените доказателства, жалбоподателят „Маресме“ООД е станал собственик на
недвижим имот, представляващ лозе в местността „Буджака“ в землището на
гр.Созопол, съставляващо имот № 006172 с площ от 1,166 дка, придобит с
нотариален акт № 56 от 03.05.2007г. (л.14). С решение № 3 от 12-13.10.2017г. на
комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, на основание чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ и
чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на недвижимия имот от
земеделска земя на земя за изграждане на вилно строителство (л.15). Недвижимият
имот е деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002050/02.12.2017г.,
с отчетна стойност – 192`390 лева (л.9).
Не е
спорно и това, че на 13.12.2017г. за имота са подадени декларации по чл.18,
ал.6 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Созопол (НОАМТЦУТОС), с вх.
№ДК19000973/13.12.2017г. и вх. №ДК19000974/13.12.2017г., за това, че имота няма
да се използва през 2017г. и 2018г. (л.35 и л.36).
С
процесния АУЗ №6177-1 от 10.09.2020г. на старши инспектор, отдел „ПМДТУ“,
Община Созопол (л.16), в тежест на „Маресме“ ООД, съгласно подадена от
дружеството декларация по чл.14 от ЗМДТ, за имот – земя с идентификатор
67800.6.172 с площ от 1`166 кв.м. и
застроена площ 0,00 кв.м., с данъчна оценка – 27`194,60 лева и с отчетна
стойност – 192`390 лева, са установени задължения за 2019г. – ДНИ в размер на
673,37 лева и ТБО в размер на 1`923,90 лева, въз основа на декларация с вх. №
ДК14002050/02.12.2017г./партиден № 1752735440001, ведно с лихви за просрочие в
размер на 70,33 лева и 200,94 лева. Посочено е, че установените с акта
задължения за довнасяне в размер общо на 2`597,27 лева и лихва за просрочие,
изчислена към 10.09.2020г. в размер на 271,27 лева следва да се внесат по
указан начин.
Процесният
АУЗ №6177-1/10.09.2020г. е изпратен на жалбоподателя чрез „Български пощи“ ЕАД
с писмо изх.№ 26-001672/11.09.2020г. (л.18) и е получен от К.К. – пълномощник
на 11.10.2020г. (л.19).
Несъгласно
от така вменените му задължения за ДНИ и ТБО, дружеството, чрез пълномощника си
К. е сезирало директора на Дирекция „ФСД“ в Община Созопол с жалба рег.№ 26-00-1672-1/19.10.2020г.
с искане за отмяна на АУЗ. Решаващият орган по приходите е постановил решение №
009/22.10.2020г., в което подробно е разгледал обстоятелствата, довели до
издаването на процесния АУЗ, като изцяло е потвърдил същия. Решението е
изпратено на жалбоподателя чрез „Български пощи“ ЕАД с писмо изх. №
26-00-1672-2/23.10.2020г. (л.31), но пратката се е върнала на 19.11.2020г. с
отбелязване „Непотърсена“ (л.29-30). Решението е изпратено отново на
26.02.2021г. по електронната поща на e-mail – kavaldzhiev@yahoo.com (л.28).
Недоволно
от така постановеното решение, „Маресме“ ООД оспорва същото в настоящото
съдебно производство в жалба подадена на 12.03.2021г. и с доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения по чл.156,
ал.1 от ДОПК срок.
Съгласно чл.9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява по
същия ред.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване
на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал.4, служителите по
ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал.5 кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107,
ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт
по чл.108 от ДОПК.
В конкретния
случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, поради което ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на
териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при
обжалването на АУЗ по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата
е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.
Правомощията
на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед № 8-Z 1367/31.12.2019г.
на кмета на Община Созопол.
Органът правилно
е процедирал вида на проведеното производство, тъй като размерът на публичните
задължения е определен по подадена от задълженото лице декларация по смисъла на
чл.107, ал.1 от ДОПК и не е необходимо провеждането на ревизионно производство.
Актът е
потвърден с решение № 009/22.10.2020г. от началник на отдел „Приходи, местни
данъци, такси и услуги“, Община Созопол, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ
е ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от
закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
При
издаването на акта са изложени мотиви които са достатъчни за установяване на
точното му съдържание. По обширни мотиви има в потвърждаващото акта решение на
горестоящия орган. Съгласно тълкувателно
решение №16 от 31.03.1975г., ОСГК, което в своята част III
запазва приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за
мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното
упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при
възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно
разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
Видно от съобразителната част на
акта, с него са определени задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот, деклариран
от търговското дружество, като е посочен входящия номер на декларацията, с която
е деклариран този имот, както и неговата партида. Декларацията е приложена в
преписката и от съдържанието й, а и от изложеното в самия акт се установява, че
така определените задължения се отнасят за придобития от жалбоподателя поземлен
имот с идентификатор 67800.6.172 с площ от 1`166 кв.м. и с адрес в гр.Созопол,
м.Буджака. Действително, в акта не е конкретизиран размерът на таксата за всяка
от услугите по чл.62 от ЗМДТ и ТБО е посочена в общ размер за 2019г., но
начинът на определяне на задълженията, са нормативно закрепени с издадените въз
основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет - Созопол,
което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления. Отделно от това в
потвърждаващото акта решение на горестоящия орган са посочени ставките за всяка
една от извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ, както и основата въз основа на
които са определени.
Следва да се отбележи и факта, че
действително решаващият орган в диспозитива на потвърждаващото АУЗ решение е
посочено дружество „Артком-2“ ЕООД, но с писмо с вх. № 4880/10.05.2021г.,
Община Созопол е заявила изрично, че се касае за очевидна фактическа грешка при
изписване наименованието на дружеството, подлежаща на поправка по реда на
чл.62, ал.2 от АПК, поради което възражението в тази насока на жалбоподателя е
неоснователно.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1
от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ
и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Правилно е определена и основата за облагане с данък върху
недвижимите имоти – отчетната стойност на земята, възлизаща на 192`390 лева, в
съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.19, ал.1 от ЗМДТ.
Върху тази основа размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 3,5
промила за 2019г., определен от Общински съвет - Созопол в чл.18а от Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол.
За услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ.
Нейният размер се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ (в приложимата редакция) за
всяка услуга по отделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Според чл.71 от ЗМДТ (в приложимата редакция), не се събира такса: за
сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се предоставя от общината
или имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец
от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота (т.1); за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината (т.2); за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други
съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива (т.3).
Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Не е спорно по делото, че с
решение на Общински съвет - Созопол е одобрена план-сметка за планираните
средства от ТБО за 2019г., и със заповед № 8-Z-1241/22.10.2018г.
на кмета на Община Созопол (л.75) са определени границите на районите и вида на
предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо
и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както
и честотата на сметоизвозване за 2019 година. Посочените услуги са организирани
и за имотите, които според ПУП имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ,
намиращи се в м.Буджака в землището на гр.Созопол, където е местонахождението
на имота на жалбоподателя.
Не е спорно, а и от събраните по
делото доказателства се установява и реалното предоставяне на услугите.
Представеният договор № 8-583/19.12.2018г., сключен между Община Созопол -
възложител и „РТК“ ООД – изпълнител с предмет – „Събиране и транспортиране на
битови отпадъци, биоотпадъци, еко и строителни отпадъци от населените места в
Община Созопол; механизирано миене, механизирано и ръчно метене на улиците и
териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни
образования и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол“
(л.38), както и протоколи за извършена работа от „РТК“ ООД в Община Созопол за
2019г. (л.54-74), сочат, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината са реално
осъществявани. В протоколите изрично е посочено, че дейност е извършвана и от
наряд 4, който съгласно заповед № 8-Z-1241/22.10.2018г.
на кмета на Община Созопол обслужва землището на гр.Созопол, м.Буджака.
Спорно, съгласно заявление на
жалбоподателя от 19.05.2021г. е твърдението, че след деклариране на имота по
чл.14 от ЗМДТ дружеството е подало заявление по чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване през 2019г. и поради тази
причина не следва за 2019г. да се начислява тази такса.
С писмо с изх. №
11-03-132/02.02.2022г. на Община Созопол е посочено, че от „Маресме“ ООД е била подадена декларация по чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС
с вх. № ДК19000094/27.03.2019г., която обаче не е обработена, тъй като е
подадена след установения в ЗМДТ и НОАМТЦУТОС срок. Посочено е, че поради смяна
на програмния продукт от „ИМЕОН“ с „МАТЕУС“ и невъзможността за трансформиране
на необработени декларации, същата е преномерирана в ПП „МАТЕУС“ с
№**********/17.12.2019г. (л.156). Към писмото е приложено и копие на декларацията
по чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС, с която „Маресме“ ООД е заявило, че имот с
идентификатор 67800.6172 няма да се ползва през цялата 2019г. (л.157).
Съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ (в
приложимата редакция) не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако
имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Такава възможност е предвидена и в НОАМТЦУТОС, като
съгласно чл.18, ал.6, т.1 и т.2 от НОАМТЦУТОС не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата
година (т.1), като лицата по чл.17, ал.1, собственици, ползватели на такива
имоти, подават декларация по образец (Приложение 4) за това в Община Созопол,
Дирекция „ИДМДТ” в срок до края на предходната година (т.2).
По делото не е спорно, че
декларацията по чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС е подадена от жалбоподателя на
27.03.2019г., доколкото жалбоподателят също твърди, че е изпратил въпросната декларация
с писмо на 27.03.2019г. (л.148 и л.151). Предвид изложеното правилно
административният орган е приел, че дружеството дължи такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за имота, тъй като декларацията по чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС е
подадена след определения с чл.71, ал.1 от ЗМДТ (в приложимата редакция) и чл.18,
ал.6, т.2 от НОАМТЦУТОС срок. Декларацията е следвало да бъде подадена до
31.12.2018г., а същата е подадена на 27.03.2019г.
Правилно е изчислен и конкретния
размер на ТБО, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.3, т.4 във вр. с т.2 от НОАМТЦУТОС,
предвиждаща, че за имоти собственост на фирми - нежилищни, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ, се ползва
промила по т.2 - върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка
на имота. Съгласно приложение № 1 към чл.18 от НОАМТЦУТОС за нежилищни имоти,
собственост на юридически лица ставката за сметосъбиране и сметоизвозване е 7
промила, за депо е 0,5 промила и за поддържане на чистотата е 2,5 промила.
В конкретния случай отчетната
стойност на имота е 192`390 лева, според подадената от жалбоподателя декларация
по чл.14 от ЗМДТ (л.9), което не е спорно между страните. След изчисление на
таксата за ТБО за всяка една от услугите по описания по-горе механизъм се
установява, че административният орган правилно е определил дължимите
задължения за 2019г.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е налице нито една от хипотезите на чл.107, ал.3 от ДОПК. В
случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е
налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил задължението за такса
битови отпадъци и ДНИ за 2019г., за притежавания от него недвижим имот на
територията на Община Созопол.
Жалбоподателят твърди, че
определените задължения за ТБО са в противоречие с принципа заложен в
законодателството на ЕС „замърсителят плаща“. Този принцип е възприет в
Директива 2008/98/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006г., като ръководен принцип на европейско и
международно равнище. В чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (в приложимата редакция) са
установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според
количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството
на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се
прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в
посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа
„замърсителят плаща“, заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците
(съображение 26). Изводът се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с
решението на СЕС от 16 юли 2009г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според
СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която
предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и
обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на
предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не
въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и
предоставили за събиране. В този смисъл е и т.47 от решението на СЕС от 18
декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна
уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно
финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на
съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез
такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна
уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава
система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на
генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за
събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива
2008/98/ЕО. В този смисъл решение № 14174/17.11.2020г. по адм.д. № 7384/2020г.
на ВАС.
При това положение следва да се
приеме, че определянето на ДНИ и ТБО за 2019г. е правилно и законосъобразно. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане им, жалбоподателят дължи и определените
с акта лихви за просрочие на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
В
контекста на изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е
законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената
жалба.
По делото
искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Предвид изхода на
делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че
претенцията на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважена, тъй като видно от представения по
делото договор за правна помощ (л.141), договорено възнаграждение в размер на
960 лева не е посочено да е платено в брой или по банков път и не са представени
доказателства в тази насока.
Мотивиран от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маресме“ООД,
ЕИК-*******, гр.София, ул.Богатица №23А, ап.4, против акт за установяване на
задължения №6177-1 от 10.09.2020г. на старши инспектор, отдел „ПМДТУ“, Община
Созопол, потвърден с решение № 009/22.10.2020г. на началник-отдел „ПМДТУ“,
Община Созопол, с който са установени задължения за 2019г. за данък недвижими
имоти в размер на 673,37 лева – главница и 70,33 лева лихва и за такса битови
отпадъци в размер на 1`923,90 лева – главница и 200,94 лева лихва.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: