№ 26
гр. Търговище, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело № 805/2022
година по описа на Поповския районен съд, съдът е осъдил „СДРУЖЕНИЕ
НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК ********* с адрес в гр.
Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано от Русин Христов
Русинов, да заплати на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от
Димитър Атанасов Стефанов, със съдебен адрес в гр. Търговище, ул.„Георги
Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, сумата от 7 154.78 лв. /седем хиляди сто
петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от диви животни /благороден
елен/ - унищожени на неустановена дата през стопанската 2020-2021 г. посеви
от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща площ от 77,38 ха в землището на
гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха в землището на с.
Светлен, общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.10.2021 г., до изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 8 087.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъдено ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК
1
2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, да
заплати на „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с
ЕИК ********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1,
представлявано от Русин Христов Русинов, сумата 7 154.78 лв. /седем хиляди
сто петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща
обезщетение за причинени на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70,
представлявано от Димитър Атанасов Стефанов със съдебен адрес гр.
Търговище ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, имуществени вреди
от диви животни /благороден елен/ - унищожени на неустановена дата през
стопанската 2020-2021 г. посеви от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща
площ от 77,38 ха в землището на гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща
площ 4,9 ха в землището на с. Светлен, общ. Попово, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2021 г., до изплащане на
задължението. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“
гр. Попово с ЕИК *********, чрез адв. Б. С. К., в която се излага следното:
Считат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, тъй
като в конкретния случай става въпрос за вреди причинени от диви животни,
а не от домашни животни /чл.50 ЗЗД/. Именно в ЗЛОД са конкретно
предвидени мерките, които следва да спазват стопаните на дивеча. Твърдят,
че в хода на гражданския процес се установило, че те са изпълнили своите
задължения по ЗЛОД, а ищецът не е сторил това, не е взел мерки, за да опази
своето имущество. В този смисъл е чл. 80, т.3 от ЗЛОД - обезщетения за
щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени
мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД.
На следващо място твърдят, че съдът неправилно е отхвърлил
възражението за недължимост на вреди под 5% , съгласно чл. 80, т. 2 от
ЗЛОД, тъй като щетите в процентно съотношение се определят за всеки един
блок на земеделско стопанство поотделно. Това е така, защо са налице
отделни самостоятелни единици, наречени БЗС, с различни номера, в
различни землища и в различни масиви за ползване. За всеки един от тях
следва да се конкретизират нанесените вредите, а не в масива на дадено
2
землище, където има много ползватели, а още по-малко в две различни
землища.
Молят за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.
2. Въззивна жалба е постъпила и от ТП-ДЛС „ЧЕРНИ ЛОМ”, ЕИК
2016174120095, чрез адвокат А. К., в която се излага следното: Твърди, че
ищецът не е уведомил своевременно съответните органи за нанесената щета.
Сторил го е след повече от 14 дни от датата на откриване на щетата, поради
което претенцията му се явява погасена поради настъпила преклузия. В
приложения по делото протокол за установяване на щети изрично е
отбелязано, че ищецът няма охрана. Твърди се още, че не са верни и
изчисленията на съда относно размера на нанесените щети. Видно от
доказателствата по делото са увредени 38 дка в размер на 80%, което прави
30.4 дка щета. Другата вреда е върху 6 дка на 100%, т.е. 30.4 дка + 6 дка =36.4
дка. Съобразно изчисленията на съда 5% от 822.8 дка =41.4 дка и
следователно щетите са под 5%.
Според този въззивник, генералният извод на съда, че причинители
/обективно и безвиновно/, отговорни за настъпилите щети, са само
стопанисващите дивеча ЮЛ, е неверен и неправилен и се гради на
неправилното прилагане само и единствено на чл. 50 от ЗЗД.
Моли се за отмяна на решението изцяло – както по първоначалния иск, така
и по обратния иск със съответните от това последици.
По така подадените въззивни жалби са постъпили отговори от ищеца със
становище за неоснователността им.
Със свое определение, постановено по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е счел,
че първостепенният съд е дал неправилна правна квалификация на
предявения иск. Съдът е посочил, че предявеният в производството иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД и за да бъде уважен, ищецът следва да
докаже, че през процесния период е обработвал процесните дка земеделска
земя; че посевът в нивите на ищеца, засяти със земеделска култура, е бил
частично унищожен от диви животни; че именно ответникът е лицето,
стопанисващ дивеча, причинил процесните вреди; размерът на вредите;
причинната връзка между увреждането и щетата. С оглед заявените от
ответника възражения ищецът следва да докаже и че са налице
допълнителните предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост на
3
обезщетението по чл. 80 ЗЛОД, в частност, че е изпълнил мерките по чл. 78,
ал. 2 ЗЛОД.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ответникът
„СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК
*********, чрез адвокат К., моли за отмяна на решението в осъдителната част
като излага следните аргументи: Счита, че е неправилен изводът на съда по
отношение на това, че са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, тъй
като съдът се е задоволил с позоваване на един единствен договор за охрана,
който е без достоверна дата. С представянето на този договор са се изчерпили
задълженията на земеделския стопанин по опазване на неговите посеви. За да
се приеме, че ищецът е изпълнил съответните мерки по закона, би следвало
да има доказателства, че този договор е приведен в изпълнение и са налице
конкретни действия, които да сочат на изпълнение на самия договор.
Поддържа и другите основания, които е посочила във въззивната жалба, а
именно – чл. 80, т. 3 от ЗЛОД за разпределение на тази отговорност. По
отношение на изложеното за ревизия на акта, в частта с метода на изчисления
на процентното съотношение, което е за определените площи, поддържа
същото изцяло. Счита, че на това основание би следвало решението да бъде
отменено, а именно, че щети под 5% не се изплащат.
В съдебно заседание третото лице-помагач и ответник по обратния иск ТП
ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, чрез адвокат К.,
моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, и по
първоначалния, и по обратния иск, като им се присъдят разноски и за двете
инстанции. Излага съображения, че вече има изградена съдебна практика на
ВКС, с която се приема, че отговорността на ЮЛ, стопанисващи дивеча, не е
по чл. 50 от ЗЗД. Такава практика съществувала и досега, а тя е на
разпределена отговорност; и при анализа на постановяване на решения по
такива дела, следва да се анализира дали земеделските производители са
изпълнили задълженията си по Закона за опазване на селскостопанското
имущество и съответно- мерките по чл. 80 от ЗЛОД, а стопанисващите
дивеча - дали са изпълнили задълженията си по чл. 78 от същия закон. Това
са специални закони, които уреждат обществено-икономическите отношения
и правно ги регламентират в тази област. Извършвайки анализ,
първоинстанционият съд е допуснал неправилни изводи, които са довели до
неправилно и незаконосъобразно решение. Главните грешки, които е
4
допуснал първоинстанционият съд, според този въззивник, е погрешният
извод на съда, че земеделският производител е изпълнил задълженията си
като е назначил охрана. Видно от протокола на комисията, който е направен
на място, се установило, че такава охрана няма. Това е категорично описано в
официален документ, който има своята правна доказателствена сила. Друг
аргумент, който също установява противоречие на решението със събраните
доказателства по делото е, че съобразно чл. 117, ал. 2 от Правилника за
прилагане на ЗЛОД, жалбите и заявлението за причинени щети се подават
съобразно този правилник - на първия следващ ден след установяване на
щетата. Земеделският производител в случая е подал тази жалба две седмици
след откриване на щетата. Този срок е преклузивен и само на това основание,
при нарушение на този законов текст, следва да се счита, че цялата процедура
не е спазена и той не може да претендира такова обезщетение. Отделно от
това следва да се съобрази, че причинена щета под 5%, не следва да бъде
предмет на разглеждане.
Въззиваемата страна - „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от
Димитър Атанасов Стефанов, чрез адвокат О. Н., оспорва въззивните жалби.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Третото лице-помагач на страната на ответника по обратния иск не
изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
79 от ЗЛОД. По повод на направеното възражение от ответника във връзка с
дадената от съда правна квалификация, настоящият въззивен състав приема
следното:
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС
предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи
фактически твърдения и от отправеното до съда искане, като съдът дава
квалификацията на спорното право въз основа на изложените от ищеца факти,
от които той извлича възникването на правото. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
5
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото
и становищата на страните и приложи съответния материален закон. И ако
съдът е сторил това и е разрешил спора според действителното правно
основание, т.е. според приложимата правна норма, обстоятелството коя
разпоредба е посочил в доклада си по делото или в диспозитива на решението
си само по себе си не би могло да обоснове недопустимост или неправилност
на съдебния акт. В настоящия случай и двете страни по спора обсъждат и
навеждат доводи по ЗЛОД. Съдът също е обсъждал приложимите разпоредби
на ЗЛОД, поради което посочването на чл. 50 ЗЗД не би могло да обоснове
само по себе си неправилност на съдебния акт по същество.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че търговското дружество „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“
№ 70, се занимава със земеделие като през процесната 2020/2021 година
стопанска година е засял с царевица в два земеделски блока - № 57649-228-1 /
с площ 77,38 ха и № 65557-792-4 с площ 4,9 ха. Видно от приложения по
делото протокол от 17.09.2021 г. се установява, че на основание Заповед №
РД-05-00165/13.08.2021 г. на Директора на РДГ - гр. Шумен във връзка с
подадена жалба с вх. № РДГ 16-05632/11.08.2021 г. от „Елит С 2“ ООД,
комисия в посочения в протокола поименен състав, е извършила обход на
тези земеделски блокове, при което е констатирала че има видими щети,
нанесени от дивеч (благороден елен). Нанесената повреда се изразявала в
прехапване на кочаните и поваляне на част от стъблата. Нанесените щети
били основно по периферията на културата и при окомерно замерване на
засегнатата част от площта се установило, че нанесените щети на първия
имот възлизат на около 38 дка на 80% унищожени от общо засятата площ,
която е 77,38 ха, а на втория - около 6 дка унищожени на 100% от общо
засятата площ, която е 4,9 ха.
От изслушаната по делото ловно-стопанска експертиза се установява, че
ловищата, стопанисвани от „СЛР“ - Попово, където са нанесени щетите, са в
непосредствена близост до горски територии - отдел 226, като ги дели само
река „Черни лом“ и е възможно да се обитават от благороден елен, сърна,
дива свиня, предвид това че са били засяти с царевица, която се използва и за
6
подхранване на този вид дивеч.
По делото спорните въпроси са следните:
1. Има ли право ищецът на обезщетение за причинените вреди предвид
факта, че не е сезирал своевременно директора на държавното горско
стопанство или на държавното ловно стопанство за настъпилите в
стопанисваните от него имоти щети?
В ПП на ЗЛОД е предвидена следната процедура: „Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 41 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2010 г.) Щетите, причинени от дивеча,
се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на
държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство след
подаване на заявление от ощетеното лице. Със заповедта се определят лица
от състава на комисията, които да извършат оглед и да изготвят протокол за
нанесените щети. (2) Заявлението по ал. 1 се подава в деня на откриването на
щетата или в първия следващ работен ден, при условие че може да се
установи наличие на причинна връзка между увреждането и щетата. (3) (Изм.
- ДВ, бр. 41 от 2003 г.) С протокола по ал. 1 комисията определя и размера на
щетата. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2003 г.) В състава на комисията
задължително се включват: 1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2010 г.) представители на
държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство; 2.
представител на общинската администрация; 3. лицето, стопанисващо дивеча,
в чийто ловностопански район е нанесена щетата; 4. ощетеното лице. (5)
(Изм. - ДВ, бр. 41 от 2003 г.) Копие от протокола се предоставя на лицата по
ал. 4, т. 3 и 4.“
Настоящият въззивен състав приема, че срокът, предвиден в разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ППЗЛОД не е преклузивен, а е инструктивен. Несъмнено
колкото по-скоро се сезира съответният орган и се направи проверка от
предвидената в закона комисия, толкова по-лесно е да се установи реалната
щета и причините за нея. По-късното сезиране затруднява преценката за
наличието на щета и нейния обем, но не погасява правото на засегнатото лице
да търси обезщетение за тази вреда.
2. На следващо място се поставя въпросът дали в конкретния случай
констатираната щета подлежи на обезщетяване с оглед разпоредбата на чл.
80, т. 2 от ЗЛОД. Тази разпоредба гласи следното: „Чл. 80. Обезщетения за
щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато щетите,
7
нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до 5 на
сто.
Ищецът е предявил иск за обезщетение за вреди от диви животни за два
земеделски блока - № 57649-228-1 с площ от 77,38 ха или 773.8 дка и №
65557-792-4 с площ 4,9 х или 49 дка. Комисията, която е извършила проверка
за наличието и вида на щетите, е установила, че в първия БЗС засегната площ
е 38 дка като около 80% от тези 38 дка са унищожени – т.е. изцяло са
унищожени 30.4 дка. Във втория имот изцяло са унищожени посевите в площ
от около 6 дка. Първостепенният съд е сумирал площта на двата БЗС и
площта на засегнатите от щети земеделски култури /царевица/ и на тази база е
приел, че общата щета е повече от 5% – подход, който въззивният съд не
приема, че намира опора в закона. Последният е категоричен, че когато
щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до
5 на сто, обезщетение не се изплаща. Критерият е количествен и се изхожда
от нанесените щети в рамките на определен земеделски блок или имот, който
има ясни граници и безспорна площ. Самата комисия, при изпълнение на
процедурата по чл. 117 от ПП на ЗЛОД, е посочила засегната от благородни
елени площ поотделно за двата земеделски блока, които, макар и да са в
съседство, са в различни землища. Съдът съобразява, че блок на земеделското
стопанство е физически блок или част от него, регистриран в СИЗП,
притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски
стопанин. Всеки БЗС има уникален идентификатор, формиран като
позиционен код от три части: код на физическия блок, в който попада, тире и
пореден номер на БЗС-то в този физически блок. При това положение е
видно, че щетата в блок № 57649-228-1 с площ от 77,38 ха е под 5 на сто от
общата площ, поради което за този имот ищецът няма право на обезщетение.
Право на обезщетение той има само за блок № 65557-792-4 с площ от 4,9 х
или 49 дка и щета в размер на 6 дка на 100% унищожени посеви.
3. Най-важният въпрос, на който съдът следва да даде отговор, касае
останалите предпоставки по чл. 79 и сл. от ЗЛОД, които следва да са налице
за уважаване на иска по отношение на блок № 65557-792-4.
В практиката на ВКС се приема, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗЛОД за
имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от диви
животни, е специална спрямо отговорността по чл. 50 ЗЗД - решение № 50146
8
от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 677/2022 г., I г. о. Тази отговорност се
носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при
условията на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл. 78,
ал. 2 ЗЛОД. Земеделският производител следва да вземе най-подходящите
мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за
ефективен е оглед особеностите на съответната местност, в която се намират
обработваните от него земеделски земи, като формалното изпълнение на
задължението по опазване на селскостопанското имущество, без отчитане на
конкретните особености на съответния район, не може да се приеме за
изпълнение на мерките по чл. 78, т. 2 ЗЛОД. Сега действащата правна уредба
цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху
селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и
собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на
първите лица.
Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат
популациите на различните диви животни, обитаващи съответния
ловностопански район в такова количество, при което има „равновесие в
екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското
стопанство“ — т.е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат
размножаването му над определен предел. Освен това те имат за задача да
подхранват дивеча - чл. 37, т. 1 ЗЛОД, което също представлява мярка, която
може да предпази посевите от увреждане. От друга страна собствениците на
земеделски култури имат задължението да ги опазват чрез полска охрана и по
друг подходящ начин, например чрез електропастири и репеленти /вещества,
които отблъскват животните/, като могат да предприемат и застраховане на
културите. Следователно - по всяко конкретно дело се преценява какви мерки
по чл. 78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците
на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху
селскостопанската продукция. Следва да се прецени също доколко
предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, при
наличието на извънредни обстоятелства, които правят тези мерки
неефективни. В зависимост от данните по делото се решава дали
отговорността ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от
собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно
предприетите и непредприетите мерки и обективните обстоятелства.
9
В конкретния случай се установява следното: Процесните два имота
попадат в ловно-стопански район, стопанисван от ответника СЛР – Попово,
който по силата на договор от 26.07.2019 година, сключен с ТП ДЛС „Черни
лом“ – гр. Попово, е предоставил на поделението право на отстрел. Договорът
е бил прекратен през октомври 2021 година, но е бил действащ към момента
на настъпване на щетите в процесната нива. Съгласно заключението на инж.
Александър Апостолов Атанасов, извършил лесотехническата експертиза по
делото, при нормален запас от около 600 благородни елена, на територията на
ЛРС-Попово са отчетени 1 600 броя при проведената пролетна таксация през
2021 г. Същият е отбелязал в с.з., че затова е завишено ползването за тази
година до 420 екземпляра по линия на организирания ловен туризъм.
Увеличената популация, според него, е предпоставка за разселване на по-
големи територии, и съответно нанасяне на щети на повече селскостопански
имоти, въпреки предвидените в годишния план мероприятия за създаване на
дивечови ниви и подхранване на дивеча. По делото се установява, че
преброените през 2021 година елени в ЛСР са около 1 600 броя при допустим
брой от около 600 броя. Изяснява се, че планът за отстрел не се изпълнява.
Що се отнася до изхранването, ответникът е представил фактура от
05.11.2020 година за закупен фураж /царевица/ 30 тона. Свидетелят Бозев,
който работи като горски стражар в ДЛС „Черни Лом“ /ответник по обратния
иск/, пояснява, че се занимава с охрана и осигуряване на храна на дивеча.
Същият заявява, че дивечът се храни постоянно с люцерна, с бали фураж,
царевица, ечемик. Има дивечови ниви, хранилки, където поставят храната. И
през 2021 г.и в момента извършват тази дейност. Въпреки това обаче, видно
е, че през обсъжданата 2021 година броят на елените в района е бил силно
завишен.
По отношение на взетите от ищеца мерки за опазване на посевите се
установява следното: Разпитан е свидетелят Неделчев, който е пенсионер, но
през лятото пази царевицата на ищеца. Същият обяснява, че през процесния
период са били трима души пазачи. Имало много елени и кошути, които
слизали от местността „Ашика“ и макар че пазачите се опитвали да им
преградят пътя на моста, животните ги заобикаляли и прескачали през едно
тясно място през реката. Пазачите хвърляли пиратки, но животните само се
оглеждали и не се плашили. Свидетелят пояснява, че и търговищка фирма
била наета за опазване на посевите, но животните били много – идвали и от
10
Светленските ниви, и от „Беглика“, от всички страни атакували царевицата.
Не се страхували, били по стада от по 30-40 бройки. От търговищката фирма
идвал един човек на смяна, всеки ден сутрин или вечер. Свидетелят Стойков
също е участвал в мероприятия по прогонване на дивите животни. Още като
установили, че има такъв проблем, опитали чрез репеленти първоначално да
запазят в някаква степен посевите, но напразно. Животните не се повлиявали
от тях. Опитали различни репеленти, инвестиция на средства, но резултат
никакъв. Свидетелят изразява мнение, че на такава голяма площ не могат да
се изградят заграждания. Инвестицията би била много голяма, а освен това
ищецът обработвал земи чрез комасация, поради което е и икономически
неоправдано. По отношение на ползваните репеленти свидетелят заявява, че
използвали гранулиран репелент-субстанция под формата на гранула, която
се разпръсква на непрекъсната ивица и производителят по принцип гарантира
2 седмици защитен срок. Когато имало валежи, по-често разхвърляли
гранули, но ефектът на препарата не бил добър. Купили и друг репелент с по-
фрапираща миризма, но ефект също нямало. Просто животните минавали,
събаряли и унищожавали всичко.
Ищецът е представил писмен договор между него и охранителна фирма със
седалище в гр. Търговище от 14.07.2021 година, съгласно който дружеството
„Сион-КДИ“ ЕООД е поело в рамките на един месец охрана на
стопанисваните от ищеца селскостопански земи. Процесуалният
представител на ТП на ДЛС „Черни лом“ – гр. Попово възразява, че в
процесните земеделски земи охрана не е имало, позовавайки се на
констатациите в протокола на комисията, съставен на 17.09.2021 година.
Съдът приема, че въпросният протокол има доказателствено значение
единствено за вида и размера на щетите, но не и относно други констатации,
съдържащи се в него. В настоящото производство има достатъчно други
доказателства, които обуславят извода на съда, че ищецът е предприел
необходимите мерки по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД. При това, сключеният между
ищеца и търговищката охранителна фирма договор, е за период от един месец
– 14.07.2021 година – 14.08.2021 година и към датата, когато е съставен
протокола на комисията, охрана вече не е имало.
При анализа на посочените доказателства въззивният съд счита, че следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените щети в
земеделска територия блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха,
11
стопанисвана от ищеца през стопанската 2021 година по отношение на
унищожени посеви върху площ от 6 декара. Ищецът е предприел достатъчни
мерки и усилия да опази посевите от царевица в обработваната от него
земеделска земя. Що се отнася до ответника, несъмнено са взети мерки за
изхранване на дивите животни в района, но те не са били достатъчни.
Популацията на елени не е била сведена до възможния брой такива, които да
обитават района без сериозен риск за земеделските култури в съседство.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
следното: назначеното по делото вещо лице дава заключение, че средният
добив на царевица за процесната година, който е реализирал ищецът, е 461.50
кг/дка. Средната продажна цена през въпросната стопанска година е 450 лева
на тон. При тези данни е видно, че ищецът е можел да добие от засегната
площ 2,769 кг. царевица. Приходът, който е очаквал да реализира, но не е
могъл, възлиза на 1 246.05 лева. Макар вещото лице отделно да е посочило, че
разходите за производство на царевица за 1 дка площ възлизат на 133.97 лева
на декар, съдът приема, че въпросните разходи се включват сумата, която би
била приход за дружеството, доколкото същата се формира от сумата за
разходи плюс получената печалба.
В настоящия случай съдът приема, че основната причина за причинените
вреди носи ответникът, тъй като несъмнено през стопанската 2020/2021
година броят на елените в района на засегнатите площи е бил силно завишен
поради липса на отстрел. Самият ответник чрез своя представител Димитър
Димитров в съдебно заседание, проведено на 15.09.2022 година, заявява, че
посоченият по-горе договор от 26.07.2019 година е бил прекратен от тяхна
страна, тъй като третото лице-помагач ТП на ДЛС „Черни лом“ - Попово не
изпълнявало плана за отстрел. Така реално популацията на елени в района не
само се е запазила, а се е увеличила значително.
При наличието на всички конкретни данни по спора, изложени по-горе,
съдът приема, че ответникът следва изцяло да поеме отговорността за
изплащане на обезщетение на ищцовото търговско дружество в пълен размер
от 1 246.05 лева. Предявеният иск е основателен и доказан в този размер и
следва да се уважи за сумата от 1 246.05 лева като се отхвърли до пълния
претендиран размер от 8 087 лева. С постановеното по делото
първоинстанционно решение искът е отхвърлен за разликата над 7 154.78 лв.
12
до 8 087 лева и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
По обратния иск: същият е основателен за сумата, за която е основателен
главният иск, а именно за сумата от 1 246.05 лева. Съгласно разпоредбата на
чл. 4.7 от договора от 26.07.2019 година, сключен между ответника и третото
лице-помагач и ответник по обратния иск – ТП на ДЛС „Черни лом“ – гр.
Попово е длъжно да заплаща обезщетенията за нанесените щети на
селскостопанските култури от вида благороден елен.
С оглед изложеното, решението на Поповския районен съд следва да се
отмени частично в осъдителната му част за сумата над 1 246.05 лева и в тази
част да се постанови ново решение по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над 1 246.05 лева до 7 154.78
лв., като се потвърди в осъдителната част за 1 246.05 лв. По същия начин
съдът следва да постанови своя диспозитив и по обратния иск.
По разноските: В първоинстанционното производство разноските на
страните са следните: Ищецът е направил разноски в общ размер на 1 473.48
лв. При това положение, пропорционално на уважената част от исковата
претенция /15.40%/, на ищеца се полага сумата от 226.92 лева за деловодни
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ответникът по главния иск също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция
/84.6%/. В случая ответното „СЛР“ е направило разноски от 1050 лв. и има
право да му се присъдят разноски в размер на 888.30 лева за първа инстанция.
Съдът прави служебна компенсация на разноските по главния иск, поради
което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 661.38
лева за първа инстанция.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице помагач не дължи, нито му
се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и на насрещната
страна. Когато обаче има предявен обратен иск, правното положение на
третото лице помагач вече е ответник по иска и разпределението на
разноските се извършва съобразно изхода на спора /в този смисъл -
Определение №152 от 2.4.2020 по ч.пр. дело №2661/2661 на 2-ро тър.
отделение, Търговска колегия на ВКС/. Ответникът по главния иск „СЛР“ -
Попово е същевременно и ищец по обратния иск, но е претендирал разноски
само по основния иск. Не е направено разпределение и разграничение коя
част от адвокатското възнаграждение касае главния иск, коя част – обратния
13
иск. Ответникът по обратния иск има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Самият обратен иск е предявен за сумата от 8 087
лева, а същият се явява основателен за сумата от 1 246.05 лева. Обратният иск
е под условие, но това не означава, че при изчисление на разноските следва да
се приема, че искът е уважен изцяло. Доколкото главният иск е уважен за
сумата от 1 246.05 лева при първоначална претенция от 8 087 лева, респ. – в
такъв размер е уважен обратния иск, то ответникът по обратния иск има право
на разноски също съобразно отхвърлената част на главния иск. При това
положение ответникът по обратния иск има право на разноски на базата на
400 лева адвокатско възнаграждение. Общата платена сума на процесуалния
представител на ответника по обратния иск е 800 лева, но изрично е посочено,
че процесуалното представителство е за това, че този участник в
производството е както трето лице-помагач, така и ответник по обратния иск.
Направените разноски в размер на 400 лева за участието на ТП на ДЛС
„Черни лом“ – гр. Попово не следва да се компенсират, защото същите се за
участие на този правен субект в производството като трето лице – помагач.
Следователно, ответникът по обратния иск има право на разноски в размер на
338.40 лева, които следва да се възложат в тежест на „СЛР“- Попово.
Държавната такса по обратния иск следва да се поеме от ответника по него
в размер на 50 лева.
Във въззивната инстанция разноските са, както следва: ТП на ДЛС „Черни
лом“ – гр. Попово – 1 044 лева, от които 900 лева адвокатско възнаграждение
и 144 лева държавна такса; „СЛР“- Попово – 943.10 лева, от които 800 лева за
адвокатско възнаграждение и 143.10 лева за държавна такса. Няма данни
въззиваемата страна да е направила разноски. Списък за разноските е
представен единствено от адвокат К. като процесуален представител на
ответника по първоначалния иск. Въззивните жалби и на двете страни са
уважени на 82.6%. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на „СЛР“ –
Попово сумата от 779 лева разноски за въззивната инстанция. Ответникът по
главния иск следва да заплати на ответника по обратния иск сумата от 862.34
лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело №
805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр.
Попово с ЕИК ********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1,
представлявано от Русин Христов Русинов, да заплати на „ЕЛИТ С 2“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул.
„Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов, със
съдебен адрес гр. Търговище, ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5,
сумата от 7 154.78 лв. /седем хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет
и осем стотинки /, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от диви животни /благороден елен/ - унищожени на неустановена дата
през стопанската 2020-2021 г. посеви от царевица в блок № 57649-228-1-1 с
обща площ от 77,38 ха в землището на гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с
обща площ 4,9 ха в землището на с. Светлен, общ. Попово, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2021 г., до изплащане на
задължението, само за разликата над 1 246.05 /хиляда двеста четиридесет
и шест лева и 05 ст./ лева до присъдения размер от 7 154.78 лв., като в тази
част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70,
представлявано от Димитър Атанасов Стефанов, със съдебен адрес гр.
Търговище, ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, против
„СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК
********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано
от Русин Христов Русинов, иск за разликата над 1 246.05 /хиляда двеста
четиридесет и шест лева и 05 ст./ лева до 7 154.78 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от диви животни /благороден
елен/ - унищожени на неустановена дата през стопанската 2020-2021 г. посеви
от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща площ от 77,38 ха в землището на
гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха в землището на с.
Светлен, общ. Попово, като неоснователен, на основание чл. 79 от ЗЛОД.
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело №
805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с
адрес в гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, да заплати на
15
„СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК
********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано
от Русин Христов Русинов, сумата 7 154.78 лв. /седем хиляди сто петдесет и
четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър
Атанасов Стефанов със съдебен адрес гр. Търговище ул.„Георги Бенковски“
№ 1, вх. А, офис № 5, имуществени вреди от диви животни /благороден елен/
- унищожени на неустановена дата през стопанската 2020-2021 г. посеви от
царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща площ от 77,38 ха в землището на гр.
Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха в землището на с.
Светлен, общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.11.2021 г., до изплащане на задължението, само за разликата над 1
246.05 лева /хиляда двеста четиридесет и шест лева и 05 ст./ до
присъдения размер от 7 154.78 лв., като в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И
РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК ********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар
Освободител“ № 1, представлявано от Русин Христов Русинов, против ТП
ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр. Попово,
бул. „Михаил Маджаров“ №68, обратен иск за разликата над сумата от 1
246.05 /хиляда двеста четиридесет и шест лева и 05 ст./ лева до 7 154.78 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“
№ 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов със съдебен адрес гр.
Търговище ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, имуществени вреди
от диви животни /благороден елен/ - унищожени на неустановена дата през
стопанската 2020-2021 г. посеви от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща
площ от 77,38 ха в землището на гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща
площ 4,9 ха в землището на с. Светлен, общ. Попово, ведно със законната
лихва върху главницата, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело №
805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр.
Попово с ЕИК ********* с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1,
16
представлявано от Русин Христов Русинов, да заплати на „ЕЛИТ С 2“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул.
„Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов със
съдебен адрес гр. Търговище ул. „Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5,
сумата от 1182.59 лв. /хиляда сто осемдесет и два лева и петдесет и девет
стотинки/ - разноски по делото, по компенсация.
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело №
805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ” - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с
адрес гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, да заплати на
„СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК
********* с адрес Гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано от
Русин Христов Русинов, СУМАТА от 1050.00 лв. /хиляда и петдесет лева /
разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело №
805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с
адрес гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Попово, сумата от 286.19 лв.
/двеста осемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ - държавна такса
върху уважения размерна предявения обратен иск, само за разликата над 50
/петдесет/ лева.
Осъжда „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър
Атанасов Стефанов, със съдебен адрес гр. Търговище ул. „Георги Бенковски“
№ 1, вх. А, офис № 5, да заплати на „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И
РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК ********* с адрес Гр. Попово ул. „Цар
Освободител“ № 1 представлявано от Русин Христов Русинов, сумата от
661.38 /шестстотин шестдесет и един лева и 38 ст./ лева разноски за първа
инстанция съобразно отхвърлената част на иска и след приложена служебна
компенсация, както и сумата от 779 /седемстотин седемдесет и девет/ лева
разноски за втора инстанция съобразно изхода на спора.
Осъжда „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с
ЕИК ********* с адрес Гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1
17
представлявано от Русин Христов Русинов, да заплати на ТП ДЛС "ЧЕРНИ
ЛОМ” - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „Михаил
Маджаров“ №68, сумата от 338.40 /триста тридесет и осем лева и 40 ст./ лева
разноски за първа инстанция по обратния иск и сумата от 862.34 /осемстотин
шестдесет и два лева и 34 ст./ лева разноски във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело
№ 805/2022 година по описа на Поповския районен съд, в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" -
ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „Михаил
Маджаров“ №68 като трето лице - помагач на страната на ответника по
главния иск СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с
ЕИК ********* с адрес гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1,
представлявано от Русин Христов Русинов и „ТЕРЕСТРА-БЪЛГАРИЯ“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Г.С.Раковски“ №100, ет. 3 като трето лице-помагач на страната на ответника
по обратния иск ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в
месечен срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и
сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18