№ 94
гр. Благоевград, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Янев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Г. Янев Търговско дело № 20231200900196 по
описа за 2023 година
Съдът, след извършената размяна на книжа между страните по търговско дело № 196/23г. по
описа на БОС, на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК, във връзка с чл.
146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК относно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба са
формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени
са правните съображения и е отправено ясно искане. Ищецът е направил доказателствените
си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването
на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.
Извършена е двойна размяна на книжа по чл. 367 – 373 ГПК.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Постъпила е искова молба От: „Г.-СТОУН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Благоевград, местност Гладно бърдо, цех за мрамор и гранит,
представлявано от П. Г. Г., с адрес за кореспонденция гр.Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов” №1, ет. 2,офис 4, против ГРАНИТЗОН” ЕООД ЕИК *********, ЕИК *********
представлявано от Р.Б.Я., Благоевград, ул.“Сергей Румянцев“ № 3, ет.2.
Твърди се, че на 19.03.2021 г., по поръчка на ответното дружество „Г.” ООД е извършил
доставка на следните материали:
- Гранит китайски 2 см- количество 181,21 кв.м , с единична цена 23,54 лв„ на обща стойност
4266,7 лв.
1
- Естествен камък - количество 8,489 кв.м , с единична цена 64,96 лв., на обща стойност
551,5лв.
- Индийски гранит гол.слабове- количество 31,711 кв.м , с единична цена 78,11 лв., на обща
стойност 2477 лв.
- Индийски гранит малки сл.- количество 187,54 кв.м , с единична цена 42,48 лв., на обща
стойност 7967 лв.
- Италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м , с единична цена 89,87 лв., на обща
стойност 9209,68 лв.
- Италиански мрамор - количество 129,206 кв.м , с единична цена 76,80 лв., на обща стойност
9923,44 лв.
- Китайски гранит 1,5 см - количество 220,06 кв.м , с единична цена 21,79 лв., на обща
стойност 4796, лв.
- Китайски гранит 2,5 см - количество 181,384 кв.м , с единична цена 20,04 лв., на обща
стойност 3637,7 лв.
- Китайски гранит - количество 41,207 кв.м , с единична цена 74,036 лв., на обща стойност
3050,80лв.
- Китайски гранит плочи - количество 242,93 кв.м , с единична цена 16,03 лв., на обща
стойност 3900,28 лв.
- Гранит - количество 726,48 кв.м , с единична цена 32,75 лв., на обща стойност 23796,09 лв.
Посочва се, че общата стойност на материалите поръчани от ответника е в размер на 73
576.86 лв., без ДДС. За доставката на процесните материали е съставена стокова разписка,
която е подписана от управителя на „Г.“ ООД и от управителя на ответника Р.Я., стоките
предмет на доставката са предадени лично на управителя на дружеството ответник,
местност Гладно Бърдо, материалите били прегледани от управителя на „ГРАНИТЗОН”
ЕООД, като по отношение на количеството и качеството на същата не постъпили
възражения.
Посочва се, че съгласно предварителната уговорка, плащането на тези материали е следвало
да стане след издадена от „Г.“ ООД проформа фактура, като на 29.04.2022 г., е съставена
проформа фактура № 659/29.04.2022 г., на стойност 73564,86 лв., без ДДС като същата е
изпратена по ел. поща на ответника „ГРАНИТЗОН” ЕООД. За обстоятелството, че е
издадена процесната фактура, управителят на „Г.“ ООД лично е уведомил управителя на
ответното дружество, като проформа фактурата е изпратена както на ел. поща на ответника,
така и чрез мобилонто приложение Вайбър. Въпреки това от страна на ответното дружество
не е постъпило плащане. На 01.12.2022 г. „Г.“ ООД е издал и фактура №
**********/01.12.2022 г., на стойност 88277,83 лв. Фактурата е изпратена отново на
ответното дружество, но отново плащане няма.
Твърди се, че на 05.01.2023 г. между „Г.” ООД с ЕИК ********* и „Г.-СТОУН” ЕООД с
2
ЕИК ********* , е подписан договора за цесия по силата на който „Г.” ООД прехвърли на
„Г.-СТОУН ЕООД, безусловно, изцяло и в пълен обем вземанията си от „ГРАНИТЗОН”
ЕООД ЕИК *********, произтичащо от фактура № **********/01.12.2022 г. на стойност 88
277.83 лв. с ДДС, за доставени на „ГРАНИТЗОН” ЕООД материали, ведно с непогасените
към деня на сключване на договора за цесия главница и лихви за забава, включително
всички разноски и всякакви други изтекли до момента лихви, заедно с всички привилегии и
обезпечения. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на чл. 99 ал.З ЗЗД, ответното
дружество е било уведомено за договора за цесия, и за това, че следва да извършва
плащанията по посочената по горе фактура към „Г.-СТОУН ЕООД. Въпреки това, плащане
към ищеца няма.
Отправено е искане до съда да се постанови решение, по силата на което да се осъди
„ГРАНИТЗОН ЕООД да заплати на „Г.-СТОУН” ЕООД, сумата от 88277.83 лв., дължима по
фактура **********/01.12.2022 г., представляващи стойността на доставени на ответника
материали, съгласно неформален договор за търговска продажба от 19.03.2021 г., правото
върху което е придобито с договор за цесия от 05.01.2023 г., сключен с „Г.“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С исковата молба са направени следните доказателствени искания:
Представят се писмени доказателства, за които се иска да бъдат приети към
доказателствения материал по делото: стокова разписка 19.03.2021 г., проформа фактура от
658/29.04.2022 г., фактура № **********/01.12.2022 г., договор за цесия, уведомление за
договор за цесия.
В законоустановеният срок от страна на ответното дружество е депозиран писмен отговор, в
който заявяват, че предявеният от „Г.-СТОУН" ЕООД иск срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД е
допустим, но по същество е изцяло неоснователен, за което се излагат следните аргументи:
Считат, че предявеният от „Г." ООД иск е изцяло неоснователен, а изложените от „Г.-
СТОУН" ЕООД в исковата молба твърдения не отговарят на обективната истина. Твърди се,
че цедентът „Г." ООД, от когото ищецът твърди, че черпи право на вземането срещу
„ГРАНИТЗОН" ЕООД по силата на Договор за цесия от 05.01.2023 г., не е извършило
описана в исковата молба доставка на стоки в полза на ответното дружество. Също така не
се представят, каквито и да е документи, установяващи предаването на материалите на
ответното дружество, а приложените към исковата молба документи - стокова разписка,
проформа фактура и фактура, не са годно доказателство.
Посочва се, че в търговската практика, документът, наречен „проформа фактура" се издава
като един предварителен, първоначален документ, и има характера на предварителна сметка
за разходите, която се изпраща на клиента, преди търговецът да достави каквито и да било
продукти или да извърши услуга към съответния клиент. Този документ не поражда каквато
и да е задължение за плащане за „ГРАНИТЗОН" ЕООД, без наличието на договор, а
3
представлява всъщност една търговска оферта, предложение, за което не се установява да е
приета от „ГРАНИТЗОН" ЕООД.
Сочи, че вторият документ - стокова разписка, също не доказва реално получаване на
стоките от страна на купувача. разписка липсва дори град и място на твърдяното предаване
на стоката. Дори и да има предаване на стоката, собствеността не може да премине, тъй като
волята на страните не се установява да е в рамките да покупко- продажбата.
Оспорват представената към исковата молба стокова разписка от 19.03.2019 г. , тъй като в
стоковата разписка е посочена сума за плащане в общ размер на 73 576 лв., което съгласно
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС означава, че данъкът е включен в тази цена. След съставянето на
документа обаче документът е преправен, като в него след подписите на страните е добавен
текстът „Цените са без ДДС". С добавката на текста „Цените са без ДДС", което е
извършено на един по-късен етап, ищецът се опитва да увеличи исковата си претенция с
още 20% (размерът на ДДС), която искова претенция считат, че е изцяло неоснователна.
На следващо място, счита, че волята на страните всъщност е била да уредят като физически
лица участието си в общото им дружество „Г.“ ООД. Изразява становище, че едноличният
собственик на капитала и управител на ищцовото дружество „Г.-СТОУН" ЕООД П. Г.
Галенов и едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество
„ГРАНИТЗОН" ЕООД Р.Б.Я. са били съдружници в „Г." ООД до 27.09.2019 г., на която дата
Р.Б.Я. е изключена съгласно протокол от решенията на общото събрание на съдружниците
от същата дата. Налице са извършени от съдружниците парични преводи в полза „Г." ООД,
като с протокол от решенията на общото събрание на съдружниците от 01.06.2019 г.
съдружниците са взели единодушно решение за връщане на направените от П. Г. Г. и Р.Б.Я.
вноски, като ги наименоват като допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от ТЗ.
В същия протокол е констатирано и наличието на вземания на „Г." ООД към дружества,
които еднолично се притежават поотделно от двамата съдружника, като те са дали и
съгласие за извършване на прихващния на задълженията за връщане на допълнителните
парични вноски със задълженията на едноличните дружества с ограничена отговорност
(„ГРАНИТЗОН" ЕООД и „Г.-СТОУН" ЕООД) към „Г." ООД.
Твърди, че видно от оборотна ведомост на „Г." ООД за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2019
г. допълнителните резерви по сметка 117, в това число допълнителните парични вноски,
извършени от съдружниците възлизат на 609 868, 63 лв. С оглед на обстоятелството, че
парични вноски в дружеството са се извършили по време на брака между двамата
съдружници Р.Б.Я. и П. Г. Г., смятат, че паричните средства, които са предоставени на
дружеството като допълнителни парични вноски, са имали характера на съпружеска
имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс и при прекратявяване
на брака всеки от бившите съпрузи се явява носител на правото на вземане срещу
дружеството за % от допълнителните парични вноски, а именно за сумата от 304 934, 31 лв.
Към настоящия момент на Р.Б.Я. е възстановена единствено сумата от 114 010, 51 лв. (сто и
четиринадесет хиляди и десет лева и петдесет и една стотинки), това е извършено със
4
Споразумение за прихващане на насрещни задължения от 05.06.2019 г., подписано между
„Г." ООД и едноличното дружество с ограничена отговорност „ГРАНИТЗОН" ЕООД,
собственост на Р.Б.Я.. Това прихващане е извършено именно в изпълнение на решението на
общото събрание на съдружниците в „Г." ООД от 01.06.2019 г.
Посочва се, че именно във връзка с горното решение на съдружниците от „Г." ООД за
уреждане на имуществените отношения по повод на сумите, подлежащи на връщане на
съдружниците, е и процесната стокова разписка, от която ищецът се опитва да черпи права
срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД. В конкретния случай се твърди, че такава фактура, издадена
от „Г." ООД в установения от данъчния закон 5-дневен срок, не е достигала до
„ГРАНИТЗОН" ЕООД. Фактура е издадена едва на 01.12.2022 г. (близо 2 години след
стоковата разписка) и то в хода на друго съдебно производство - т.д. 197/2022 г. по описа на
Окръжен съд - София, което беше образувано по искова молба на „Г.-СТОУН" ЕООД по
същата стокова разписка от 19.03.2021 г. Посочва се, че производството по т.д. 197/2022 г. е
прекратено поради оттегляне на иска от ищеца на основание чл. 232 от ГПК.
Предвид посоченото, считат, че приложената към исковата молба Фактура №
**********/01.12.2022 г. не е доказателства за извършената продажба от цедента „Г." ООД
на „ГРАНИТЗОН" ЕООД. Твърди се, че фактурата не носи подписа на представител на
ответното дружество, не е приета и не е осчетоводена от него. Сочи се, че анализът на
цитираните разпоредби показва, че доставката на вещите, изброени в проформата фактура и
стоковата разписка, не е извършена, тъй като тези стоки не са предадени на ответното
дружество. Считат, че при анализа относно реалността на извършената доставка следва да се
вземе предвид и характера на стоките, различни строителни материали - мрамор, гранит и
камък, наред с това - в големи количества. Следователно, доставката на подобни стоки
винаги би била свързана с извършване на специализиран превоз с тежкотоварни автомобили
с оглед обема и теглото им. В конкретния случай не се сочи и не се представят каквито и да
е доказателства за превоз на товари. Резултат от всички тези липси е, че не може да се
твърди изобщо да е бил сключен, дори устен, договор за покупко продажба; стоката е
останала в държане на твърдения продавач - цедентът, поради което за ответника -
твърдяният купувач, не може да възникне задължение за плащане на цената за
прехвърленото право на собственост.
Предвид изложеното двата документа, считат, че не са в състояние да обосноват
извършването на доставка, а оттам и възникването на каквато и да е вземане на „Г." ООД
срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД. Следователно, вземане на „Г." ООД срещу „ГРАНИТЗОН"
ЕООД не съществува, предвид което не може да бъде прехвърлено на „Г.-СТОУН" ЕООД
при условията на договора за цесия и исковата претенция на „Г.-СТОУН" ЕООД се явява
изцяло неоснователна.
Не на последно място, считат, че представените към исковата молба документи са създадени
единствено за целите за водене на един фиктивен процес срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД.
Както е описано по-горе, с цел уреждане на имуществените отношения във връзка с
участието на физическите лица Р.Б.Я. (едноличен собственик на капитала и управител на
5
„ГРАНИТЗОН" ЕООД) и П. Г. Г. (едноличен собственик на капитала и управител на „Г.-
СТОУН" ЕООД) като съдружници в „Г." ООД са били подписвани различни документи,
които сега ищецът се опитва да използва, за да си „създаде" вземания срещу ответното
дружество за възникването на които не съществува, каквото и да е правно основание.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че „ГРАНИТЗОН" ЕООД дължи
на „Г.-СТОУН" ООД претендираните с исковата молба суми, се прави възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответното дружество от ищеца, както следва: Посочва
се, че Р.Б.Я., ЕГН ********** (управител на ответното дружество „ГРАНИТЗОН" ЕООД) до
27.09.2019 г. е била съдружник, притежаваща 50% от капитала на ищцовото дружество „Г."
ООД, на която дата е изключена съгласно Протокол от решенията на Общото събрание на
съдружниците от 27.09.2019 г. с нотариални заверки на подписа и съдържанието. Преди
изключването на Р.Б.Я. като съдружник, на 01.06.2019 г. Общото събрание на съдружниците
е взело решение за връщане на направените от съдружниците П. Г. Г. и Р.Б.Я. парични
вноски към дружеството „Г." ООД, като съгласно решение съдружниците ги характеризират
като допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от ТЗ. Посоченото решение е
обективирано в протокол от решенията на общото събрание на съдружниците от 01.06.2019
г. В същия протокол е констатирано и наличието на вземания на „Г." ООД към дружества,
които еднолично се притежават поотделно от двамата съдружника, като те са дали и
съгласие за извършване на прихващния на задълженията за връщане на допълнителните
парични вноски със задълженията на едноличните дружества с ограничена отговорност
(ГРАНИТЗОН ЕООД и Г.-СТОУН ЕООД) към „Г." ООД. Видно от оборотна ведомост на
„Г." ООД за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Допълнителните резерви по сметка 117,
в това число допълнителните парични вноски, извършени от съдружниците възлизат на 609
868, 63 лв. С оглед на обстоятелството, че допълнителните парични вноски в дружеството са
се извършили по време на брака между двамата съдружници Р.Б.Я. и П. Г. Г., смятат, че
паричните средства, които са предоставени на дружеството като допълнителни парични
вноски, са имали характера на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1
от Семейния кодекс и при прекратявяване на брака всеки от бившите съпрузи се явява
носител на правото на вземане срещу дружеството за % от допълнителните парични вноски,
а именно за сумата от 304 934, 31лв.
Твърди се, че към настоящия момент на Р.Б.Я. е възстановена единствено сумата от 114 010,
51 лв. (сто и четиринадесет хиляди и десет лева и петдесет и една стотинки), като това е
извършено със Споразумение за прихващане на насрещни задължения от 05.06.2019 г.,
подписано между „Г." ООД и едноличното дружество с ограничена отговорност
„ГРАНИТЗОН" ЕООД, собственост на Р.Б.Я.. Това прихващане е извършено именно в
изпълнение на решението на общото събрание на съдружниците в „Г." ООД от 01.06.2019 г.
Твърди се, че с Договор за цесия от 17.07.2019 г. Р.Б.Я. е прехвърлила вземането си към „Г."
ООД в размер на 190 923, 80 лв., представляващо остатък от вземането за допълнителни
парични вноски в общ размер на 304 934, 31 лв., на „ГРАНИТЗОН" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, „Сергей Румянцев" № 3, ет. 2.
6
Дружеството-длъжник е уведомено за извършената цесия с Уведомление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, получено на 21.07.2019 г.
С оглед на изложената фактическа обстановка намира, че към датата на депозиране на
настоящата искова молба „ГРАНИТЗОН" ЕООД има вземане срещу дружество-цедент „Г."
ООД, което е придобило по силата на договор за цесия от 17.07.2019 г. Не е налице съгласие
на „ГРАНИТЗОН" ЕООД с договора за цесия от 05.01.2023 г., сключен между „Г." ООД
като цедент и „ГРАНИТЗОН" ЕООД като цесионер, препис от който е представен към
исковата молба. Следователно, налице са предпоставките за прилагането на чл. 103, ал. 3 от
Закона за задълженията и договора, предвид което правят евентуално възражение за съдебно
прихващане, като молят, ако съдът уважи предявената от „Г.-СТОУН" ЕООД исковата
молба, да извърши съдебно прихващане на претендираната от ищеца сума в размер на 88
277, 83 лв. със насрещното вземане на ответното дружество от цедента „Г." ООД до размера
на по-малкото от двете насрещни вземания.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания, както следва:
Към отговора са приложени писмени доказателства, за които се иска да бъдат приети към
доказателствения материал по делото.
Направено е оспорване на представената от ищеца към исковата молба стокова разписка по
съдържание, като е направено искане за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи оригинала.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае със счетоводството на „Г." ООД (цедент по Договор за цесия от
05.01.2023 г.), „ГРАНИТЗОН" ООД и „Г.-СТОУН" ЕООД да отговори на следните въпроси:
Издадена ли е от „Г." ООД фактура за твърдяната доставка съгласно Стокова разписка от
26.03.2021 г. към „ГРАНИТЗОН" ЕООД, съответно ако такава е издадена, на коя дата е
извършено издаването и налице ли е насрещно осчетоводяване на фактурата при двете
дружества?
Материалите, изброени в Стокова разписка от 19.03.2021 г., изписани ли са счетоводно от
склада на „Г." ООД и извършено ли е насрещно осчетоводяване на материалите в склада на
„ГРАНИТЗОН" ЕООД?
Извършено ли е надлежно осчетоводяване на Договора за цесия от 05.01.2023 г. в
счетоводството на ищеца и на ответника?
Какъв е общият размер на допълнитените парични вноски (или други суми, представляващи
задължения на дружеството към съдружниците), направени от съдружниците Р.Б.Я. и П. Г.
Г. в „Г." ООД по време на брака им и каква част от тези вноски са върнати на
съдружниците? Вещото лице да посочи съществуват ли нарочни решения за съдружниците
за характера на тези суми или дългът към съдружниците се формира само от извършени
вноски в полза на дружеството?
Какъв е актуалният размер на дълга на „Г." ООД към датата на завеждане на исковата молба
7
по настоящото производството към П. Г. Г. и към Р.Б.Я.?
От страна на ищцовото дружество е депозирано допълнително писмено становище, с което
се оспорват изцяло, фактите и обстоятелствата изложени в отговора на исковата молба от
страна на ответника „Гранитзон“ ЕООД. Поддържат изцяло становището си, изложено в
исковата молба.
Останалите аргументи, касаещи личните отношения между физическите лица Р.Я. и П. Г.
считат, че са изцяло неотносими към предмета на спора. Отношенията по между им, нямат
връзка от каквото и да било естество с отношенията между двете търговски дружества
страни по настоящия процес.
Оспорват изцяло възражението за прихващане, като посочват, че за да е налице прихващане
по смисъла на чл. чл.103 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му
е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващане може да
има и само, ако се дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В конкретния
случай се твърди, че няма изискуеми и ликвидни вземания.
Оспорват изцяло съдържанието на писмените документи, приложени към отговора на
исковата молба, като се твърди, че същите са антидатирани и са съставени единствено с цел
използването им в настоящото производство.
В тази връзка молят да се открие производство по оспорване на представените с писмения
отговор документи по реда на чл. 193 ГПК.
Не се противопоставят да бъде назначена исканата от ответника съдебно счетоводна
експертиза, като възразяват по поставения въпрос под № 5, тъй като считат, че същият е
неотносим към предмета на делото.
Молят, вещото лице да даде отговор и на следните въпроси:
Задълженията предмет на споразумението за прихващане от 05.06.2019 г., осчетоводени ли
са по надлежния ред в счетоводството на „Г.“ООД?
Вещото лице, след като се запознае със счетоводната документация на дружеството ищец да
отговори на въпроса: Процесните задължения налични ли са в счетоводството на „Г.“ ООД
и ако „Да“ от кога и какъв и какъв е произхода им?
Стойността на материалите посочени в представената стокова разписка, включва ли
начислен ДДС, съгласно счетоводните записвания на „Г.“ ООД?
По отношение на представените доказателства от страна на ответника се прави възражение
за приемането като доказателство на Присъда от 08.02.2022 г., тъй като намира това
доказателство за неотносимо към предмета на делото.
Моли на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответника да представи оригиналите на
писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба в съдебно заседание,
както и да му се укаже последствията при непредставянето им.
8
Моли, да се допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане, с чийто показания
ще се установяват реалното предаване на материалите посочени в стоковата разписка
приложена към исковата молба.
Ответното дружество е депозирало отговор на допълнителното становище в срок, в което по
отношение на въпроса относно предаване на стоките, описани в Стоковата разписка се
посочва, че според чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоките при
предаването им, ако е налице сключен договор за покупко-продажба. В конкретния случай
се твърди, че „Г." ООД (цедентът на ищеца) не е предал стоките, описани в стоковата
разписка на „ГРАНИТЗОН" ЕООД, поради което за последното дружество не е възникнало
задължение на заплащане на каквито и да са суми към ищеца.
Твърди, че не са налице и транспортни документи, които да удостоверяват по някакъв начин
изпращането на строителните материали, които са в значителни количества, до
„ГРАНИТЗОН" ЕООД.
По отношение на възражението за прихващане и представения договор за цесия, считат, че е
налице изискуемо и ликвидно задължение на „Г." ООД да заплати на „ГРАНИТЗОН" ЕООД
сумата в размер на 190 923, 80 лв., което вземане доверителят е придобил по силата на
Договор за цесия сключен с цедента Р.Б.Я.. Посочва се, че с договора за цесия се извършва
прехвърляне на вземане на Р.Б.Я. за връщане на направени в „Г." ООД допълнителни
парични вноски, което е в изпълнение на решението на общото събрание на съдружниците
на „Г." ООД от 01.06.2016 г.
С оглед направеното от ищеца оспорване на договора за цесия, сключен между Р.Б.Я. и
„ГРАНИТЗОН" ЕООД, моли съдът да има предвид, че като частен документ по отношение
на него приложение ще намери разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, като в конкретния
случай договорът не е съставен на посочената в него дата (17.06.2019 г.), да приеме за датата
на съставяне на документа - 01.12.2022 г., когато последният е представен за първи път в
съда като приложение на отговора на исковата молба по търговско дело № 224/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград, с произтичащите от това правни последици на
прехвърляне на облигационното вземане към цесионера.
Възразяват срещу искането за допускане на разпит на свидетели, като считат, че
процесуалната възможност да ищеца да направи това доказателствено искане с
допълнителната искова молба е преклудирано на основание чл. 127, ал. 2 във връзка с 372,
ал. 2 от ГПК.
В случай, че съдът не приеме възражението, да се допусне до разпит един свидетел при
режим на довеждане и за ответното дружество „ГРАНИТЗОН" ЕООД, с чийто показания да
се установят отношенията между страните по повод на процесната стокова разписка.
Поддържат направеното в отговора на исковата молба оспорване на стоковата разписка от
26.03.2021 г., тъй като документът е подправен - добавен е текст след създаването му, като
моли да се задължи ответника да представи по делото оригинала на стоковата разписка.
9
2. По правна квалификация на правата, претендирани от ищеца.
Предявен е иск по чл. по чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правна квалификация на възражението на ответника за прихващане - чл. 103- 104 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - Няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Няма такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
факта на сключен валиден договор за цесия за вземане на цена, с източник стокова
разписка и проформа фактура на материали, както и факта, че между неговия праводател по
договора за цесия и ответника е сключен договор за продажба на строителни материали за
определено количество и определена цена, както и че материалите са предадени на
ответника, а ответника не е заплатил дължимата сума за получените материали.
Ответника, при условията на насрещно доказване следва да докаже отсъствието на горните
предпоставки.
С оглед своевременно предявеното прихващане от страна на ответното дружество, съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. По него в тежест на ответника е да докаже
наведените в него твърдения за наличието на насрещност, изискуемост и ликвидност на
своето вземане към ищцовото.
В настоящото производство пред Окръжен съд – Благоевград като доказателства от
страна на ищеца „Г.-Стоун“ ЕООД са представени следните писмени доказателства -
Заверено копие от Договор за прехвърляне на вземания (цесия); Заверено копие от
Нотариална покана - Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Г.“ ООД до „Гранитзон“ ЕООД
– удостоверено от нотариус К.М.; Заверено копие от Разписка №40 към нот.покана
акт№21,том2, рег.№5211 от 07.06.2023; Заверено копие от Проформа фактура №**********
от 29.04.2022г.; Заверено копие от стокова разписка от 19.03.2021г.; Заверено копие от
Фактура №1100002089от 01.12.2022г. С отговора на исковата молба ответникът „Гранитзон“
ЕООД като доказателства представя – Заверено копие от Присъда №906142 към дело
№20191210202240 от 08.02.2022г.; Заверено копие от Протокол на общо събрание на „Г.“
ООД, с ЕИК ********* от 27.09.2019г. – удостоверено от Десислава Иванова – помощник-
нотариус при С.Д. в район РС-София , рег№359 на Нотариалната камара; Заверено копие от
Протокол от 01.06.2019г. на „Г.“ ООД; Заверено копие от Споразумение за прихващане на
насрещни задължения от 05.06.2019г.; Заверено копие от договор за цесия от 17.07.2019г.;
Заверено копие от покана по чл.99, ал.3 от ЗЗД от Р.Б.Я. до „Г.“ ООД. По делото е назначена
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Р. К. В..
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното::
Между „Г.“ в качеството на продавач ООД и „Гранитзон“ ЕООД в качеството на
10
купувач е сключен договор за търговска продажба на основание чл. 318 от ТЗ. Видно от
стокова разписка за получените стоково-материални ценности от 19.03.2021г. са доставени
1.Гранит китайски 2 см- количество 181,21 кв.м, с единична цена 23,54 лв., на обща
стойност 4266,7 лв.; 2.Естествен камък - количество 8,489 кв.м, с единична цена 64,96 лв., на
обща стойност 551,5лв.; 3. Индийски гранит гол.слабове- количество 31,711 кв.м, с
единична цена 78,11 лв., на обща стойност 2477 лв.; 4.Индийски гранит малки сл.-
количество 187,54 кв.м, с единична цена 42,48 лв., на обща стойност 7967 лв.; 5.Италиански
гранит 2 см - количество 102,47 кв.м, с единична цена 89,87 лв., на обща стойност 9209,68
лв; Италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м, с единична цена 89,87 лв., на обща
стойност 9209,68 лв.; 6.Италиански мрамор - количество 129,206 кв.м, с единична цена 76,80
лв., на обща стойност 9923,44 лв.; 7.Китайски гранит 1,5 см - количество 220,06 кв.м, с
единична цена 21,79 лв., на обща стойност 4796, лв.; 8.Китайски гранит 2,5 см - количество
181,384 кв.м, с единична цена 20,04 лв., на обща стойност 3637,7 лв.; 9.Китайски гранит -
количество 41,207 кв.м, с единична цена 74,036 лв., на обща стойност 3050,80лв.; 10
Китайски гранит плочи - количество 242,93 кв.м, с единична цена 16,03 лв., на обща
стойност 3900,28 лв.; 11.Гранит - количество 726,48 кв.м, с единична цена 32,75 лв., на обща
стойност 23796,09 лв. Посочената стокова разписка за получени стоково-материални
ценности е подписана от „Г.“ ООД в качеството на изпълнител и „Гранитзон“ ЕООД в
качеството на получател като е посочена обща стойност на дължимата сума 73576 /
седемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и шест/ лева, като е добавено с химикал, че
посочените в стоковата разписка цени са без ДДС.
По делото е приложена и проформа фактура №********** от 29.04.2022г. издадена
от „Г.“ ООД на „Гранитзон“ ЕООД на стойност 68650,51 лева без ДДС или след начислено
20% ДДС в размер на 13730,10лв, общата стойност на проформа фактурата е 82380,61
/осемдесет и две хиляди триста и осемдесет лева и шестдесет и една стотинки/ лева. В
същата като предмет на продажба са включени – Гранит на стойност 1764,15552лв ; Стъпала
по спецификация на стойност 5145,66лв. ; Теармо лющен гранит 1,3 на стойност
30848,79лв; Профил за фриз на стойност 3236,31лв; Траверти на стойност 2385,49лв ;
Травертин 1 на стойност 11024,16лв; Травертин плочи на стойност 4257,65лв; Турски
варовик на стойност 9988,26лв. Всичко на обща стойност 82380лв.с вкл. ДДС, като срок на
плащане е посочен 05.05.2022г. Посочената проформа фактура е във връзка с друго
облигационно правоотношение между страните и няма връзка със настоящият спор, поради
което съдът счита същата за неотносима.
Приложена е и Фактура №********** от 01.12.2022г. издадена от „Г.“ ООД на
„Гранитзон“ ЕООД на обща стойност 73564,86 без вкл. ДДС или след начислено ДДС в
размер на 14712,97 лева, в общ размер от 88277,83 / осемдесет и осем хиляди двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ лева. Като продажбен предмет в
посочената фактура са включени 1.Гранит китайски 2 см- количество 181,21 кв.м, с
единична цена 23,54 лв., на обща стойност 4265,69 лв.; 2.Естествен камък - количество 8,489
кв.м, с единична цена 64,96 лв., на обща стойност 551,44лв.; 3. Индийски гранит
11
гол.слабове- количество 31,711 кв.м, с единична цена 78,11 лв., на обща стойност 2476, 94
лв.; 4.Индийски гранит малки сл.- количество 187,54 кв.м, с единична цена 42,48 лв., на
обща стойност 7966,69 лв.; 5.Италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м, с единична
цена 89,87 лв., на обща стойност 9209,68 лв; Италиански гранит 2 см - количество 102,47
кв.м, с единична цена 89,87 лв., на обща стойност 9208,97 лв.; 6.Италиански мрамор -
количество 129,206 кв.м, с единична цена 76,80 лв., на обща стойност 9923,02 лв.;
7.Китайски гранит 1,5 см - количество 220,06 кв.м, с единична цена 21,79 лв., на обща
стойност 4795,10 лв.; 8.Китайски гранит 2,5 см - количество 181,384 кв.м, с единична цена
20,04 лв., на обща стойност 3634,93 лв.; 9.Китайски гранит - количество 41,207 кв.м, с
единична цена 74,036 лв., на обща стойност 3050,80лв.; 10 Китайски гранит плочи -
количество 242,93 кв.м, с единична цена 16,03 лв., на обща стойност 3899,02 лв.; 11.Гранит -
количество 726,48 кв.м, с единична цена 32,75 лв., на обща стойност 23792,22 лв.
На 05.01.2023г. е сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) между „Г.“
ООД в качеството на цедент и „Г.-Стоун“ ЕООД в качеството на цесионер, като са цедирани
две вземания по Фактура №********** от 01.12.2022г. на стойност 82390,13 лева с ДДС и
Фактура №********** от 01.12.2022г. на стойност 89277,83 лева с ДДС – а обща стойност
от 170667,96 лева с вкл. ДДС. Налице е и уведомление на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
адресирано от „Г.“ ООД до „Гранитзон“ ЕООД, с което длъжникът е уведомен за
прехвърлянето на вземанията по двете фактури. Екземпляр от уведомлението е връчено на
„Гранитзон“ ЕООД, като същото е нотариално удостоверено на 24.07.2023г. от нотариус
К.М., нотариус в район РС-Благоевград, рег.№415. Приложена е и разписка №40, че
посоченото уведомление е било връчена на Р.Я. на 24.07.2024г.
Към делото е приложен протокол от 01.06.2019г. на Общо събрание на съдружниците
на „Г.“ ООД на което е взето решение, че направените допълнителни парични вноски на
съдружниците Р.Я. и П. Г. подлежат на връщане, пропорционално направените вноски. А
във връзка със вземанията на дружеството „Г.“ ООД към дружествата собственост
поотделно на двамата съдружници, последните дават съгласие да бъде направено
прихващане чрез допълнителни споразумения до изчерпване на взаимните задължения.
Приложено е споразумение за прихващане на насрещни задължения от 05.06.2019г.,
като са били прихванати насрещните задължения на „Г.“ ООД в размер на 114010,51лв,
произтичащи от извършени продажби към „Гранитзон“ ЕООД и вземанията по
допълнителните парични вноски, които „Гранитзон“ ЕООД има срещу „Г.“ ООД.
От приложената по делото справка за оборотна ведомост за дружеството „Г.“ ООД за
периода от 01.01.2019 до 31.12.2019г. допълнителните резерви по сметка 117 са на стойност
609868,63лв.
Видно от договор за цесия от 17.07.2019г. между Р.Я., в качеството й на цедент, от
една страна и „Гранитзон“ ЕООД, в качеството на цесионер, от друга страна е прехвърлено
вземането на Р.Я. към „Г.“ ООД в размер 190923,80 лв., представляващи вземане за
допълнителни парични вноски. Като до „Г.“ ООД е изпратено уведомление на осн. чл.99,
ал.3 от ЗЗД, с което дружеството е уведомено за извършената цесия.
12
От приложения протокол на общо събрание на съдружниците на дружеството „Г.“
ООД от 27.09.2019г. става ясно, че Р.Б.Я. е била изключена от дружеството като съдружник.
Не са налице данни същото решение да е оспорено по реда на чл.74 от ТЗ. Протоколът е
нотариално заверен от Десислава Иванова- помощник-нотариус при С.Д., нотариус с
действие в район РС-София, рег№359 на НК.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице се установява, че „Г.“ ООД е издал фактура № ********** от
01.12.2022 г. на обща стойност 88 277,83 лв. с ДДС въз основа на стокова разписка от
19.03.2021 г. за изписани материали от склада на „Г.“ ООД. Същата е осчетоводена като
вземане от клиент „Гранитзон“ ЕООД. В счетоводството на „Гранитзон“ ЕООД фактура №
**********/01.12.2022 г. не е осчетоводена. Стоковата разписка от 19.03.2021 г. не е
заприходявана.
Посочено е , че материалите от стокова разписка от 19.03.2021 г. са изписани от
склада и осчетоводени със счетоводна статия № 96 от 01,12,2022 г. по следния начин:
Д-т с-ка 702 - приходи от продажби - 147 940,94 лв.
К-т с-ка 302/1 – материали - 73 564,86 лв/по ф-ра **********/
К-т с-ка 302/1 – материали. - 68 658,44 лв/по ф-ра **********/
В счетоводството на „Гранитзон" ЕООД материалите описани в стоковата разписка
от 19.03.2021 г. не е заприходявана.
Посочва се, че в счетоводството на ищеца „Г.-Стоун“ ЕООД договорът за цесия е
осчетоводен надлежно, като вземането от „Гранитзон“ ЕООД по договора за цесия от
05.01.2023 г. е в размер на 170 667,96 лв. Сочи се, че в счетоводството на ответника
„Гранитзон“ ЕООД договорът за цесия от 05.01.2023г. не е осчетоводен.
Твърди се още, че съдружникът П. Г. е направил парични вноски по каса и най-вече
по банков път в общ размер на 625 362,05 лева, от които са му върнати суми в общ размер
на 291 585,20лв. и са приспаднати задължения на „Г. Стоун" ЕООД към „Г." ООД в размер
на 278 910,41 лв.
Съдружникът Р.Я. е направила парични вноски в общ размер на 407 086,79 лв., като
са й върнати 130 995,00 лв. През 2019-2020 г. са приспаднати задължения на „Гранитзон“
ЕООД към „Г.“ ООД в размер на 119 148,51 лв., които през 2022 г. са сторнирани. Дългът на
съдружниците се формира от внесени парични вноски. От задълженията към П. Г. са
приспаднати вземания от „Г.-Стоун“ ЕООД и са върнати парични вноски. От задълженията
към Р.Я. са върнати парични вноски, а приспаднатите вземания от „Гранитзон" ЕООД са
сторнирани.
Посочено е, че към 31.12.2023г. задължението по допълнителните парични вноски на
„Г.“ ООД към съдружника П. Г. е в размер на 54 866,44 лева, а към съдружника Р.Я. е в
размер на 276 091,79 лева.
В заключени вещото лице заявява, че задълженията, предмет на споразумението за
13
прихващане от 05.06.2019 г. са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на „Г.“
ООД. Има Протокол на общото събрание подписан от двамата съдружници. На 12.12.2022г.
споразумението за прихващане от 05.06.2019 г. в размер на 114 010,51 лв. е сторнирано.
Относно процесните задължения по фактура № **********/01.12.2022 г. издадена от
„Г.“ ООД на „Гранитзон“ ЕООД на стойност 88277,83 лв. с ДДС са осчетоводени в „Г.“
ООД като вземане от клиент Гранитзон до 05.01.2023 г. сключване на договор за цесия/
След 31.07.2023 г. с осчетоводяване на договора за цесия няма задължения по тази фактура.
В заключението е посочено, че „Г.“ ООД е регистрирано по ЗДДС от 2006 г. и за
доставките и продажбите води отделно сметка 453/1- ДДС за покупките и 453/2-ДДС за
продажбите. Разходите, приходите и материалните активи се осчетоводяват по данъчната
основа, т.е. по цени без ДДС. Материалите, заприходени по сметка 302-материали в „Г.“
ООД са по цени без ДДС видно от таблица № 7. При изписване на материалите със стокова
разписка от 19.03.2021 г. и осчетоводена на 01.12.2022 г. те са по цени без ДДС видно от
таблица № 2 от заключението.
Останалите необсъдени доказателства съдът счита за неотносими към настоящият
спор.
При така установената фактическа обстановка настоящият съд приема от правна
страна следното:
Между страните съществуват валидни облигационни правоотношения по силата на
договор за търговска продажба с предмет подробно изброен по вид, количество и цена в
горепосочените стокова разписка и Фактура №********** от 01.12.2022г. Договорът за
търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са
елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача,
включването й в дневниците за покупко - продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит
по нея и частичното плащане на отразената в съдържанието й цена сами по себе си
съставляват недвусмислено признание на купувача за сключване на договора за търговска
продажба и доказват съществуването на задължението за плащане на претендирана с иск по
чл. 327, ал. 1 ТЗ цена. По делото е прието заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, от което, обаче, не установява процесната фактура или посочените стокови
разписки да са били осчетоводени от ответника, което би представлявало извънсъдебно
признание на вземанията.
Задължението за плащане на цената възниква за купувача с факта на получаването на
стоката /освен ако не е уговорено друго/, а не с факта на фактурирането й. Подписът на
14
купувача удостоверява изрично, че стоката е получена и затова се дължи плащане на цената.
Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът дължи плащане на цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи. За доказване факта на предаване на
стоките ищецът е представил съставените от него и подписани от получателя-ответник. По
делото се установи, че дружеството ищец е изпълнило задълженията си по договора за
продажба, като на 19.03.2021г. е предало на купувача-ответник стоково-материални
ценности - стоките предметна договора за продажба. Това е видно от стоковата разписка за
получени стоково-материални ценности от 19.032021г. Въз основа на този документ, съдът
приема, че между страните са съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение, като ищецът е имал качеството на продавач, а ответникът - на купувач. С
подписване на посочената стокова разписка от ответника е налице извънсъдебно признание
от страна на ответника за изпълнението на сключения между страните договор за продажба,
съответно за доставката на посочените стоки и дължимостта на цена им. От това следва и
извода, че ответникът е приел стоките и без възражения.
По договорът за продажба е издадена Фактура №********** от 01.12.2022г., същата
напълно съответства с издадената и приложена по делото стокова разписка, като е налице
идентичност на материалите предмет на продажба, както и ценовото разписание.
Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в
нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и
стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на
издаването й.
Неоснователно се явява възражението в отговора на исковата молба, посочената в
стоковата разписка сума за плащане е 7 3576лв с вкл. и ДДС, а след съставянето на
документа, същият е бил преправен като е добавен текстът „Цените са без ДДС“.
Изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза съдът кредитира с доверие,
като пълно, обосновано и непротиворечащо с останалия по делото доказателствен
материал. Установява безспорно, че Г.“ ООД е регистрирано по ЗДДС от 2006 г. и за
доставките и продажбите води отделно сметка 453/1- ДДС за покупките и 453/2-ДДС за
продажбите. Разходите, приходите и материалните активи се осчетоводяват по данъчната
основа, т.е. по цени без ДДС. Материалите, заприходени по сметка 302-материали в „Г.“
ООД са по цени без ДДС видно от таблица № 7. При изписване на материалите със стокова
разписка от 19.03.2021 г. и осчетоводена на 01.12.2022 г. те са по цени без ДДС видно от
таблица № 2 от заключението.
В настоящия казус ищецът доказа по безспорен и категоричен начин сключеният
между страните договор за продажба с посочения по горе предмет, уговорената цена,
изпълнение на задълженията си за предаване на стоките предмет на договора в уговорения
срок, количество и качество. Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки
със съдържание, отразено в представените от ищеца - продавач стокова разписка и фактура,
15
а липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в размер на 88
277,83лв.
Неоснователно се явява алтернативно направеното възражение за прихващане на
сумата по договора за продажба със сумата, която е присъдена на Р.Б.Я. срещу дружеството
„Г.“ ООД. Съгласно чл. 103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Фактическият състав, който е необходим за да
бъде осъществено съдебното прихващане: 1. Два дълга – основанието на тези
задължения е без значение (едното може да е договорно, другото извъндоговорно, деликтно;
едното може да е по един договор, другото по друг договор). Няма никаква разлика от това
дали задълженията са част от едно правоотношение или от различни правоотношения. 2.
Еднородност и заместимост на престациите - на практика това са преди всичко паричните
задължения. 3. Идентичност на субектите - две лица, които си дължат взаимно
еднородни, заместими вещи. 4. Изискуемост – това е предпоставка, която засяга
активното вземане, вземането на лицето , което компенсира. Другото вземане трябва да бъде
само изпълняемо, то може и да не е изискуемо. 5. Ликвидност на вземанията - всъщност
тази предпоставка ликвидно е това вземане, което е безспорно по основание и размер, а
неликвидно е това вземане, което е оспорено било по основание, било по размер.
В настоящият случай не е налице идентичност между субектите, тъй като страни в
процесното облигационно правоотношение страни са две търговски дружества „Г.-Стоун“
ЕООД и „Гранитзон“ ЕООД, а насрещното вземане във връзка, с което е направено
възражението за прихващане е по правоотношение между Р.Б.Я. и „Г.“ ООД. От горното
следва, че фактическият състав остава незавършен и възражението за прихващане на
насрещни вземания следва да бъде оставено без уважение.
От гореизложеното следва, че искът на „Г.“ ООД за сумата 88 277, 83лв., ведно със
законна лихва за забава считано от депозиране на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата, следва да бъде уважен.
По разноските:
При такъв изход на спора на ищеца „Г.“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените
разноски за производството пред Окръжен съд- Благоевград, съобразно приложения списък
на разноските, в размер на 10 831,11 / десет хиляди осемстотин тридесет и един лева и
единадесет стотинки/ лева, от които 3531,11лв. заплатена държавна такса, 300лв. депозит за
вещо лице и 7000лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Сергей Румянцев“ № 3, ет. 2 да заплати на „Г.-СТОУН“
16
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, местност
Гладно бърдо, цех за мрамор и гранит, представлявано от П. Г. Г., сумата от 88277,83 /
осемдесет и осем хиляди двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща незаплатена сума по Фактура №1100002089от 01.12.2022г., ведно със
законна лихва за забава считано от депозиране на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Сергей Румянцев“ № 3, ет. 2 да заплати на „Г.-СТОУН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, местност
Гладно бърдо, цех за мрамор и гранит, представлявано от П. Г. Г., сумата от 10 831,11 / десет
хиляди осемстотин тридесет и един лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща
сторените разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17