Присъда по дело №202/2024 на Районен съд - Шумен

МОТИВИ ПО НОХД № 202/2024г. по описа на ШРС: Подсъдимият Б.З.Р. е
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.215, ал.1 от НК за това, че на
13.11.2023г. в гр. Шумен, с цел да набави за себе си и за другиго – неизвестно лице, имотна
облага придобил, укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – пари на
обща стойност 6 200 лева, собственост на Л.Ю.В. и З.К.В. и двамата от гр. Шумен, за които
е предполагал, че са придобити от другиго – неизвестния извършител чрез престъпление –
измама по чл.209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатото
обвинение, като предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен в извършването на
посоченото в обвинителния акт, престъпление и да му определи наказание при относителен
баланс между смекчаващите вината, обстоятелства и отегчаващите като му наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Представителят на районна
прокуратура Шумен счита, че наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде
изтърпяно ефективно и предлага на съда да отложи изпълнението му за максималния срок
от пет години.
В правнорелевантния момент пострадалите Л.Ю.В. и З.К.В., с упълномощен
повереник - адвокат С.С. от АК Шумен, предявиха граждански иск срещу подсъдимия Б.З.Р.,
който съда след изслушване на страните прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство в размера на причинената с деянието, имуществена вреда, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 13.11.2023г. до окончателното изплащане. Повереникът на
гражданските ищци моли съда да уважи изцяло така предявения граждански иск, доколкото
в случая имаме поведение, което е донесло вреда на пострадалите, налице е причинна
връзка между действията на подсъдимия и вредата на пострадалите. Моли за присъждане и
на заплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият Б.З.Р. не се признава за виновен в извършване на деянието, посочено в
обвинителния акт и дава подробни обяснения. Защитникът на подсъдимия счета, че
обвинението не е доказано от обективна и субективна страна и моли съда да признае
подсъдимия за невинен, тъй като деянието не съставлява престъпление и не е извършено
виновно. Моли съда да отхвърли изцяло приетият за съвместно разглеждане в
наказателното производство, граждански иск. Алтернативно защитникът моли ако съда
счете подсъдимия за виновен да му наложи минималното предвидено наказание при
многобройни смекчаващи вината, обстоятелства. В последната си дума подсъдимия Б.Р.
иска да бъде оправдан, тъй като не се чувства виновен и той също е потърпевш.
След преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Б.З.Р. живеел в гр. Шумен заедно със съпругата си - свидетелката
В.Ф.Р. и баща си. Същият бил безработен и си търсел работа, като за целта публикувал
обяви в интернет, че търси работа. На 13.11.2023г. свид. В.Р. съобщила на подс. Б.Р., че му е
намерила работа като куриер на рекламни продукти. Свидетелката Р. предните дни видяла
публикувана обява за работа в шуменски сайт. В обявата пишело, че се търси служител за
разнасяне на брошури и свидетелката писала под нея, че има интерес. На 13.11.2023г. около
10,00 часа й писало лице във връзка с обявата и питало за кого става въпрос. Свид. Р. писала,
че е за съпруга й, като написала и телефонния си номер – да се разберат, защото било дълго
за обяснение. Непознат мъжки глас се обадил на свид. Р. и й обяснил, че работата се състои
в това – събирали се от селата, църквите и магазини набрани в кутии помощи за украински
бежанци и се носели в общината, като им трябвал човек да пренесе събраните помощи от
общината до центъра за бежанци в гр. Русе. Непознатият заявил на свидетелката, че ще
сключат трудов договор и тя казала телефонния номер на съпруга си – номера на подс.Б.Р..
По – късно, на 13.11.2023г. по телефона на подсъдимия Б.Р. се обадило лице, което се
1

представило като „Д.С.. Номерът на мобилният телефон, от който „Д.С. се обадил на
обвиняемия бил на румънски мобилен оператор, а именно + 40750180553. „Д.С. казал на
подсъдимия Р., че работи за неправителствена организация, която събирала дарения за
подпомагане на украински граждани, бежанци от войната между Русия и Украйна,
пребиваващи на територията на Република България. След това обяснил на подсъдимия, че
неговата работа ще се състои в това, да пренася пари, увити в пакети от гр. Шумен и
околните населени места до гр. Русе, където да ги предава на лице, работещо в Агенция
„Митници“ - гр. Русе. Обвиняемият се съгласил. След това разговорът между двамата
приключил.
Пострадалите Л.Ю.В. - на 83г. и З.К.В. - на 86г. били съпрузи и живеели в гр.
Шумен, в къща, намираща се на ул. ********************. На 13.11.2023г. постр. Л.В.
заедно с дъщеря си била на лекар, тъй като имала проблеми със сърцето. След посещението
при лекаря, дъщерята закарала свид. В. до дома й и си тръгнала с автомобила. Половин час
след това на 13.11.2023г. около 16:00ч., в дома на пострадалите В. на домашния телефон
позвънил непознат номер. Свид. Л.В. отговорила на телефонното обаждане и мъжки глас се
представил на свид. В. като служител на полицията в гр .Шумен. Мъжът съобщил на свид.
В., че дъщеря й е катастрофирала, като блъснала с управлявания от нея автомобил дете от
ромски произход, което било откарано в МБАЛ - гр. Шумен в критично състояние, въпреки
че това не отговаряло на истината. После й казал, че ще даде телефона на дъщеря й, за да
разговаря с нея. След това се обадило лице с женски глас, което се представило за дъщерята
на свид. В., като плачело и обяснило на свидетелката, че действително е настъпило ПТП,
като е блъснала с лекия си автомобил дете и в момента се намира в сградата на полицията в
гр.Шумен. Свид. В., която си помислила, че е разтревожила дъщеря с нейните болести и
лекари повярвала, че действително разговаря с дъщеря си и това, което й казват е истина.
Свидетелката В. се паникьосала и и решила, че заради нея дъщеря й е катастрофирала и
изобщо не се усъмнила в това, което й казал непознатия мъж. Непознатото лице,
представило се за полицейски служител, съобщил на свид. В., че ако дадат сумата от 30 000
лева, може да освободят дъщеря й и да не я задържат. Свидетелката В. казала, че със
съпруга си са пенсионери и нямат толкова спестени пари, а имат само около 6000 лева.
Тогава лицето, представило се за полицейски служител, й казало, че и тази сума е
достатъчна, като трябва да я опаковат в плик или хартия и да я поставят след това в
найлонова торбичка, а после да я дадат на човек, който той ще изпрати. През това време
свид. З.В. бил дошъл при съпругата си и чул разговора, който тя провеждала с лицето,
представило се за полицейски служител от полицията в гр. Шумен. Неизвестният
извършител, като чул през телефона , че друг влиза в стаята поискал да говори по телефона
със свид. В. и го попитал, дали има мобилен телефон. Свидетелят отговорил положително и
му казал номера на мобилния си телефон - **********. Неизвестният извършител на
деянието, представящ се за полицай, казал на свид. В., че ако иска да се види с дъщеря си,
трябва да отиде до сградата на полицията и той се съгласил. Свидетелят З.В. веднага
тръгнал към сградата на полиция, но когато бил до ул. Петра звъннал мобилния му телефон
и неизвестния извършител му казал веднага да се прибере и да приготвят парите с жена му.
Неизвестният извършител казал на свид. В. да не затваря телефона, за да я държи в течение
на нещата какво се случвало с удареното дете. Малко след това й съобщил, че детето било
починало, при което свид. В. съвсем се паникьосала и уплашила за дъщеря си. След това
свидетелите Л.В. и З.В., въведени по този начин в заблуждение от неизвестния извършител
на деянието по чл.209,ал.1 от НК - измама, събрали всичките си спестени пари общо 6 200
2

лева, поставили ги в плик и го запечатали с тиксо. Свидетелката Л.В. имала събрани пари в
размер на 1 700 лева, а свидетелят З.В. имал събрани на две места – на едното место 3 300
лв. и на другото – 1 200 лева, общо 4 500 лева. Парите на свидетеля В. били обвити с бяла
хартия, прегъната, с тиксо залепена и надпис на сумата. Свидетелят З.В. отново излязъл от
дома си и тръгнал към сградата на полиция, а свидетелката В. сложила в един плик парите
на двамата, след това сложила плика в найлонова торбичка, като сложила вътре и една
опаковка с вафли за дъщеря си, тъй като действително повярвали на казаното им от лицето,
представило се за полицейски служител, че дъщеря им е блъснала с лекия си автомобил дете
и ще бъде задържана в полицията, ако не дадат исканата сума пари. Свид. В. останала сама,
за да чака лицето, на което трябва да предаде парите, съгласно дадените й от неизвестния
извършител инструкции. Докато вървял пеша по пътя, свид. В. отново получил обаждане по
мобилния си телефон от скрит номер и след като отговорил на обаждането, получил
инструкции от лицето, представящо се за полицейски служител, да седне на пейка,
намираща се на пл. „Стамболийски“ в гр. Шумен и да изчака там известно време, което
свидетелят сторил. Часът бил около 16,30-17,00. Около 18,00ч. свид. З.В. отново получил
обаждане от неизвестния извършител, да се прибере в дома си, след като стоял около един
час на пейката.
През това време - около 16,30ч. на 13.11.2023г., лицето, представило се с имена „Д.С.
позвънило по мобилния телефон на подс. Б.З.Р. и му казало, че трябва да отиде до адрес в
гр. Шумен, за да вземе парична сума, която ще му даде една възрастна жена като дарение за
украинските бежанци. После „Д.С. продиктувал на подсъдимия адреса, на който живеели
свидетелите З.В. и Л.В. и му казал да отиде там. Подсъдимият Р. се съгласил, след което
отишъл до къща, намираща се на ул. ****************** като паркирал личния си лек
автомобил на същата улица, но пред дом № 8 по инструкции, предадени му по телефона
отново от лицето „Д.С.. След това подсъдимият Р. видял, че свид. Л.В. била до входната
врата на дома си и отишъл при нея. Когато стигнал до входната врата й казал, че е изпратен,
за да вземе пари от нея. Свид. В. дала на подс.. Р. найлоновата торбичка, в която се намирала
сумата от 6 200 лв. и вафлите, казала му, че са дъщеря й и се прибрала в дома си.
Подсъдимият Б.Р. взел пакета с парите и се качил в автомобила си. Малко след това на
мобилния му телефон позвънило лицето, представило се за „Д.С. и му казало да провери
съдържанието на плика, даден му от свидетелката Л.В.. Лицето, представило се за „Д.С.
почти постоянно говорило с подсъдимия по мобилния му телефон. Подсъдимият Р. спрял на
бензиностанция „Бенита“ на изхода на гр. Шумен и отворил плика, в който видял първо
вафлите и съобщил на „Д.С.. Последният нервно казал на подсъдимия да провери по-добре.
След като разопаковал торбичката, подсъдимият видял, че вътре имало пари. Казал това на
„Д.С., а той му казал да вземе сумата от 370 лева от тези пари за себе си – да зареди гориво
и за възнаграждение за извършената работа. В този момент, подсъдимият Б.Р. разбрал, че
нещо не е наред и че участва в нещо нередно. След това „Д.С. казал на подсъдимия да
тръгне от гр. Шумен към гр. Разград и след като стигне там, да му се обади, за да получи по
нататъшни инструкции, къде да предаде парите. След като стигнал в гр. Разград, подс. Р. се
обадил на неизвестното лице, представило се като „Д.С. и получил инструкции да отиде в
гр. Цар Калоян, обл. Разград. След като стигнал в гр. Цар Калоян, подс. Р. отново получил
инструкции от лицето „Д.С. да отиде до живарник за риба в един от язовирите до града,
намиращ се непосредствено до пътя от гр. Цар Калоян към гр. Русе. Подс. Р. отказал да
направи това, тъй като уговорката не била такава – да го размотава. После получил
инструкции да тръгне с автомобила си към гр. Русе и да спре до табелата, обозначаваща
3

началото на област Русе след гр. Цар Калоян. Подс. Р. сторил това и след като стигнал до
табелата за начало на област Русе, паркирал автомобила си на банкета до пътя и включил
аварийните светлини. После, отново по инструкции, дадени му лицето, представило се като
„Д.С., оставил найлоновата торбичка с плика с останалите пари - сумата от 5830 лева и
вафлите, дадени му от свид. Л.В., до металната тръба на табелата за начало на област Русе,
след което се прибрал с автомобила си в гр. Шумен.
Парите в размер на 370 лева, които подсъдимият взел от тези, дадени му от свид. В.,
изхарчил за задоволяване на свои нужди.
В хода на разследването, въпреки проведените ОИМ, не е бил установен
извършителя на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. От приложените по делото справки
по ЗЕС е видно, че телефонния номер, от който се е обадил извършителя на свид. В., е на
румънски мобилен оператор с номер на СИМ-картата 40750180553, като не е установено
лицето, което е ползвало СИМ - картата с този номер.
Материалите по делото по отношение на неиздирения извършител на деянието по
чл.209, ал.1 от НК са разделени в отделно наказателно производство с постановление на РП
- Шумен от 26.01.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства - от показанията на свидетелите Л.Ю.В., З.К.В. и В.Ф.Р.,
обясненията на подсъдимия Б.Р., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията
на свидетелите Л.В. и З.В., които съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни,
взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал. Действително
е налице разминаване в показанията на двамата свидетели относно размера на сумата, която
са поставили в найлоновата торбичка. Съдът намира това за несъществено, тъй като и свид.
Л.В. и свид. З.В. казаха точно размера на сумата, която всеки един от тях е имал.
Разминаването е във сумата, която другият е имал и дал, но това се дължи на
обстоятелството, че въпреки, че са семейство всеки един от тях отделно е събирал
средствата си.
Обясненията, дадени от подсъдимия Б.Р. съдът кредитира частично, тъй като
противоречат на събраните писмени доказателства, както и на нормалната житейска логика.
Обясненията на подс. Р. противоречат и на изготвената и приета от съда съдебно-
психологическа експертиза. Видно от заключението на експертизата, в ситуации на стрес,
подсъдимия използва стратегии за справяне, които са адаптивни, като по този начин се
адаптира в ситуацията и може да разреши проблема. В условията на стресови ситуации,
вещото лице е установило адекватни преценки и запазен умствен контрол над поведението,
съобразяване с конкретния ход на събитията, съответно реагиране в рамките на неговите
възможности. В този смисъл подсъдимия Б.Р. е устойчив на външни психологически
въздействия, влияние и манипулиране и може да взема обмислени решения под стрес.
Подсъдимият Р. е с изразени емоционални особености в своите преживявания, подчертано
свръхчувствиелен към собствената позиция и ощетяване, което би могло да доведе до
внасяне на свой, за него самия достоверен вариант за причинно-следствената връзка между
събитията и в този смисъл себезашитно може да изкриви или изопачи факти и с цел
оневиняване.
От така установеното по-горе фактическо положение съдът прие, че с деянието си
подсъдимия Б.З.Р. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.215, ал.1 от НК, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните
4

условия за упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, които не
се намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага,
придобил, укрил и спомогнал да бъдат отчуждени парични средства, за които
предполагал, че са придобити от неизвестния извършител чрез престъпление - измама
по чл.209, ал.1 от НК. В конкретния случай деецът не е съзнавал, че участва в
извършване на престъпление „измама“, когато е взел парите от свид. Л.В., нито е знаел
предварително, че ще бъде извършено спрямо нея такова престъпление от
неизвестното лице, въвело я в заблуждение. Когато обаче на бензиностанция „Бенита“
в гр. Шумен е накаран от неизвестния извършител да провери какво има в торбичката
и неизвестния извършител се ядосал, когато му съобщил, че има вафли. После когато е
преброил парите, дадени му от свид. В., е разбрал, че пострадалата е била измамена и
тогава у него е възникнала представата, че участва в извършване на престъпление, но
пострадалата вече се е била разпоредила с парите, предмет на деянието и с това нейно
действие престъплението „измама“ е довършено. Подс. Р. е придобил сумата от 370
лева от парите, предоставени му от свид. В., за себе си, като се е облагодетелствал с
тази сума и спомогнал да бъдат отчуждени останалите пари в размер на 5 830 лв. в
полза на неустановения извършител на измамата, от която е пострадала свид. В.
Подсъдимият Б.Р. взел, съхранявал и предал на неизвестния извършител паричната
сума, с която е била измамена свид. Л.В., с цел да облагодетелства както себе си, така
и неизвестния извършител;
От субективна страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за
укриване и харчене на чуждите пари, които предполагал, че са придобити чрез
престъпление, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието си и
е целял настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият когато
разбрал, че участва в нещо „нередно“ е имал възможността да съобщи в полиция или
да се върне до адреса на свидетелите В. и да им върне парите, но не го е сторил
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Б.З.Р., съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента
на обществена опасност на дееца – от данните за личността му – с висше образование,
женен, неработещ, неосъждан, които съда преценява като много добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са налице следните смекчаващи вината
обстоятелства:
тежко материално и семейно положение – мотивирали го и подбудили за извършване
на деянието.
Отегчаващи вината обстоятелства – невъзстановени щети.
За деянието, наказуемо по чл.215, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от една до шест години, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото
престъпление. В настоящия случай наказанието по чл.209, ал.1 от НК е еднакво с това по
чл.215, ал.1 от НК. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде да
определи наказанието при превес на смекчаващите вината, обстоятелства, като наложи към
минималния предвиден размер на наказанието “лишаване от свобода”. Съдът счита, че
наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца е справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението. Предвид факта, че подсъдимия Б.Р. не е бил осъждан, съда намери, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправянето му не е
наложително да изтърпи определеното му наказание, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от Четири години и Шест месеца. Така
5

определеното наказание, съдът намира, че ще изпълни личната си и генерална превенция и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите, както от
страна на осъдения, така и и от останалите членове на обществото.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалите Л.В. и З.В., съдът намери същия за напълно основателен и доказан. При
обсъждане на гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние – вещно
укривателство, имуществени вреди. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от
ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Б.З.Р., в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Съдът счита че е справедливо така приетия
граждански иск да бъде уважен изцяло. Лихва върху предявеният граждански иск от датата
на деянието е поискана, поради което съдът присъди такава, считано от 13.11.2023г. до
окончателното изплащане. Съдът възложи на подс. Б.Р. да заплати на пострадалите и
направените деловодни разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 248 /двеста четиридесет и осем/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс. Б.З.Р. да заплати в полза
на държавата, по сметка на Районен съд Шумен, направените деловодни разноски в размер
на 475,83 /четиристотин седемдесет и пет лв. и осемдесет и три ст./ лева и 5 /пет/ лева за
издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	32
Дата:	12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20243630200202
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 януари 2024 г.

Присъда по дело №202/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите