№ 167
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215300601656 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 26004 от 26.01.2021 г. по НЧХД № 272/2019 г. по описа на
А.ски районен съд, ІV н. с., съдът е признал подсъдимата Е.Л.К. с ЕГН
********** за виновна в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК
за това, че на 03.11.2018 г. на центъра на село Г., община А., е казала нещо
унизително за честта и достойнството на частната тъжителка Р.Л.Б. в нейно
присъствие, а именно: „ че цялото село е наясно, че отглежда, суши и продава
дрога“ ведно със свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н., както и че
разпространява дрогата с кола с *** регистрация, като на основание чл.304 от
НПК я е признал за невинна да е извършила горното престъпление като
длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“Б“ от НК, а именно – *** на
село Г., и я е оправдал по това обвинение. Със същата присъда подсъдимата
Е.Л.К. е била призната за виновна и за престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление в
периода от 15.10.2018 г. до 18.02.2019 г. в село Г., община А., и в гр. А. е
извършила две и повече деяния, които осъществяват поотделно един и същ
състав на престъплението клевета, които е извършила през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
1
продължение на предшестващите, като пред различни лица е приписала
престъпление на частната тъжителка Р.Л.Б. – отглеждане, сушене и продаване
на дрога, ведно със свидетелката М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н., а
именно: на 03.11.2018 г. в град А., в телефонен разговор с М.Г.К., е
приписала пред нея на частната тъжителка Р.Л.Б. престъпление, като е казала
на М.Г.К., че частната тъжителка Р.Л.Б., заедно със свидетелката М.Г.К. и
внуците й - Й.В.Н. и М.И.Н., отглежда, суши и продава дрога; на 04.11.2018 г.
в центъра на село Г., община А., пред свидетелката М.Г.К. и двамата й внука
– М.И.Н. и Й.В.Н., е приписала на частната тъжителка Р.Л.Б. престъпление,
като е казала, че частната тъжителка Р.Л.Б., ведно със свидетелите М.Г.К. и
внуците й М.И.Н. и Й.В.Н., отглежда трева, както и че гледат и поят
наркотици на нивата на племенника на свидетелката М.Г.К.; на 18.02.2019 г.
в село Г., община А., пред И.В.Д. е приписала на частната тъжителка Р.Л.Б.
престъпление, като е казала на И.В.Д., че частната тъжителка Р.Л.Б. ведно със
свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н., отглежда, суши и продава
дрога, като на основание чл.304 от НПК я е признал за невинна да е
извършила горното престъпление в качеството й на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 ал.1 б.“Б“ от НК, а именно – *** на село Г., както и да е
извършила това престъпление за периода до 15 март 2019 г., и я е оправдал по
това обвинение. За престъплението по чл.146 ал.1 от НК Районният съд е
наложил на подсъдимата К. наказания глоба в размер на 1000 лв. и
обществено порицание, което да се изпълни на основание чл.52 от НК чрез
обявяване на присъдата от Кмета на Община А. пред обществеността на село
Г. публично, по подходящ начин, а за престъплението по чл.147 ал.1 пр.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК е наложил на подсъдимата наказания глоба в размер на 3000
лв. и обществено порицание, което да се изпълни на основание чл.52 от НК
чрез обявяване на присъдата от Кмета на Община А. пред обществеността на
село Г. по подходящ начин, като не е била приложена нормата на чл.23 ал.1 от
НК за определяне и налагане на едно общо най – тежко наказание измежду
наложените. Със същата присъда подсъдимата Е.Л.К. е била осъдена на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати на частната тъжителка Р.Л.Б.
направените по делото разноски – общо 1012 лв., както и съдът се е
произнесъл по веществени доказателства по делото – 7 бр. копия на снимки –
да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Срещу присъдата е била депозирана жалба от адв. А.П., действаща като
упълномощен защитник на подсъдимата Е.Л.К. в първоинстанционното
производство, както и допълнение към въззивната жалба, изходящо от
подсъдимата К., в което се излагат доводи, че обжалваната присъда е
незаконосъобразна и неправилна, както и е бил нарушен материалния закон
като не е бил приложен чл.78А от НК. Иска се от въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да признае подсъдимата за невинна и я
оправдае по повдигнатото й обвинение и за двете престъпления.
Сторените с жалбата и допълнение към нея искания и развитите в тях
доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от
2
подсъдимата Е.Л.К. и упълномощения й защитник във въззивното
производство адв. Р.Д.. Сочи се от защитника недоказаност на никое от
включените в състава на продължаваното престъпление по чл.147 ал.1 пр.2
вр. чл.26 ал.1 от НК деяния, както и неяснота въз основа на какво
инкриминирания период за същото престъпление е с начална дата 15.10.2018
г. – предхождаща първото включено в състава деяние от дата 03.11.2018 г.
Твърди се и липса на осъществен от подсъдимата състав на престъпление по
чл.146 ал.1 от НК. Прави се алтернативно искане – в случай, че съдът приеме,
че е налице формално осъществен състав на престъплението по чл.147 ал.1 от
НК – да се приложи чл.9 ал.2 от НК – поради явна незначителност на
обществената опасност на деянието, както и да приеме въззивния съд, че
евентуално е налице изтекла погасителна давност, свързана с изпълнение на
наказанието глоба.
Подсъдимата Е.Л.К. се явява в съдебното производство пред въззивната
инстанция, поддържа жалбата против първоинстанционната присъда и иска
да бъде оправдана.
Упълномощеният процесуален представител на тъжителката Р.Б. адв.
В.Д. оспорва подадената жалба, счита, че присъдата, произнесена от А.ския
районен съд е обоснована, постановена след обстоен анализ на
доказателствата по делото и се иска потвърждаването й. Претендират се
разноски.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращите го първоначална и допълнителна жалби и в съдебно
заседание и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие
следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокат, действащ като
упълномощен защитник на подсъдимото лице /а допълнителната жалба – от
подсъдимото лице/, поради което се явява допустима. Същата обаче не следва
да се разглежда по същество, тъй като от състава на първоинстанционния
районен съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените се състоят в липса на мотиви
относно установени факти и обстоятелства, касаещи съставомерността на
престъплението по чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по-конкретно на
едно от деянията включени в състава на продължаваното престъпление по
чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно за деянието, което да е сторено
на 18.02.2019 г. в село Г., община А., респ. и разминаване между приетото за
установено откъм факти и откъм право за същото това деяние от дата
18.02.2019 г. в мотивната част на обжалваната първоинстанционна присъда.
3
Със сезиращата Районен съд гр. А. тъжба, въз основа на която е било
образувано наказателното производство спрямо подсъдимата Е.Л.К.,
тъжителката Р.Л.Б. е насочила на вниманието на съда три дати – 03.11.2018г.,
04.11.2018 г. и 18.02.2019 г., за които е изложила случили се факти от
обективната действителност, изпълващи според нея състави на престъпления
по Раздел VІІ Глава ІІ от НК – обида и клевета, като е обобщила, че клеветата,
изразила се чрез приписване на престъпление, е сторена в период от
15.10.2018 г. до 15.03.2019 г. В хода на развилото се съдебно следствие не е
бил прилаган институт на изменение на обвинението – възможен евентуално в
хипотезата на чл.287 ал.6 от НПК.
С атакуваната присъда, както се посочи и по – горе,
първоинстанционният съд е признал, че подсъдимата Е.К. е извършила
виновно престъпление клевета по чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, което
да е сторено в периода от 15.10.2018 г. до 18.02.2019 г., като отделните
деяния включени в състава на това продължавано престъпление по см. на
чл.26 ал.1 от НК – три на брой, са конкретизирани по дати на извършването
им, а именно 03.11.2018г., 04.11.2018 г. и 18.02.2019 г. Клеветата пък е
вписано, че се състои във формата на изпълнително деяние от страна на
подсъдимата К. в приписване на престъпление – конкретизирано като казване
пред различни лица, че тъжителката Р. Л. Б. заедно със свидетелката М.Г.К. и
внуците й М.И.Н. и Й.В.Н. отглеждат, сушат и продават дрога.
Конкретно за деянието от дата 18.02.2019 г., включено в състава на
продължаваното престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, е
посочено „На 18.02.2019 г. в село Г., община А., пред И.В.Д. е преписала на
частната тъжителка Р.Л.Б. престъпление, като е казала на И.В.Д., че частната
тъжителка Р.Л.Б. ведно със свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н.,
отглежда, суши и продава дрога“.
Видно от мотивите към обжалваната присъда – л.320 /гръб/ от
съдебното дело на АРС, при излагане на установените въз основа на
доказателствата по делото факти от обективната действителност е, че съдът е
приел, че „Подсъдимата Е.К. казала на свидетеля И.Д. в този разговор, че
много добре знаела как мирише марихуаната, че не била луда, че цял живот
се занимавала с наркотици, като добавила, че била ***, че всички я познавали
и ако не им харесвало … като не се доизказала и си тръгнала.“.
Първоинстанционният съд не е посочил в мотивите си никакви други приети
за установени от кредитираната доказателствена съвкупност лични действия
на подсъдимата К., които да се отнасят до вписаното в диспозитива на
присъдата поведение, осъществяващо изпълнителното деяние към 18.02.2019
г. – да е приписала престъпление като да е казала на И.В.Д., че частната
тъжителка Р.Л.Б. ведно със свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н.,
отглежда, суши и продава дрога. Липсата на изложение за факти и
обстоятелства, които да касаят съществен елемент от състава на
престъплението – относно изпълнителното деяние за престъплението клевета
към дата 18.02.2019 г. и липса на мотивиране защо е прието да е сторено
4
такова изпълнително деяние към тази дата при тази липса на факти, както и
включването в диспозитива на процесния съдебен акт на изпълнително
деяние, за което не са посочени като приети за установени релевантни факти,
дава основания на настоящият въззивен състав да приеме, че от страна на
първоинстанционният съд е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което опорочава обжалваната присъда и налага
нейната отмяна изцяло – поради липса на мотиви по см. на чл.348 ал.3 т.2 от
НПК. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно
от въззивната инстанция в производството по реда на Глава ХХІ от НПК,
доколкото инстанцията като осъществяваща контрол по законосъобразност и
правилност на невлязлата в сила присъда не може да замени липсваща
обективирана воля на първоинстанционния съд, дори и само за едно от
деянията, включени в състава на продължаваното по см. на чл.26 ал.1 от НК
престъпление. Поради изложеното обжалваната присъда следва да бъде
отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
пръвоинстанционния съд.
Констатира се и друго процесуално нарушение, допуснато от страна на
АРС, което ще следва да бъде отстранено при последващото ново
разглеждане на делото. Това нарушение се отнася до съществен елемент от
състава на престъплението пак клевета по чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от
НК – относно периода на извършването му. Според обжалваната осъдителна
присъда това процесно престъпление е извършено в периода от 15.10.2018 г.
до 18.02.2019 г., като отделните деяния включени в състава на това
продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 от НК – три на брой, са
конкретизирани по дати на извършването им, а именно 03.11.2018г.,
04.11.2018 г. и 18.02.2019 г. Усложнената престъпна деятелност по см. на
чл.26 ал.1 от НК касае наличие на две или повече деяния, които осъществяват
по отделно един или различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Според
въззивната инстанция не става ясно от мотивите към присъдата защо
първостепенният съд е приел за начална дата на инкриминирания период
15.10.2018 г., при положение, че първото деяние, включено в състава на
приетото за осъществено от подсъдимото лице продължавано престъпление е
конкретизирано по време, а именно от дата 03.11.2018 г. Липсва правен
анализ в атакуваната присъда за този период от време – от дата 15.10.2018 г.
до деянието на 03.11.2018 г., защо следва да бъде включен в инкриминирания
период и защо именно продължаваното престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК е с приета начална дата на извършването му 15.10.2018 г., за
която дата няма конкретизирано по време, място, начин и обстоятелства на
извършване на отделно деяние клевета. Направения довод от процесуалния
представител на жалбоподателката за порочност на атакувания съдебен акт в
този смисъл се прие за основателен.
5
С оглед на горното и доколкото се прие за допуснато от
първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила
по см. на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, неотстранимо от въззивната инстанция, но
отстранимо при ново разглеждане на делото, то и за въззивната инстанция е
налично основание по чл.335 ал.2 от НПК – за отмяна изцяло на обжалваната
присъда и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав. Предвид връщането на делото за ново разглеждане от
първостепенен съд, настоящият въззивен състав не следва да се произнася по
въпроса за претендираните разноски от страна на повереника на частния
тъжител по делото, като това следва да стори съда при решаване на делото по
същество съобразно изхода на производството.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.334 т.1 от НПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 26004 от 26.01.2021 г. по НЧХД № 272/2019 г. по
описа на А.ски районен съд, ІV н. с.
ВРЪЩА НЧХД № 272/2019 г. по описа на А.ски районен съд, ІV н. с.,
на А.ски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване и протест.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на страните по чл.340 ал.2 от НПК за
изготвеното Решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6