№ 22
гр. ** 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20235520200309 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба К. С. М. от гр. ** ул. „****, чрез
адв. С. З. против Наказателно постановление №23-0327-000233 от
16.05.2023г. на Началника на РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора с
което за нарушаване на чл. 173, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 2000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с. з., но пледира
чрез процесуалния си представител за отмЯ. на НП на процесуално
основание, като се навеждат и доводи по същество за незаконосъобразно
издаване на АУАН и НП. Иска се заплащане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но
в писмени бележки пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и
обосновано. Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 20.04.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН за извършени
1
административни нарушения по чл. 174, ал. 3, пр.2, от ЗДвП и по чл. 174, ал.
3, пр.1 от ЗДвП от св. Р. В. А., Д. П. П. и Я. И. М. - полицейски служител при
РУ Раднево към ОД на МВР-Стара Загора, затова, че на 20.04.2023 г., в
16:10ч. в гр. ** на ул. „***”- до ежедневния пазар, в посока юг-север,
управлявал лек автомобил „****” с рег. № ****”, негова собственост, като
отказва да му бъдат извършени проверки с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000” за установяване употреба на наркотични вещества и техните
аналози, за което му е издаден талон за медицинско изследване №099657 и 8
броя стикери към него, както и с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510” за установяване на употребата на алкохол, за което му е издаден талон
за медицинско изследване №099656 и 8 броя стикери към него. Водачът
подписал издадените медицински талони за изследване с номера – 099656 и
099657, но не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химически лабораторен анализ за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта, както и предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, за което е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози от 20.04.2023г. л.12 от делото.
Писмени възражения не са постъпили срещу издадения АУАН.
На 16.05.2023 г. Началникът на РУ Раднево към ОД на МВР Стара
Загора, изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените
административни наказания.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите-полицаи, които
добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са
заинтересовани от изхода на делото, като показанията на тези свидетели са
логични, последователни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с
писмените доказателства по делото - АУАН, НП, талони за изследване,
справка от РУ Раднево към ОД на МВР- Стара Загора за наложени наказания
на жалбоподателя, заповед на Министъра на МВР - приети и прочетени от
съда на основание чл. 283 от НПК.
2
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да
обжалва НП.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с
императивните норми, визирани в ЗАНН и по конкретно чл. 36 - чл. 58 от
ЗАНН.
АУАН е издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от
актосъставителя точно от фактическа и правна страна при какви
обстоятелства, кога и къде е извършил процесното нарушение и кои
материални норми от ЗДвП е нарушил умишлено, същият е подписал и
получил АУАН, както и талоните за медицинско изследване.
Неоснователен е изложеният в жалбата и в съдебно заседание довод, че
в НП са описани признаците на две алтернативни административни
нарушения отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол и наркотични в кръвта и урината на водача, без да
е конкретизирано кое точно от тях е извършил той и за кое е санкциониран,
което водило до нарушаване правото му на защита.
За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът ще носи
административно наказателна отговорност, не само когато е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и наркотици, но
едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Нар. № 1/19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози – дадени са предписания по чл. 3а
от Наредбата за лабораторно изследване и въпреки това проверките за
алкохол и наркотични вещества не са осъществени по причина, която може да
му бъде вменена във вина. Тези два метода са предвидени алтернативно и при
отказ на водача да изпълни разпорежданията на контролния орган, чрез
единия от тях, е налице административно нарушение, като в случая
контролният орган е длъжен да издаде съответните талони на водача. В
3
случая първоначално е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с
техническо средство за употребата на алкохол и на наркотични вещества.
Установено е също, че на водача са издадени талони за медицинско
изследване, той ги е подписал и получил, като не е дал кръвни проби и урина
за изследване, т. е. водачът е отказал да съдейства на контролните органи и
чрез двата метода. Видно от АУАН и от НП жалбоподателят е бил
санкциониран за неизпълнение и на двата метода за установяване на алкохол
и наркотични вещества, защото е отказал да изпълни предписанието, след
като от материалите по делото се установява, че нарушителят е присъствал
при изготвянето на талоните, разяснено му е, че трябва да даде кръвна проба
и проба от урина за анализ и е отказал да изпълни предписанието. В случая е
налице поведение на нарушителя, което е недобросъвестно, като са
извършени и двете нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
По делото е категорично установено от разпита на свидетелите-
полицаи, че изобщо водачът не е давал проби с техническо средство и тест за
наркотици. Той не е изпълнил даденото му задължително предписание с
талоните за даване на кръвни проби и проба на урина, с които е бил надлежно
запознат. В този случай нарушителят не може да черпи права от
недобросъвестното и незаконосъобразно поведение, при условие, че
контролният орган е изпълнил стриктно разпоредбите на посочената наредба
и ЗАНН при констатиране на административните нарушения.
При издаването на НП административните нарушения са точно
формулирани, като правилно са посочени и административнонаказателните
норми, по които е санкциониран жалбоподателя. Между АУАН и НП има
пълна кореспонденция от фактическа и правна страна, като не са допуснати
съществени нарушения на закона/ЗДвП и ЗАНН/, които да водят до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят умишлено е извършил нарушенията по правилно
посочените от контролния и наказващия органи материални разпоредби от
ЗДвП. Жалбоподателят е отказал не само да бъде изпробван с технически
средства, но и да изпълни предписанията за медицинско изследване за
установяване концентрацията на алкохол и наличието на наркотични
4
вещества в кръвта и урината му. В тази връзка са и показанията на полицаите,
които сочат, че първоначално е отказано извършване на проби за употреба на
алкохол и наркотици, а след това нарушителят е отказал да даде кръв за
медицинско изследване.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Цитираната норма въвежда няколко възможни форми на деянието,
изпълнението на всяка от които обаче дадено в деятелността на
конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение
по посочения текст. Обективираният отказ на водача във всяка от
алтернативите на текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП представлява осуетяване на
проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем.
Противното разбиране би обезсмислило приложението на самостоятелно
установена част от текста, което противоречи на буквата и духа на закона. В
случай, че законодателят е визирал правна възможност за санкциониране на
отказа да се извърши тест с техническо средство, подчинена на последващо
поведение, отново свързано с бездействие, то текстовата формулировка на
нормата не би била представена със съюза „или”, а би била въведена
недвусмислено като изискване на кумулативна даденост на две предпоставки.
Реализацията на която и да било от така предложените от нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП форми на деятелност обосновава предпоставки за ангажиране на
отговорност за неизпълнение възведения със същата императив. Последното
не изключва деецът да реализира чрез бездействие няколко или дори всички
от така предвидените форми на нарушението. Поради това нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е била предмет на анализ в Тълкователно решение
№13 от 20.12.2021г. на ВАС по т.д. №1/2021, ОСС I и II колегия, като е
прието, че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
5
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата
на чл.18 от ЗАНН. Следователно отделно нарушение е отказ за
извършване на проверка за наличие на алкохол и отделно нарушение е
отказ за извършване на проверка за наличие на наркотични вещества
или техните аналози в кръвта на водача. В случая е налице отказ на
жалбоподателя за извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ за
извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба
на алкохол в кръвта.
При налагане на наказанията "глоба" и "лишаване от право да се
управлява МПС" и за двете нарушения, наказващият орган е приложил
правилно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като двете санкции по чл. 174, ал.
3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП са абсолютно определени по размер, съобразно
визията на законодателя за тежестта на нарушението, която е висока,
подбудите за неговото извършване и незачитането на установения в страната
правов ред. Съдът счита, че така определения размер на наказанията глоба и
лишаване от право да управлява МПС е законосъобразен и не може да бъде
намален. Не може да се приеме, съобразно установената фактическа
обстановка по делото, че се касае за „маловажни случаи” по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, поради което НП е законосъобразно издадено. В тази насока, съдът
не приема доводите на жалбоподателя и процесуалният му представител за
отмЯ. на НП, а приема аргументацията на представителя на наказващия орган,
че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По гореизложените съображения, съдът счита, че НП като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, като с така
определените наказания ще се постигнат целите на наказанието, посочени в
чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на делото жалбоподателят дължи заплащането на
разноските по делото на ОД на МВР-Стара Загора за участието на
юрисконсулт, съгласно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0327-000233 от
16.05.2023г. на Началника на РУ Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с
което на К. С. М. от гр. ** ул. „**** ЕГН ********** за нарушаване на чл.
174, ал. 3 и чл. 174, ал. 3 на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лв. /две
хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв. /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като правилно и
законосъобразно
ОСЪЖДА К. С. М. от гр. ** ул. „**** ЕГН ********** да заплати на
ОД на МВР-Стара Загора. направените по делото разноски в размер на
100/сто/лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7