Р Е Ш Е Н И Е  №280

 

гр.Русе, 12.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора …………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 162/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001546/06.11.2019г., издадено от Началник на ОО“АА“-Русе, против Р.К.Д., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв., на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Р.К.Д.. Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок. В нея се твърди твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпращат представител и не релевират становище по делото.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

На 14.10.2019г., около 00,25ч., жалб.Д. управлявал лек таксиметров автомобил марка „Дачия Логан“, категория М1, с рег.№..... Автомобилът бил оборудван съгласно изискванията на Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ /с открита табела „Такси“, с работещ ел. таксиметров апарат с фискална памет, без табела „Не работи/. По това време и място  св.св.Д.Д. и А.К., служители на ОО“АА“ – Русе, извършили адм. проверка на автомобила и водача, като установили, че жалб.Д. не носил в себе си и не им представил удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, удостоверение за психологическа годност и пътна книжка, издадена и заверена от превозвача. По време на проверката жалб.Д. не представил и лична карта, като обяснил на проверяващите, че бил забравил всички документи в жилището където живее, поради което проверяващите адм. служители потърсили помощ свои колеги от сектор „ПП“ към ОДМВР– Русе, които удостоверили личните му данни. За констатираното св.Д.Д. съставил АУАН бл.№270113/14.10.2019г., като посочил, че жалб.Д. бил извършил нарушения по чл.18, т.5 /касаещо удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“/, по чл.18, т.3 /касаещо удостоверение за психологическа годност/ и по чл.31, ал.1, т.5 /касаещо пътна книжка/ от Наредба №34/1999г. на МТ. В последствие Началника на ОО“АА“-Русе, след като прегледал материалите по преписката, проверил служебно и удостоверил, че жалб.Д. имал издадени редовно всички документи касаещи настоящото производство - удостоверения за „Водач на лек автомобил“ и за психологическа годност, както и пътна книжка. С издаване на НП и на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.12 от ЗАНН бланкетно преценил, че за нарушенията по чл.18, т.5 /касаещо удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“/, по чл.18, т.3 /касаещо удостоверение за психологическа годност/ от Наредба №34/1999г. на МТ, са налице основанията за приложението на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и не наложил наказание, а „предупредил“ жалбоподателя. За нарушението по чл.31, ал.1, т.5 /касаещо пътна книжка/ от Наредба №34/1999г. на МТ, АНО наложил адм. наказание „Глоба“ в размер на 500лв., на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП. В този вариант процесното НП било връчено на жалбоподателя, който в последствие го обжалвал в законоустановения срок.

По настоящото въззивно производство, в качеството на свидетели е разпитан св.Д.Д., който пресъздават фактическата обстановка отразена в АУАН и обстоятелствата въз основа на които е установил описаните в него нарушения. По искане от страна на жалбоподателя е разпитан и св.С.Христов, който управлява заедно с жалбоподателя таксиметровия автомобил марка „Дачия Логан“, с рег.№...., и който твърди, че на процесната дата /14.10.2019г./ е управлявал автомобила преди жалбоподателя и му бил оставил застраховката на автомобила и пътната книжка следобеда на същия ден /двата документа касаещи и двамата водача и автомобила едновременно/.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и НП не се доказват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и са извършени нарушения по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН /по отношение на АУАН/, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и чл.52, ал.4 от ЗАНН.

В тази насока са следните обстоятелства :

В първоинстанционното адм. производство Началника на ОО“АА“-Русе, след като прегледал служебно преписката установил, че жалб.Д. от една страна не носи/представя издадена и валидна пътна книжка, за което наложил наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвП, а от друга страна за констираните нарушения по чл.18, т.5 /касаещо удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“/, по чл.18, т.3 /касаещо удостоверение за психологическа годност/ от Наредба №34/1999г. на МТ, констатирал, че са налице основанията за приложението на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и „предупредил“ жалбоподателя и не наложил наказания на жалбоподателя на тези две нарушения. Съгласно чл.18, т.3 и т.5 от Наредба №34/1999г. на МТ - водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискванията - да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както и да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община. По делото е безспорно установено, че тези два документа са били издадени, валидни и притежавани от жалбоподателя, но не са представени на адм. служители по време на проверката. Същото изпълнително деяние е осъществено от жалбоподателя и по отношение на редовно издадената и заверена пътна книжка за таксиметровия автомобил и водачите, които я ползват – не я е носил и представил по време на проверката. В случая е очевидно, че жалбоподателя не е носил в себе си и представил на проверяващите всички адм. документи касаещи настоящото производство, включително и личната си карта, което и е обяснил на адм. служители по време на проверката. По делото не са изложени мотиви от АНО, защо при издаването на НП е преценено, че не носенето/не представянето на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност са в по голяма тежест като вид адм. нарушение от не носенето/не представянето на заверена пътна книжка, предвид това, че в чл.31, ал.1, т.2, т.5 и т.8 от Наредба №34/1999г. на МТ законодателят не е дал приоритет като неизпълнение на задължение на водачите на таксиметрови автомобили за носене/представяне на някой от трите документа, а освен това, при приложението на чл.28, б.“а“ от ЗАНН неясно защо /отново при приложението на чл.52, ал.4 от ЗАНН/ от АНО е посочено, че не са нарушени чл.31, ал.1, т.2 и т.8 от Наредба №34/1999г. на МТ /касаещо удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност/, а в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя бил извършил нарушения по чл.18, т.5 и т.3 от  Наредба №34/1999г. на МТ, при положение, че по делото е безспорно установено, че и трите документа са били законово и валидно издадени към датата на извършване на проверката, но не са се намирали у водача на таксиметровия автомобил – жалб.Д..

   С оглед горното, Съдът намира, че от АНО са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42, т.5 и т.6 /по отношение на АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН /по отношение на НП/, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя - да разбере в какво точно е обвинен да е извършил като адм. нарушения /и най-вече процесното по т.1 от НП/. Допуснато е и процесуално нарушение по чл.54, ал.2 от ЗАНН, т.к. в обстоятелствената част на НП е посочено бланкетно, че е извършена служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, което дефакто не е сторено от АНО по посочените мотиви по-горе, поради което и НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001546/06.11.2019г., издадено от Началник на ОО“АА“-Русе, против Р.К.Д., с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв., на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                     Районен съдия :