Решение по дело №6096/2019 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 1890

гр. Пловдив, 10.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 19.05.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6096 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* срещу П.И.П., ЕГН **********. С исковата молба се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищовото дружество сума в размер на 215.23 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 до 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ се в ***, както и сумата в размер н 20.36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.07.2017 до 12.02.2019 г.. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2573/2019 г..

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца, като такива услуги са предоставени именно за обекта в ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва се иска по основание  и размер, оспорва се ответникът да има качеството на потребител, оспорват се представените доказателства по делото от ищеца, а именно извлечение от сметка, счита, в случай, че правата на обекта на потребление се притежават от няколко лица, т.е., че те дължат солидарно вземането, поради което ответникът не дължи цялата сума.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2573/2019 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока е постъпило възражение от същия, с което възразява той да е задължен за вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпване на падеж на главното вземане, размера му, както и на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца, че е заплатил претендираните суми.

Видно от приложен по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот /л.42/ ответникът П.И.П. е дарил на д. си В.П.П.  жилището, находящо се в ***, като в полза на ответника и на Д. Г. М. е учредено право на ползване върху целия имот и като ползвател, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява "потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР от ЗЕ /.

Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила /л.43-47/.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.79/ се установява, че имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление.

Вещото лице установява, че в жилището на ответника в процесния период всички отоплителни тела, тип радиатор са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока, които са отчитани по визуален отчет на ИРУ, но ел. енергия не е начислявана, поради липса на потребление. В имота не е начислявана ТЕ за БГВ, доколкото е спряна.

Вещото лице установява, че в имота на ответника има монтирано тип лира с мощност 820W, върху която няма поставен уред за измерване.

В случаите в които няма поставено измервателно устройство отдадената топлоенергия няма как да се отчита по реални показатели, а е приложима т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата, като е начислявана топлоенергия по максимална мощност.

В имота на ответника за процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.  е начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 0.86169 МWh и за отопление 1.0193 МWh от лира.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Нелбо“ ЕАД. Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и  начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“. 

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

В случая е начислявана топлоенергия от лира, която също е отоплително тяло и топлоенергия отдадена от сградната инсталация.

По отношение на топлоенергията, отдадена от щранг лирата е приложима т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата, доколкото същата не е снабдена с измервателно устройство, поради което е начислявана топлоенергия по максимална мощност.

Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация се определя по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 125 куб.м.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба № 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Нелбо“ ЕАД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.

С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.

Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.74/, която съдът кредитира, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.  от отдадена от сградната инсталация 0.86169 МWh и за отопление 1.0193 МWh., е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 215.23 лева. Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума. Няма плащания по партидата на ответника, няма и издадени кредитни известия /минусови изравнителни сметки/.

От цитирания по-горе нотариален акт се установява, че е учредено право на ползване в ползва на ответника и трето лице – Д. Г. М..  Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС, носителят на вещно право на ползване е длъжен да плаща разходи по ползването на недвижимия имот. В тази връзка в закона не е предвидено при учредено вещно право на ползване на две лица, то същите да отговарят солидарно за задълженията, произтичащи от правото им на ползване на вещта. Няма доказателства, че ползвателите са съпрузи, които да отговарят солидарно съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, поради което в случая отговорността на ползвателите е разделна и всеки отговаря съобразно правата си. В случая съдът приема, че правото на ползване е учредено при равна права /доколкото не е предвидено в договора друго/, всеки един от ползвателите дължи половината от разходите за доставената топлоенергия за процесния имот в процесния период. Ищецът не доказа, че в процесния период само ответникът е ползвал процесния имот. Ответникът от своя страна не доказа, че ползването на имота за процесния период е осъществявано от собственика и правото на ползване е прекратено или имота се е ползвал изключително от другия ползвател.

Предвид изложено съдът приема, че се доказана претенцията на ищеца за сумата от 107.62 лева, половината от търсената сума, припадаща се на ползваните от ответника права.  За горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 215.23 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 13.02.2019 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 107.62 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 03.07.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. май 2017 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 04.07.2017 г. до 12.02.2019 г. възлиза на сумата от 20.36 лева. Ответникът дължи половината от тази сума, а именно 10.18 лева, съобразно правата си като ползвател на процесния имот, за процесния период.  Искът ще се уважи до тази сума за горницата до пълния предявен размер от 20.36 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, Ответникът е участвал производството чрез особен представител, поради което не е направил разноски, а и такива не са доказани.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съобразно уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 37.50 лева.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски -  75 лева – държавна такса за исковото производство, 150 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за исковото производство в размер 625 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят 312.50 лева.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 107.62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 до 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ се в ***, както и сумата в размер на 10.18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.07.2017 до 12.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2573/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено дължимост на главницата над уважения размер от 107.62 лева до пълния предявен размер от 215.23 лева и за обезщетение за забава над уважения размер от 10.18 лева до пълния предявен размер от 20.36 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 312.50 лева – разноски в исковото производство и 37.50 лева – разноски по ч.гр.д № 2573/2019 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ