Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 04.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2275 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Държавата, действаща чрез М.на т., е предявила срещу А.Л.
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 61193,71 лв., представляваща останалата
непогасена чрез усвояване на банкова гаранция неустойка, дължима от ответника,
в качеството му наемател, поради неизпълнение на задълженията му по т. 6.1.15 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост да поставя преместваеми
съоръжения на наетия плаж съгласно одобрената схема по ЗУЧК и след разрешение
на главния архитект, за сумата от 95643,71 лв., представляваща дължима
неустойка от ответника, в качеството му наемател, поради неизпълнение на
задълженията му т. 6.1.21 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване под наем на обект
– изключителна държавна собственост да осигури не по-малко от петдесет процента
от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на плажни
принадлежности от посетителите, която да
е равностойна като достъп до морето със зоните на наемателя, да е показана
върху специализираната схема на преместваемите обекти и съоръжения, да е
обозначена на морския плаж и на указателните табели, както и искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 8434,40 лв., представляваща обезщетение за
забава поради забавено плащане на неустойката за неизпълнение на т. 6.1.15 от
договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г. и за сумата от 13018,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава поради забавено плащане на неустойката за
неизпълнение на т. 6.1.21 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г.
Претендира се и законна лихва върху сумите за двете неустойки, ведно с разноски
по делото.
Ответникът по първоначалните искове А.Л. ЕООД е
предявил насрещни осъдителни искове,
съответно иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от
34450 лв., която Държавата неоснователно е получила за сметка на ищеца по
предоставена от ищеца банкова гаранция и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1952,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от 34450 лв. за
периода 02.08.2019 г. – 21.02.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021
г. до окончателното плащане. Претендира и законна лихва върху сумата от 34450
лв. по насрещните искове и разноски по делото.
Ищецът по първоначалните искове твърди, че на
22.04.2015 г. като наемодател е сключил с ответника, като наемател, договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски
плаж „Черноморец – Изток“, разположен в община Созопол, обл. Бургас. По време
на действие на договора са извършени проверки за изпълнение на задълженията на
наемателя по договора и са установени нарушения на задълженията на наемателя,
предвидени в т. 6.1.15, съгласно която наемателят е длъжен да постави
преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ
по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, след разрешение на главния архитект на общината, въз
основа на одобрена от М.на регионалното развитие и благоустройството по реда на
чл. 13, ал. 3 ЗУЧК специализирана схема на преместваемите обекти и съоръжения.
Освен това, са установени нарушения на задълженията на наемателя, предвидени в
т. 6.1.21 от договора, според която наемателят е длъжен да осигури не по-малко
от петдесет на сто от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане
на плажни принадлежности от посетителите, като по никакъв начин не
възпрепятства ползването и не събира плащане под каквато и да е форма в тези
части на морския плаж, като осигури следното: местоположението на свободните
площи върху активната плажна площ се показва в специализираната схема на
преместваемите обекти и съоръжения; зоната на активната площ за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите да е равностойна
като отстъп до морето със зоните, разположени от наемателя плажни
принадлежности, които той предоставя възмездно на посетителите на морския плаж.
От извършени проверки на 29.08.2017 г., 05.08.2018 г., 08.06.2019 г.,
02.07.2019 г. са установени нарушения на т. 6.1.15 от договора, както следва: с
проверката, извършена на 29.08.2017 г. е установено, че е поставен преместваем
обект на територията на плажа, извън одобрената схема и е надвишена площта на
друг преместваем обект отново над одобрената схема; с проверката, извършена на
05.08.2018 г. е установено, че площта на обект № 4 е 72 кв.м., при одобрени 49
кв.м. по схемата за поставяне на преместваеми обекти; с проверката, извършена
на 08.06.2019
г. е установено, че е поставено съоръжение за спортно-развлекателна дейност
извън одобрената схема по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК; с проверката от 02.07.2019 г. е
установено превишаване на допълнителната търговска площ на заведение за бързо
хранене – преместваем обект № 4 по схема. С извършени проверки на 29.08.2017 г., 05.08.2018 г.,
02.07.2019 г. са установени нарушения на т. 6.1.21 от договора, а именно: с
проверката от 29.08.2017 г. е установено, че измерената площ на осигурената от
наемателя свободна зона е 40,58 % от активната плажна площ, а процентното съотношение
на свободната зона спрямо платената зона по отношение на достъп до морето е
49,33 %; с проверката от 05.08.2018 г. е установено, че измерената площ на
осигурената от наемателя свободна зона съставлява 34,13 % от активната плажна
площ, а процентното съотношение на свободната зона спрямо платената зона по
отношение на достъпа до морето е 35,3 %; с проверката от 02.07.2019 г. е
установено, че процентът на осигурената от наемателя зона за свободно
разполагане на плажни принадлежности от посетителите спрямо зоните с поставени
от наемателя платени принадлежности е 39,35 %. За всяко от констатираните
нарушения са изготвяни протоколи, уведомяван е ответника - наемател и му е
предоставян 3-дневен срок за изпълнение. Твърди, че в договора за наем е договорено,
че при съществено неизпълнение на задълженията по настоящия договор, наемателят
дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година
(т. 8.8 от договора), независимо дали наемодателят се е възползвал от
възможността да прекрати договора по т. 7.2.1. Съгласно т. 9.1, б. б) от
договора съществено неизпълнение е налице в случаите, при които наемателят не
изпълни точно или в срок едно и също задължение повече от два пъти. Поради
установените четири нарушения на т. 6.1.15 от договора и три нарушения на т.
6.1.21 от договора, наемодателят е изпратил до наемателя писмо от 16.07.2019
г., съответно - от 17.07.2019 г. (за нарушенията по т. 6.1.21 от договора) , и
двете получени на 19.07.2019 г., с което претендира неустойка в размер на 95643,71
лв. за нарушенията на т. 6.1.15 от договора и 95643,71 лв. за нарушенията на т.
6.1.21 от договора, общо: 191287,42 лв. като му е предоставя 3-дневен срок за
изпълнение за всяка от претендираните суми. Сумите не са платени в
предоставения срок, поради което, върху същите е дължимо обезщетение за забава,
считано от 23.07.2019г. За погасяване на задълженията за двете неустойки,
държавата е подала искане до „Инвестбанк“ АД за плащане на банкова гаранция № 51-832168G004,
с изх. № 8128-28/29.03.2019 г. за изпълнение на задълженията по договора. На 02.08.2019 г. сумата от 34450 лв.
по банковата гаранция е постъпила по сметка на министерството на т. като с тази
сума е погасена неустойката за неизпълнение на задълженията по т. 6.1.15 от
договора до сумата от 61193,71 лв. С това средствата по гаранцията са
изчерпани. С писмо от 12.08.2019г. ищецът е предоставил на ответника срок за
допълване на средствата по банковата гаранция и отново е поканен да плати
задълженията по двете неустойки в общ размер на 156837,42 лв., плащане не е
постъпило, не е допълнена и банковата гаранция. Поради съществени неизпълнения
на задълженията по договора от страна на наемателя, неотстраняване на
установени нарушения след покана и непредоставяне на сума по договорена банкова
гаранция след покана, с писмо от 13.09.2019 г., изпратено по предоставен е-мейл
на ответника, ищецът е уведомил ответника за прекратяване на договора без
предизвестие, считано от 01.10.2019 г. (т. 7.2 от договора) и го е поканил да
се яви за подписване на приемо-предавателен протокол на 15.10.2019 г. С писмо
от 17.10.2019г., изпратено по пощата, ответникът отново е поканен да се яви за
предаване на имота. На 15.10.2019 г. и на 23.11.2019 г. са съставени два
приемо-предавателни протокола за приемане на обекта от наемодателя като при
съставяне на първия не е присъствал представител на ответника, а при съставяне
на втория протокол е присъствал един от съдружниците. Твърди, че обезщетението
за забава върху претендираната неустойка за неизпълнение на задължението по т.
6.1.15 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2020 г. е в размер на
8434,40 лв., което е формирано от сумата от 292,24 лв. – обезщетение за забава
за периода 23.07.2019 г. – 02.08.2019 г. върху сумата от 95643,71 лв. и от
сумата от 8142,16 лв. – обезщетение за забава за периода 03.08.2019 г. –
23.11.2020 г. върху сумата от 61193,71 лв. (остатъкът от претендираната
неустойка, намалена със сумата от банковата гаранция). Обезщетението за забава
за неизпълнение на задължението по т. 6.1.21 от договора за периода 23.07.2019
г. – 23.11.2020 г. е в размер на 13018,17 лв.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, с който оспорва исковете. Изрично заявява, че не оспорва ищецът да е
усвоил сума по банкова гаранция в размер на 34450 лв. Твърди, че процесният
договор е с невъзможен предмет, несъществуващ в обективната действителност,
както и че противоречи на закона, тъй като посочения в него плаж фактически не
съществува като обособен обект, нито активната плажна площ е в посочения в
т.1.3 от договора размер. Сочи съдебна практика на ВАС, съгласно която няма
морски плаж с наименование „Черноморец-изток“. При условията на евентуалност,
твърди, че процесният договор е унищожаем – тъй като не съществува морски плаж
„Черноморец-изток“, посочената в договора за наем активна плажна площ е част от
несъществуващ обект, откъдето твърди да следва, че по отношение на активната
плажна площ, като съществен елемент от предмета на договора, е налице грешка по
смисъла на чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Оспорва твърденията за извършени
нарушения на процесния договора, констатирани от проверки, проведени на
29.08.2017 г., 05.08.2018 г., 08.06.2019 г., 02.07.2019 г. Твърди, че след като
не е налице годен обект на правото на собственост на държавата – морски плаж „Черноморец
- изток“, няма как да е налице и активна плажна площ на подобен обект и да има
нарушение на чл. 6.1.21 от договора. Оспорва да са извършвани проверки на място
от страна на ищеца. Оспорва проверката на 02.07.2019 г. Твърди, че протоколът
от проверката е изготвен поне в два варианта и в тази връзка оспорва
съдържанието на протокола от 02.07.2019 г. Оспорва представения „Технически
доклад, данни и резултати от мониторинг“ – сочи, че в представения му документ
и този, представен с исковата молба има разминаване в съставителя, подписа,
наличието на печат. Твърди, че не са му представени констативните протоколи при
съставянето им и поради това, не го обвързват. Твърди, че при проверката на
02.07.2019 г. не е измерена актуалната площ на цялата активна плажна площ,
която е променлива величина в зависимост от метеорологичните условия, за да се
сравни с площта на зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности и
тази за платено разполагане на плажни принадлежности и поради това е неясно
действителното процентно съотношение между площта на зоната за свободно
разполагане на плажни принадлежности и тази за платено разполагане на плажни
принадлежности и в тази връзка твърди, че не е извършил нарушение на договора.
Твърди, че сочените в протокола от 02.07.2019 г. две буни са били премахнати от
ДНСК още през 2017 г., което твърди да е било обществено известно. Твърди, че
премахването на буните се е отразило съществено на площта на морския плаж като
с това наемодателят е извършил нарушение на договора, тъй като действителната
активна плажна площ през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не е съответствала на
предвидената в договора. На следващо място, ответникът оспорва да е нарушавал
клаузата на т. 6.1.15. Твърди, че е имало заведение за бързо хранене, което е
функционирало към датата на проверката като служителите на ответника не са
видели да са извършвани каквито и да е замервания, и в тази връзка оспорва
констатациите в констативните протоколи. Освен това, твърди, че поставеният
преместваем обект и допълнителна търговска площ напълно съответствали на
посоченото в специализираната схема на преместваеми обекти и съоръжения,
одобрена от М.на т. и разполага с разрешение за поставяне. Твърди, че с влезли
в сила решения на административен съд – гр. Бургас са отменени наказателни
постановления за извършени нарушения от страна на ответника. Поради това, че не
са налице съществени нарушения на договора, оспорва да дължи претендираните
суми за неустойки. Освен това, твърди нищожност на клаузата за неустойка по т.
8.8 и т. 9.1 от процесния договор, поради противоречие с добрите нрави. Твърди,
че клаузата е договорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Поради това, че е липсвало неизпълнение на договора от
страна на ответника, оспорва процесният договор да е валидно прекратен от
ищеца.
Ищецът в допълнителната искова молба оспорва
възраженията на ответника. Развива доводи за съществуването на наетия обект,
предмет на процесния договор - морски плаж „Черноморец – изток“. Твърди, че
същият представлява част от имот с идентификатор 81178.5.328 по КККР на гр.
Черноморец по специализираната карта на 2012 г. Евентуално твърди, че ако не е
налице самостоятелен обект, е налице част от такъв обект, който е
индивидуализиран чрез площ и размери. Позовава се на съдебна практика на ВАС,
че има морски плаж „Къмпинг Черноморец“, част от който е територията на
„Черноморец – изток“, намиращ се в северната точка на един и същ поземлен имот.
Навежда доводи, че няма грешка в обекта на процесния договор за наем –
наемателят е знаел обща площ, активна плажна площ и площ, заета от скали, за
което е подписал приемо-предавателен протокол. Алтернативно твърди, че срокът
за релевиране на унищожаемост е изтекъл. Твърди, че по договор не е длъжен да
уведомява наемателят при инициирани проверки като присъствието на наемателя при
осъществяване на проверките не е задължително. Твърди, че буните не влизат в
активната плажна площ и съответно – възраженията на ответника в това отношение
са ирелевантни. Заявява, че не оспорва плажната ивица да се изменя според
климатичните условия.
Ответникът в отговора на допълнителната искова молба
оспорва обектът на процесния договор да е ясно определен, да е индивидуализиран
съгласно АИДС №377/19.05.1998
г.; оспорва в договора да е посочена обща площ на морския плаж, както и
граници; оспорва, че наетият обект представлявал част от имот с планоснимачен
номер 81178.5.328; оспорва да
е подписвал приемо-предавателен протокол, в който обектът да е
индивидуализиран. Оспорва да е изтекъл срокът по чл. 32, ал. 2 ЗЗД; твърди, че
ищецът е узнал за грешката си от влизане в сила на решение № 8633 от
10.06.2019 г., постановено по адм.д. № 650/2019 г. на ВАС, IV отд. Твърди, че
като са премахнати буните е намаляла площта на плажа. Освен това, тъй като
същите са били премахнати повече от две години от твърдяната проверка, а са
посочени в констативния протокол, това доказва, че реално проверка не е
извършвана.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
По първоначалните искове за заплащане на
неустойки и обезщетение за забавеното им плащане
В тежест на първоначалния ищец е да докаже сключването на
договор за наем с твърдяното съдържание, включително относно съдържанието на
одобрената схема по ЗУЧК, че страните са
договорили валидни клаузи за неустойка
за неизпълнение на конкретни
задълженията по договора, че е
уведомил наемателят за констатираните нарушения и го е поканил да ги отстрани в
тридневен срок.
В тежест на
ответника по първоначалните искове е да докаже, че при сключването на договора площта на ползвания от него плаж е била
по-малка от посочената в договора, че е изпълнил задълженията си да осигури
свободна плажна зона не по-малко от половината от реалната плажна площ, както и
че поставените от него преместваеми обекти и допълнителна търговска площ са
били съответни на издаденото разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения.
Обстоятелствата относно сключване на
договора за наем с твърдяното съдържание не са спорни между страните.
Неоснователни са възраженията на А.Л.
ЕООД за нищожност на договора, поради невъзможен предмет, обосновани с
възражения за разминаване между посочена в договора и действителна площ, липса
на индивидуализация на плажа и нанасянето му в кадастралните карти.
От представения от самия ответник
писмени доказателства – писма възражения до министерство на т., схеми, констативни
протоколи, както и от събраните гласни доказателства се установява, че плаж
„Черноморец – Изток“ съществува фактически в действителността, нает е от
ответника със сключения между страните договор и експлоатиран до неговото
прекратяване, като получаването на фактическата власт върху плаща и предаването
му обратно на наемодателя е удостоверено с подписани между страните приемо
-предавателни протоколи, а доведените от страните свидетели съдържат ясно
описание за фактическото му състояние през различните години в периода 2016 –
2019 г., включително относно идентифицирането му като част от плажната ивица и
следователно несъмнено в действителността плажът съществува, включително като
обособена част от крайбрежната морска ивица.
Доколкото чл.7, ал.5 ЗУЧК допуска
отдаването под наем на плаж или част от плаж, не съществува и правна пречка
експлоатираната от ответника за периода на действие на наемния договор между
страните част от плажната ивица да е предмет на наемен договор независимо дали
представлява цял плаж или части от него, поради което и съдът приема, че
сключеният между страните наемен договор няма невъзможен предмет.
Неоснователни са и доводите на ответника
за нищожност на клаузата на т.1.3 от договора, предвиждаща, че наемателят
упражнява правата си по договора при спазването на изискванията на чл.10, ал.7
и ал.8 ЗУЧК, тъй като клаузата препраща към изпълнение на законови задължения
относно ползването на морските плажове, следователно не само не е налице
противоречие с ЗУЧК, а пълно съответствие, като посочването на площта, дори и
да се приеме, че не отговаря на действителната няма връзка с действителността
на клаузата.
Възражението на ответника за
унищожаемост на договора поради грешка е допустимо, противно на поддържаната от
първоначалния ищец теза, че е направено след изтичане на тригодишен срок то
сключване на договора, тъй като изрично законът не предвижда преклузия по
отношение на възраженията за унищожаемост като защитно средства срещу предявен
иск. Възражението обаче е неоснователно, тъй като ответникът, който носи
тежестта, не е доказал твърденията си относно съществено разминаване на посочената в договора площ с
действителната. Поддържаните от него доводи относно тръжни процедури, съдебни
решения и прочие съждения относно морски плаж „Къмпинг Черноморец“ не доказват
никакви факти относно активната плажна площ на наетия от него плаж, който без
съмнение е различен от този на „Къмпинг Черноморец“, нито обосновават извод за
по-малка площ на наетата, а още по- малко за конкретно отклонение, с оглед необходимостта
от преценка дали е съществено, тъй като направените от ответника умозаключения,
че въз основа на признания на Министерство на т. за частично съвпадение на
морски плаж „Къмпинг Черноморец“ и морски плаж „Черноморец Изток“ в прекратена
тръжна процедура без установяване на конкретни факти относно съвпадащите части
не се основават на правилата на логиката, нито на доказани по делото конкретни
факти. Нещо повече, посочената в договора площ неколкократно е сочена от
ответника в неговите изявления във връзка с премахване на защитни съоръжения
при твърдения да е намалена в резултат на природните явления и премахване на
съществуващи буни, а дори и представеният от ответника констативен протокол,
макар и да не може да установи площта на плажа към датата на сключване на
договора, тъй като е от 21.07.2019 г., не е представен в частта относно
извършените геодезически заснемания.
От събраните доказателства констативни
протоколи и гласни доказателства се установява, че Министерство на т. чрез свои
служители и извършило неколкократно на 29.08.2017г., 05.08.2018 г., 08.06.2019
г. и 02.07.2019г. проверки на място относно спазването на задълженията на А.Л.
ЕООД по наемния договор. Съдът възприема за обективни и последователни
показанията на свидетелите Й.и В., тъй като се основават на лично възприети от
тях факти, подкрепят се от събраните писмени доказателства и противно на
поддържаната от първоначалния ответник теза, не се опровергават от факта, че
наемателят не е участвал чрез представители при извършване на проверките, нито
доведените от него свидетели са възприели факти относно тези проверки.
По показанията на свидетелите Й.и В.,
както и от съставените с тяхно участие протоколи, се установява, че в частта
относно свободна и платена плажна площ, достъп до море и площ на преместваемите
съоръжения, констатациите в протоколите не се базират на лично възприети от
извършилите проверките лица, а на геодезически заснемания на експерти, на които
Министерството е възложило извършване на мониторинг. Касае се за частни
експертизи, които нямат самостоятелна доказателствена стойност, съответно
техните констатации не се потвърждават чрез други доказателства, доколкото
свидетелските показания не отразяват лично възприети на място факти от свидетелите
чрез измерване. Въпреки това обаче, ответникът е този, който носи тежестта да
установи, че е изпълнявал точно задълженията си по договора, включително тези
по т.6.1.15 и 6.1.21 относно изискванията за поставяне на преместваеми
съоръжения и свободната зона за плажуване, включително на посочените дати на
проверка, поради което и съдът в приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест приема, че ответникът не е изпълнявал точно посочените
задължения.
Що се отнася до лично възприетите от
свидетелите факти относно самото
съществуване на място при проверките на преместваеми съоръжения извън
одобрената схема /навес за масаж по протокола от 29.08.2017 г., стойката за
сърфове по протокола от 08.06.2019г., броя спасителни постове,спасителни
съоръжетия и медицинско лице, разположение на маси за храна в свободна зона,
липсата на табели с означение на цени по
протокола от 02.07.2019 г./, то тези нарушения се установяват и въз основа на
представените от първоначалния ищец писмени и гласни доказателства.
Следователно съдът приема, че е налице
неизпълнение на задълженията на А.Л. ЕООД и по т.6.1.8, 6.1.10, 6.1.14, наред с неизпълнение на задълженията по т.
6.1.15 и 6.1.21.
В раздел 8 от договора са предвидени
неустойки, като в случая ищецът се позовава на правото си да получи
неустойката, уговорена в чл.8.8 и дължима при „съществено неизпълнение на
задължения“ по договора в размер на наемната цена за съответната година, като
счита, че и че има право на отделни неустойки за неизпълнени повече от веднъж
задължения по чл.6.1.15 и 6.1.21, както страните са уговорили да се разбира
„съществено неизпълнение“ в чл.9, б.“б“ от Договора.
Съдът
намира за основателни възраженията на ответника А.Л. ЕООД за нищожност на
клаузата за неустойка по чл.8.8 поради противоречието й с добрите нрави, тъй
като, тълкувана във връзка с останалите предвидени неустойки и с оглед размера
й, така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции.
На първо място в раздел 8, т.8.1 до 8.7,
включително, страните са уговорили неустойка при неизпълнение на всяко от
задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена по т.6.1.2,
задълженията по т.6.1.10, 6.1.5,6.1.6, 6.1.13, 6.1.22, 6.1.14, 6.1.15, 6.1.16,
6.1.17, 6.1.18 в размер на 5 % от наемната цена за съответната година за всяко
неизпълнено задължения. Същевременно клаузата на т.8.8, без да държи сметка, че
вече са уговорени неустойки за неизпълнение на всички съществени задължения по
наемния договор, предвижда наред с тях и при запазване на правото на
наемодателя да развали договора и неустойка в размер на годишната наемна цена,
като предвид начина на формулиране на клаузата относно „съществено
неизпълнение“, то тази неустойка се дължи при неизпълнение на кое да е
задължение повече от два пъти и то толкова пъти колкото са повторно неизпълнените
задължения, каквото тълкуване е възприел сам ищеца, претендирайки отделни
неустойки за всяко от задълженията по чл.6.1.15 и 6.1.21. Съизмеряването на тази
неустойка с годишната наемна цена явно показва, че уговорката извън присъщите
функции на неустойката, тъй като съпоставена с предвидимите действителни вреди
при сключването на договора, е очевидно несъразмерна с тях, тъй като
наемодателят е държавен орган, който не упражнява търговска дейност и не би
могъл да реализира печалба, като упражнява възложените му държавни функции по
управление на морските плажове публична държавна собственост в обществен
интерес, а начисляването на неустойки в размер на годишната наемна цена, наред
с други и за всяко нарушено повече от веднъж задължение очевидно не цели да го
обезщети, а неизпълнението на договора от страна на наемателя носи значително
по-голяма полза от изпълнението му.
По изложените съображения предявените
искове за заплащане на неустойка по т.8.8 от договора за наем са неоснователни,
което обуславя неоснователност и на исковете за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на тези неустойки.
По насрещните искове
Ищецът по насрещните искове твърди, че поради липсата
на нарушения на процесния договор, ответникът по насрещния иск неоснователно е
усвоил сумата по банковата гаранция и така се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца.
Ответникът по насрещните искове оспорва исковете.
Твърди, че е усвоил сумата по банковата гаранция на основание т. 4.7 от
процесния договор, която предвижда, че в случаите на пълно, забавено или
частично изпълнение на което и да е от задълженията на наемателя, наемодателят
има право да събере дължимите неустойки чрез усвояване на гаранцията.
Страните не спорят, че на 02.08.2019
г. ищецът е усвоил сумата от 34450 лв. по предоставена банкова гаранция за
изпълнение на задълженията на наемателя по договора, като с оглед
обстоятелството, че претенциите на ищеца относно съществуването на вземанията,
които са основание за усвояване на гаранцията са неоснователни поради нищожност
на клаузата за неустойка, на която се основават, а други претенции не са
предявени чрез възражение за прихващане срещу насрещния иск, то съдът приема,
че той е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът по насрещния иск дължи и обезщетение за
забавено плащане, считано от 16.08.2019 г., когато е поканен от А.Л. ЕООД да
върне сумата по гаранцията, което обезщетение до датата на предявяване на
насрещната искова молба на 22.02.2021 г. е в размер на 5330,61 лв., която сума
надвишава значително претендираната, поради което и акцесорния насрещен иск
следва да се уважи в пълен размер.
Право на разноски при този изход от спора има А.Л.
ЕООД, каквито следва да се присъдят в размер на 9856,09лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б., действаща чрез М.на т., срещу А.Л. ЕООД, ЕИК ******обективно
кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 61193,71 лв., представляваща дължима неустойка от
ответника, в качеството му наемател, поради неизпълнение на задълженията му по т. 6.1.15 от договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост да поставя преместваеми
съоръжения на наетия плаж съгласно одобрената схема по ЗУЧК и след разрешение
на главния архитект, за сумата от 95643,71 лв., представляваща дължима неустойка
от ответника, в качеството му наемател, поради неизпълнение на задълженията му
т. 6.1.21 от договор №
РД-01-28-7/22.04.2015
г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост да осигури
не по-малко от петдесет процента от активната плажна площ за свободно и
безплатно разполагане на плажни принадлежности
от посетителите, която да е равностойна като достъп до морето със зоните
на наемателя, да е показана върху специализираната схема на преместваемите
обекти и съоръжения, да е обозначена на морския плаж и на указателните табели,
както искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 8434,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава поради забавено плащане на неустойката за
неизпълнение на т. 6.1.15 от договора за периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г.
и за сумата от 13018,17 лв., представляваща обезщетение за забава поради
забавено плащане на неустойката за неизпълнение на т. 6.1.21 от договора за
периода 23.07.2019 г. – 23.11.2019 г.
ОСЪЖДА Министерство на т. да заплати на А.Л. ЕООД,
ЕИК ******сумата от 34450 лв., която неоснователно е получило за сметка на
ищеца по предоставена от ищеца банкова гаранция договор № РД-01-28-7/22.04.2015 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.02.2021 г. до окончателното й заплащане, на
основание и по чл. 86 ЗЗД сумата от
1952,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от
34450 лв. за периода 16.08.2019 г. – 21.02.2021 г., както и на основание чл.78,
ал.1 и 3 ГПК разноски по делото в размер на 9856,09лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: