Р Е Ш Е Н И Е
№ 288/5.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1477 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата
молба на П.В.Д. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от общо 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
резултат на пребиваването му в Следствения арест в гр. Кърджали, Затвора гр.
Пловдив, Затворническо общежитие от закрит тип „Черна гора“ към Затвора гр.
Стара Загора, Затвора гр. Стара Загора. Посочено е, че в килиите е бил настанен
при условията на пренаселеност, без санитарен възел, за ходене до тоалетната е
използвал кофи и туби. Сочат се и лоши битови условия, липса на осветеност,
липса на адекватно отопление – много студено през зимата и много горещо през
лятото. Твърди се, че не му е оказвана медицинска помощ и адекватно лечение във
връзка със здравословните му оплаквания.
В исковата молба е направено разделение за исковата претенция в зависимост
от мястото на изтърпяване на наказанието
му. За престоя му в Следствения арест в гр. Кърджали претенцията му е в размер
на 2 000 лева, за престоя в Затвора гр. Пловдив претенцията му
е в размер на 3 000 лева, за престоя
му в Затворническо общежитие от закрит тип „Черна гора“ към Затвора гр. Стара
Загора претенцията му е в размер на 6 000 лева, а за престоя му в Затвора гр.
Стара Загора претенцията му е в размер на 4 000 лева.
В съдебно заседание, ищецът – П.В.Д. – редовно призован, явява се лично и с
адв. М., пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявения иск.
Счита се, че по делото се е установило, че на ищеца са причинени вреди
вследствие на бездействието на затворническата администрация на затворите. Моли
да бъде уважена исковата молба и присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът чрез процесуалния си представител
адв. М. прави уточнение към исковата молба, в която е конкретизирал периода, а именно
престой в Следствения арест в гр. Кърджали за времето от 30.05.2016 г. –
04.07.2016 г.; престой в Затвора гр. Пловдив за времето от 04.07.2016 г. –
01.11.2016 г.; престой в Затворническо общежитие от закрит тип „Черна гора“ към
Затвора гр. Стара Загора за времето от 04.01.2017 г. – 07.03.2018 г.; престой в
Затвора гр. Стара Загора от 07.03.2018 г. – 12.12.2018 г. Добавени са и нови
периоди за престой в Затвора гр. Стара Загора от 08.01.1996 г. – 30.06.1998 г.
и от 14.02.1999 г. – 30.10.2000 г. и от 11.05.2011 г. – 02.03.2014 г. и в
Затвора гр. Пазарджик от 30.03.2000 г. – 26.11.2003 г. и от 01.04.2006 г. до
01.03.2008 г. и от 12.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба –
27.12.2019 г.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно
уведомена, се представлява от юриск. Ч., който по изложени съображения счита,
че исковата молба е неоснователна. Изложено е становище, че не са
конкретизирани претендираните незаконосъобразни действия или бездействия, не са
представени от ищеца доказателства нито за претърпени вреди, нито за
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата при
или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът търпи присъдата си
при условия, не по-различни от тези на останалите лишени от свобода в Затвора
Пазарджик и не следва да се приема, че престоят в условията на затвора биха
провокирали неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни условия, незачитане
на човешкото достойнство и други. Счита се, че ответникът е изпълнил своите
задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
искът е неоснователен и недоказан. Изяло споделя направеното възражение за
изтекла погасителна давност относно периодите от 1996 г. до 2014 г. За
периодите след 2016 г., счита, че не са представени доказателства за
основателността на исковата претенция Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка с вх. № 390/17.01.2020 г. /лист
22/ от Затвора гр. Пазарджик лишеният от свобода е постъпил в затвора на
12.07.2019 г. като след извеждането му от приемно отделение е настанен в спално
помещение 904 за целия период до 15.01.2020 г. Помещението е с 24.51 кв.м. и
между 8 – 11 лишени от свобода, тоест пребивавал е близо пет месеца на площ
по-малка от 3 кв.м. Спалното помещение разполага с тоалетна и течаща вода, като
в коридора се намира и общ санитарен възел, който е със свободен достъп.
Спалното помещение е оборудвано с легла, шкафчета, маса и столове. През посочения период на лишения
от свобода не са налагани дисциплинарни наказания и не е бил изолиран в
наказателна килия.
Видно от представените по делото писмени доказателства на лист /79-86/, организацията
на хигиенното и противоепидемичното осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразно
утвърдените от ГДИН правила. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация се извършва
по утвърден график и се осъществява от специализирана и сертифицирана за това фирма.
Представена е справка с вх. № 423/20.01.2020 г. /лист 29/, видно от която
за периода от 30.5.2016г. – 04.07.2016г. е пребивавал в Следствения арест
в гр. Кърджали като е бил настанен в самостоятелна килия от 4.96 кв.м. или в
килия от 8.68 кв.м. с още едно задържано лице. Килиите нямат самостоятелен
санитарен възел, като на всяко задържано лице се осигурява достъп до санитарен
възел непрекъснато, по всяко време на денонощието. Помещенията са снабдени с
дневна светлина и проветривост. Арестът разполага с климатична система за
отопление и охлаждане. Храната е съобразена с изискванията на утвърдена от Министъра
на правосъдието и Министъра на здравеопазването таблица за състава на дневната дажба
и полагащите се хранителни продукти на един възрастен лишен от свобода. Дневното
меню и се предоставя ежедневно чрез кетъринг в кутии за еднократна употреба.
Осигурено е непрекъснато медицинско обслужване. Извършва се ежедневно
дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По делото е представена справка с вх. № 1509/20.02.2020 г. /лист 69/ от
Затвора Стара Загора, видно от която през периода от 07.03.2018 г. до 19.12.2018
г. е бил настанен в спално помещение № 9, което е оборудвано със самостоятелен
санитарен възел, осигуряващ денонощен достъп до тоалетна и течаща вода. Общата
площ на помещението е 21 кв.м., от които 2 кв.м. санитарен възел, където ищецът
е пребивавал с общо 4 – 5 лишени от свобода, тоест около девет месеца на площ
от около 4 кв.м. Помещението разполага с три прозореца с площ от 3.24 кв.м. с
възможност за отваряне, с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и
естествена вентилация по всяко време на денонощието. Отоплението е реализирано
с локално парно, като в помещението е разположен един чугунен радиатор.
В същата справка се съдържа и информация за пребиваването на ищеца в ЗОЗТ
„Черна гора“ за претендирания период от 04.01.2017 г. до 07.03.2018 г., където
лишеният от свобода е бил настанен с още 5 – 6 лишени от свобода, спазвайки
изискванията за квадратурата.
Представена е и справка с вх. № 09.03.2020 г. от Затвора Пловдив, видно от
която лишеният от свобода за периода от 04.07.2016 г. – 01.11.2016 г. е бил
настанен в спално помещение № 59, при капацитет на настаняване на л.св. на
поста – 70 и фактически настанени л.св. на поста 83.53, тоест при условията на
пренаселеност за период от четири месеца.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за
нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на
противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени
вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение.
Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а
именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки
затворник, недостатъчни условия за физиологични нужди и липсата на
санитарно-хигиенни условия.
Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от същия
закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2.
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото,
няма нарушение на посочената разпоредба, освен при пребиваването на лишения от
свобода в Следствения арест гр. Кърджали за един месец.
Установи се също така, че затворническата администрация и в Пазарджик и в Следствения
арест гр. Кърджали е създадена организация за почистване на помещенията, като
поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода, също са
извършвани дезинсекция и дератизация от фирми занимаващи се с такава дейност
ежемесечно. Това е потвърдено от приложени по делото протоколи за извършени
услуги.
От приложената по делото медицинска документация е видно, че на лишения от
свобода е осигурена медицинска грижа и е оказвана навременна медицинска помощ.
С оглед на това съдът намира, че от страна на затворническата администрация не
са извършени действия или бездействия, които да са причинили увреждане на
здравето на лишения от свобода. Напротив, с действията си служителите и
медицинският екип са допринесли за цялостното му психическо и физическо
здравословно състояние.
Следва да се отбележи, че за престоя на лишения от свобода в ЗООТ „Черна
гора“ за периода от 04.01.2017г. - 07.03.2018 г. и Затвора Стара Загора за периода
от 07.03.2018 г. - 12.12.2018 г. по
делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че е подложен на
жестоко, нечовешко и унизително отношение, поради пребиваване в нечовешките
условия, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство,
гарантирано за всеки затворник в чл. 43 от ЗИНЗС, лоши битови и
санитарнно-хигиенни условия. От представените по делото справки се установи, че
квадратурата на килиите отговаря на изискванията за мин. 4 кв. м. на задържано
лице. Помещенията са разполагали със самостоятелен санитарен възел, осигуряващ денонощен
достъп до тоалетна и течаща вода, с три прозореца с площ от 3.24 кв.м. с възможност
за отваряне, с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и естествена
вентилация по всяко време на денонощието. Отоплението е реализирано с локално парно.
С оглед на това, съдът намира, че искът на ищеца за престоя му в ЗООТ „Черна
гора“ за периода от 04.01.2017г. - 07.03.2018 г. и Затвора Стара Загора за периода
от 07.03.2018 г. - 12.12.2018 г., е неоснователен и недоказан, тъй като не се
доказа, че с действията или бездействията си затворническата администрация е
поставила същия в условия на нечовешко и унизително положение.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който
относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната
площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че
лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик в периода
12.07.2019г. - 27.12.2019. /пет месеца/ и в Затвора Пловдив за периода от 04.07.2016г. - 01.11.2016 г. /четири месеца/ е живял в условия на
пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е
по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в Затвора
Пазарджик в килия № 904 лишеният от свобода е пребивавал на около 3 кв.м. за
близо пет месеца, а в килия № № 59 в Затвора Пловдив за период от четири месеца
е бил настанен, при капацитет на настаняване на л.св. на поста – 70, фактически
настанени л.св. на поста 83.53, тоест при условията на пренаселеност. Този
факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез
неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се
касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Следва да се отбележи също така, че в Следствения арест в гр. Кърджали лишеният
от свобода е бил настанен в самостоятелна килия с още едно задържано лице, в
които нямат самостоятелен санитарен възел, което го е поставило на жестоко, нечовешко
и унизително отношение. Въпреки, че на всяко задържано лице се осигурява достъп
до санитарен възел непрекъснато, по всяко време на денонощието, съдът намира,
че при ограничаване на правата и свободите на всеки един лишен от свобода следва
да бъдат осигурени условия, които да съответстват на човешките представи за извършване
на елементарни физиологични нужди по всяко време на денонощието и независещи от
други фактори и лица. В случая се касае за необходимост от предоставяне на условия,
които биологичното съществуване на човек предполага.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, следва
да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен
срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт,
се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде
осъществено единствено доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се
предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника в съдебно
заседание.
По отношение на периодите от 08.01.1996 г. – 30.06.1998 г. и от 14.02.1999 г.
– 30.10.2000 г. и от 11.05.2011 г. – 02.03.2014 г., когато ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Стара Загора и от 30.03.2000 г. – 26.11.2003 г. и от 01.04.2006 г. -
01.03.2008 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, съдът констатира,
че е изтекъл давностният срок за предявяване на иск.
Това е така, защото в случая приложение следва да намери Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието,
че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им, е от момента на преустановяването им. А от приложените по делото справки се
установява, че за посочените периоди дори и да са били налице твърдените незаконосъобразните
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора - Пазарджик
и Затвора - Стара Загора, същите следва да бъде прието, че са преустановени, доколкото
ищецът на тези дати е бил приведен в други заведения, а именно от Затвора –
Пловдив, Затвора – Пазарджик и т.н.
С други думи казано, искът за периода 08.01.1996 г. – 30.06.1998 г. е следвало
да бъде предявен най-късно до 30.06.2003г., за периода 14.02.1999 г. –
30.10.2000 г. – най-късно до 30.10.2005 г., за периода 11.05.2011 г. –
02.03.2014 г. – най-късно до 02.03.2019 г., за периода от 30.03.2000 г. –
26.11.2003 г. - най-късно до 26.11.2008 г. и за периода от 01.04.2006 г.
- 01.03.2008 г. – най-късно до 01.03.2013 г.
Исковата молба обаче, по повод на която е образувано настоящото производство,
е депозирана на 27.12.2019 г., т. е. искът за посочените периоди, когато ищецът
е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. Стара Загора, е погасен по давност.
При това положение, следва отхвърляне на предявения иск в тази част, поради
погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният от него акцесорен иск
за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са
събрани категорични доказателства, на търпене на вредите – десет месеца
(времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото
достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде
уважен в размер на 500 лв. за този период, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията за присъждане в
полза на ищеца на заплатената ДТ в размер на 10 лв. По отношение претендираното
от адв. М., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
следва да се има предвид, че последната законова разпоредба задължава съдът да
определи възнаграждение на адвоката осъществил процесуално представителство, в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди
другата страна да го заплати, тогава когато това е станало при условията на чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото се предоставя договор за правна
защита и съдействие от 18.12.2019 г. сключен между ищеца и адв. М., като в
същия липсва уговорено възнаграждение, а е посочено, че се предоставя безплатна
правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото не се представят доказателства, от които да може да се приеме, че
осъщественото от адв. М. процесуално представителство е станало при условията
на т. 2 от чл. 38, предвид което не е изпълнена нормата на посочения текст
даваща му право да иска присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на П.В.Д. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение
за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата
неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.В.Д. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за
сумата над 500 /петстотин/ лева до предявения размер от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на П.В.Д. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик направените
разноски за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Оставя
в сила Решение № 288/05.06.2020 г., постановено по административно дело №
1477/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдия Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от съдебния състав, с които той е
възприел доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция
за периодите до 02.03.2014 г. поради изтичане на 5-годишния давностен срок за
предявяване на иск, както и – за периодите от 04.01.2017 г. – 07.03.2018 г. и
от 07.03.2018 г. – 12.12.2018 г. предвид от една страна неангажирането от ищеца
на доказателства за наличието на нечовешко отношение, а от друга, предвид
липсата на данни за пренаселеност и други неблагоприятни битови условия в представените
нарочни справки.
Практиката на ЕСПЧ е в смисъл, че при установяване на нечовешко и унизително
отношение от страна на затворническата администрация по отношение на лишен от
свобода, исковете на последния следва да бъдат уважени, а не да се погасяват по
давност. Видно от множество решения на този международен съд, е че самият той е
присъждал обезщетения за периоди значително отдалечени назад във времето преди
предявяване на иска, без да прилага разпоредби за изтекла погасителна давност.
Непопълването на делото с доказателства, по отношение на периодите от
04.01.2017 г. – 07.03.2018 г. и от 07.03.2018 г. – 12.12.2018 г. не би следвало
да се тълкува в смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение, тъй като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл.
284, ал. 3, изр. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на
ЕСПЧ, включително – в пилотното решение Нешков и други срещу България. Освен
това практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по
отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора
в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то липсва
основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било по-добро.
Не следва да се приема във вреда на ищеца липсата на достатъчно конкретизация
от него на килиите, в които е пребивавал, съответно на броя лица, с ко