Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8- ми състав, в открито заседание на девети април, през
две хиляди и петнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря К.П.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
12502 по
описа на състава за 2013г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и
обективно съединен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
30 от ЗЗД, вр. с чл. 27 от ЗЗД.
Ищцата А.К.В.,
която е поставена под ограничено запрещение и действа със съгласието на своя
попечител В.Д.Д., поддържа твърдение, че на 15.06.2012г. сключила с
ответника Договор за покупко- продажба
на недвижим имот, който е обективиран в Нотариален акт № 63, том І, рег. №
1976, дело № 57 по описа на нотариус В.К.. Предмет на договора било правото на
собственост върху придобития по наследство от ищцата недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 с местонахождение в гр. ****************”,
в жилищната сграда на бл. 37, вх.А, ет.1, състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 92, 08 кв.м., при съседи: изток-
коридор, стълбище, проход, запад- двор, север- двор и юг- двор, отгоре- ап. №
4, а отдолу- мазета, заедно с прилежащото му мазе № 1, с площ от 4, 82 кв.м.,
при граници- от изток- коридор, от запад- асансьорно помещение, от север – мазе
№2, от юг- коридор, заедно с прилежащите му 2, 015% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата, представляващ УПИ VІ от кв.54 по плана на гр. София, м.
„Лагера”. Поради наличието на психично заболяване, което мотивирало поставянето
й под запрещение (макар и в един по- късен момент, последващ сключването на
процесния договор) - ищцата сключила процесния Договора за покупко- продажба от
15.06.2012г. в състояние на неспособност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Показателни за това именно нейно
състояние към 15.06.2012г. били установените в по- късно развилото се
производство данни - за наличие на психично заболяване, както и
обстоятелството, че процесният договор за покупко- продажба бил подписан от
ищцата с пръстов отпечатък от палеца, но без да са налице особените изисквания
за полагане на подпис по този специфичен начин: доколкото ищцата била грамотна
и умеела да се подписва.
При сключването на
процесния договор, ищцата действала и при условията на отправена до нея заплаха от трети неустановени лица.
Заплахата била отправена на неустановена дата в края на месец юни пред 2012г. и
се изразявала с хлопане по вратата на жилището й и изразени на висок тон
намерения на заплашващите, с извършване на принудителни (против волята й)
разпоредителни действия с процесния недвижим имот, но „за жълти стотинки”.
Именно под въздействие на заплахата, ищцата силно се смутила и подписала
договора за покупко- продажба с пръстов отпечатък от палеца, но без да са
налице особените изисквания за полагане на подпис по този специфичен начин:
доколкото ищцата била грамотна и умеела да се подписва.
При изложените
фактически твърдения, както и с оглед изрично направеното уточнение за
характера и изчерпателността на релевираните доводи (молба с вх. №
106899/30.9.2013г.) ищцата моли да бъде постановено унищожаване на сключения с ответника Договор за покупко- продажба
на недвижим имот от 15.06.2012г., който е обективиран в Нотариален акт № 63,
том І, рег. № 1976, дело № 57 по описа на нотариус В.К.. В условията на
евентуалност (ако бъде отхвърлен предявения иск за унищожаване на договора
поради неспособност за извършване на атакуваната сделка), ищцата моли процесният договор да бъде унищожен поради
това, че бил сключен при условията на заплашване от страна на трети лица,
чрез възбуждане на основателен страх. С оглед изхода на процеса, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените съдебни разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника В. С. Д., който не отрича наведените в исковата молба фактическите
твърдения за сключване на процесния договор за покупко- продажба, но оспорва
наведените в исковата молба факти, които са релевирани като доводи за пороци на
волята на ищцата В.. Чрез процесуалния си представител, ответникът твърди че с
оглед планираната от него правна сделка за покупко- продажба на процесния
недвижим имот, той провел предварителни преговори с ищцата и с баща й, в
качеството им на съсобственици на процесния недвижим имот и по- късно сключил с
тях предварителен договор, като заплатил уговореното капаро. Предварителният
договор бил сключен в присъствието на посредник, брокер на недвижими имоти, а в
него бил определен краен срок за сключване на окончателен договор на
30.04.2012г. Неизпълнението на задълженията на продавачите мотивирало ответника
да предяви иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, който бил оттеглен поради изричното
съгласие на ищцата да изпълни задълженията си. При изповядване на процесния
договор за покупко- продажба, ищцата заявила пред нотариуса, че страда от недъг,
който не й позволява да удостовери съгласието си с подпис, поради което се
наложило тя да подпише договора чрез пръстов отпечатък от палеца на ръката си.
Ответникът оспорва твърденията, че към ищцата са били отправяни заплахи за
сключването на процесния договор, като при това сочи, че конкретните твърдения
за отправена заплаха в същност касаят един по- късен момент - последващ за сключването на процесния
договор. При това, ответникът сочи, че през периода от време в който били
проведени преговори с ищцата и бил сключен процесния договор, не било констатирано влошаване на
здравословното й психическо състояние.
По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърлянето на предявените
искове и претендира за осъждането на ищцата, да му заплати направените съдебни
разноски за процеса.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал.3
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетия като доказателство Договор за покупко- продажба от 15.06.2012г.,
който е обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
63, том І, рег. № 1976, дело № 57 от 15.06.2012г. на нотариус В. К. с рег. №
269 в регистъра на НК сочи, че с него продавача А.К.В. е прехвърлила възмездно
на купувача В. С. Д. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 с
местонахождение в гр. ****************”, в жилищната сграда на бл. 37, вх.А,
ет.1, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 92, 08 кв.м., при съседи: изток- коридор, стълбище, проход, запад-
двор, север- двор и юг- двор, отгоре- ап. № 4, а отдолу- мазета, заедно с прилежащото
му мазе № 1, с площ от 4, 82 кв.м., при граници- от изток- коридор, от запад-
асансьорно помещение, от север – мазе №2, от юг- коридор, заедно с прилежащите
му 2, 015% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ УПИ VІ
от кв.54 по плана на гр. София, м. „Лагера”. Съдържанието на нотариалният акт
визуализира факта, че продавача е подписал акта чрез полагане на отпечатък от
десния палец /чл. 579, ал.2 вр. с чл. 189 от ГПК/, а нотариусът е отбелязал
като причина за това „..тъй като дясната
й ръка е засегната от рахит”.
В дадените пред съда показания, свидетелката В.А.К.
поддържа твърдение, че е нотариусът, който е осъществил изповядването на процесната
сделка и има спомен от този процес. На свидетелката направил впечатление факта,
че ищцата заявила пред нея невъзможността да подпише нотариалния акт, поради
това, че според твърденията на самата ищца- тя страдала от рахит. Свидетелката
не си спомня нещо необичайно или извънредно впечатляващо в процеса по
изповядване на сделката, освен посочения- по- горе факт. Ръката на момичето
била изкривена. При изповядване на сделката, в стаята при нотариуса имало и
друга жена- брокер на недвижими имоти. На изповядването на сделката присъствали
и представители на нотариалната кантора, която изготвила нотариалния акт
(свидетелката не сочи кои са тези лица). При изповядване на сделката, пред
свидетелката (в качеството на нотариус) не били представяни документи за
заболяване на ищцата, той като според свидетелката такива не били нужни-
заболяването било видимо. Свидетелката не забелязала продавачката (ищцата) да
се държи уплашено.
В дадените пред съда показания, свидетелката Ц.И.М.
поддържа твърдение, че е брокерът на недвижими имоти, който е способствал за
сключването на процесната сделка, представлявайки двете страни по нея (които са
страни в настоящия процес) и има спомен от воденето на преговорите и
сключването на договора. Свидетелката заявява, че по обява за продажба на
апартамент, дадена от А.К.В. във в. „Позвънете”, свидетелката се ангажирала и
осъществила контакт между А., баща й (приживе) като продавачи на апартамента и
потенциални купувачи на имота, сред които бил и ответника. В професионалното си
качество, свидетелката М. провела общо четири срещи с ищцата А.В., по повод
продажбата. На част от срещите присъствал и ответника, който заплащал авансово
определени суми, като част от уговорената цена. Свидетелката описва ищцата като
„спокойно и интелигентно момиче” и че при срещите „нямало нищо, което да я
впечатли”, но и направило впечатление, че А. е „малко притеснителна”.
Свидетелката получила обяснение, че като малка, А. е боледувала от рахит. Свидетелката
запомнила, че при изповядването на процесната сделка, А. „неочаквано се притесни” и че „дясната й
ръчичка беше свита” – а по тази причина, с пръстите на лявата ръка, тя се
опитвала да поправи пръстите на дясната ръка, които били свити, но не успяла.
Това била причината, А. да подпише нотариалния акт с пръстов отпечатък, но
тогава върху нея не бил оказван никакъв натиск. Свидетелката възприела лично
начина на комуникиране между А. и баща й (приживе) и не забелязала нищо особено
в отношенията им.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д. Щ.К.
заявява, че бил съсед на недвижим имот, в който живеела ищцата и баща й
(приживе). Свидетелят познавал А. от около 15 години и знаел отдавна за
психичните проблеми които имала. За тези проблеми според него знаели и всички
съседи на жилището. Свидетелят заявява, че бил виждал А. в особено състояние на
стълбите на блока, при което тя стояла продължително време в състояние на
вцепенение. Пред пролетта на 2012г. свидетелят участвал в инициираната по
негово настояване проверка в жилището на ищцата, от което се носела нетърпима
миризма. В това жилище, в присъствието на ищцата бил открит разлагащия се труп
на нейния отдавна починал баща, за когото тя твърдяла, че е отишъл на пазар. Свидетелят знаел за проблеми между ищцата и
съседите й, възникващи по повод на това, че А. предизвиквала наводнения в
апартаментите на съседи под нея, буйствала („беснеела”) и вдигала шум, което
давало поводи на съседите да викат полиция. На няколко пъти полиция и „съдебна
полиция” посещавала дома на А.. Веднъж дори полицаите гонили А. по улицата, по
повод необходимостта да осигурят явяването й пред съда, за да й бъдат приложени
мерки за принудително лечение. Свидетелят чул от своята съседка Р. история, която разказвала за това, как Р.
възприела, че на неустановена дата, неустановени лица „тропали по вратата” на А.
и я заплашвали, че ще продадат апартамента й „за пет лева”, ако не отвори
вратата.
Като доказателства по делото са приети Протокол от
съдебно заседание по НЧД №11190/2011г. на 112 с-в при СРС и Протокол от съдебно
заседание по НЧД №2310/2014г. на 97 с-в при СРС, чието съдържание сочи за
приложените от съда мерки за принудително настаняване за лечение на А.К.В..
Приетият като доказателство препис от Решение №
2990/22.04.2013г. постановено по гр.д. № 8645/2012г. на ІV Брачен състав при
СГС сочи, че с него А.К.В. е поставена под ограничено запрещение, поради
частичната неспособност на лицето да се грижи за своите работи. Решението
съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 29.05.2013г.
Като доказателства по делото са приети медицински
документи - Епикриза на А.К.В.,***,
Епикриза на А.К.В. изд. от ДПБ „Св. Иван Рилски”, които съдържат медицински
данни за здравословното състояние на ищцата и са обект на анализ от допуснатите
три отделни съдебно- медицински експертизи.
Заключението на изслушаната и приета при оспорване
на ответника комплексна съдебно- медицинска експертиза (вещо лице д-р М., със
специалност психиатрия и вещо лице д-р С., със специалност неврология)
обосновава следните изводи:
·
От
неврологична гледна точка не се установяват анамнестични или документални данни
за неврологично заболяване, което да е повлияло върху функцията на крайниците.
·
От психиатрична
гледна точка ищцата А.К.В. страда от параноидна шизофрения с епизодично
протичане с прогресиращ дефицит. Заболяването е хронично и категорично
регистрирано през 2008г., а през 2011г. е диагностицирана промяна в личността
на пациентката. През 2012г. А.К.В. не е притежава психическа годност да разбира
свойството и значението на извършеното от нея, да ръководи постъпките си и да
се грижи за собствените си интереси.
Заключението на изслушаната и приета повторна комплексна
тричленна съдебно- медицинска експертиза (вещо лице д-р К., със специалност
психиатрия, вещо лице д-р М., със специалност психиатрия и вещо лице М., със
специалност неврология) обосновава следните изводи:
·
От
неврологична гледна точка не се установяват анамнестични или документални данни
за неврологично заболяване, прекарано в минал период, което може да е
предизвикало усложнения и двигателен дефицит в горен десен крайник.
Установеният и описан при личен преглед екстрапирамидален синдром е свързан с
невролептичното лечение на психично заболяване. По време на изповядването на
процесната сделка на 15.06.2012г. пред А.В. не е имало физическа пречка за
полагане на подпис с дясната ръка.
·
От
психиатрична гледна точка ищцата А.К.В. страда от параноидна шизофрения с
епизодично протичане с прогресиращ дефицит. При това заболяване е налице
качествено нарушение на мисленето, емоциите и волята. Според вещите лица, през0
периода на 2012г., когато е сключена процесната правна сделка - А.К.В. не е
притежава психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното
от нея, да ръководи постъпките си и да се грижи за собствените си интереси.
·
В съдебно
заседание при приемането на заключението, вещите лица сочат, че спецификата на
заболяването на позволява то да бъде разпознато категорично от лице без
подходяща квалификация.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза в областта на травматологията (вещо лице д-р К.) обосновава следните
изводи:
·
Освидетелстваната
А.В. не страда от телесно заболяване на опорно -двигателния апарат, което да
създава физическа пречка пред възможността да бъде изписван текст или подпис с
горен крайник (двигателен акт на писане);
·
Извършеният
преглед дава основание на вещото лице да счита, че ищцата проявява типични
реакции, представляващи симптоматика на психично заболяване.
Като доказателства по делото са представени и
приети следните документи: справки издадени от Служба по вписванията- София при
Агенция по вписванията /за партидата на А.В./ Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 05.04.2012г., Разписка за платено стоп капаро от
17.03.2012г., Разписка от 05.04.2012г. за заплащане на парична сума, приета от А.В.,
Разписка от 13.06.2012г. за заплащане на парична сума, приета от А.В..
Споменатите доказателства, представени от ответника съдът не обсъжда подробно,
тъй като страните не спорят по твърдението на ответника, че А.В. е извършила
споменатите действия, за чието удостоверяване са предназначени да послужат
споменатите документи.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора е правното действие на процесната
сделка, за което страните не спорят, че е била сключена помежду им на 15.06.2012г. в гр.
София. Касае се за сделка за
разпореждане с право на собственост върху недвижим имот - Договор за покупко- продажба на недвижим
имот, който е обективиран в Нотариален акт № 63, том І, рег. № 1976, дело № 57
по описа на нотариус В.К..
Ищцата претендира за унищожаване на споменатия
договор, като твърди, че при
сключването му не е могла да разбира и да ръководи действията си, поради наличието на психично заболяване, което
има споменатия ефект.
Събраните в хода на процеса доказателства сочат,
че считано от 29.05.2013г., когато е влязло в сила Решение № 2990/22.04.2013г.
постановено по гр.д. № 8645/2012г. на ІV Брачен състав при СГС - А.К.В. е поставена под ограничено запрещение,
поради частичната неспособност на лицето да се грижи за своите работи. Предмет
на спора в настоящото производство обаче, е твърдението, че това състояние на
ищцата е било налице и в един по- ранен момент и по- конкретно: към датата на
сключването на процесния договор т.е. на
15.06.2012г.
Внимателният анализ на
събраните доказателства мотивира извода, че при сключването на процесния
договор, ищцата в действителност не е могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, поради наличието на психично
заболяване: параноидна шизофрения с
епизодично протичане и с прогресиращ
дефицит.
За да достигне до горния извод, съдът обсъди двете
групи доказателства, които бяха събрани в хода на съдебното дирене пред
настоящото съдебна инстанция, кредитирайки категоричните изводи на трите
съдебно- медицински експертизи, пред показанията на свидетелите К. и М..
Показанията на К. и М. съдът също кредитира, като
отчита добросъвестността на свидетелите, но в контекста на становището на
вещите лица, които сочат, че за неспециалисти в съответната медицинска област,
симптоматиката на заболяването на ищцата трудно може да бъде идентифицирана
правилно.
При това, съдът отчита добросъвестността на ищеца В.Д.
при сключването на процесния договор с ответницата А.В., но намира, че според
разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗЗД – тази добросъвестност няма правното
значение на пречка за унищожаването на процесния договор, щом този договор е
бил сключен от лице, което към момента на сключването е страдало от психично
заболяване, предизвикало неспособност да разбира свойството и значението на
извършеното и да се грижи за своите работи. Тази неспособност е обективен факт,
който така или иначе опорочава правното действие на процесната сделка между
страните в настоящия процес и налага тази сделка да бъде унищожена по иск на
ищцата.
Поради уважаването на главния иск – съдът не дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност втори иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД,
вр. с чл. 27 от ЗЗД.
По претенцията
за разноските;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК – ищцата има право да получи от ответника сумата на направените съдебни
разноски, които са описани в представения от процесуалнияй представител списък
по чл. 80 от ГПК и чието извършване е надлежно доказано. Общият размер на тези
разноски възлиза на 3 850 лева, от които сумата от 3 000 лева, заплатени
по пълномощно за процесуално представителство № 04288 на стр. 51 от делото.
Ответникът не е длъжен да заплаща на процесуалния
представител на ищцата възнаграждение по чл. 38 от ЗА – въпреки че такова е
претендирано, тъй като е очевидно, че процесуалното представителство е било
осъществено при посочения по- горе договорен размер на възнаграждението на
адвокат Б.. Дали този размер е по – нисък от предвидения в НМРАВ е въпрос,
който не създава процесуални задължения по чл. 38 ЗА за плащане на разноски за
насрещната страна в процеса, щом размерът на фактически заплатените разноски
може да бъде установен по категоричен начин.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийска градски съд и сумата,
дължима за следващата се държавна такса за разглеждане да делото, от чието
заплащане ищцата е била освободена. Тази сума възлиза на 948, 11 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА Договор
за покупко- продажба на недвижим имот от 15.06.2012г., който е обективиран в
Нотариален акт № 63, том І, рег. № 1976, дело № 57 по описа на нотариус В.К.,
относно недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 1 с местонахождение
в гр. ****************”, в жилищната сграда на бл. 37, вх.А, ет.1, състоящ се
от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92, 08
кв.м., при съседи: изток- коридор, стълбище, проход, запад- двор, север- двор и
юг- двор, отгоре- ап. № 4, а отдолу- мазета, заедно с прилежащото му мазе № 1,
с площ от 4, 82 кв.м., при граници- от изток- коридор, от запад- асансьорно
помещение, от север – мазе №2, от юг- коридор, заедно с прилежащите му 2, 015%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ УПИ VІ от
кв.54 по плана на гр. ***********” - на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - по предявения иск на А.К.В. с
ЕГН ********** и адрес: ***, поставена под ограничено запрещение и действаща
със съгласието на попечителя В.Д.Д. с ЕГН********** и адрес ***, срещу В. С. Д.
с ЕГН ********** и с адрес: ***.
ОСЪЖДА В. С.
Д. да заплати на А.К.В., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 3850 лева (три хиляди осемстотин и петдесет
лева) за съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. С.
Д. да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 948, 11 лева
(деветстотин четиридесет и осем лева и единадесет ст.) за държавна такса, от
чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението подлежи на обжалване пред АС София, с въззивна
жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: