№ 453
гр. Варна, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000086 по описа за 2022 година
Въззивно производство след отмяна на предходното решение на въззивния съд и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд –
решение №60095 от 07.02.2022г. по т.д. № 1728/2020г. на ВКС, І т.о.
С въззивна жалба вх. №38278/23.12.2019г. по описа на ВОС ищецът В. ИВ. Г.,
действащ в качеството му на синдик на „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, седалище гр. Варна, е обжалвал решение №1051/22.11.2019г. на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №1025/2018г. по
описа на ВОС, с което предявеният от него иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от
ТЗ за прогласяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделката, сключена между ответниците „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, и „ВИДИН ОЙЛ“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, по Нотариален акт за покупко-продажба № 171, том 5, peг. №
13734, дело 689/17г. по описа на нотариус В. Г. вписан в Служба по вписванията
Варна под вх. peг. № 30972/10.11.2017г., дв. вх. peг. № 30709/10.11.2017г., том 76, акт
№ 2, е отхвърлен като неоснователен.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд въззиваемата страна
– ответник в първоинстанционното производство „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, чрез управителя О.И. и процесуалния му
представител адвокат Л.П., ВАК, заявява, че признава предявения иск.
Идентично заявление е направено и от въззиваемия ответник „ВИДИН ОЙЛ“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в молба, подадена преди съдебното
заседание от синдика на дружеството Ц.В. М., като се иска да бъде постановено
решение в хипотезата на чл.237, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК.
Въззивникът – ищец В. ИВ. Г., синдик на „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (в
несъстоятелност), счита, че изявленията на ответниците следва да бъдат зачетени като
моли за постановяване на решение при признание на иска.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Принципа за законност в исковия процес обхваща и задължението на съда да
1
приложи императивна правна норма, която е установена в обществен интерес и е от
значение за решаване на правния спор. Така в ТР №1/27.04.2022г., постановено в
тълк.д. №1/2020г. на ВКС, ОСГТК, разглежда задълженията на съда в контекста на
нищожните сделки. Като разновидност на недействителните сделки, отличаваща с
непораждането на правни последици и с неспособност за заздравяване, императивните
норми, уреждащи нищожността, не могат да бъдат дерогирани по волята страните, с
което ВКС в посоченото ТР обосновава и правомощията на съда да произнесе
нищожността, когато от това зависи и произнасянето на спора, с който същия е
сезиран. С други думи, компетенциите на съда по въпросите за нищожността не са
обусловени от диспозитивното начало и тяхното упражняване не е ограничено от
волята на страните. Противното би било в разрез с принципа за законност и в конфликт
с нищожността, която не може да бъде санирана. Все пак служебното начало в
гражданския процес не може да надхвърля възложените му от принципа за законност
цели, нито да влиза в противоречие с принципа за състезателност, на който почива и с
който отличава исковото производство. Баланса в отделните принципи, на които е
построен общият исковия процес, в който страните по едно спорно правоотношение
защитават своите права и интереси, следва да се търси на основата на обективните
признаци, с които отличават отделните фактически състави на нищожността, уредени в
чл.26 ЗЗД. Посоченото ТР №1/2020 стъпва на основата на критерия „непосредствена
установимост на нищожността от съдържанието, съответно от формата на сделките”. В
случаите, когато установяването на нищожността на сделките не може да бъде
изведена непосредствено от сделката, а е обусловена от страничен на нея факт, то в
тези случаи се прилага принципа за диспозитивното начало – страничните на формата
и съдържанието елементи от фактическия състав на нищожността на сделките трябва
да бъдат въведени в основанията на исковете и да бъдат обвързани от
доказателствената тежест на страните в исковия процес.
Процесуалните измерения на служебното и диспозитивното начало на исковия
процес имат своята основа в схващането, че страните в исковия процес по принцип
разполагат с разпоредителна власт по отношение на предмета от спорното
правоотношение. Това е основата на признатото в чл.234 ГПК право на съдебна
спогодба, съответно на уреденото в чл.237 ГПК право на признание на иска.
Законодателят изрично обвързва релевантността на спогодбата и на признанието на
иска с изискването „да не противоречат на закона” и „да не противоречат на добрите
нрави”. Възложените на съда от принципа за законност задължения следва да бъдат
тълкувани на основата на обективния критерий „установимост от съдържанието,
съответно от формата на сделките”. Следователно, спогодбата и признанието на иска,
като право на страните по делото да се разпореждат с неговия предмет, не могат да
бъдат ограничени от общия исков съд служебно, когато нищожността не може да бъде
изведена непосредствено от процесната сделка.
В контекста на приложимите от служебното начало правила към нищожните
сделки (тези, които не пораждат правни последици и не могат да бъдат санирани),
следва да бъдат разграничени относително недействителните сделки. По дефиниция
това са сделки, които пораждат правни последици, но с оглед определена категория
правни субекти, които по причина на специфичното фактическо и правно положение, в
което се намират по отношение на техните последици тези сделки се считат за
недействителни по отношение на тях. Целта на защитата при относително
недействителните сделки е да се възстанови правното положение на кръга засегнати от
техните последици правни субекти, ако тези сделки не бяха сключени. Различаването
2
на правния режим на относително недействителните сделки от този за нищожните
сделки дава отражение и върху възможността за тяхното заздравяване, както е в случая
с чл.135 ЗЗД. Правото на страните да запазят интересите си от относително
недействителната сделка като я санират по отношение на увредените от нейните
последици правни субекти е част от правото им да се разпореждат с техните права и
задължения.
В рамките на специфичния контекст на относителната недействителност,
разгледана в чл.646 ТЗ, принципа за законност и служебното начало следва да се ценят
в светлината на целите на производството по несъстоятелността, уредени в чл.607 ТЗ,
пояснени от Конституционния съд в постановеното решение № 4 от 11.03.2014 г. по
конституционно дело № 12/2013г. Така в разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ
служебното начало е усилено в сравнение с действието на този принцип в общия исков
процес, като сезираният в производството по несъстоятелност с отменителните искове
по чл.646 и чл.647 ТЗ съд не е обвързан от доказателствената активност на страните. В
този контекст се поставя и въпроса доколко приложението на правилата от чл.237, ал.2
ГПК обвързва съда по несъстоятелността, в случаите на признание на отменителен иск.
За да се определи релеватността на критерия „противоречие със закона”, трябва
да се разгледа въпроса за правните последици от признанието на отменителния иск.
Признанието е уредено в чл.237, ал.1 ГПК като способ за прекратяване на съдебното
дирене, функция на принципа за процесуална икономия, и съответно на това с
отредено значение за мотивите на съдебния акт, с който приключва производството по
отменителния иск. На следващо място, разпоредбата на ал.4 от чл.237 ГПК, определя
признанието като неоттегляем акт, придавайки стабилност на решението по същество
на относителната недействителност на сделката, оспорвана по чл.646 или по чл.647 ТЗ.
Както бе пояснено по-горе, относително недействителните сделки по начало
произвеждат правни последици с ограничение по отношение на определена категория
правни субекти, които на законодателно ниво, с оглед специфичното им право
положение на трети по отношение на тези сделки лица, се нуждаят от защита срещу
техните последици. Следователно, стабилизацията по чл.237, ал.4 ГПК на съдебния
акт, основан на признание на иска, е в съответствие с възможността за оздравяване на
относително недействителните сделки. Порокът на сделката, която се оспорва в
несъстоятелността като относителна недействителна, по подразбиране се свързва с
интересите от масата на несъстоятелността, които интереси следва да се разглеждат и
ценят съобразно тяхното положение, ако процесната сделка не би била сключена
(извършена). Правният ефект от признанието на отменителния иск, предявен в
производството по несъстоятелност, по силата на чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК се
идентифицира с обявяването на процесната сделка за сделка без транслативни
последици по отношение на масата на несъстоятелността, с което се постигат целите в
производството по несъстоятелност и охраняваните в него интереси. Белезите, с които
се идентифицира ефекта от признанието на отменителния иск в производството по
несъстоятелността сочат, че произнасянето на решение в условията на чл.237 ГПК не
противоречие на закона.
На следващо място, с оглед спецификата на защитаваните с отменителните
искове правни интереси в производството по несъстоятелност следва да се отбележи,
че критерият „противоречие с добрите нрави”, приложим към търговските сделки,
следва да бъде разглеждан в контекста на „добрата търговска практика и търговски
обичай” (чл.288 ТЗ) и по-специално на материалноправния критерий за
„икономическия оператор в сравними пазарни условия”. С други думи, основаното на
3
признание на иска съдебно решение следва да не води до резултат, който би бил
несъвместим с резултата от действията на „хипотетичния икономически оператор”,
който при съпоставими условия не би извършил признание на основанията по
отменителния иск и не би се съгласил с резултат от неговото уважаване. В хипотезата
на отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ прилагането на този критерий е в
зависимост от правното положение на ответника по тези искове с оглед на
специфичното положение, в което същия се намира. В процесния случай, вторият
ответник е също несъстоятелно дружество и обявяването на процесната сделка за
относително недействителна би възстановило неговото положение в състояние,
съответно на това, ако тази сделка не е била сключена. От тази гледна точка съдът не е
обвързан от служебното начало да изследва факти, които са извън обхвата на
несъстоятелността, които са извън нея. Следователно и по този критерий не са налице
процесуалните пречки от категорията на установените в чл.237, ал.2, т.2 от ГПК.
Както бе посочено, вторият ответник „Видин ойл“ ЕООД е несъстоятелно
дружество, чийто органи на управление са десезирани с назначаването на синдик.
Разпореждането с имуществените права от оспорваната като относително
недействителна сделка в производството по несъстоятелност, водено за първия
ответник „ОСТ трейдинг“ ЕООД по отменителния иск, се подчинява на правилата на
несъстоятелността. Това означава, че синдикът не притежава правомощието да
извършва разпореждания с имуществени права, придобити въз основа на оспорваната
като относително недействителна сделка в масата на несъстоятелността на „Видин
ойл“ ЕООД (в несъстоятелност) по отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, ако за
целта не са налице предпоставките и условията, установени в Част Четвърта на ТЗ, при
които синдикът упражнява правомощията за разпореждане с имущество от масата на
несъстоятелността.
От друга страна, в духа на целите на производството по несъстоятелност,
законодателят в чл.621а, ал.3 ТЗ изключва от приложното поле на несъстоятелността
правилата за оттегляне и отказ от иска, предявен по чл.646 и чл.647 ТЗ. Макар и да не
посочва признанието, съответно спогодбата по такъв иск, уредбата на
несъстоятелността все пак не съдържа правила, които да овластяват синдика да
извършва признание на предявения срещу представляваното от него несъстоятелно
дружество отменителен иск.
Налага се извода, че сезираният с предявените в производството по
несъстоятелност отменителни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ съд, по които искове
ответник е несъстоятелен търговец, на който е назначен синдик, по силата на чл.237,
ал.2, т. 1 и т.2 ГПК не може да постанови решение основано на признание на тези
искове, тъй като разпоредителните правомощия на синдика на ответника са ограничени
в рамките на чл.621а, ал.3 и на чл.716 и следващите от ТЗ. Обявяването на една сделка
за относително недействителна въз основа на признание на отменителния иск,
извършено от синдика на ответник по тези искове, с оглед на разпоредителния ефект
върху масата на несъстоятелността на този ответник е в нарушение на целите и
уредбата на несъстоятелността.
По тези съображения искането за произнасяне на решение в хипотезата на
чл.237 от ГПК в случая следва да бъде отказано. Доколкото с оглед изявленията на
страните съдебно дирене не е било проведено, следва да се отмени ход по същество
като се насрочи открито съдебно заседание за събиране на допуснати доказателства.
По изложените съображения съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.06.2022г., постановено по в.т.д.
№86/2022г. на Варненски апелативен съд, т.о., с което е даден ход на делото по
същество, като
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.09.2022 г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни адреси, както и
вещото лице Н.И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5