РЕШЕНИЕ
№ 477/20.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова …………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова адм. дело № 526 по
описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал.
3, вр. чл. 75,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на У.Х.И.,
гражданин на С., с адрес по регистрационна карта: ***на ДАБ и с посочен съдебен
адрес:***, пл. „Възраждане“ 13, адв. Г.С., срещу
Решение № 6447/31.03.2023 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за
бежанците.
Жалбоподателят счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че същото е постановено в нарушение
на разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗУБ. Счита, че по отношение на него били налице
предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, поради опасенията му от
преследване по причина на религията му. В страната му имало военен конфликт и
във всеки един момент тази опасност съществувала. Заявил пред административния
орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание
бъде върнат обратно в С., ако това било обективно възможно за българските
имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и
реален риск за живота и личната му сигурност, поради преследването спрямо
всички и невъзможността на официалната държавна власт да окаже ефективно
противодействие и да осигури защита на цивилното население. Заявил пред
административния орган, че напуснал държавата си на произход нелегално и два
месеца пребивавал в Турция. Ситуацията в С. се влошавала с всеки изминал ден и
това била основната причина да напусне държавата си на произход. Военните
действия и нахлуването на ДАЕШ било повсеместно. Навеждат се доводи, че освен
превратно тълкуване на фактите по заявената от чужденеца бежанска
история, при обсъждането на основанията за предоставяне на закрила и
възможността за вътрешна закрила, административният орган подходил формално и
незадълбочено. Твърди се, че административният орган в оспореното решение, в
нарушение на принципите на истинност и съразмерност по чл.7 и чл.6 от АПК, не
обсъдил в цялост дори съдържащата се в справките фрагментирана информация и не
положил усилия да събере допълнителна информация от общодостъпни източници. На
следващо място се навеждат доводи, че били налице и предпоставките на закона за
статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Сочи се, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на
произход било от съществено значение за спазване на принципа /non refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който
принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4
ал.3 ЗУБ. Оспорващият изразява несъгласие с изложените в оспореното решение твърдения,
че предоставял противоречива информация. По време на интервюто заявил, че не
разбира преводача. Това било записано и
в решението. По тази причина не можел да каже какви въпроси му били задавани и
как били превеждани отговорите му. Сочи, че през месец юни-юли 2022г. напуснал страната си по произход.
Не можел да посочи точна дата. Имал сключен брак, но не живеел
заедно със съпругата си. По техните обичаи, за да може да се вижда с
жена, трябвало да сключи брак.
Представил два документа за сключен брак – от Шериатски
съд в Дамаск и от граждански регистър – Министерство на вътрешните работи в С..
За снабдяване с лична карта и паспорт било необходимо представяне на извадка от
граждански регистър. Твърди, че цялото му семейство било с признат хуманитарен
статут. Сочи, че представил на интервюиращ орган документи, но му отказали да
ги приемат. Решението почивало на догадки. Описано било, че членовете на
семейството му представили турски кимлици и били там
от 2014г. От това автоматично било прието, че и чужденецът бил с тях, но не
представил кимлик. Сочи, че семейството му напуснало С.,
а той останал там, за да се грижи за брат си, който бил инвалид – М. И.Х.,
роден на ***г. По тази причина те двамата нямали издадени кимлици.
Към настоящия момент племенникът му – Б. Х. М., ЛНЧ **********, гражданин на С.,
бил непридружен непълнолетен и чужденецът се грижел за него в РПЦ – Харманли.
Той също бил с признат хуманитарен статут и бил в процедура за събиране със
семейство. Оспорващият сочи, че принципът „забрана за връщане“ (non refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. В случая не
съществували и предпоставките на чл.12 от ЗУБ. Постановяването на такъв акт
противоречало на хуманността. В случай, че бъде изпратен в С., първата
опасност, която го заплашвала, била да бъде мобилизиран, независимо дали от
редовната армия, дали от враждуващите групировки. Това било пряко участие във
военни действия. В този случай той щял да бъде принуден да извършва нещо против
волята си и нямало да има никаква алтернатива. Животът му щял да бъде
застрашен. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени
оспореното решение и да върне преписката на административния орган с указания
за постановяване на решение, съобразено със закона.
Ответникът – Заместник – Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето и. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Молба вх. №105450-7781/05.09.2022 г.
по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец при МВР, жалбоподателят е
поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с
Молба вх. № 3845/14.09.2022 г. на РПЦ – гр.Харманли. Чужденецът е бил
регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 23019/14.09.2022г.,
в който е вписан с имената У. (собствено) Х. (фамилно) И. (бащино), от мъжки
пол, роден на *** г. в С., гр. А. А. (на 12.01.2023 г. и на 03.02.2023г. са
извършени корекции и са посочени дата и място на раждане – *** г., С., гр. Р.),
гражданин на С., етническа принадлежност - ***, религия - ***, професия – ***, семейно
положение ***. В регистрационния лист и в приложение към същия са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на
чужденеца, както и на други роднини, с посочено местонахождение на същите към
момента. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана
декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ
за самоличност към момента на регистрация.
С Писмо рег. № УП-23019/19.09.2022 г.
И.Д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана
дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от У.Х.И. молба за
закрила. В писмо с рег. № М-21399/27.10.2022 г. (рег. № УП-23019/09.11.2022 г.
в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към ДАНС е
посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България
на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
В хода на производството чужденецът е
представил документи за самоличност – преписка за актуално състояние на
гражданин, извадка от семеен регистър и акт за брак, като след извършения
превод е установено, че лицето е семейно и е родено в Р., на 01.07.2000г., във
връзка с което са изготвени Докладни записки вх. № УП 23019/13.01.2023 г. и №УП-23019/03.02.2023г. от младши експерт в
РПЦ – Харманли до Директора на РПЦ – Харманли и е извършена корекция на тези
данни.
С второ Писмо рег. № УП-23019/07.02.2023
г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС
писмено становище по постъпилата от У.Х.И. молба за закрила. В писмо с рег. №
М-5987/17.03.2023 г. (рег. № УП- 23019/23.03.2023г. в ДАБ при МС) на За
Директор на Специализирана дирекция „М“ към ДАНС е посочено, че не се възразява
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
Видно от декларация вх.
№УП-23019/24.02.2023г., на 21.02.2023г. У.Х.И. е уведомен, че поради
необходимост от събиране на допълнителни данни по неговия случай, срокът на
производството е продължен с два месеца, считано от 14.01.2023г.
С жалбоподателя са проведени три
интервюта. При първото, на 26.10.2022г., чужденецът е заявил, че потвърждава
всичко казано от него при попълване на регистрационния лист. Посочил, че е
роден в с. Х. С., обл. Р. и винаги там е живял. На
въпроса, че по време на регистрация заявил място на раждане и постоянен адрес А.
А. посочил, че не знаел защо писали А. А., той бил близо до тях, но не бил
казвал този град. Имал роднини в държава-членка на ЕС – родителите му, майка му
И. и баща му И., четирима братя – Д., А., Р. и Р., както и сестра му Х., били
тук в България. Всички имали статут. Тук бил и племенникът му Б. Х. М., роден
или на 3 април или на 4 март през 2014г. Имал един брат в Норвегия. Освен това,
имал един брат в Турция – М.Х., той бил баща на Б.. Той бил в Турция, инвалид
бил, но чужденецът не знаел в кой град е, защото се опитал да дойде с тях, но
не успял да мине границата и останал там. Съпругата на брат му М. и другите му
три деца били с него в Турция. Съпругата на брат му се казвала Н. М. Х., а
децата им били Х., Б. и И.. Семейството на брат му М. в С. живяло в с. Х. С., обл. Р.. Цялото им семейство живеело там. Селото им се
казвало Х. С., но му казвали само С.. Разказал, че напуснал С. в края на юни 2022г.
със семейството на брат си М. и своята годеница, с майка ѝ. Родителите на
чужденеца не били с тях – те вече били в Турция. Около 2-3 месеца преди тях
напуснало семейството му. Чужденецът сочи, че преминали нелегално в Турция.
Напуснал страната си без документ за самоличност, записан бил само в семейната
книжка на родителите си. Нямал никакви документи в С., заради войната.
Семейната книжка трябвало да е в родителите му, но не знаел дали е оригинал или
копие. Заявил, че след като свърши интервюто ще донесе семейната книжка на
родителите си, като заявил също, че може да представи и копие на семейната
книжка на родителите на Б.. Разказал, че в България влязъл с племенника си в
края на август 2022г., нелегално, през телената ограда. След това ги качили в
рейса, който катастрофирал, но не знаел къде било това. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път напускал С.. Никой от
семейството му не напускал преди това С..
Освен тук , не бил подавал молба за закрила. В Турция нито той, нито някой от
семейството му подавал документи за закрила. Пояснил, че това, което знае,
било, че не са подавали молба за закрила. В протокола е отразено, че на
чужденеца са показани кимлиците на родителите му,
като му е казано, че родителите му, братята му Д. и А. и сестра му Х. имат кимлици, според които са регистрирани в Турция на
29.08.2014г., на което чужденецът отговорил, че не знае какви са тези
документи, не ги е виждал. Относно казаното, че родителите му напуснали С. 2-3
месеца преди него, а според документите те били в Турция от 2014г., чужденецът
заявил, че не знае какво да каже, родителите му напуснали С. малко преди него.
Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава.
Последният му адрес бил в страната му, в родното му село Х. С.. Разказал, че
напуснали заради войната. В селото и районът им имало сражения между кюрди и
араби. Селото им било под контрола на кюрдските сили. Не тръгнал с родителите
си, защото останал с брат си, който бил инвалид. Ръката му била парализирана и
единия му крак бил много слаб. Лявата страна му била увредена. Брат му от малък
бил така. Заявил, че заради финансови причини не напуснали по-рано страната си.
Сега взели назаем пари. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност,
нито заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия
или организация. Не е имал проблеми с официалната власт. Не е бил член на
въоръжена групировка. Лично към него не е имало отправени заплахи, нито било
оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход,
защото там нямало сигурност. Заявил, че подава молба за закрила в Република
България, защото иска да живее в мир.
На 18.11.2022г. е проведено второ интервю с
жалбоподателя, с цел изясняване на някои моменти от бежанската история. На
въпроса кога и с кого е напуснал страната си на произход отговорил, че не знае.
В България бил от около два месеца. В Турция също бил два месеца. Напуснал С. в
края на шести или началото на седми месец 2022г., със семейството на брат си и
със своята годеница. Във връзка със заявеното в предходното интервю, че има
годеница в Турция, но нямат граждански брак, чужденецът обяснил, че това било така,
но той казал, че има брак, а преводачът не го бил разбрал. Сключил граждански
брак на 06.04.2022г. На въпроса защо на регистрация казал, че не е семеен, отговорил,
че казал, че е женен, сигурно не го били разбрали. В протокола е отразено, че на
търсещият закрила е показан лист в папката, на арабски език със запис, че не е
женен, за който чужденецът обяснил, че е попълнен от него и там пише, че не е
женен, но го накарали така да пише. Относно заявеното в първото интервю, че
напуснал страната си без документ за самоличност, че бил записан само в
семейната книжка на родителите си и нямал никакви документи в С., заради
войната, а осем дни след интервюто представил акт за брак, извадка от семеен
регистър, и препис за актуално състояние на гражданин – всички издадени на
01.09.2022г. на чужденеца е бил поставен въпрос кой му издал тези документи, на
който чужденецът отговорил, че са негови близки в С. – чичо му. На въпроса за
колко време в С. могат да се извадят
тези документи, отговорил, че за един-два месеца. Относно това, че първото
интервю било проведено на 26.10.2022г., а всички документи, които представил,
били издадени преди тази дата и в тази връзка на поставения въпрос как ще
обясни това разминаване в думите си, отговорил, че било така, защото нямал
документи в себе си. Относно обещаното от него в първото интервю да представи
семейната книжка на родителите си, както и семейната книжка на родителите на
племенника си, което не било изпълнено, обяснил, че семейната книжка на
родителите му останала в С.. Можел да представи копие на семейната книжка на
родителите си. Заявил, че ще говори с брат си – бащата на Б., да му изпрати
тяхната семейна книжка. Заявил, че е съгласен
да се изпратят за експертиза документите, които представил, за да се
установи дали са истински. Посочил, че са истински. Годеницата му живеела в
Истанбул с майка си, баща ѝ починал. Заявил, че не желае да остане в
Турция, искал да дойде в България.
С чужденеца е проведено и трето интервю
на 03.01.2023г. Същият заявил, че сключил брак на 06.04.2022г. в С., в с. С., обл. Р.. Имал сключен граждански брак, а после вуйчо му го
регистрирал в съда. Съпругата на чужденеца присъствала на брака с него. Относно
представянето на два документа, издадени в различни градове обяснил, че вуйчо
му извадил документите и чужденецът не знаел защо единият е от Д., а другия от
Р.. Тъй като в единия акт за брак
пишело, че брат ѝ имал пълномощно, на въпроса защо трябва брат ѝ да
е с пълномощно, след като съпругата на чужденеца присъствала на сватбата,
отговорил, че когато са вадили документа от съда е присъствал брат ѝ и
затова е имал пълномощно за документа. На въпроса кога е напуснал С. отговорил,
че през юли или август 2022г. Относно това, че единият му акт за брак е издаден
на 22.04.2022г. и на въпроса защо вуйчо му го е извадил, а не самия чужденец,
отговорил, че защото трябвало да отиде в район, където има редовна армия. Там
можело да го задържат за редовна военна служба. Заявил, че съпругата му се
казва Н. Б. А., родена е през 2001г. в С., в с. К., обл.
Р., близо било до селото на чужденеца. Имала един брат и десет сестри. Брат
ѝ се казвал Х.. В момента една част от семейството ѝ била в
Турция.
С Решение № 6447/31.03.2023г., Зам. Председателят
на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У.Х.И.,
на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 10.04.2023
г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с
текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 24.04.2023 г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него и в указания 14-дневен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решение № 6447/31.03.2023г. е издадено
от компетентен административен орган - Заместник-председателя на ДАБ при МС на
основание чл. 52, във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от
ЗУБ (Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената
писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Производството за предоставяне на
международна закрила е образувано с регистрирането на У.Х.И. като чужденец по
подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална
сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС.
В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган,
който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се
възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който
представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно
възражение не е обективирано, като изрично е
посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето
У.Х.И., в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при
произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието
на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано
в оспорения акт. Проведени са три интервюта, в хода на които са изяснени всички
факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е
предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява
необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а,
ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил
становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение
(чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е
разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и
безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец,
разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ).
Взето е решение, с което на молителя У.Х.И. се отказват статут на бежанец и
хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не
са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да
ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за
отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с
чл. 146, т. 3 от АПК.
На трето място, следва да бъде
извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в
съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 4-5 от АПК).
Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от
ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да
се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена
цел е да получи международна закрила“. От страна на компетентния орган е извършена
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените
доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта,
като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в
основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния
случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него
преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не
се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена
съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права,
достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е
преследван поради етническата или религиозната си принадлежност, както в
страната по произход - С., така и в страната, в която е пребивавал след това – Турция.
Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод
за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ
или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от
субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.
Елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията
по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по
делото, в това число и свободно изложената от жалбоподателя история при
провеждане на интервютата, следва да се приеме, че не се установява същият да е
бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. С. гражданин не е
споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне
в Турция. Цялостният анализ на обясненията му доказва недвусмислено, че лицето
е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за
икономически мигрант. Поради това, правилно е
формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за
предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде
отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).
От компетентния орган е извършена и
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените
доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта,
относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
„хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не
се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя,
като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като осъществени от някоя
конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил
арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в Турция (чл. 9, ал. 1,
т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на посегателство (физическо
или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от
17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно
насилие. Посочено е изрично, че към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт
в страната по произход. Този извод се формира и въз основа на справката от
10.03.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС относно
Сирийската арабска република. Поради това са налице предпоставките по чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя,
следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си
по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно правилото на т. 39 от Решението на СЕС
от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в изключителни случаи е възможно
общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да
е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. С т. 39 от
цитираното решение на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между
засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно
насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса
на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие
в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм.
д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС). Липсват данни по
делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от
държавата, партии или организации, включително международни организации, които
контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9,
ал. 4 ЗУБ. Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в
която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както
и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.
В конкретния случай е изследвана
възможността жалбоподателят да се ползва със закрила от друга държава, в която
той е пребивавал - Турция. Последната попада в обхвата на
понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.
Съгласно дадената легална дефиниция това е „държава, различна от държавата по
произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал
и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която
съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да
поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна
закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде
допуснат до територията на тази държава“. От изявленията на молителя в проведените
интервюта се констатира, че същият, пребивавайки в Турция, не се е опасявал за
живота или свободата си, не е бил изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство. Отделно, административният орган се позовава на справка от 10.03.2023
г. за положението на с. бежанци в Турция, като се сочи, че всички сирийски
бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в С.. В тази справка е
изрично вписано, че Турция запазва географското ограничение на Конвенцията за
бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от европейски
държави, но и също, че през месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и
международната закрила, който установява специална правна рамка за убежището в
Турция и потвърждава нейното задължение към всички лица, нуждаещи се от
международна закрила независимо от страната им на произход. С този закон се
създава и нарочна агенция, която провежда процедурата за определяне на статута,
отговорна за миграцията и убежището. В справката изрично е посочено, че
властите обикновено предлагат защита срещу връщане на всички неевропейски лица,
търсещи убежище, които отговарят на определението за бежанец съгласно
Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Властите продължават да
прилагат правната рамка и процедурните гаранции за лицата, които търсят или се нуждаят от международна
закрила. Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което
означава, че никой сириец няма да бъде върнат в С. против волята му. В тази
връзка не се споделят наведените от процесуалния представител на оспорващия
твърдения, основани на представения в съдебно заседание доклад от
24.210.2022г., а именно, че е усложнена обстановката в Турция и относно
неиздаването на документи, и допълнително след земетресението през февруари
месец е започнала екстрадиция на бежанците от Република Турция. Aдминистративният орган е извършил преценката си относно
актуалното положение на с. бежанци в Република Турция въз основа на справка на Дирекция
„Международна дейност“ към ДАБ от 10.03.2023г. Тази справка съдържа информация
за обстановката в страната, актуална към 10.03.2023г., т.е. след 24.10.2022г.,
от която дата е информацията, съдържаща се в представения доклад.
Видно от представената справка от 10.03.2023
г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС за положението на с. бежанци
в Турция, с. бежанци се регистрират от турските власти, предоставя им се
временна закрила, като същите разполагат с достъп до основни права и услуги.
Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна
закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги
за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до
образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните
органи. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че Република Турция не
следва да се приема като "трета сигурна държава", е неоснователно. Ето
защо правилно е формиран от административния орган извод, че искането на
чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут) следва
да бъде отхвърлено като неоснователно - чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ.
Липсват и предпоставки за предоставяне
на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Не е спорно и се установява от
приложените към жалбата заверени копия от 5 бр. документи за самоличност /карти на
чужденци с предоставен хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад
граница/, че родителите на жалбоподателя, трима от братята му и една от
сестрите му са с предоставен хуманитарен
статут. Независимо от последното обаче, доколкото жалбоподателят не попада в
обхвата на лицата по §1, т.3 от ДР на ЗУБ, не може да се ползва от правото по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.
В случая не се сочи и наличието на
предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ,
а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините,
посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците.
За пълнота на изложението, във връзка с
твърденията на жалбоподателя, че е единственият роднина на племенника си -
непридружен непълнолетен, живущ ***, за когото се грижи, следва да се посочи,
че дори и да е така, това обстоятелство не променя горните изводи. Същото би
могло евентуално да се обсъжда и преценява в производство по чл.34, ал.4
от ЗУБ – за събиране на Б. Х. М. със
семейството му, в случай, че оспорващият
е единственият му роднина, но е ирелевантно за
настоящото производство.
Доколкото се доказа, че в територията
на държавата по произход са застрашени животът или свободата на чужденеца и
същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но същият може да се завърне в
Турция, за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от
ЗУБ.
С оглед гореизложеното, следва да се
приеме, че Решение № 6447/31.03.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС
е законосъобразно издаден административен акт, поради което, подадената срещу
него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.Х.И., гражданин на С.,
адрес: *** на ДАБ, срещу Решение № 6447/31.03.2023 г. на Заместник-Председател
на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: