Решение по дело №84/2025 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 106
Дата: 5 юни 2025 г.
Съдия: Катина Минева
Дело: 20254140100084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Павликени, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20254140100084 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ц. Д., чрез
пълномощник – адвокат Ц. С. Д.- ВТАК, срещу „****“ ООД. Процесуалният
представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен дговор за
потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който ответното дружество е
предоставило сума в размер на 1 000.00 лева на ищеца, срок на договора до 22.03.2026
година, лихва в размер на 365.00 лева при ГПР 63.23 %, ГЛП - 50.01 % и с общо
дължима сума в размер на 1 365.00 лева- включваща главница и лихва. Сочи, че реално
усвоената сума е в размер на 1 000.00 лева, като признава, че дължи същата,
включително със законната лихва за забава. Посочва, че процесният договор
противоречи на закона и морала и е сключен при неравноправни условия между
потребителя и доставчика на финансова услуга, тъй като клаузите в него не са
индивидуално договорени, а е сключен при общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ответника договорни клаузи и ищецът не е имала възможност
да повлияе на съдържанието му. Позовава се на разпоредбата на чл. 143, ал.1 ЗЗП,
установяваща неравноправния характер на клаузите в договора, както и на чл., 146,
ал.1 ЗЗП, предвид твърдението, че включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като
твърди, че в съдържанието на процесния договор се установява наличие на
неравноправни клаузи, което го прави в тази му част нищожен, поради което твърди,
че не поражда валидни правоотношение между страните. На следващо място са
1
посочени твърдения, че в договора ГПР е посочен само общо, като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи
по вид и размер, и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят
ще дължи в края на срока на договора, поради което се твърди, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.1 ЗПК, чл. 19, ал.1 ЗПК и приложение № 1 ЗПК. Сочи се
в исковата молба, че договореният между страните фиксиран ГЛП е в размер на
63.23% и надхвърля значително размера на законната лихва за времето на сключване
на процесния договора, при определения от БНБ основен лихвен процент -2.95% към
21.12.2024 г. и 10 пункта надбавка, поради което се твърди, че тази клауза е нищожна,
с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. На следващо място са изложени твърдения,
касателно нищожността на клаузите в договора уреждащи годишния лихвен процент, с
оглед нормата на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, тъй като същият бил
посочен общо на годишна база като процентна величина, не били посочени условията
за прилагането на лихвения процент по кредита, липсвало посочване на условията и
процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. Твърди се и нищожност
на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като същата противоречала
на добрите нрави- общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения, и еквивалентност на насрещните
престации, тъй като се твърди, че с нея се цели постигане на неприсъщ резултат за
конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка
на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот, сочи се, че договорената възнаградителна
лихва, е 50,01 % на годишна база, което било половината от размера на кредита,
поради което уговорената лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит
надвишавала, според процесулания представител на ищеца допустимия размер-
трикратния размер на законната лихва - 38.85 % към 21.12.2024 година. Предвид
твърдяната нищожността на част от съществените клаузи на процесния договор за
потребителски кредит се сочи недействителност на целия договор, респ. се претендира
приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Счита, че с оглед изложените доводи
процесният договор е недействителен и дължи само чистата стойност на заема, реално
усвоена от ищеца. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.
131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на
дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните
по така посочения договор за кредит, отпусната с него сума, както и че ответникът е
включил в размер на ГПР единствено разхода за възнаградителна лихва, но развива
съображения за неоснователност на предявения иск, като оспорва твърденията,
изложени в исковата молба за нищожност на процесния договор. Посочва, че
надвишаването на нормативно установения праг на ГПР би довело единствено до
нищожност само на клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти
2
законната лихва за забава, но не и до недействителност на целия договор. Позовава се
на практика на СЕС, посочвайки, че целта на потребителската защита е да се
възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без
неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност,
изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля
необходимото за постигането на преследваната цел, като сочи, че непропорционално
би било да се отрече правото на кредитора да получи възнаградителна лихва, при
положение че правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал,
може да се възстанови, като същевременно договорът продължи да се изпълнява.
Сочи, че в чл. 11, ал. 1 на процесния договор е уговорен размер на годишната лихва от
главницата по кредита и ясно, и точно е посочено, че той е фиксиран, а в ал. 2 е
изложен погасителен план, съдържащ изискуемата се по чл. 11. ал. 1, т. 11 ЗПК
информация, като твърди, че от него може да се установи по ясен и категоричен начин
размерът на главницата, размерът на възнаградителната лихва, месечния лихвен
процент и падежа на погасителната вноска, включително общата сума по кредита,
както и че освен в приложения погасителен план, информацията, касателно
задълженията по договора е подробно изложена и в останалите алинеи на чл. 11,
изводимо от процесния договор за кредит. Навежда доводи, че в годишния процент на
разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на
задълженията му по договора- в случая неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, с оглед чл. 19, § 3 Директива 2008/48/ЕО. Твърди се, че
с договорената неустойка кредитополучателят се мотивира да предостави обезпечение,
ако не в предвидения в общите условия срок, то в най-кратък времеви период, за да
избегне начисляването на неустойка, както и че без договарянето на неустойка
кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от него.
В заключение намира, че обезпечителната функция на неустойката произтича от
стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните
последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни
точно задължението си, както и че с клаузата за неустойка не се заобикаля сочената от
ищеца законова разпоредба. Обективира искане за отхвърляне на исковата претенция,
като неоснователна и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненужни от доказване са
отделени фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесния договор за
потребителски кредит № ***от *** г., както и че по силата на този договор ответното
дружество е предоставило сума в размер на 1 000.00 лева на ищеца, както и че в
размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. Проектът за доклад е
обявен за окончателен по делото в проведеното открито съдебно заседание от *** г.,
3
като е изменен във връзка с уточнение на процесуалния представител на ищцовата
страна, че основният лихвен процент към дата на сключване на процесния договор е
3,04%. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Същите обстоятелства се установяват и от приетия по делото договор за
потребителски кредит № *** от *** г., и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Въз основа на сключения договор ответното дружество се е задължило да
предостави на ищеца сума в размер на 1 000, 00 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя в срок до 22.03.2026 г. съгласно погасителен план по чл. 10, ал. 2
от договора. Видно от погасителния план, между страните са уговорени 15
погасителни вноски, всяка от които в размер на 91,00 лева, включваща главница и
лихва, при месечен лихвен процент 4.17 %. Уговореният ГПР е в размер на 63,23 %, а
процентът на фиксираната годишна лихва – 50, 01 %. Уговорената възнаградителна
лихва за целия период е в размер на 365.00 лева.
С оглед твърденията на страните безспорен факт по делото е, че сумата в
размер на 1 000,00 лева е предоставена на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, ЗЗД,
във с вр. чл. 22 ЗПК, въ ввр, с чл. 11, т. 10 ЗПК е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем от *** г., който противоречи на закона.
Съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а
представеният по делото договор за потребителски кредит от ***г. е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и
4
на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.
Според този съдебен състав неоснователни са изложените от ищеца твърдения
за липса на ясно разписана методика за формиране на ГПР. За да изпълни
задължението си за информиране на потребителя ответното дружество е достатъчно да
посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това
посочване е достатъчно, за да се гарантира информираността на потребителя, за това
колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора, и възможността да
извърши преценка на цената, която дължи. В чл. 10 от процесния договор са посочени
изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит, като уговореният ГПР в
размер на 63,23 %, е съответен на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
обявенията от БНБ основен лихвенпроцент за периода *** г.- *** г. е 3,04%, поради
което процесният такъв не надвишава максимално допустимия, който е в размер на
65,20%. Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 91,00
лева с посочени падежни дати на отделните вноски, посочени са отделно съответната
главница и лихва за всяка една от вноските, фиксирания месечен лихвен процент 4.17
% също е надлежно обективиран. По този начин за длъжника е налице достатъчна
яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит,
по отношение на всички негови компоненти.
Надлежно са спазени и изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК- посочен е размерът на ГПР в чл. 10, ал.4 от договора, като е посочено и как е
формиран същия, а именно при изчисляване на годишен процент на разходите са взети
следните допускания: началната дата за изчисляване на годишния процент на
разходите е датата на подписване на договора, като се приема че годината има 365
дни, независимо дали е високосна, допуска се, че договорът за потребителски кредит
ще е валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и кредитополучателят ще
изпълняват всички свои задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от договора се установява, че е
посочена общата дължима от ищеца сума, а именно 1 365,00 лева, с което е спазено и
императивното законово разпореждане за посочване на общата сума, дължима от
потребителя, като в процесния случай същата е формирана от усвоената сума в размер
на 1 000,00 лева и от договорената между страните възнаградителна лихва в размер на
365,00 лева.
Процесният договор за потребителски кредит от *** г. отговаря и на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно който погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на
вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора
5
е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой,
размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на
изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Уговорената между страните в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора
възнаградителна лихва не е нищожна на посочените от ищцата основания. Съгласно
посочената клауза от договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент – 4,
17 % на месечна база, или – 50, 04 % на годишна база и ГПР – 63, 23 %. Уговорения
размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна
лихва е в съответствие с изискванията на закона. Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения,
размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й
функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване
финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие
на договора.
Поради горепосоченото съдът намира, че предявеният установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10
ЗПК за устанояване недействителност на договор за потребителски кредит № ***от
*** г. в неговата цялост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК право на
разноски има само ответникът, каквото искане е направил и процесуалният му
представител. С оглед на това следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
сумата от 100,50 лева, от която- 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй
като ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПрП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, както и сумата от 0,50 лева за
заплатена такса по чл. 102з, ал.3 ГПК за възпроизвеждане на препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него за връчване на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Районен съд П., IV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. Д., с ЕГН ********** и адрес град П., ул.
*** № ***, общ. П., обл. В. Т. срещу „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град С., ул. „***“ № ***, общ. С., обл. С.иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК за прогласяване за
6
недействителен на договор за потребителски кредит № ***от *** година сключен
между страните, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Ц. Д., с ЕГН ********** и адрес град П., ул. „***“ № ***, общ.
П., обл. В. Т. да заплати на „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град С., ул. „***“ № ***, общ. С., обл. С. сумата от 100.50 лева /сто лева
и петдесет стотинки/, общ размер на дължимите на ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

7