МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1018/17 г. ГОРС, пети състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против П.Н.Ч. за това, че: На 08.07.2017 г. в с. Камен, общ. Стражица, управлявал МПС - т. а. „Рено” с рег. № * **
** ** – собственост на Л. А. А.от с. Д.,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 ‰, а именно 1.33 ‰, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер 0162,
съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, след като е
бил осъден за деяние по чл. 343 Б ал. 1 НК с влязла в сила на 04.04.2011 г.
присъда по НОХД № 819/11 г. на ВТРС и за деяние по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК
с присъда, влязла в сила на 18.12.2015 г. по НОХД № 2735/15 г. на ВТРС –
престъпление по чл. 343 Б ал.2 вр. ал.1 НК.
В съдебно
заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия за
престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК като заяви, че обвинението се доказвало от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предложи на съда да го признае за
виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване над минималния размер,
предвиден в закона, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок над
една година, по реда на чл. 343 Г НК. Заяви пред съда, че
по делото не били събрани доказателства, въз основа на които да се приеме по
несъмнен начин, че Ч. е осъществил деяние по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК
предвид на факта, че наказанието по НОХД № 819/11 г. на ВТРС било изтърпяно от
19.04.2011 г. до 19.10.2011 г. В тази
връзка не можело да се приеме, че
настоящото деяние било извършено при условията неа повторност.
Подсъдимият П.Н.Ч. редовно призован – не се яви в съдебната фаза на процеса.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П. от ВТАК предложи на съда подзащитният му да бъде признат за НЕВИНЕН и оправдан по реда на чл. 304 НПК, тъй като
на досъдебното производство била нарушена процедурата уредена в Наредба №
30/27.06.2001 г. - необходима за установяване съставомерната по чл. 343 Б ал. 1 НК употреба на алкохол, в която връзка не били събрани доказателства, въз
основа на които да се приеме по несъмнен начин, че подзащитният му е автор на
извършеното деяние, за което е поддържано обвинение от страна на прокуратурата. Алтернативно предложи да бъде
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК и при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства да бъде
определено съответното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.07.2017 год. Св. Д.
и С. *** били назначени със Заповед на Директора на ОДМВР Велико Търново да
извършват контрол и охрана на обществения ред в с. Камен, общ. Стражица по
повод провеждан панаир. Около 18:00 часа бил затворен за движение на МПС-та
центъра на населеното място. Около 18:25 часа бял микробус марка „Рено”, рег. №
* ** ** **,
движещ се от посока гр. Попово заобиколил загражденията и се насочил
към полицейските служители. Водачът на превозното средство бил спрян за
проверка от св. С.. Проверяваното лице имало дъх на алкохол, следствие на което
св. С. взел решение да го изпробва за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510”
с фабричен номер 00162. След извършената проба светлинната скала на уреда
отчела 1.33‰ алкохол в издишания въздух. От представените документи била
установена и самоличността на водача - П.Н.Ч.. Т.а. марка „Рено”, рег. № * **
** ** бил собственост на лицето Л. А. А.от
с. Д.. Водачът Ч. не отрекъл употребата на алкохол, като заявил, че е изпил
няколко бири, както и пожелал да даде кръв за изследване.
На място бил съставен АУАН № 1112/08.07.2017 г. от св. Д.,
като СУМПС на водача било иззето(л.14). Товарният автомобил бил изместен
встрани от мястото на проверката от случаен гражданин на събитието предвид на
факта, че спрямо подсъдимия била установена употреба на алкохол, в която връзка
последният бил предупреден да не управлява МПС до получаване на СУМПС. На
водача Ч. бил издаден и талон за медицинско изследване № 0044489, съобразно
който той следвало да се яви в ЦСНМП гр. Велико Търново до 21:00 часа на
08.07.2017 г.(л.11). Талонът бил връчен на Ч., видно от положения подпис върху
него. Предвид на факта, че Ч. пожелал да даде кръв за изследване, той бил
придружен от св. Н.В.А. ***. В 20:20 часа подс. Ч. бил вписан като пациент посетил филиала в амбулаторен журнал(л.65,
съд. производство), когато отказал да предостави кръв за изследване. ФСМП гр.
Стражица е посетен от подс. Ч.,
придружен от св. Н.В. съобразно изискването на чл. 7 т. 2 от Наредба №
30/27.06.2001 г.(отм.).
Съобразно възраженията на защитата не съществува пречка
АУАН да бъде съставен от лице, което е различно от това - установило нарушението, какъвто е св. Д.. В
настоящото производство(производство от общ характер) съставеният АУАН №
1112/08.07.2017 г. е писмено
доказателство, което свидетелства за часа на управление на МПС от водача, часа на
извършване на проверката от контролните органи, мястото на управление на МПС,
техническото средство, с което е извършено изследването на Ч., показанията на
техническото средство, представляващи установената концентрация на алкохол в
кръвта на водача, посредством издишания въздух. Дали АУАН е съставен съобразно
изискванията на Закона за административните нарушения и наказания не е предмет
на обсъждане в настоящото производство, предвид установената съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1.33‰, обуславяща състав на
престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК.
Описаната
фактическа обстановка се доказа от показанията на св. Д. и С., справка за съдимост, Акт
от 08.07.2017 г. - л.10, талон за мед.изследване № 0044489 - л.11, справка от
11.07.2017 г. - л.16, справка за собственост на МПС - л.19, справка за
нарушител по ЗДП - л.20-25, протокол относно средствата за измерване преминали
през метрологичен контрол - л.28, характеристична справка, писмо от НАП от
18.07.2017 г. - л.33-34, писмо на Агенция по заетостта от 14.07.2017 г. -
л.36-37, писмо от Община В.Търново от 19.07.2017 г. -л.39-40, декларация за
семейно и материално положение, писмо от НОИ от 1.08.2017 г. - л.42, 3 бр.
връчени призовки - л.51,54 и 72, постановление за принудително довеждане -
л.62, постановление за преобразуване в ДП - л.64, постановление за удължаване
на срок - л.66-69, от съдебното производство: справка за
съдимост, писмо от 09.02.2018 г. - л.38, писмо от 22.05.2018 г. - л.63,
извлечение от мед.журнал - л.68, писмо от 29.05.2018 г. - л.66, писмо от
30.05.2018 г. - л.67, писмо от 4.07.2018 г. - л.68.
Правни изводи:
Безспорно се установи, че от
обективна страна подсъдимият П.Н.Ч.
е осъществил престъпния състав на чл. 343 Б ал.1 НК - На 08.07.2017 г. в с.
Камен, общ. Стражица, управлявал МПС -
т. а. „Рено” с рег. № * ** ** ** –
собственост на Л. А. А.от с. Д., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 ‰, а именно 1.33 ‰, установено по надлежния ред.
Престъплението е такова
на формалното (простото) извършване - с факта на осъществяване на
изпълнителното деяние - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 ‰, установена по надлежния ред, е реализиран състава на чл. 343 Б ал.1 НК. Надлежният ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на
водачите на МПС е установен в НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства – отм.(действащ нормативен акт към момента на
извършване на деянието). Съобразно чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г.(отм.)
при отказ на водача да даде кръв за изследване употребата на алкохол се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510”
с фабричен номер 00162 при измерване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача Ч., посредством издишания въздух, е
отчело такава от 1.33‰. Към момента на извършване на проверката –
08.07.2017 г. техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер
00162 е било метрологически годно, видно
от Протокол за средствата за измерване, преминали през последваща
проверка(л.28). Така установената концентрация на алкохол в кръвта на П.Ч. е
дала основание на разследващия полицай да привлече с постановление подс.Ч. в
качеството на обвиняем(л.2). Видно от доказателства събрани по настоящото дело,
след издаване на талон за медицинско
изследване № 0044489/08.07.2017 г. подс. Ч. е посетил ФСМП гр. Стражица, за да
даде кръвна проба, придружен от св. Н.В.(***), където след вписване в амбулаторния журнал, водачът е отказал да
предостави кръв за изследване.
От субективна
страна деецът е действал при форма на вината евентуален умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им - управлявал МПС след употреба на алкохол,
като е допускал, че концентрацията му в кръвта ще е такава, че ще осъществи
състава на престъплението.
Причините за
извършване на деянието са незачитане на установения в страната правов ред,
ниска правна култура, липса на морално
волеви задръжки.
Обществената опасност на деянието съдът
прецени като средно висока към ниска, с
оглед невисоката установена концентрация на алкохол в кръвта на водача.
Обществената опасност на
дееца, съдът прецени като средно висика, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство беше отчетено съдействието
на органите на МВР от страна на Ч.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
миналите осъждания, множеството наложени наказания по ЗДвП, лоши
характеристични данни.
С оглед причините за
извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, настоящата инстанция счете, че следва да определи наказанието ориентирано
към минималния, но над него
размер,
поради което Ч. беше осъден на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на наказание глоба в размер от 300.00
лева, платими в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, в полза на
ГОРС, ведно със сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. На основание чл. 41 ал. 6 НК, вр. чл. 57 ал. 1 т. 2, б.”Б” ЗИНЗС беше постановено наказанието от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим. От ефективното изтърпяване на последното наложено
наказание лишаване от свобода по НОХД № 117/17 г. на ВТРС до момента на
постановяване на присъдата не са изтекли повече от пет години. Наказанието е
изтърпяно на 22.06.2017 г.(л.14)
Съдът
счете, че с наказание около, но над минималния размер, биха се реализирали
целите на наказанието – да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо
дееца, да се приучи към спазване на законите и добрите нрави, да му се отнеме възможността на извършва
престъпления, както и да се въздейства предупредително и спрямо останалите
членове на обществото. Следва да се
отбележи, че настоящото деяние е извършено само две седмици след изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по НОХД № 117/17 г. на ВТРС(л.14), което
свидетелства, че налаганите до този момент наказания лишаване от свобода в
размер от по три месеца, не са оказали
нужното превъзпитателно въздействие на
подсъдимия, нито са му отнели възможността да извършва престъпления. Според
настоящата инстанция определяне на наказание в по-нисък размер – различен от
една година и два месеца лишаване от свобода, би се явил акт на неоправдано
снизхождение спрямо дееца. Освен личната превенция на наказанието, която следва
да се постигне спрямо подсъдимия, е необходимо реализиране и на генералната
превенция, като се отчита факта, че настоящото деяние се явява поредното от множеството извършени от Ч.. Решаващ
фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.
е. справедливостта. Затова и наказанието има преди всичко общо превантивен
ефект. С извършване на деяния, основна част от които по чл. 343 Б НК, Ч. се
манифестира като реална заплаха за сигурността на гражданите, лишен е от воля
за самоконтрол и резистентен към санкциониращите механизми. Т.е. наказание в
по-нисък размер, не може да се възприеме като справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието и дееца.
Подс. Ч. беше
лишен от право да управлява МПС за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
считано от 08.07.2017 г., на
основание чл. 59 ал. 4 НК, което наказание беше определено около размера на
наказанието лишаване от свобода, съобразено с установените отегчаващи
отговорността обстоятелства, на които беше отчетен превес от настоящия съдебен
състав.
Не се
установиха доказателства в настоящото производство въз основа на които да
се приеме по несъмнен начин, че
подсъдимият П.Н.Ч. е осъществил престъпния състав на чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК - На 08.07.2017 г. в с. Камен, общ. Стражица, управлявал МПС - т. а. „Рено” с рег. № * **
** ** – собственост на Л. А. А.от с. Д.,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 ‰, а именно 1.33 ‰, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер 0162,
съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, след като е
бил осъден за деяние по чл. 343 Б ал. 1 НК с влязла в сила на 04.04.2011 г.
присъда по НОХД № 819/11 г. на ВТРС и за деяние по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК
с присъда, влязла в сила на 18.12.2015 г. по НОХД № 2735/15 г. на ВТРС.
Видно от писмо № Р-81/2011 г. на ВТРП, наказанието
Пробация, наложено на П.Ч. по НОХД № 819/11 г. на ВТРС е изтърпяно на
09.05.2011 г. На основание чл. 88 А ал.1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 2 НК по отношение
на това осъждане е настъпила реабилитация на 10.05.2013 г. Поради тези
съображения към момента на извършване на настоящото деяние липсва осъждане по
НОХД № 819/11 г. на ВТРС, което да обуслови квалификация на деяние по чл. 343 Б
ал.2 вр. ал. 1 НК от обективна страна.
Що се касае за
осъждането по НОХД № 2735/15 г. на ВТРС – Ч. е осъден за извършено деяние по
чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК. За да е осъществен състава на чл. 343 Б ал. 2 вр.
ал. 1 НК от обективна страна при извършване на настоящото деяние на 08.07.2017
г., то следва подсъдимият Ч. да е осъден
с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 на чл. 343 Б НК, т.е. да е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2‰ установено по
надлежния ред. В случая при повдигнатото
обвинение с обвинителния акт, квалификацията на деянието по чл. 343 Б ал. 2 вр.
ал. 1 НК от обективна страна е мотивирана с влязла в сила присъда, с която
подс. Ч. е осъден за деяние не по ал. 1 на чл. 343 Б НК, а по ал. 2, където за съставомерността
на деянието е достатъчно концентрацията на алкохол в кръвта на дееца да е от 0.5 ‰. Т. е. липсва осъждане за
престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК. Като такова не може да се приема осъждането
по чл. 343 Б ал. 2 НК, тъй като този състав е различен от състава по чл. 343 Б
ал. 1 НК. В този смисъл е Решение № 184 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 462/2013
г., I н. о., НК. Въз основа на изложеното настоящата инстанция счете, че
нито присъда по НОХД № 819/11 г. на ВТРС, вл. с. на 04.04.2011 г., нито присъда
по НОХД № 2735/15 г. на ВТРС, вл. с. на 18.12.2015 г., могат да обосноват
квалификация от обективна страна на извършеното
на 08.07.2017 г. от Ч. деяние, по чл. 343 Б ал. 2 НК. Поради изложените
съображения П.Н.Ч. беше признат за невинен в това да е извършил настоящото
деяние на 08.07.2017 г. в с. Камен, общ. Стражица, след като е бил осъден за деяние
по чл. 343 Б ал. 1 НК с влязла в сила на 04.04.2011 г. присъда по НОХД № 819/11
г. на ВТРС и за деяние по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 НК с присъда влязла в сила
на 18.12.2015 г. по НОХД № 2735/15 г. на ВТРС, поради което на основание чл.
304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 343 Б ал. 2 НК.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: