Р Е Ш Е Н И Е №261481
14.05.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16677 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, против Н.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е лицензиран доставчик на електрическа
енергия. Между него и ответника имало договор при общи условия за доставка на електричество до обект на
ответника в село К. , община С. , присъединена като краен битов абонат към
електроразпределителната мрежа на ниво „ниско напрежение“; обекта е жилищна
сграда , на която А. е собственик, и за която
при ищеца е разкрита партида с клиентски номер **********. За периода от 27.01.2019г
до 26.03.2019г. , до обекта била доставена електроенергия на обща
стойност от 684.39 лева, измерена като количество през измервателната точка
номер ******. Стойността на доставеното
обаче останала незаплатена в сроковете, договорени между страните , при което ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение. Такава била издадена по ч. гр. дело № 11462/2019 год.
, и в нея било заповядано за плащане и обезщетение за забава, в размер на 20.67
лв., начислено за периода от 12.03.2019г. до 09.07.2019г. Заповедта се връчила
на ответника А. по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК, при което ищцовото дружество,
на което са дадени указания по реда на чл. 422 ГПК, иска от съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземането. Претендира и присъждане на разноските по
спора.
Ответникът е оспорил иска чрез особен
представител. Отрича като недоказано съществуването на каквото и да било облигационно
правоотношение между страните; прави възражение за неизпълнен договор- нямало
реална доставка на електричество до имота на ответника, евентуално –
доставеното такова не било правилно отчетено. А. не била и уведомена за размера
на дължимите суми. Моли се исковете да се отхвърлят.
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че за процесния период обекта на ответника е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, и през ИТН *******и монтираните
там последователно електромери с номера * ****** и *********** са преминали/отчетени общо 3169
квтч електроенергия. И двата сочени електромера са метрологично и
технически изправни.
Допустими установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, чл. 79, чл.86 от ЗЗД и чл. 95 и сл. от Закона за
енергетиката. Сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени.
По
същество:
Според чл. 92 от Закона за енергетиката,
отношенията между доставчик на електричество и краен битов потребител , какъвто
се явява ответната страна, се уреждат чрез договор, като крайният снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдяват от друг доставчик.
На съда е служебно известно , че ищеца е
лицензиран краен снабдител на електричество , която лицензия обхваща и
територията на П..
Установява се от представения на л. 9 от
делото нотариален акт, че имота, представляващ поземлен имот в с. К., община С.,
ведно с находящата се в същия масивна жилищна сграда на основното застрояване ,
е собствен на ответника, считано от 2015г
. От представената справка от Агенцията по вписванията не личи разпореждане със
същия след тази дата , съответно съдът не възприема довода на ответника, че не
е доказано да е бил собственик на имота към началната и крайна дата на
процесния период; само заради това А. в има качеството на потребител на
доставяната от ищеца електроенергия. Нещо повече , на л. 3 и 4 от делото са
представени копия от декларации за започване на продажба на електрическа
енергия и за достъп до мрежата за същия обект и между страните по делото ,
които съдът кредитира. Тъй като обекта на ответника е бил присъединен към
разпределителната мрежа за целия процесен период, съдът, който кредитира
заключението на вещото лице в тази насока, а и в цялост, приема съществуването на договор между
страните, а оттам – има валидно облигационно правоотношение и източник на годно
задължение на А. да плати доставеното.
За пълнота , данни за избран от ответника
друг доставчик за периода няма.
С оглед казаното и предвид заключението на вещото лице , съдът не може да игнорира
съставените за вземането от ищеца фактури и справки само заради това , че са
изходящи от ищеца частни документи без формална доказателствена сила; по делото
няма данни или твърдения, които да им противоречат.
По отношение на стойността на доставеното:
Вещото лице дава заключение , че са доставени
за периода общо 3169 квтч електричество, точно колкото са фактурирани в двете
представени фактури с №№ ********** и **********. Доставеното е остойностено
съобразно цените , закрепени в съответното решение на КЕВР Ц-11 / 01.07.2018г.,
при което съдът приема исковете за доказани и по размера си.
Разноските се възлагат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Н.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, че в
отношенията мжду страните , дължи (съобразно договор) на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 6369 по ч. гр. дело № 11462/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.с: 684.39 лева – главница , доставена за периода
от 27.01.2019г до 26.03.2019г до ИТН *********, електроенергия, обезщетение за забава в размер на 20.67 лв.,
начислено за периода от 12.03.2019г. до 09.07.2019г. , и законната лихва върху главницата
от датата на подаването на заявлението в съда – 10.07.2019 година, до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
Н.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 570 лева
разноски по делото, включително тези по
ч. гр. дело № 11462/2019г., ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ