РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. Пловдив, 22 юни 2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - ПЛОВДИВ, ХI състав в открито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева адм.
дело № 2927 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на З.Д.В., ЕГН **********,
с адрес ***, оф.12, против Ревизионен акт № Р-16002615002162-091-001/22.10.2015
г., издаден от Т. В. П., на длъжност началник сектор при Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите гр. П., потвърден с Решение № 365 от 07.06.2016
год. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д
„ОДОП“/ гр. П., при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в
частта, с която на В. са определени задължения към бюджета както следва: данък
по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2013 г. – общо в размер на 3 917.30
лв., ведно с начислените лихви от 1 664.80 лв., както и задължения за
осигурителни вноски, както следва: за ДОО – за 2009 г. - главница 2 437.50лв.
и лихви за забава в размер на 2 090.59 лв., за 2013 г. – главница
1 484.48 лв и лихви – 269.16 лв.; вноски за здравно осигуряване – за 2009
г. – 1 500.00 лв. и лихви 851.32 лв., за 2011 г. – 201.60 лв. и лихви –
87.51 лв., за 2012 г. – 201.60 лв. и лихви – 63.34 лв. и за 2013 г. – 796.65
лв. и лихви – 152.00 лв.; за ДЗПО-УПФ – за 2009 г. – 937.50 лв. и лихви 807.31
лв. и за 2013 г. – 579.87 лв. и лихви
107.26 лв.
Жалбоподателят навежда доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на административния акт поради неправилно
приложение на материалния закон и неправилна интерпретация на представените в
хода на ревизията доказателства. Оспорва изцяло сумата от 27 000.00 лв.,
представляваща доход за 2010 г., като твърди, че това е сума за хонорар по
дело, за което е декларирала в предходни години суми, но понеже й е изплатена в
последния период, то неправилно е прието от органите по приходите, че доходът е
реализиран през тази година. Оспорва и останалите констатации, според които В.
е получавала суми за извършвани адвокатски услуги, без да е имала това право,
като твърди, че получените суми от лицата дали обяснения в хода на ревизията не
са за адвокатски услуги, а само за държавни такси или други подобни
разноски.
Иска се отмяна на акта.
Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. П., чрез процесуалният си представител
юриск. К. е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, и моли съда
да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от директора на
Д “ОДОП” - П. резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е сложено
с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002615002162-020-001/01.04.2015 г. от Т. В. П., началник сектор при ТД на
нАП – П., с обхват на задълженията на ЗО
за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г., ДОО – за самоосигуряващи се
лица за периода -01.01.2009 – 31.12.2013 г., данък върху доходите на ФЛ –
свободни професии, граждански договори и др.
за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. и ДЗПО – УПФ за периода
01..01.2009 г. – 31.12.2013 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 09.04.2015 г. лично на З.В.. Със ЗВР №
Р-16002615002162-020-002/08.07.2015 г. и ЗВР за изменение на ЗВР №
Р-16002615002162-020-003/06.08.2015 г., срокът на ревизията е продължен съответно
до 07.08.2015 г. и до 07.09.2016 г.
В законоустановения
срок е съставен РД № Р-16002615002162-092-001/23.09.2015 г., срещу който е
депозирано възражение вх. № 94-00-8478/09.10.2015 г. Въз основа на така
изготвения РД и след разглеждане на възраженията, е съставен и обжалваният РА,
с който са определени задълженията, цитирани по-горе в настоящото изложение,
като са начислени и допълнително задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО и за 2010 г.
в общ размер 4 795.04 лв. и лихви – общо 3 024.18 лв.
РА е обжалван пред горестоящия административен
орган, който с Решение № 365/07.06.2016 г. е отменил РА в частта за
допълнително определени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2010 г., ведно с
начислените лихви, и е потвърдил акта в останалата част.
От фактическа
страна в частта по ЗДДФЛ съдът намира за установено следното:
За ревизирания период лицето З.В.Д. е
местно лице за България. Същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице с
Булстат ***. Лицето не притежава регистрация като ЕТ или участие в юридическо
лице. В електронните регистри е установено, че за ревизирания период няма
подадени данни за сключени трудови договори от РЛ. Д. е вдовица; извършва
адвокатски услуги. С решение на адвокатския съюз- Хасково същата е лишена от
упражняване на адвокатска професия за периода: - от 29.12.2009 г. до 29.12.2010
г. и от 07.01.2011 г. до 07.01.2014 г. ЗЛ стопанисва офис на адрес: - гр. Д.,
ул. „***.
На лицето е извършена предходна ревизия
за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2007 г. по ЗДДФЛ, приключила с РА № *********/12.01.2009 г., като са
установени задължения в размер 29 759.00 лв. главница и лихви към тях –
14 899.00 лв.
От лицето не е заведено счетоводство и
не са представени в хода на ревизията счетоводни документи.
В хода на ревизията на З.Д. е връчено ИПДПОЗЛ с
изх. № 94-00-2161/06.04.2015 г., с което са изискани редица документи и писмени
обяснения, подробно описани в РД на стр.7 от същия.
На основание чл.53 от ДОПК е поискано да се
попълнят справки от 1 до 5, приложени към цитираното по-горе искане. Във връзка
с това Д. е представила обяснения, в които посочва с какви доходи е разполагала
през 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г.
В хода на ревизията не са представени документи
от ЗЛ за получени суми от Еврофутбол. Не са представени документи за получените
доходи по ГДД. Не са представени документи за доходи като адвокат. Не са
представени документи за получени заеми от ФЛ. Не са представени никакви договори,
квитанции, фактори и други документи.
Връчено е на З.Д. второ ИПДПОЗЛ с изх. №
94-00-2784/07.05.2015 г., с което са изискани допълнителни документи и
обяснения. Във връзка с него Д. е дала обяснения, че всички налични документи
да иззети при обиск и следва де се търсят о прокуратурата.
На Д. е връчено трето искане, с което е изискана
декларация за имущественото състояние на лицето по чл.124 от ДОПК, но до
момента на изготвяне на РД, не е получен отговор.
След направен анализ на наличната документация в
архива и информационната система на ТД на НАП – П., събраните в хода на
ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници,
чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, искания до специализирани контролни органи и
други, подобно описани в РА, ревизиращият екип е преценил, че няма данни,
доходите на ревизираното лице да не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период.
С Протокол № 0731414/04.06.2015 г. са
присъединени документи от ПУФО № П26-1428972-073-001/20.03.2015 г., имащи
отношение към процесното ревизионно производство. С Протокол №
0732035/09.06.2015 г. са присъединени документи от прокурорска преписка №
1917/2013 г. по сл. д. № 23/2014 г. в РП – Д. на З.Д..
Констатирано е, че Д. е получавала хонорари и
възнаграждения, изплатени й по банкови сметки през ревизирания период, както
следва: - през 2010 г. – от И.Т. Г. – общо 27 00.00 лв.; от Асен Янков Йорданов
– 150.00 лв.; от Гошо Йовчев Гочев – 200.00 лв.; от Милен Марков Иванов –
1 100.00 лв.; - през 2013 г. – от Мустафа Шевкет Али – 200.00 лв.; от
Ангел Стаменов Каменов – 140.00 лв.; от Делчо Гочев Делчев – 150.00 лв.
Посочените суми не са намерили отражение в ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ на ЗЛ. Органите по приходите установяват данни за извършвана
дейност от З.В.Д. и получени доходи, подлежащи на облагане по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ, които не са декларирани по надлежния ред и съответно, не е внесен
дължимия данък по години, както следва:
-
За
2009 г. – декларираното отговаря на установеното, задължението
не
е внесено, за което е начислена лихва в размер на 777.60 лв.;
-
За
2010 г. – установени при ревизията доходи от свободна професия
28 450.00
лв. Общо – 29 450.00 лв. ДО – 16 542.40 лв. Дължим данък
1 654.20 лв.;
-
За
2011 и 2012 г. не са установени допълнителни доходи. ЗЛ не е
подавало
ГДД по ЗДДФЛ.
-
За
2013 г. установени при ревизията доходи от свободна професия –
490.00
лв. Общо с декларираните – 15 490.00 лв.
При
ревизията, за 2010 г. е установен доход от свободна професия в размер на
28 450.00 лв.През 2010 г. по банковата си сметка в „У. Б.“ З.Д. е получила
парични преводи от И.Т. Г.. Съгласно саморъчно подписана от жалбоподателката
декларация по чл.7 и чл.6 ал.5 т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари
от 20.05.2010 г. във връзка с теглене на парични средства в размер на
19 920.00 лв. от банковата си сметка, Д. е декларирала в същата
декларация, че изтеглената сума е от получени хонорари и възнаграждения“, въз
основа на което е прието, на основание чл.11 ал.1 т.2 от ЗДДФЛ, че на З.Д. са
платени хонорари и възнаграждения от лицето И.Т. Г. в размер на 27 000.00
лв. – по банкова сметка. ***па на твърденията на З.Д., че доходът е деклариран.
Не са подкрепени с доказателства и не
могат да бъдат приети твърденията й, че лицата Милен Марков и Делчо Гочев са
заплащали държавни такси за други адвокати и за особен представител.
Предвид горното, от ревизиращият орган
е прието, че така създалата се фактическа обстановка предполага наличие на
хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, според която са налице данни за укрити приходи
или доходи и т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период.
Крайният извод на ревизиращият екип е,
че процесните доходи са реални, а и жалбоподателката не е представила
доказателства, които да оборят така формираните констатации.
За да потвърди РА в тази му част,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил
подробно и нормативната база, уреждаща тези отношения.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - справка от РС – Стара Загора и извадка от програмата на
съда с присъдата на жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
При така
установените факти, в случая на първо място следва да се констатира, че
релевантните за разрешаването на административноправния
въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда
на чл.112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА,
който е постановен в предвидената от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 от ДОПК.
РА е
издаден от органите и в срока, предвидени в чл.119 ал.2 от ДОПК. От
представените ЗВР е видно, че началник сектор “Ревизии” е органът възложил
ревизията и заедно с определения в ЗВР ръководител на ревизията са издатели на
оспорвания РА.
В
конкретния случай, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налага да се приеме, че оспореният административен акт, в частта, в която е
потвърден от директора на дирекция “ОДОП” П., е не само валиден, но и
законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните
правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.
В случая, фактическите констатации на органите на приходната администрация са
истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с
издаването на актове от категорията на процесния
такъв.
Ревизията
в настоящия случай е извършена по ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Според
разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - "Органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период”, а съгласно т.2 - когато “са налице са данни
за укрити приходи или доходи”. Съответно, според разпоредбата на чл.123 ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл.122 ал.1, при определяне на
основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността
на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по §1 т.3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Съгласно
чл.124 ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК , фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената
тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно
обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на
основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За процесните 2009 г., 2010 г., 2011г., 2012г. и 2013г.
приложим е ЗДДФЛ. Според чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица са: 1. местните и
чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по
този закон; 2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят
данъци по този закон, като в чл.4 ал.1 т.1 от същия закон е посочено, че местни
физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата, които имат
постоянен адрес в България. По отношение на местните физически лица, в чл.6 от ЗДДФЛ, изрично е указано, че са данъчно задължени за
доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.
Съгласно
чл.14 ал.1 от ЗДДФЛ с данък върху общата годишна данъчна основа се
облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение
на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а в чл.16 ал.1 (от
същия закон) е указано, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за
всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ пък посочва, че облагаеми по този закон са доходите
от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната
година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Изложеното
до тук от фактическа и правна страна, налага да се направят следните правни
изводи:
На първо
място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното:
В хода
на ревизията и в приобщените доказателства – материалите на РП - Д. безспорно
се установява, че лицето З.Д. е извършвала свободна професия – адвокат, без да
е имала това право и от тази дейност е реализирала доходи през посочените
по-горе години и като такава е самоосигуряващо се лице.
Дадените от лицата
показания, както пред разследващите органи, така и обясненията в хода на
ревизионното производство, не са опровергани по никакъв начин, още повече, че е
налице издадена присъда по отношение на Д..
При това положение правилни
са изводите на ревизиращите за наличие на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - наличие на данни за укрити проходи. След анализ на събраните в хода на
ревизията доказателства се установява несъответствие между получените доходи и
имущественото и финансово състояние на лицето, поради което е налице и предпоставката на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. В
случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за
облагане с процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. В този смисъл основанията по чл.122 от ДОПК в случая
са безспорно установени, поради което се е наложило да се прибегне до особения
ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната
основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен
закон.
Казано с други думи, когато
е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения,
което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл.122 ал.1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими
към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. Това
обаче не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на
облагане, възведени в съответния материален закон.
В
конкретния казус, се констатира, че органите на приходна администрация са
съобразили основните правила за облагане по ЗДДФЛ,
и при наличието на предпоставките предвидени в чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК,
са взели предвид всяко от относимите за ревизираното
лице обстоятелства, предвидени в чл.122 ал.2 от ДОПК и по този точно начин са определили основата за
облагане на същата с преки данъци за всеки един от процесните
отчетни периоди. Спрямо така определената данъчна основа е приложена данъчната
ставка по съответно чл. 48 ЗДДФЛ, в приложимите редакции през съответния отчетен период.
Неминуемо,
така определената облагаема основа, ще се различава в една или друга степен от
обективно осъществения фактически състав, но това е резултат на противоправното поведение на задълженото лице, което
разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на
ревизионният акт да опровергае истинността на установените фактически
констатации. Това определя и доказателствената тежест
в настоящия процес.
Следва
да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалване на
ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия
кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от
събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при
спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда
на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации.
За 2010 г. по ГДД вх. № **********/29.04.2011
г. в Приложение № 3 от страна на Д. са декларирани доходи от друга стопанска
дейност – упражняване на свободна професия в размер на 1 000.00 лв.
Попълнени са приложенията за определяне на окончателен размер на осигурителния
доход. Деклариран е в размер на 1 000.00 лв. за 12 месеца и задължения за
довнасяне ДОО – 110.00 лв., ДЗПО-УПФ – 50.00 лв. и ЗО – 80.00 лв. Съгласно
събраните в хода на ревизията документи, писмени обяснения, разпити на свидетели
и извършени насрещни проверки, са формирани следните изводи: - относно договор
за правна защита и съдействие от 05.05.2010 г. между И.Г. и адв. Радина Петрова
за сумата от 20 000.00 лв. и протокол за разпит на свидетел от 07.08.2014
г.на И.Г. платени общо 30 000.00 лв. Грозев е обяснил в показанията си, че
е превел на З.Д. сумата от 27 000.00 лв. за извършена от нея услуга във
връзка с водено дело с „Неохим“ АД. Липсва договор за правна защита и
съдействие, както и документ, съгласно който е извършено плащането. От
движението на сметката в „У. Б.“ АД на З.Д. е установено, че И.Г. е превел на
три транша сумата. Горното обстоятелство не е оборено нито в хода на ревизията,
нито в настоящото съдебно производство.
Основните възражения в
жалбата са именно относно така получената сума, като Д. отрича, същата да е
получена наведнъж през 2010 г., а сочи, че е декларирала части от нея и в
предходните години. Нито в хода на ревизията, нито пред съда обаче са
представени доказателства в тази насока, нито пък жалбподателката се е
възползвала от възможността за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи дали това действително е така.
На следващо място,
необходимо е да се посочи, че лицето не оборило и констатациите на приходната
администрация, изградени въз основа на събраните, като в хода на досъдебното
производство, така и в хода на ревизионното такова, показания и писмени
обяснения на лицата, за които е посочено, че са предоставяли различни суми на Д.
за извършване на адвокатски услуги.
Нещо повече, предвид
присъединени в хода на ревизионното производство /конкретно съгласно констатации
на л.169 по РД/ документи от прокурорска
преписка 1917/2013 г. по следствено дело 23/2014 г., имащи отношение към
извършената ревизия, по-точно, от присъединените извлечения от банкови сметки
на З.Д. в У. Б. по безспорен начин се установява получена от нея на три превода
сума от 30 000 лева от И.Т. Г.. И трите превода са през 2010 г. Въпросните
две фактически установявания по категоричен начин потвърждават направените от
приходната администрация констатации както за получаването на въпросната сума
от жалбоподателката, така и за периода на получаването ѝ през 2010 г.
Паричният
поток на Д. за 2010 г. е формиран като са взети всички разходи, които е
направила, и всички приходи, като са изключени част от сумите, от лица, за
които е установено безспорно, че не са извършили плащания към З.Д. за
адвокатски услуги, а именно: - Д. В. Д., М. А. Т., Ж. Г. Ж., А.В.А., М. В. М., Л.
К. М., К. К. К., Х. С. М., С. Г. П., Б. Н. В., В. С. С., Р.С.Д., Г. Н. К.. За
останалите лица, безспорно е установено, че са заплащали на З.Д. за извършени
услуги.
При така формираните парични
потоци за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е установено, че
наличните парични средства, в началото на годината и получените приходи/доходи
с извършените разходи за периода 2009 – 2013 г., които могат да бъдат
остойностени, са достатъчни за извършените разходи.
Предвид обаче установения за
2010 г. допълнителен доход в размер на 27 000.00 лв., в резултат на договорни
отношение между З.Д. и И.Г., органите по приходите правилно са приели, че по
силата на чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити
от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ.
Отделно от това, съгласно
чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни
основи, определени за всеки доход, в зависимост от източниците, посочени в
чл.10 от закона, и получени от ФЛ през данъчната година.
В чл.11 от ЗДДФЛ ясно и
точно е посочено, кога доходът се смята за придобит, а според §1 т.29 от ДР на
ЗДДФЛ, няма спор, че Д. като адвокат е
упражнявала свободна професия, поради
което и правилно и формиран извод, че са налице укрити от нея доходи за тази
година.
Аналогична е ситуацията за
2009 и 2013 г., тъй като Д. по никакъв начин не е оборила констатациите на
приходната администрация в насока получени доходи за извършени услуги от
подробно цитираните в РД лица – обстоятелство, установено и от разследващите
органи.
Относно възраженията
в жалбата по всеки един от установените факти съдът съобрази, че не са представени доказателства в тяхна подкрепа
макар и делото да е отлагано трикратно с даване на изрични указания от страна
на съда по доказателствената тежест и предоставяне на възможност за ангажиране
на доказателства от страна на
жалбоподателката.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна в тази й част, и като такава,
следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.
От
фактическа страна в частта по КСО и ЗЗО съдът намира за установено следното:
Ревизията за установяване задълженията на
жалбоподателката за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО обхваща
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г.
Осигурителният
доход, върху който жалбоподателката дължи ЗОВ за ревизирания период, е
определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на ЗОВ е установен съгласно
КСО и ЗЗО. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за
ревизирания период и дължимите вноски на ЗЛ, е взето предвид, че лицето не е
внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход
като самоосигуряващо се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години. Същото е
било задължено, като упражняващо свободна професия – адвокат, и е декларирало
доходи за 2009 г. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Предвид на това е прието, че
задълженията са дължими.
В РД е
посочено, че след съпоставка на всички събрани доказателства ревизиращите
органи са установили облагаем доходна ЗЛ по години. Тези доходи са определени
по реда на чл.122 от ДОПК, а на основание чл.124а от с. к. са установени и
задължения за осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице.
Предвид
установените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011, 2012 и 2013 г., то на
основание чл.40 ал.5 от ЗЗО, здравните осигуровки се дължат, както и ДОО за
2013 г.
За да
отмени частично РА в тази му част, решаващият орган е посочил, че съгласно ТР №
1/18.05.2016 г. на ВАС, следва допълнително установените задължения за
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2010 г. да бъдат отменени.
За да
потвърди РА в останалата му част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите
на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща
осигурителните отношения.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО,
възражения в жалбата не са направени.
Съгласно
чл.124а от ДОПК „Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски
при особени случаи”, разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат
съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание
чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2009,
2010 и 2013г. и допълнително установените доходи от извършваната от
ревизираното лице от свободна професия – адвокат, представлява доход от
дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв
следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който З.Д.
е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски.
Отделно
от това, няма спор, че ЗЛ е декларирало доходи за 2009 г. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, за които дължи и осигурителни вноски, които ЗЛ не е внесло, поради което
същите следва да бъдат внесени от него в бюджета на социалното осигуряване.
Върху
така определената база на годишния осигурителен доход, органът по приходите, на
основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г., като декларирани, но невнесени; за ЗО за 2011, 2012 и
2013 г. и за ДЗПО-УПФ за 2013 г. Правилно в годишния осигурителен доход на
лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на
констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово
състояние на жалбоподателката. З.Д.,
в качеството си на лице със свободна професия - адвокат е длъжна, на
основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително да се осигурява за инвалидност,
поради общо заболяване, за старост и смърт. Съгласно чл.6 ал.7 от КСО, е длъжна
авансово да се осигурява като самоосигуряващо се лице
върху минимален осигурителен доход. Каза се, установено е, че през ревизирания
период 2009 г. жалбоподателката е декларирала, но не
е внасяла дължимите авансови вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. На основание чл.6 ал.З
от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е длъжна да внася и окончателни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е
получило доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и
ЗЗО, органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122
от ДОПК доходи са доходи от трудова дейност и като такива следва да се третират
като осигурителен доход.
Поради изложеното, съдът
намира РА, в частта, в която е потвърден за дължими ЗОВ за правилен и законосъобразен,
а жалбата – за неоснователна в тази част и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
В
заключение и с оглед коментирания по - горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателката не ангажира в настоящото производство
необходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае,
посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената
материална доказателствена сила на ревизионния акт,
придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и да докаже твърденията си за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт.
В случая органите на
приходната администрация, установяват по безсъмнен начин проявлението на
фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят
данъчната основа за облагане на жалбоподателката по
реда на чл. 122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в
хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на
тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното
административно производство са събрани достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в
своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и логичен извод за
наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа
за облагане.
С оглед
точното определяне на конкретния размер на облагаемата основа за обсъжданите
периоди и съответното изчисление на размера на дължимите данъци, следва да се
приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи също не са допуснати
нарушения на закона. Конкретният размер на облагаемата основа и дължимите
данъци и осигурителни вноски и следващите се акцесорни
задължения са правилно определени в ревизионния акт.
Предвид
гореизложеното, ревизионният акт, като правилен и законосъобразен следва да
бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 пр.3 от ДОПК, на Д "ОДОП" - гр. П. при Централно
управление на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 1 074.49 (хиляда седемдесет и четири и 0.49) лв.,
изчислено, съобразно правилото на чл.8
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - П., XІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, оф.12, против Ревизионен акт №
Р-16002615002162-091-001/22.10.2015 г., издаден от Т. В. П., на длъжност
началник сектор при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
гр. П., потвърден с Решение № 365 от 07.06.2016 год. на директор дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ гр. П., при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на В. са
определени задължения към бюджета както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за
2009 г., 2010 г. и 2013 г. – общо в размер на 3 917.30 лв., ведно с начислените
лихви от 1 664.80 лв., както и задължения за осигурителни вноски, както следва:
за ДОО – за 2009 г. - главница 2 437.50лв. и лихви за забава в размер на 2
090.59 лв., за 2013 г. – главница 1 484.48 лв и лихви – 269.16 лв.; вноски за
здравно осигуряване – за 2009 г. – 1 500.00 лв. и лихви 851.32 лв., за 2011 г.
– 201.60 лв. и лихви – 87.51 лв., за 2012 г. – 201.60 лв. и лихви – 63.34 лв. и
за 2013 г. – 796.65 лв. и лихви – 152.00 лв.; за ДЗПО-УПФ – за 2009 г. – 937.50
лв. и лихви 807.31 лв. и за 2013 г. – 579.87 лв. и лихви 107.26 лв.
ОСЪЖДА З.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, оф.12, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" гр. Бургас при Централно управление на
Национална агенция за приходите, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 074.49 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за постановяването му.
Председател: