Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 20 юни 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на трети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 709 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Б.Д., чрез адв.Т.З. /ВАК/ против
Решение № 513 от 08.02.2019 година, постановено по гр.дело № 5741/2017 година,
с което е бил отхвърлен предявения от ищцата отрицателен установителен иск да бъде
прието за установено, че Т.Н.А., ЕГН ********** не е собственик на 800/1000
кв.м. идеални части от поземлен имот с пл. № 237 в м-ст "****",
землище на Община Аксаково, целия с площ 1000кв.м., представляващ ПИ № 507.2041 с площ 800 кв.м. по ПНИ на м-ст
"Вълчан чешма" одобрен със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на
областен управител на Област Варненска, както и в частта за разноските.
Оплакванията в жалбата са следните - излага се, че съдът неправилно е възприел и тълкувал
събраните по делото доказателства; излага се още, че са налице безспорни
доказателства, обуславящи собствеността върху процесния имот от страна на
ищцата; че, бидейки законен наследник на К.Я.Г. тя обосновава правата си на
Решение № 8478 от 28.10.1996 година, като с него е била възстановена и собствеността
й върху имота.Изброяват се фактически и правни изводи, които според
жалбоподателката са достатъчни и следва да обосноват отмяна на атакувания
съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от
страна на Т.Н.А., според които решението се явява правилно и като такова е
редно да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото въззивницата И.Б.Д. е
редовно призована, не се явява, но чрез адв.З. поддържа жалбата си и моли съдът
да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Т.Н.А., редовно
призована, не се явява, не се представлява.Постъпило е писмено становище от
страна на адв.Д., с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие,
изразява становище по съществото на спора и претендира разноски.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
ВРС съдебното производство е започнало по искова молба на И.Б.Д. против Т.Н.А.,
с която ищцата претендира да се приеме за установено в отношенията между тях,
че ответницата не е собственик на 800/1000 кв.м. идеални части от поземлен имот
с пл. № 237 в м-ст "****", землище на Община Аксаково, целия с площ
1000кв.м., представляващ ПИ № 507.2041 с
площ 800 кв.м. по ПНИ на м-ст "Вълчан чешма" одобрен със заповед №
РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областен управител на Област Варненска.Твърденията
са следните: ищцата се позовава на факта, че е наследник по закон на К.Я.Г.,
починал на 13.05.1928 година.тя сочи
още, че по силата на Решение № 8478 от 28.10.1996
година на ПК - Аксаково постановено по заявление на ищцата, на наследниците на К.Я.Г.
е възстановена нива с площ 2.400 дка., в терен по § 4 в м-ст
"Михлюза", землище на с. Аксаково. Позовава се на н.а. № 191/1912г.
издаден въз основа на обстоятелствена проверка и твърди, че по ПКП на м.
„Вълчан чешма” /с.о "Терасите"/
имота е посочен под № 73 и е записан на наследници на К.Я.Г..
Понастоящем част от имота с площ 788
кв.м е включена в НПИ № 507.2041 по ПНИ "Вълчан чешма", с.о
"Терасите", който е записан на наследниците на Н.Г.К. въз основа на
н.а № 23, том 1, рег. № 1430, н.д. № 36/1999г. на Нотариус Людмила Гонова, рег.
№ 116. Нотариалният акт е издаден въз основа на решение по гр.д. № 719/1996г.
на ВОС, с което е отменен отказа на кмета на община Аксаково да признае правото
на изкупуване по § 4 на ползвателя Н.Г.К..Ищцата настоява, че неправилно е признато
правото на изкупуване, тъй като в имота не е налице построена сграда, намира се на по-малко от
В срока
по чл.131 от ГПК, ответницата е оспорила исковата претенция; заявява,
че на нейния наследодател е било предоставено право на ползване относно процесния
имот съобразно Решение на ОНС с. Аксаково № 3 от 28.03.1980 година въз основа
на което му е издадено Удостоверение № 6143/28.03.1980 година.Твърди, че са
закупили имота.Оспорва валидността на Решение № 8478/28.10.1996г., като
подписано само от един от членовете на ПК. В условието на евентуалност сочат, че с издаването на това решение, имотът е възстановен в стари
реални граници индивидуализиран с № 788 по КП от 1990г., поради което след
1997г. спрямо него е започнала да тече придобивна давност в полза на
наследодателите й, респ. в нейна полза след смъртта им, съобразно явното им и
необезпокоявано владение продължило до предявяване на настоящия иск.
От
фактическа страна пред ВРС е било установено, че с Решение № 8478 от 28.10.1996г.
на ПК Аксаково, с което по реда на чл. 12 ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на К.Я.Г.
е възстановено правото на собственост върху земеделска земя - нива с площ 2,400
дка. в терен по § 4 в м-ст "Михлюза", землище на с. Аксаково. Именно
в тази нива твърди, че попада процесния имот, за който ответникът също
предявява собственически права.
От
своя страна въззиваемата Т.А. валидира правата си с учредено право на ползване,
трансформирано право на собственост в полза на нейния наследодател, в лицето на
Никола Кавалджиев; позовава се и на Удостоверение № 6143 от 26.09.1980 година.
При тези данни
виждането на ВОС е следното:
Жалбата е
неоснователна, а решението се явява правилно.
Изхождайки
от естеството на исковата претенция на ищцата, настоящата инстанция споделя
виждането на първата, че нужните условия за уважаването й, са свързани с изискуемите предпоставки: несъмнено
доказано право на собственост, владение върху имота от страна на ответниците и
липса на основания за това.И двете страни в процеса легитимират собствеността
си по различен начин, следователно изследването на всяко едно от основанията –
а те са конкурентни, се явява задължително.
Ицщите
се легитимират с позитивно за тях Решение № 8478 от 28.10.1996г.
на ПК Аксаково, с което по реда на чл. 12 ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на К.Я.Г.
е възстановено правото на собственост върху земеделска земя - нива с площ 2,400
дка. в терен по § 4 в м-ст "Михлюза", землище на с. Аксаково.
Според
изслушаната пред ВРС Съдебно техническа експертиза става ясно, че липсва идентичност между стар
имот № 73 по Плана на старите имотни граници, записан на името на наследници на
К.Я.Г., с имота описан в Решение № 8478 от 28.10.1996 година на ПК, по т.2 от
него.Липсва идентичност и
между имота, предмет на реституционното решение и този, които е предоставен за
ползване на наследодателите на въззиваемата.Т.е. вещото лице изрично сочи,
изследвайки наличните писмени и гласни доказателства по делото, че не е
намерило съвпадение по местност, граници и площ.
От
друга страна, изследвайки правата на наследодателите на въззиваемата,
респективно нейните експерта сочи, че е налице съвпадение по всички предоставени
данни.Следователно доказателствата по делото обосновават извод, че наследодателите
на въззиваемата – сем.Кавалджиеви, респективно тя самата са придобили правото
на собственост върху имота по реда и при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ –
този извод се налага неопровержимо.Както правилно е посочил и ВРС, позовавайки
се на СТЕ установена е частична идентичност между имот № 73 по ПСИГ от 2001г. и
процесния, но не се установи идентичност между имот № 73 и този по т.2 от Решение № 8478 от 28.10.1996
г. на ПК-Аксаково. Действително в ПСИГ за имот с № 73 е посочен възстановения с
т.2 от Решение № 8478 от 28.10.1996 г. на ПК-Аксаково, но видно от посочените в
плана граници, / вкл. заключението по т.2.4а1 от първата СТЕ / те не съвпадат с
посочените в процесното решение на ПК.И двете експертни заключения изрично
акцентират върху този въпрос, като този извод най – ясно личи от допълнителната
Съдебно техническа експертиза на в.л.Попова.
Също
правилно, решаващия съд, преценявайки гласните доказателства е обосновал факта,
че свидетеля В.Ж. – на ищцовата страна, предоставя повърхностни показания –
факта на знанието от негова страна, че ищцата е имала имот в тази местност.В
съвкупност и на база на изброените по – горе доказателства, настоящата
инстанция намира, че решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора в полза на въззиваемата Т.А. следва да бъдат присъдени
сторените съдебно – деловодни разноски – а именно 300 /триста/ лева, съобразно
представения Списък по чл.80 от ГПК /л.31/.
С оглед на изложеното, ВОС,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 513 от 08.02.2019 година, постановено по
гр.дело № 5741/2017 година, четиридесети състав.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Т.Н.А.,
ЕГН ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, пред ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, на основанията
посочени в чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: