Р
Е Ш Е
Н И Е № 155
гр.Хасково, 11.03.2019год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и първи февруари
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1697 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против Г.Н.Г.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
21.07.2017г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ между „Сити Кеш“ ООД и
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на
„Сити Кеш“ ООД срещу ответника Г.Н.Г., произтичащи от Договор за паричен заем №
92334 от 24.10.2016г., били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. С изрично пълномощно ищецът бил
упълномощен в качеството си на цесионер по договора за цесия да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Посочва
се още в исковата молба, че на 24.10.2016г. „Сити Кеш“ ООД като заемодател и
ответника като заемател сключили Договор за паричен заем № 92334, по силата на
който заемодателят отпуснал на заемателя парична сума в размер на 1200 лева,
представляваща главница и чиста сума на заема. С полагането на подписа си в
договора за паричен заем заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в
брой от представител на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната
лихва по заема да бъде в размер на 104.05 лева, като така общата стойност на
плащанията по заема възлизала на сумата от 1304.05 лева, платима на 21 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 62.10 лева, при първа
погасителна вноска 31.10.2016г. и последна погасителна вноска с падеж –
20.03.2017г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
20.03.2017г., но с оглед факта, че заемателят не изпълнявал в срок задължението
си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на
вземанията е настъпила автоматична предсрочна изискуемост. В конкретния случай,
поради допусната от заемателя забава за плащане в срок на 4 седмични
погасителни вноски настъпила автоматична предсрочна изискуемост, считано от
21.11.2016г., която дата представлявала падежа на четвърта погасителна вноска.
Съгласно чл.7, ал.4 от договора, при настъпване на предсрочна изискуемост
заемателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява заемателя за това, която била в размер на 20 % от дължимата до
пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна
лихва и неустойка. Така, на 21.11.2016г. заемодателят начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 385.55 лева, представляваща 20 % от сумата
от 1927.75 лева, формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва
и неустойка, дължими до края на срока на договора. Посочва се още в исковата
молба, че с договора страните се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: -
издаването на запис на заповед от страна на заемателя; - поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят на посочени условия; - залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане
по договора за заем, включваща договорената главница и лихва; - първа поред
ипотека; - предоставяне на безусловна банкова гаранция. С подписването на
договора заемателят декларирал, че се счита уведомен, че в случай, че в
3-дневен срок от подписване на договора не предостави на заемодателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, същият дължи на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така на заемателя била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 623.70 лева, която била разсрочена на 21
равни вноски, всяка в размер на 29.70 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска била в
размер на 91.80 лева. Съгласно Общите условия, в случай, че заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На ответника било начислено обезщетение за забава в
размер на 161.20 лева за периода от 22.11.2016г. /деня, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на постъпване на заявлението
в съда. Ответникът не извършил плащане по договора, поради което за ищеца
налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Такава била
издадена и връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1 200 лева –
главница по Договор за паричен заем № 92334 от 24.10.2016г.; 104.05 лева –
договорна лихва от 31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 623.70 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 385.55
лева – неустойка за предсрочна изискуемост; 162.20 лева – обезщетение за забава
от 22.11.2016г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.03.2018г. до изплащане на вземането. Претендира разноски по
заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата
молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Цесията не била породила действие за ответника и
той не дължал плащане на задълженията, произтичащи от договора за заем в полза
на ищеца като цесионер. Липсвали по делото доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че цесията между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД от 21.07.2017г. е била надлежно съобщена на ответника преди
датата на подаване на исковата молба. Също така, връчването на уведомлението на
особения представител на ответника не произвеждало действие, доколкото
особеният представител бил такъв по закон, а не пълномощник по договор. На
второ място се посочва, че било налице противоречие между предвиденото в
договора, че не е необходимо уведомяване при настъпване на предсрочна
изискуемост и посоченото в чл.10, ал.2 от Общите условия, че заемодателят
информира заемателя за настъпила предсрочна изискуемост с писмено уведомление.
Според чл.147, ал.2 от Закона за защита на потребителите, при съмнение относно
смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин, поради което следвало да се приеме, че заемателят е следвало да бъде
изрично уведомен с писмено изявление. Независимо от уговорената в чл.7, ал.4
автоматична предсрочна изискуемост на вземането, счита, че тази клауза не е
породила действие за ответника, доколкото заемодателят не бил заявил изрично,
че упражнява правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до заемателя преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, като в тази връзка се посочва ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ВКС /т.18/. На трето място, Договорът за паричен заем бил
недействителен, тъй като противоречал на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Счита, че клаузите на чл.3, т.5 и т.7 от договора за заем, в които били
уговорени лихвените проценти, били нищожни поради противоречие с добрите нрави,
доколкото била налице явна нееквивалентност между двете престации, нарушавал се
принципа на справедливост и се създавали условия за неоснователно обогатяване
на дружеството ищец. На четвърто място, особеният представител на ответника
оспорва претендираната неустойка за предсрочна изискуемост на кредита в размер
на 385.55 лева, като счита същата за недължима, тъй като клаузата, в която била
уговорена, била нищожна поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, съгласно
чл.26, ал.1, пр.2,3 от ЗЗД. На следващо място, оспорва се претендираната
неустойка в размер на 623.70 лева за изпълнение на задължението за обезпечаване
на главното задължение, като счита същата за недължима, тъй като клаузата, в
която била уговорена, била нищожна поради противоречие с добрите нрави,
съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Посочва се още в отговора на исковата молба,
че ответникът притежавал качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДП
на Закона за защита на потребителите, а съгласно чл.143 от ЗЗП, „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба
е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия
случай Договор за паричен заем № 92334/24.10.2016г. бил сключен при
предварително определени от заемодателя клаузи, като клаузите за неустойки
накърнявали договорното равноправие между страните и били в разрез с принципа
на добросъвестността при договарянето, поради което същите се явявали нищожни и
на това основание, респ. не произвеждали никакво действие. Поради изложеното,
моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание се поддържа подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 812/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Г.Н.Г. за сумата 1 200
лева – главница по Договор за паричен заем № 92334 от 24.10.2016г.; 104.05 лева
– договорна лихва от 31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 623.70 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 385.55
лева – неустойка за предсрочна изискуемост; 162.20 лева – обезщетение за забава
от 22.11.2016г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.03.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49.51 лева – платена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За
посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 380/02.04.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На
24.10.2016г. ответникът Г.Н.Г. и „Сити Кеш“ ООД са сключили Договор за паричен
заем № 92334. Посоченият договор, както и Погасителен план към договора, Молба за
сключване на договор за паричен заем, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия по договор
за заем, в сила от 01.05.2016г., са представени по делото и от същите е видно,
че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново
същото да се преповтаря.
С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2017г. „Сити
Кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
свои вземания, описани подробно в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо
ответника Г.Н.Г.. С Писмо от 21.07.2017г. към процесния договор „Сити Кеш“ ООД
е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.
С Пълномощно „Сити Кеш“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да уведоми от негово име
длъжниците за извършената цесия.
Било
е изпратено Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-СТК/92334 от 28.07.2017г. от ищеца
в качеството на пълномощник на „Сити Кеш“ ООД, до ответника за извършената
цесия, като видно от направеното отбелязване в Известието за доставяне от дата
18.08.2017г. – пратката е „Непотърсена“. Било е изпратено и второ Уведомително
писмо, изх. № УПЦ-С-СТК/92334 от 18.06.2018г. от ищеца в качеството на
пълномощник на „Сити Кеш“ ООД, до ответника за извършената цесия, като в
Обратната разписка към товарителница № 67870224 от 26.06.2018г. е отбелязано: „
На адреса е ходено два пъти и е оставен стикер. Телефонът на получателя е
изключен“.
По делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че остатъкът на
задължението по Договор за паричен заем № 92334 от 24.10.2016г. е 2475.50 лева,
от които 1200 лева – главница; 104.05 лева – договорна лихва за периода от
31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 623.70 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 385.55 лева – неустойка за предсрочна изискуемост –
еднократно; 162.20 лева – обезщетение за забава за периода от 22.11.2016г. до 29.03.2018г.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се
установи наличието на
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а
именно фактът, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника Г.Н.Г., като
кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 92334 на 24.10.2016г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 1200 лева за срок до 20.03.2017г., при съответно уговорени между страните
конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на седмичната вноска, начален падеж,
лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Вземането по този договор е било валидно цедирано от
заемодателя на дружеството ищец по силата
на Приложение № 1/21.07.2017г.
към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2017г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С Пълномощно цедентът „Сити Кеш“ ООД е
упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице,
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие
спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му.
Както се посочи, в
случая такова
обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете писма са върнати като
непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис
от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по
реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на
съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената
цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. В
тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му
за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този
смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се
явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение №
475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. №
763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение №
35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г.
Съдът, като прие горната фактическа
обстановка и възоснова на същата направи своя извод за неоснователност на
предявения иск, счита, че не следва да излага мотиви относно направените от
назначения особен представител на ответника възражения за нищожност на
договорни клаузи и неравноправност на такива клаузи.
Ето защо, съдът следва
да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със
Заповед № 380/02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.д.№ 812/2018г. по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват
разноски, предвид изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, против Г.Н.Г., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумите:
1 200 лева –
главница по Договор за паричен заем № 92334 от 24.10.2016г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и Г.Н.Г.; 104.05 лева – договорна лихва от 31.10.2016г. до
20.03.2017г.; 623.70 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 31.10.2016г. до 20.03.2017г.; 385.55 лева – неустойка за предсрочна
изискуемост; 162.20 лева – обезщетение за забава от 22.11.2016г. до
29.03.2018г., прехвърлени с Приложение №1/21.07.2017г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2017г. между „Сити Кеш“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 380/02.04.2018г.,
издадена по Ч.гр.д. № 812/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.