Решение по дело №63455/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21482
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110163455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21482
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110163455 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. С. срещу М. А. В., с която е
предявен частичен осъдителен иск за сумата от 5 000 лв. – част от вземане в общ размер на
12 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по апартамент № B7,
находящ се в гр. ************************, настъпили в резултат на извършен некачествен
ремонт в собствения на ответника апартамент № В9 на същия адрес и непредприемане от
него на действия по отстраняване на появилите се впоследствие влага и течове.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № B7, находящ се в гр.
************************, а над неговия апартамент се намира собственият на ответника
апартамент № B9. Сочи, че от края на 2018 г. в апартамент № В7 се появила влага по стените
и тавана, довела до отлепване и напукване на мазилката по стените, засягане на
хидроизолацията на стените и подуване на подовото покритие. Излага, че причината е
извършен от В. некачествен ремонт на терасата на апартамент № B9, при който са
подменени строителните материали по проекта и са заменени с некачествени и
несъответстващи на изискванията материали, поставени при неспазване на одобрените
правила, в резултат на което настилката на терасата на ответника била лоша и
водопропусклива, водите от терасата не се отвеждали към водоприемника, диаметърът на
вливната тръба бил малък и липсвала защитна мазилка. Заявява, че многократно е изисквал
от него да поправи терасата си, за да бъдат преустановени течовете, защото при почти всеки
по-сериозен валеж апартамент № В7 се наводнявал откъм терасата на апартамент № В9 и се
увреждали стените /хидроизолация, мазилка и покритие/ и пода /подовото покритие/ на
намиращите се под терасата на ответника помещения, но поради бездействието му вредите
по ищцовия апартамент се увеличили. Твърди, че не е успял сам да отстрани последиците,
защото В. не го допуснал до имота си за проверка на състоянието на инсталациите и
конструктивните елементи на сградата с цел извършване на ремонта. Счита, че поведението
на ответника е в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗУЕС и е виновно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена
1
връзка между неговото поведение и твърдяните вреди, като посочва, че течовете в
процесния апартамент са се появили много преди той да стане собственик на апартамент №
B9 и да извърши ремонт, че те не произхождат от неговата терасата, а са с друг източник –
покривните тераси, принадлежащи на етажната собственост, и конструктивен проблем на
сградата, дължащ се на некачествено строителство, поради което отговорност следва да носи
цялата етажна собственост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Определение № 33444/19.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект
за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни
следните обстоятелства: че ищецът е собственик на апартамент № B7, находящ се в гр.
************************; че ответникът е собственик на апартамент № B9, находящ се в
гр. ************************, и намиращ се над ищцовия апартамент. Видно е от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 113, том V, рег. № 15029, дело
№ 753/2010 г. по описа на нотариус ***********************, че през 2010 г. ищецът
заедно с апартамент № В7 е придобил и съседния му апартамент, находящ се на същия етаж
– апартамент № В8, като обстоятелствата, че двата апартамента граничат и дори са
обединени, се установяват и от разясненията на вещото лице ********************, дадени
в открито заседание, както и от показанията на свид. *****************. От Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 1, том І, рег. № 63, дело № 1/2016 г. по
описа на нотариус ****************************, се изяснява, че ответникът е придобил
на 12.01.2016 г. собствеността върху апартамент № В9, граничещ с покрива, двора,
стълбищната клетка и с апартамент № Б4, находящ се във вх. Б.
Не се спори между страните, а и от представената от ответника Разписка за получена сума
от 29.02.2016 г. се установява, че през 2016 г. той е извършил ремонт на терасата на своя
апартамент. Извършването на ремонт се потвърждава и от разясненията на вещото лице
********************, дадени в открито заседание.
От заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с разясненията на вещото
лице ******************** в открито заседание/ се изяснява следното: Етажите в сградата
са разположени терасовидно. По архитектурен проект и ВиК проект на терасата на
апартамент № В7 е предвидено да преминава външно /без обзиждане, без скрИ.е/
водосточна тръба /ВТ/ 22 с диаметър ф110, която отвежда дъждовни и при снеготопене води
от терасата на апартамент № В9 чрез 1 бр. водоприемник /подов сифон/. Водосточната тръба
опира до стената на дневната на апартамент № В7. От подовия сифон на терасата на
апартамент № В9 до ВТ 22 е предвидено отклонение, изпълнено от тръба с диаметър ф50. В
архитектурния проект на балкони и тераси финишната подова настилка е записана като
мразоустойчива керамика, мозайка. По архитектурен проект от апартамент № В9 се излиза
само на тераса с площ 34 кв. м., която е покрив на част от апартамент № В7, но при огледа на
място е установено, че от апартамент № В9 има врата и към покривна тераса, намираща се
над апартамент № В8 и нямаща отношение към апартамент № В7, която не е предвидена по
архитектурния проект, а последващи проекти не са представени на вещото лице. В
проектите липсват детайли за изпълнение на покривните тераси, защото представената на
вещото лице документация е на фаза технически проект, а детайлите обикновено се дават на
фаза работен проект. При огледа на място в апартамент № В9 е констатирано, че терасата му
е от тип плоски покриви и се намира над помещение от апартамент № В7. В практиката
терасите са с наклон от 0.5 до 3 % на стоманобетона/циментова замазка към
водоприемник/подов сифон. Плоските покриви/покривни тераси са подложени на
атмосферни влияния – механични повреди, влияние на температурни диапазони, замръзване
на хидроизолационни и топлоизолационни пластове, като защитата им се осъществява и от
2
положената финишна настилка, която също трябва да е с необходимия наклон към
водоприемника. В случая отводняването на терасата на апартамент № В9 се извършва
посредством подов сифон и връзка от него към ВТ 22. Към момента на огледа терасата е с
настилка от декинг, положена на дървена скара, последната монтирана чрез монтажна пяна,
като не може да се види дали тази настилка е над предвидените по проект плочки. През
ревизионния отвор /с решетка/ в настилката е видим само подовият сифон. При отваряне на
ревизионния отвор около подовия сифон се вижда изпълнена вероятно циментова замазка и
положени 3 бр. пластове хидроизолация върху нея, върху които се събират и оттичат в
подовия сифон водите, попадащи върху терасата, а върху хидроизолацията са положени
дървесните ламели на монтажна пяна и върху тях е положена финишната настилка от
декинг, като всичко това сочи на извършени ремонти след построяването на сградата. При
отваряне на ревизионния отвор е видима малка локва преди сифона, което показва наличие
на задържане на вода преди влИ.е в подовия сифон. При огледа на място в помещение в
апартамент № В7, предназначено за дневна, в което има бюра и спалня, са установени
следните видими повреди по стените, тавана и мокета, които влошават санитарно-
хигиенните условия за ползване на помещението, а именно: по вътрешна стена до
водосточната тръба – компрометирана мазилка, подкожушване на шпакловка и латекс,
мухъл, с площ от 7 кв. м., но при очукване тази площ се увеличава, докато се достигне
здрава мазилка; по таван – компрометирана мазилка, подкожушване на шпакловка и латекс,
с площ от 6 кв. м., но при очукване тази площ се увеличава, докато се достигне здрава
мазилка; по мокет – овлажняване на ивицата до стената с площ около 28 кв. м., която е
необходимо да се подмени; големи петна и компрометирана мазилка в средата на дневната,
както и петна по мокета на пода. Установяването на причините за теч от покривна тераса се
констатира трудно, защото е необходимо цялостно разкрИ.е на пластовете. При огледа е
установен теч и в имота на ответника – от вътрешната страна на фасадната стена, която е
откъм терасата на апартамента му, разположена над апартамент № В7, както и в средата на
тавана. Въпреки това вероятните причини за течовете в апартамент № В7 са от терасата на
апартамент № В9, намираща се над дневната, и са следните: неспазване на необходимия
наклон на новата циментова замазка към подовия сифон, при което се стича вода по
посоката, където се намира водосточната тръба, видима в апартамент № В7 и опираща в
стената на дневната, която стена е изцяло мокра, с компрометирана мазилка и шпакловка и с
мокър мокет; частично задържане на вода от дървената скара, лежаща върху замазката, и
невъзможност за добро оттичане към сифона; при открИ.е на подовия сифон е възможно да
се окаже компрометирана връзката на тръбата от сифона към ВТ 22 и водата да се
разпространява по стоманобетонната плоча и по стената около ВТ 22 в апартамент № В7,
който извод следва от това, че огледът е извършен по време на дъжд, но по водосточната
тръба не е имало стичане на вода; компрометиране на хидроизолационните пластове на
места поради разлепвания и разкъсвания. Конкретно за щетите по стената, намираща се зад
водосточната тръба, и по мокета вещото лице уточнява в открито заседание, че най-
вероятно е да се дължат на недостатъчен наклон към подовия сифон или компрометирана
връзка към водосточната тръба, а по отношение на щетите в средата на тавана – на липсата
на достатъчен наклон, поради което водата от терасата на апартамент № В9 се разпростира
по стоманобетонната плоча и достига до средата на дневната на апартамент № В7.
Пазарната стойност на необходимите за отстраняване на щетите ремонтни дейности в
апартамент № В7 /с включени разходи за материали, доставно-складови разходи, труд,
допълнителни разходи, печалба, ДДС и т.н./ възлиза на 5 497 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в открито заседание/ като
обективно, компетентно и обосновано. Възражението на ответника, че то е хипотетично, е
неоснователно. Заключението съдържа хипотези единствено по отношение на конкретния
проблем на терасата на апартамента на В., който е станал причина за течовете в апартамент
3
№ В7, защото за него на база установените при огледа обективни находки са технически
възможни различни варианти. От друга страна обаче, вещото лице ********************
еднозначно посочва, че констатираните течове в апартамент № В7 произхождат от терасата
на апартамент № В9, като аргументирано отхвърля тезата на ответника, че техен източник
са общи части на сградата /общата тераса, намираща се над апартамент № В9/. Предвид
изложеното заключението на съдебно-техническата експертиза е достатъчно категорично,
поради което и доколкото не е опровергано от други доказателства по делото, съдът счита,
че следва да му се довери изцяло.
Заключението на съдебно-техническата и допълнителните съдебно-технически
експертизи, изслушани и приети в производството по гр. д. № 34479/2021 г. по описа на
СРС, 165 състав, не следва да бъдат обсъждани, защото те не се приобщени към
доказателствата по настоящото дело поради тяхната неотносимост към неговия предмет.
Тяхната неотносимост произтича от това, че те касаят вреди, различни от тези, чието
обезщетяване се претендира в настоящото производство – вреди по другия собствен на
ищеца имот в сградата – апартамент № В8, който извод не се променя от обстоятелството,
че двата апартамента фактически са обединени и се ползват от техния собственик като един
имот.
Заключението на съдебно-техническата експертиза по гр. д. № 80484/2018 г. също не
следва да бъде обсъждано, тъй като то също касае другия апартамент на ищеца в сградата, а
и не изготвено и изслушано в настоящото производство по предвидения в чл. 195 и сл. ГПК
ред.
Представените от ответника термографско обследване и фотоснимки също не подлежат
на обсъждане от съда поради липса на специални знания у съда за тяхната интерпретация, а
освен това те са сред материалите, предоставени на вещото лице ******************** за
извършване на експертизата, респ. те са били съобразени от нея при формиране на
експертното й заключение относно причината за течовете в апартамент № В7.
По делото е представена от ответника електронна кореспонденция, изхождаща от ищеца.
В тази от 06.02.2016 г. той посочва, че в двата ищцови апартамента е имало течове по
стените и по таваните още в по-ранен момент, както и че със специална апаратура е
установено от специалисти, че строителството отгоре надолу е напълно компрометирано по
отношение на влагоустойчивост заради погрешен избор на технологии и материали и
неправилно строително изпълнение. В електронната кореспонденция от 08.10.2021 г. С.
посочва, че течът в неговия апартамент № В7 е от апартамент № В9 на М. В. и той не е
заради компрометирана изолация или неспазено ниво, както и че до момента на ремонта,
който М. е направил на общата тераса, прилежаща към апартамента на семейство
*********************, от неговата тераса и апартамента му не е текло, като той направил
тест, напълвайки терасата с вода, но след ремонта му с пенетрон на общата терасата,
каскадният теч отгоре бил пренасочен и водата започнала да се излива в спалнята на ищеца,
където преди това нямало и една капка. Следователно в представената електронна
кореспонденция се съдържат признания на С. на неизгодни за него факти, а именно: че още
преди придобИ.е на собствеността върху апартамент № В9 от ответника в двата ищцови
апартамента е имало течове по стените и по таваните; че със специална апаратура е
установено от специалисти, че строителството отгоре надолу е напълно компрометирано по
отношение на влагоустойчивост; че в сградата има каскаден теч, който след извършване на
ремонт на общата тераса е пренасочен и в резултат от това водата от този каскаден теч се
излива в спалнята на неговия имот. Съдебната практика приема, че признанието на
неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно, както е в случая. Ако същото бъде доказано, то представлява
годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
4
спора. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство,
което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се
преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда
доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Съдът намира,
че извършването от ищеца на извънсъдебните признания на неизгодни за него факти, на
които се позовава ответникът, е установено и признанията имат характера на доказателства,
но в случая те не са достатъчни за формиране на извод, че причината за течовете в
апартамент № В7 е свързана с общи части в сградата /с общата тераса, намираща се над
апартамента на ответника/, нито с некачественото строителство на сградата, доколкото
изясняването на въпроса за произхода на течовете изисква специални знания. В случая обаче
направените признания от ищеца не намират опора в заключението на съдебно-техническата
експертиза и допълнителните разяснения при изслушването на вещото лице в открито
заседание, защото то не е установило щетите в апартамент № В7 да са резултат именно на
некачествено строителство на сградата, нито пък да са с произход от общи части.
Свид. ***************** разказва следното: Той съжителства с дъщерята на ищеца на
семейни начала и е живял в апартамент № В7, находящ се в кв. ********************, в
периода от края на 2019 г. до пролетта на 2022 г. В действителност се касае за два
апартамента – апартаменти № 7 и № 8, които са обединени в един. Апартаментите имат две
входни врати, но тази на апартамент № 8 не се използва, а за влизане в обединения
апартамент се ползва само входната врата на апартамент № 7. Над обединения апартамент
се намират две тераси – терасата на апартамент № В9 и обща тераса на етажната
собственост, за която не е осигурен отделен достъп, а достъпът до нея е от врата, намираща
се в апартамент № В9. В обединения апартамент – в голямата спалня и в хола, има щети от
течове. Тези помещения са част от апартамента, намиращ се срещу основната входна врата.
Обединеният апартамент има две други малки спални, които също са били засегнати от
течове, но не от терасата на ответника. Щетите в голямата спалня и в хола произтичат от
терасата на апартамент № В9, обитаван от ответника, намираща се в югоизточния край на
блока, а не от общата тераса, но първопричината са каскадните течове в сградата, защото
блокът е построен терасовидно и водата вероятно идва от апартамента над ответника, като
течът е видим и в неговия апартамент. Течовете рушат мазилката на апартамент № В7 и
причиняват видима и осезаема влага. Овлажняването е засегнало тавана на голямата спалня
и хола, като мазилката започнала да се рони на големи парчета и оголените парчета на места
били до бетон, а при допир /особено след дъждовен ден или през зимния сезон/ се усещала
влага, която била толкова много, че при докосване с хартия, влагата можела да я намокри.
Влагата започнала от тавана и имало петна по тавана, докъдето тя си е проправила път, но се
пренесла и по стените. Настилката е мокет и мазилката започнала да се рони навсякъде по
мокета. Преди да се опитат да направят козметичен ремонт в дъждовен ден можело да се
видят капки, които се стичат директно по един от ръбовете на хола, и живущите били
принудени да слагат съдове отдолу. Тези щети принудили живущите в обединения
апартамент да се изнесат от съображения за сигурност. Свид. ***************** не е
разговарял с ответника, но собственикът на имота опитал да разрешат нормално въпроса.
Свидетелят не е запознат какъв ремонт е извършван при ответника, нито дали е извършван
тест, а единствено знае, че са викани експерти във връзка с проблема.
Свид. ***************** разказва следното: Той познава ищеца и се занимава с
интериорен дизайн, поради което през 2022 г. се опитал да му помогне за ремонт в
апартамент № 7, находящ се в ж. к. ********************, свързан с възникнал теч. В
спалнята, намираща се направо от входа на апартамента, имало влага, голямо количество
мухъл по цялата стена и налюпена мазилка, като мокетът също бил мокър. Петна имало и в
хола, но те се опитали да направят ремонт само в спалнята. Личало си как водата върви по
цялата стая. Било му казано, че над спалнята има тераса, но той не я е виждал. Ремонтът
нямало как да бъде извършен качествено, защото основата отдолу била влажна и мокра и
5
продължавало да има вода, поради което скоро след това нещата изглеждали по същия
начин.
Съдът счита, че показанията на свид. ***************** и свид. *****************
следва да бъдат кредитирани частично. Съдът не им се доверява в частта, в която те
посочват, че в апартамент № В7 са се появили течове и в спалнята, причинени от терасата
на ответника, защото така заявеното не намира опора в заключението на съдебно-
техническата експертиза, в която такива щети не са посочени като установени при огледа.
На следващо място, посоченото от свид. *****************, че причината за проблема са
каскадните течове в сградата, засягащи и апартамента на ответника, не представлява
възпроизвеждане на лични и непосредствени възприятия от свидетел, а изразяване на
предположение от лице, нямащо съответните специални знания. Същевременно това
предположение е отхвърлено достатъчно убедително по експертен път от вещото лице
********************, от разясненията на която се установява, че дори и да има теч на вода
от терасата над апартамент № В9, водата би следвало да бъде отведена чрез подовия сифон
на терасата на ответника, ако той е изпълнен правилно. В останалите части показанията на
свидетелите ***************** и ***************** следва да бъдат кредитирани като
обективни, достоверни и неопровергани от други доказателства по делото. Отделните
колебания в показанията на свид. ***************** относно това към кой апартамент на
ищеца принадлежи хола, за който разказва, че е засегнат от течове, идващи от терасата на
ответника, са преодолени в хода на разпита чрез поставянето на редица уточняващи
въпроси.
Други относими и допустими доказателства не са събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а
правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които
се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда.
В случая съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от
противоправно и виновно поведение на ответника, изразило се в извършване на некачествен
ремонт на терасата на неговия имот и непредприемане от него на действия по отстраняване
на появилите се впоследствие влага и течове, засягащи собствения на ищеца апартамент №
В7. Искът е предявен като частичен.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на елементите на
следния фактически състав: поведение; противоправност на поведението; вина; настъпили
вреди; причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. В случая това означава, че ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване настъпването на посочените в исковата молба
имуществени вреди по собствения му апартамент № В7, техния размер и причинната им
връзка с твърдяното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършен
некачествен ремонт на терасата на собствения му апартамент № В9, довел до появата на
течове в апартамент № В7, и непредприемане на действия за спиране на течовете.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради
6
което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за
оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените кумулативни
предпоставки води до неоснователност на претенцията.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и да докаже
релевираните възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
включително възражението си, че увреждането на ищцовия апартамент е следствие от
покривните тераси, представляващи общи части, и от конструктивен проблем на сградата,
дължащ се на некачествено строителство.
В случая е безспорно по делото и се потвърждава при съвкупната преценка на Разписка за
получена сума от 29.02.2016 г. и на разясненията на вещото лице ******************** при
изслушването й от съда, че през 2016 г. ответникът е извършил ремонт на терасата на
притежавания от него апартамент № В9. При този ремонт са положени нова циментова
замазка и 3 бр. пластове хидроизолация, върху хидроизолацията чрез монтажна пяна е
положена дървена скара, а най-отгоре – настилка от декинг. Следователно установява се
твърдяното от ищеца поведение на ответника, изразяващо се в действие.
От заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с разясненията на вещото
лице ******************** в открито заседание/ се изяснява, че след ремонта на терасата
на апартамент № В9 именно тя е станала източник на течове в дневната на намиращия се
под нея апартамент № В7, за който е доказано по делото, че е собственост на ищеца и че е
бил фактически обединен за общо ползване заедно с притежавания от С. апартамент № В8.
Без значение за иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е каква е конкретната допусната
при ремонта на терасата на ответника неизправност – дали се касае за неспазване на
необходимия наклон на новата циментова замазка към подовия сифон, за частично
задържане на вода от дървената скара, лежаща върху замазката, и невъзможност за добро
оттичане към сифона, за компрометира връзка на тръбата от сифона към водосточната тръба
или за компрометиране на хидроизолационните пластове на места, след като при всички
случаи е установено, че произходът на течовете е именно от тази тераса в сегашното й
състояние, в което именно В. я е привел след извършения през 2016 г. ремонт.
Горният извод не се променя от разясненията на вещото лице ********************, че
над апартамента на ответника има покривна тераса, която тя не е посетила при огледа, както
и че в имота на В. също има течове, една част от които се намират над дневната в
апартамента на ищеца, щом вещото лице не е установило наличие на връзка между течовете
в двата апартамента. Макар то да не е изследвало нарочно този въпрос и да не е извършило
оглед на общата тераса, намираща се над апартамент № В9, подчертава, че не е видяло на
терасата на този имот да има външна водосточна тръба, каквато има на терасата на
апартамент № В7. Същевременно дава подробни разяснения защо счита, че течовете в
дневната на апартамент № В7 произхождат от терасата на апартамент № В9, с което на
практика изключва възможността течовете в двата имота да са с един и същ източник – от
общата тераса, намираща се над апартамента на В.. В тази връзка следва да бъде отчетено и
заявеното от вещото лице, че дори ако по вертикалните стени на фасадата се спуска вода от
течове от общата тераса, намираща се над апартамент № В9, тази вода би трябвало да се
оттича чрез подовия сифон на терасата на ответника, което потвърждава извода, че причина
за процесните течове при ищеца е състоянието на терасата на апартамента на В. след
извършения от него ремонт.
От изложеното следва, че независимо дали в ищцовия апартамент № В7 е имало вреди от
течове още преди закупуване на апартамент № В9 от ответника, дали строителството на
сградата е некачествено изпълнено, включително по отношение на влагоустойчивост, и дали
в сградата са налице каскадни течове от покрива, в крайна сметка по делото е доказано, че
именно поведението на ответника, изразило се първоначално в извършен през 2016 г.
некачествен ремонт на терасата на собствения му апартамент № В9, е станало причина
7
дневната на апартамент № В7, намираща се отдолу, да бъде засегната от течовете и влагата,
установени при огледа от вещото лице ********************.
Не следва различен извод от представеното от ответника Решение № 296382/09.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 80484/2018 г. по описа на СРС, 140 състав, тъй като то не касае
преюдициални отношения, поради което не следва да бъде съобразявано в настоящото
производство, респ. направените в него фактически и правни изводи по никакъв начин не са
обвързващи за настоящия съдебен състав.
От показанията на свид. ***************** се установява, че ищецът е опитал да
разреши „нормално“ проблема с течовете. Ответникът не твърди и не доказва да е оказал на
С. съдействие, което се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза,
според което течовете продължават и понастоящем. Следователно последващото поведение
на В. по непредприемане на мерки за отстраняване на недостатъците на неговата терасата,
станали причина за възникването на течовете, е довело до тяхната повтаряемост.
Извършването на некачествен ремонт на терасата в апартамента на ответника и
непредприемането от него след това на действия за справяне с възникналите от това течове
при ищеца сочат на реализирано от В. поведение, което се намира в причинно-следствена
връзка с течовете и което е противоправно, защото е в разрез със задължението му,
произтичащо от чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, да не причинява вреди на други обекти в етажната
собственост. Ответникът не провежда обратно доказване във връзка с презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, поради което съдът приема, че поведението му е виновно.
Извод за наличие на щети по собствения на ищеца апартамент № В7 и за техните вид и
местоположение /щети по стените, тавана и мокета на дневната/ следва при съвкупната
преценка на заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание/ и показанията на свидетелите ***************** и
***************** в кредитираните им части. Обстоятелството, че щетите засягат именно
апартамент № В7, а не другия апартамент, с който той фактически е обединен за общо
ползване /апартамент № В8/, се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза, в което се сочи, че е извършен оглед именно в апартамент № В7 и описаните
щети са установени в негово помещение, предназначено за дневна, както и от показанията
на свид. *****************, от които се изяснява, че холът, в който са причинени щетите, за
които той разказва, е част от апартамента, намиращ се срещу входната врата, която и след
обединяването на двата имота е продължила да се ползва за влизане в обединения
апартамент, а това е входната врата именно на апартамент № В7.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че пазарната стойност
на необходимите за отстраняване на щетите по ищцовия апартамент № В7 строително-
монтажни работи /с всички присъщи им компоненти/ възлиза на 5 497 лв. Следователно
имуществените вреди по собствения на ищеца апартамент № В7, които са резултат от
виновните и противоправни действия и бездействия на ответника, са в размер на 5 497 лв.
В случая искът за обезщетение е предявен като частичен за сумата от 5 000 лв., като
предвид всички изложено той следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
на когото се дължат разноски в общ размер на 800 лв., включващи: 200 лв. – държавна такса;
600 лв. – депозит за вещо лице. Претенцията му за адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. е неоснователна, защото, на първо място, в представения Договор за правна защита и
съдействие № 093965/23.10.2024 г. е посочено, че негов предмет е оказване на правна защита
и съдействие по друго гражданско дело, и, на второ място, в него е вписана като заплатена
сумата от 800 лв., но не е посочено плащането да е извършено в брой, поради което на
договора не е придаден характер на разписка, а други доказателства за плащането от ищеца
8
на уговорения адвокатски хонорар не са представени по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: ****************************, да
заплати на И. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*****************************, следните суми: на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5
000 лв. – част от вземане в общ размер на 12 000 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди по апартамент № B7, находящ се в гр. ************************,
настъпили в резултат на извършен некачествен ремонт в собствения на ответника
апартамент № В9 на същия адрес и непредприемане от него на действия по отстраняване на
появилите се впоследствие влага и течове; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв.
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9