№ 6244
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100505301 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20116057/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 24376/2019 г. на
СРС, ГО, 161 състав, е отхвърлен предявеният от предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*******, против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *******, иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за заплащане на главница, представляваща суброгационно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета № 0300-18-777-501452, на ищеца, за
вреди, причинени на л.а. „Хюндай“, модел „И 30“, рег. № *******, застрахован при
ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № 17-
0300/354/5000640, при ПТП от 02.05.2019 г. в гр. София, при управление на т.а. „МАН“
с рег. № *******, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника,
както следва: до размера от 2768,04 лв. – поради плащане, а за разликата над 2768,04
лв. до пълния предявен размер от 3256,52 лв. – като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.411,ал.1
КЗ за сумата от 488,48 лв. разликата между платената сума от 2768,04 лв. до пълния
предявен размер от 3256,52 лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД „А.Б.“ АД, в която се поддържа, че
решението в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е неправилно. Въззивникът сочи, че приетата САТЕ
установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат на неупражнен достатъчен
контрол над управлението водача на т.а. „МАН“ с рег. № *******, реализирал ПТП с
паркирания л.а. „Хюндай“, модел „И 30“, рег. № *******. Поддържа се, че водачът на
лекия автомобил не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на процесното
ПТП. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
1
предявения иск в тази част, както и присъждане на сторените разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*******, против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *******, иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3256,52 лв., представляваща суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300-18-777-501452, на
ищеца, за вреди, причинени на л.а. „Хюндай“, модел „И 30“, рег. № *******,
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в
полица № 17-0300/354/5000640, при ПТП от 02.05.2019 г. в гр. София, при управление
на т.а. „МАН“ с рег. № *******, застраховано по договор за гражданска отговорност
при ответника.
Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните
юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения
договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер.
По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да
докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от страна на
застрахования при ищеца водач
Между страните не се спори, че в хода на първоинстанционното производство е
заплатена сумата от 2768,04 лв. от ответника, с което същият е признал всички
правопораждащи фактически основания на претенцията, с изключение на нейния
размер. Спорно пред въззивната инстанция е дали водачът на л.а. „Хюндай“, модел „И
30“, рег. № ******* е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като в тази
връзка са и заявените в исковата молба доводи.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1706017/27.02.2018 г. се
установява, че т.а. „МАН“ с рег. № ******* се движи по бул. „П. Яворово‘ с посока от
бул. „Шипченски проход“ към бул. „Цариградски шосе“ и в района на бл. 23, поради
упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача, реализира ПТП с
паркирания отдясно л.а. „Хюндай“, модел „И 30“, като ПТП е настъпило на спирка на
градския транспорт. От протокола е видно още, че съприкосновението между двете
МПС е настъпило в лява странична част на лекия автомобил и в задна дясна част на
2
камиона. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на
възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му - в случая
видимите щети по процесните МПС и разположението на автомобилите при
посещение на местопроизшествието. По отношение на описания от съставителя
механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила,
тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко,
поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът
на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на
изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.,
ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС).
Същевременно посоченият в протокола механизъм се потвърждава в пълна
степен и от приетата пред първоинстанционния съд САТЕ, съгласно която ПТП е
настъпило в района спирка на градски транспорт. Съгласно чл.98,ал.2, т.3 ЗДвП
престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници. Ето защо и водачът на л.а. „Хюндай“, модел
„И 30“, рег. № ******* е допуснал нарушение на посочената норма, спирайки
неправомерно на спирка на градския транспорт, като по делото не са събрани
доказателства спирането е било аварийно. Определящо за установяване дали е налице
съпричиняване е не дали е извършено административно нарушение, а дали
поведението на водача обективно е допринесло за настъпване на процесното ПТП. От
снимка към изготвената САТЕ /на л.59 от делото на СРС/ е видно, че спирката не е
разположена в уширение на пътното платно, а директно на пътната лента. Ето защо и
водачът на л.а. „Хюндай“, модел „И 30“, спирайки на спирката /т.е. на пътното платно/,
е принудил неоснователно всички останали участници в движението, които са се
намирали зад него в пътната лента, да предприемат маневра по преминаване в съседна
пътна лента, което е и предпоставка за настъпване на ПТП, респ. поведението на
водача обективно е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Въззивният съд
намира, че водачът л.а. „Хюндай“, модел „И 30“ е допринесъл с 20% за настъпване на
произшествието, поради което и обезщетението следва да се намали от 3256 лв. на
2604,8лв. Доколкото ответникът е заплатил в хода на процеса 2768,04 лв., то
предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат
разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20116057/15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
3
24376/2019 г. на СРС, ГО, 161 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *******, иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 488,48 лв. разликата
между платената сума от 2768,04 лв. до пълния предявен размер от 3256,52 лв.,
представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета № 0300-18-777-501452 на ищеца за вреди, причинени на л.а. „Хюндай“, модел „И
30“, рег. № *******, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка
„Каско“, обективиран в полица № 17-0300/354/5000640, при ПТП от 02.05.2019 г. в гр.
София, при управление на т.а. „МАН“ с рег. № *******, застраховано по договор за
гражданска отговорност при ответника.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *******, разноски в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4